Решение по дело №1012/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285 ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационни жалби, подадени лично от А. Х. А. с [ЕГН] и адрес – [населено място], Бургаски затвор, както и чрез адвокат К. А. от Адвокатска колегия – Бургас, в качеството на служебен назначен процесуален представител на А., срещу решение № 2548/19.03.2025 година по адм. дело № 836/2024 година на Административен съд – Бургас (АдмС - Бургас).

С решението е отхвърлен иск на А. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София (ГДИН) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на противоправното бездействие на длъжностни лица от администрацията на Бургаски затвор – оставяне на работещо осветление в спалното помещение на ищеца през нощта с цел репресия, надвишаваща неизбежното ниво на страдание, за периода 09.05.2024 – 17.05.2024 година.

В касационните жалби се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, необосновано е и е поставено при съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът счита, че от събраните по делото доказателства се е доказало по безспорен начин бездействието на съответните административни органи, изразяващо се в неспиране на нощното осветление в килията на ищеца. Според него, съдът не е взел предвид в пълнота всички писмени доказателства, събрани по делото.

Иска се отмяна на решението.

Отделно, с частна жалба, подадена от А. А., е оспорено определение № 2982/31.03.2025 година, постановено по адм. дело № 836/2024 година на АдмС – Бургас.

С определението е оставена без разглеждане частна жалба (озаглавена искане) подадена от А. против определение № 3815/20.05.2024 година, по адм. дело № 836/2024 година на АдмС – Бургас, с което съдът е разделил производството по това дело. В частната жалба се твърди, че мотивите на първоинстационния съд са противоречиви.

Иска се отмяна на оспореното определение.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, чрез процесуален представител – юрисконсулт, оспорва касационната жалба в писмено становище. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът изразява мнение за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът и прокурорът не уточняват по коя касационна жалба изразяват становище за неоснователност.

По касационните жалби

Те са процесуално допустими, подадени от надлежни страни, в законоустановения срок.

Разгледани по същество, те са неоснователни.

Производството пред АдмС – Бургас се е развило по искова молба на А. Х. А., И. Н. Р., Й. П. С. А. А. С., П. М. Д., Т. И. Д., И. С. И. и М. С. Т., всички лишени от свобода, изтърпяващи наказанията си в Бургаски затвор, против ГДИН, с която са поискали да им бъде присъдено обезщетение в размер на 8 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 09.05.2024 година до 17.05.2024 година, настъпили вследствие незаконосъобразни бездействия на служители на затвора, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

С определение № 3815/20.05.2024 година АдмС – Бургас е разделил адм. дело № 836/2024 година, като производството по адм. дело № 836/2024 година е продължило по исковата молба на А. Х. А. против ГДИН – София, а по повод исковете на И. Н. Р., Й. П. С., А. А. С., П. М. Д., Т. И. Д., И. С. И., М. С. Т. са били образувани отделни производства.

След дадени от АдмС – Бургас указания за уточняване на исковата претенция и претендираната сума, А. е посочил като период, в който са претърпени вредите - 09.05.2024 - 17.05.2024 година, заявен и в първото по делото съдебно заседание, проведено на 02.10.2024 година. В изпълнение на указанията той е претендирал присъждане на обезщетение в размер на 1 000 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразните бездействия на длъжностни лица от администрацията на затвора – изразяващи се в оставяне на осветлението включено в спалното помещение на А. през цялата нощ - с цел репресия. Ищецът е твърдял, че осветлението в спалното помещение е оставяно да свети през цялата нощ, с цел поставянето му в неблагоприятни условия и с цел репресия, надвишаващи неизбежното ниво на страдание при изтърпяване на наложеното му наказание - в нарушение на чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС, като това бездействие му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в липсата на сън, болки в главата, в очите, психическо и физическо страдание и безсилие да си помогне.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска като е обосновал извод за липсата на две от предпоставките за уважаването му – доказано незаконосъобразно действие/бездействие на длъжностни лица от ответната администрация и претърпени от ищеца неимуществени вреди - резултат от незаконосъобразните бездействия на ответника. Съдът е приел, че исковата претенция за неимуществени вреди е недоказана по основание и размер и следва да бъде отхвърлена изцяло.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 285 ал. 1 от ЗИНЗС, решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд.

Според чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284 ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и при съобразяване с разпоредбата на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС е обосновал изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Разпоредбата на чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.

Правилен е изводът в обжалваното решение, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от оставяне на осветлението в спалното помещение на А. да свети през цялата нощ, с цел поставянето му в неблагоприятни условия, в нарушение на чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС, в периода предмет на исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 43 ал. 5 от ЗИНЗС, степента на изкуственото осветление се определя с правилника за прилагане на закона. В Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) законодателят не е предвидил изрични норми относно изкуственото осветление в спалните помещения на лишените от свобода, като единствено в чл. 20 ал. 2 е предвидено, че степента на изкуственото осветление се определя в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.

Норми за проектиране на изкуствено осветление в сградите се съдържат в Наредба № 49 за изкуственото осветление на сградите, издадена на 23.01.1976 година от министъра на народното здраве (Наредбата). В раздел ІV от Наредбата се съдържат нормите за осветление на обществените и жилищните сгради, но в тях липсват изрични изисквания за спалните помещения в затворите. Предвид това, този тип помещения, съгласно разпоредбата на чл. 36 от Наредбата, могат да бъдат определени като помещения в обществени сгради от ІІІ група – помещения, в които се осъществява обзор на окръжаващото пространство, т.е. в помещението трябва да се създаде възможност за свободно ориентиране.

Съгласно чл. 4 от Наредбата, изкуственото осветление е два вида: работно и аварийно – за продължаване на работата и за евакуация на хора. В настоящият случай от представената по делото справка от инспектор Л. се установява, че обитаваното от А. спално помещение № 126 в първа зона с повишена сигурност е оборудвано с един брой плафон и два броя електрически крушки, което осигурява необходимото ниво на изкуствено осветление през тъмната част на денонощието. От така изложеното може да се направи извод, че в спалните помещения е осигурено посоченото в чл. 4 от Наредбата работно осветление. От приложените по делото справки се установява, че в ареста и в П. и Втора зона с повишена сигурност е било изградено и въведено в експлоатация фоново осветление, което е с нисък интензитет, включва се за кратко от служителите на надзорно-охранителния състав (от незадържащ се бутон) само при необходимост. Така изграденото и въведено в експлоатация фоново осветление може да се приеме като аварийно изкуствено осветление по чл. 4 от Наредбата. Същото дава възможност на надзирателите да осъществяват служебните си задължения по чл. 312 т. 5, 6 и 7 от ППЗИНЗС. Цитираните норми задължават надзирателите, независимо от поста, на който носят службата, да: наблюдават движението и поведението на лишените от свобода и задържаните под стража; вземат незабавно необходимите мерки при опасни или съмнителни действия на лишените от свобода и задържаните под стража или на други лица и да докладват на дежурния главен надзирател и на дежурния по арест; вземат мерки за предотвратяване на бягства, кражби, хазартни игри, покупко-продажби, саморазправа, хулиганства, употреба на спиртни напитки, пушене на забранени места и други нарушения и престъпления от лишените от свобода и задържаните под стража. Очевидно е, че в тъмната част на денонощието изпълнението на тези задължения може да се осъществи само при наличие на дежурно (аварийно) осветление в спалните помещения, за да може надзорно-охранителният състав да има видимост какво е положението в съответното спално помещение.

Наличието на фоново осветление в спалното помещение, даващо възможност за осъществяване на проверки от страна на надзорно-охранителния състав на затвора, е и с цел опазване живота и здравето на самите лишени от свобода, тъй като същото предоставя възможност да се реагира своевременно при всяка една ситуация, изискваща действия от охраната в тъмната част на денонощието, в това число и предотвратяване на самоувреждания на лишените от свобода или на посегателства върху служители. Това се налага и от изискванията на режима („специален режим“), при който е бил настанен ищецът през исковия период, а именно в постоянно заключено помещение при засилен надзор и охрана и затова изключва възможността осветлението да се регулира от самия А..

След като служебните задължения на надзирателя включват извършването на периодични наблюдения на лишените от свобода в спалните помещения и през тъмната част от денонощието, с цел предотвратяване на самоубийства, наранявания и други посегателства върху живота и здравето, се налага извод, че фоновото осветлението през нощта е необходимо от съображения за сигурност, а включването му не представлява незаконосъобразно действие. Законът не забранява поставянето на такова осветление в килиите, с оглед проверката на състоянието на настанените там, поради което съдът приема, че именно мотивирана от съображения за сигурност, ответната администрация е регулирала осветеността в спалните помещения на затвора.

По делото не е установено осветеността в спалното помещение през тъмната част от денонощието да е надхвърляла приемливите граници, над които става дразнеща. Действително от приложените справки става ясно, че осветлението в санитарното помещение е било постоянно включено през нощта, но от една страна същото е било с нисък интензитет, а от друга то е необходимо, за да може лишените от свобода безпрепятствено да използват санитарния възел в тъмната част на денонощието. Отделно, както е посочено и в приложените справки, за да бъде осъществяван контрол върху лицето, настанено в спалното помещение през тъмната част от денонощието, не е необходимо вратата на санитарния възел да бъде отворена. Доколкото по делото се установи, че осветлението през нощта в часовете за сън е с нисък интензитет, а не силно осветление, насочено директно към лишения от свобода, то не може да се приеме за доказан доводът му, че осветлението в спалното помещение е оставяно да свети през цялата нощ, с цел репресия на А.. Не се установи и с включването на фоновото осветление да са били преследвани други цели, освен законоустановените по опазване живота и здравето на А..

С оглед изложеното обосновано съдът е приел, че исковата претенция е изцяло неоснователна и недоказана.

Касационната жалба е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.

По частната жалба

Същата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Както бе посочено по-горе производството пред АдмС – Бургас се е развило по искова молба на А. А., И. Р., Й. С., А. С., П. Д., Т. Д., И. И. и М. Т., всички лишени от свобода, изтърпяващи наказанията си в Бургаски затвор, против ГДИН, с която са поискали да им бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служители на затвора, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

С определение № 3815/20.05.2024 година АдмС – Бургас е разделил производството по адм. дело № 836/2024 година по описа на АдмС – Бургас, като производството по адм. дело № 836/2024 година е продължило по исковата молба на А. против ГДИН – София, а по повод исковете на останалите ищци са били образувани отделни производства.

Така постановеното определение е оспорено от А. Х. А. с частна жалба (озаглавена „искане“) с вх. № 3601/27.03.2025 година по описа на АдмС - Бургас и съдът се е произнесъл по нея с определение № 2982/31.03.2025 година, постановено по адм. дело № 836/2024 година по описа на АдмС – Бургас, оспорено пред настоящият съд.

С оспореното определение № 2982/31.03.2025 година, съдът е оставил без разглеждане частната жалба, тъй като същата е подадена против определение, което не подлежи на инстанционен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 229 ал. 1 от АПК, на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определенията по чл. 213а ал. 7 от АПК, както и в случаите, изрично посочени в закона.

С определение № 3815/20.05.2024 година не се прегражда по-нататъшното развитие на производството. То не е определение по чл. 213а ал. 7 от АПК, както и не е сред случаите, за които е налице изрична възможност за обжалване, предвидена в закона. С оглед на тази разпоредба, определение № 3815/20.05.2024 година на АдмС – Бургас не подлежи на обжалване, както е посочено и в самото определение, поради което правилно (с определение № 2982/31.03.2025 година) съдът е оставил без разглеждане частната жалба с вх. № 3601/27.03.2025 година по описа на АдмС – Бургас.

Частната жалба следва да се отхвърли.

Предвид изход на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника в отговора на касационната жалба, на основание чл. 286 ал. 2 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 27ж от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ, ищецът А. А. следва да заплати на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 2548/19.03.2025 година по адм. дело № 836/2024 година на Административен съд – Бургас.

ОСТАВЯ В С. определение № 2982 от 31.03.2025 година по адм. дело № 836/2024 година на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА А. Х. А. с [ЕГН] да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София сумата от 80 (осемдесет) лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.