Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 07.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 19.11.2018г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 2628 по описа на
съда за 2018г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Исковата молба е
подадена от „Т.П.” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., против А.М.Й.
***, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост
на сумата от общо 875.99лв. главница и лихва, за която е издадена заповед за
изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 9362/2017г. на РС П.,
по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди, че в
срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение. РС П. е указал на
заявителя, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на основание
чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена.
Това обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия
правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване
дължимостта на вземането, както следва: от 807,52 лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2016 г. до 31.10.2017 г., лихва
върху главницата в размер на 68,47 лв. за периода от 04.05.2016 г. до
05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
молбата 13.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се
разноски. В с.з. претенцията за главница е уточнена по компоненти, както
следва: сума за отопление в размер на 61.63 лв., сума за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация в размер на 88.12 лв., сума за БГВ в размер на 603.67 лв., сума за услуга дялово
разпределение в размер на 54.03 лв., корекции минус 0,07 лв., и с изявление, че
в имота на ответника има 1 бр. водомер, 4 бр. уреда и 1 бр. щранг лира.
Ответникът, чрез
назначения си от съда особен представител, счита че по делото липсват
доказателства, че е собственик на имота.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа и правна страна следното: От приложеното ч.гр.д. № 9362/2017г.
по описа на ПлРС, се установява, че ищецът е депозирал на 13.12.2017г. пред
ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
срещу ответника А.М.Й., за следните суми – 807,52 лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2016 г. до 31.10.2017 г., лихва
върху главницата в размер на 68,47 лв. за периода от 04.05.2016 г. до
05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
молбата 13.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумите. Установява се също
така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 6094/14.12.2017г.
Тази заповед е била връчена на ответника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и това
е било основание съдът да укаже на заявителя да предяви установителен иск за
вземането си, съгл. чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК, което той е направил в
законоустановения срок, подавайки искова молба на 17.04.2018г.
От представения от ищеца н.а. за собственост на жилище № 174,
т. ІХ, д. К-1907/1993г. на П.ски нотариус, се установява, че ответникът А.М.Й., е признат за собственик Апартамент № 3,
находящо се в ***. Имотът е с вписани възбрани през 2013г. и 2016г. за
задължения на ответника към ищеца за задължения за минали периоди. Този имот е
бил деклариран като собствен от ответника през 1998г. пред Община П., за което
са му били и начислени местни данъци и такси, видно от съобщението на Община П.
до него /л. 7/ за дължимите суми през 2018г. Жилището на ответника е с абонатен
№ при ищеца 14929, и преписите –извлечения по сметки, както и предходните дела,
въз основа на които са налагани възбрани върху имот за задължения за ТЕ, сочат
безпротиворечиво, че жилището е топлоснабдено. По делото е представено
препис-извлечение от сметките на ищеца /лист 8-9 от делото/ с потребител –
ответника, съгласно който за периода 01.03.2016г. до 31.10.2017г. главницата е
в размер на 807,52лв., а лихвата за периода 04.05.2016г. до 05.12.2017г. е в
размер на 68.47лв. Начисляването на сумите не е оспорено.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От събраните
доказателства по делото следва извод, че ответникът през процесния период 01.03.2016г.
до 31.10.2017г. е бил клиент на ищеца за топлинна енергия, доставена до имот в ***
***, с аб. ***, в качеството му на собственик на имота, съобразно предстаевия
нотариален акт. Не е било необходимо сключването на договор между страните и
представянето на такова доказателство по делото, т.к. отношенията между ищеца и
физическите лица се уреждат от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на чл.
153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По
делото не е спорно, че в сградата – ЕС, има изградена абонатна станция и
топлопреносна мрежа, и поради това процесния имот се явява топлоснабден по
смисъла на ЗЕ, а ответникът - като физическо лице, собственик на топлоснабден
имот - е лице, ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има качеството
на клиент на ТЕ.
Поради изложеното, съдът
приема за доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на недвижим
имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължение да
заплати месечните дължими суми за периода 01.03.2016г. до 31.10.2017г. за
топлинна енергия в размер на 807,52лв., и именно в този размер претенцията на
ищеца за главница следва да бъде уважен. Неизпълнението на задължението в
предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок за плащане на задължения, мотивира съда да
приеме за безспорно доказано, че ответникът дължи и суми за лихва, които с
оглед приетата за доказана дължима сума за главница, се явяват доказани в претендирания
размер от 68.47лв. за периода 04.05.2016г. до 05.12.2017г.
При този изход на делото,
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да се произнесе по
въпроса за разноските и в двете производства, като съобрази пълното съвпадение
между предмета на исковото и заповедно производство и уважаването на
претенциите на ищеца /съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното
производство/. Съдът намира, че с оглед изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и
липсата на сложност на исковото производство, размерът на претендираното
възнаграждение за юрисконсулт следва да се намали на 100.00 лв., а в
заповедното той е определен в минимален размер – 50.00лв. При това положение,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 475.00лв.
в исковото производство / 300лв. за особен представител, 100лв. – юрк.
възнаграждение и 75.00лв. държавна такса/, и разноски в заповедното
производство в размер на 75.00лв. / 50.00лв.
– юрк. възнаграждение и 25.00лв. държавна такса/.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415
от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, ЧЕ А.М.Й., с ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 807,52 лв. –
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2016 г. до
31.10.2017 г., лихва върху главницата в размер на 68,47 лв. за периода от
04.05.2016 г. до 05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на молбата 13.12.2017г. - датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 9362/2017г.
по описа на ПлРС, до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на
осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, А.М.Й., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.”ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, разноски в исковото производство в размер
на 475.00лв. и разноски по ч.гр.д. № 9362/2017г. на ПлРС в размер на 75.00лв.
Решението може да се
обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: