Определение по дело №3299/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 2236
Дата: 21 октомври 2020 г.
Съдия: Ася Събева
Дело: 20201000503299
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 223612.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София14-ти граждански
На 12.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело
№ 20201000503299 по описа за 2020 година
Производство по чл.278 ал.1 вр.чл.83 ал.2 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба от Х. Т. И. против определение
от 27.01.2020г. постановено по гр. Д. № 526/2020 г., по описа на СГС, ГО,13 с-в, с което е оставена
без уважение молбата му за освобождаване от Държавна такса по реда на чл.83 ал.2 ГПК.
Съобщението за това определение е било връчено на жалбоподателя на 05.02.2020г.
Частната жалба срещу това определение е депозирана на 07.02.2020г. т.е. преди
изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.
Жалбоподателят моли да бъде освободен от д.т. по реда на чл.83 ал.2 ГПК, тъй като е
в затвора и не получава трудово възнаграждение, а освен това представя ЕР на ТЕЛК, ИМ
до АССГ и др., които изрично сочат, че е на метадонова терапия; че е завел дело в АССГ,
именно защото заплаща тази метадонова терапия, тъй като тя не му се предоставя безплатно
от затворническата администрация.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените
доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по
същество – същата е основателна.
Производството пред първа инстанция е с правно основание чл.2б и сл ЗОДОВ за забавено
правораздаване. Ищецът се намира в Централен софийски затвор, видно от посочения адрес в
исковата молба. В края на ИМ е изрично направено искане за освобождаване от задължение за внасяне
на д.т., към което е приложил доказателства.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от
1
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
СГС е оставил молбата без уважение, като няма изложени мотиви към определението,
освен че няма ангажирани доказателства за разходи на ищеца за лекарства, а факта, че се намира в
затвора не е основание да бъде третиран с предимство пред останалите социално слаби граждани.
Настоящата съдебна инстанция намира обжалваното определение за
неправилно, тъй като жалбоподателят е ангажирал достатъчно доказателства както
пред първа инстанция досежно доходите, имущественото състояние, семейното
положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и други констатирани
обстоятелства, така и към двете допълнения на частната жалба, които съдът не е взел
предвид и не е съобразил здравословното състояние на ищеца към настоящия момент в
нарушение на разпоредбата на чл.83, ал.2, т.4 от ГПК. Следва да се има предвид, че
жалбоподателят не упражнява трудова дейност, поради призната с ЕР на ТЕЛК с много
висока степен на инвалидност от 80 % /туберкулоза на белите дробове/, не разполага със
собствени доходи, спестявания и имущество, получава само социална пенсия за инвалидност
в размер на 146,01 лв., /видно от Решение на НОИ), която сама по себе си е недостатъчна за
посрещане на основни жизнени нужди (освен това заплаща с нея и необходимата му
метадонова терапия, предмет на делото пред АССГ, видно от фискални бонове (касови
бележки) за заплащане на метадонова терапия на "Клиника Канчелов", които са и
доказателство за направените от него разходи за нея/, което не е съобразено от съда при
постановяване на определението, с което искането по чл.83, ал.2 от ГПК е оставено без
уважение.
От друга страна видно от представената декларация за материалното и гражданското
състояние по чл.83, ал.2 от ГПК ищецът не разполага с никакви други средства, не получава
доходи от наеми, ренти, не получава дивиденти от акционерни или други търговски
дружества, като няма недвижимо имущество.
Затова настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното определение следва да
се отмени, а жалбоподателят следва да бъде освободен от задължението за д.т. по сметка на
съда.
Воден от изложеното и на основание чл.278 вр.чл.83 ал.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 27.01.2020г. постановено по гр.д. № 526/2020г., по описа на СГС,
ГО,13 с-в, с което е оставена без уважение молбата на Х. Т. И. за освобождаване от
държавна такса по реда на чл.83 ал.2 ГПК по сметка на СГС, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
2
ОСВОБОЖДАВА Х. Т. И. , ЕГН: ********** от задължението за внасяне на д.т. по
сметка на СГС за образуване на първоинстанционно производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3