Определение по дело №2710/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3196
Дата: 5 ноември 2019 г.
Съдия: Даниела Светозарова Христова
Дело: 20183100102710
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……………./……………..2019 г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Девети състав, в закрито заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело2710 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 389 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 31579/25.10.2019 г., уточнена с молба вх. 32160/31.10.2019 г., от К.М.К., чрез пълномощник М.С.С., с които се иска да бъде допуснато обезпечение на предявения в настоящото производство иск, посредством налагане на обезпечителна мярка спирането на изпълнението по изпълнителни дела № 7172/2019 г. и № 7273/2019 г. по описа на ДСИ при ВРС.

В молбата се излага, че по делата ще бъде извършена публична продан на собствен на ищеца имот, поради което счита, че продължаването на изпълнителните действия ще доведе до затруднения при изпълнението на решението по настоящото дело.

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази:

Производството пред ВОС е приключило с постановяването на Решение № 1056/09.09.2019 г., с което е осъдена М.Д.А. да заплати на К.М. Куриян, представляван от своята майка М.С.С. сумата от 2400 лева, представляващи обезщетение за ползване на ½ ид. част недвижим имот, представляващ УПИ №1034 по актуалния РП на гр.Варна, С.О.“П.“, при граници - УПИ №№ 1035, 1036, 1037, 1033 и път, за периода от 10.12.2015 г. до 15.05.2016 г. общо 6 месеца по 400 лева, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и е отхвърлен иска за разликата над присъдената сума до претендираната от 37 600 лева, от които 18 800 като неоснователно претендирани, а остатъка от 16 500 лева като погасени по давност и изцяло по отношение на ответниците П.С.Н. и С.И.И..

Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 27984/24.09.2019 г. от К.М.К., чрез пълномощник М.С.С..

Съобразно разпоредбата на чл. 389, ал. 1 от ГПК, ищецът може да поиска обезпечение на иска си до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Нормата на чл. 391, ал. 1 от ГПК изисква обезпечението да бъде допуснато, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението.

В настоящия случай се касае за осъдителен иск и обезпечителната нужда е налице тогава, когато без допускане на обезпечението, осъществяването на правата по решението за ищеца ще бъде невъзможно или поне затруднено.

Исканата обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изпълнителни дела № 7172/2019 г. и № 7173/2019 г. по описа на СИС при ВРС, съдът намира за неподходяща.

Целта на обезпечителното производство е за времето, през което трае исковото производство, да защити заплашеното материално право, като направи възможно практическото осъществяване на целената с иска защита. Обезпечителните мерки в защита на парични притезания целят да осигурят успешния изход на тяхното принудително осъществяване. Поради което и същите, независимо от техния вид, следва да бъдат насочени към запазване на имущество в патримониума на ответника, за да може ищецът при уважаване на иска да събере вземането си. В настоящия случай, молителят е поискал спиране на изпълнително производство, по което ответникът не е страна, а длъжник е самият ищец. Дори и да бъде извършена публична продан на собствения на молителя (длъжник в изпълнителното производство) недвижим имот, това не би довело до намаляване на имуществото на ответника и не би препятствало събирането на вземането на ищеца, произлизащо от благоприятно за него решение по настоящото дело. Мярката спиране на изпълнението по посочените изпълнителни дела е неподходяща, тъй като не лишава ответника от възможността да намали своето имущество.

По тези съображения, съдът намира, че не са налице предпоставките за обезпечение на иска на молителя посредством налагането на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изпълнителни дела № 7172/2019 г. и № 7173/2019 г. по описа на СИС при ВРС, поради което молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К.М.К., чрез пълномощник М.С.С., за допускане на обезпечение на предявени от същия искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС против М.Д.А., П.С.Н. и С.И.И., посредством налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изпълнителни дела № 7172/2019 г. и № 7173/2019 г. по описа на СИС при ВРС.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

 

                                              СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: