Р Е Ш Е Н И Е
№ 249
гр. Велико Търново, 30.05.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на девети май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №559 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба
на И.Й.И. *** против Заповед № 1399/14.07.2011г. за частично изменение на
подробен устройствен план / план за застрояване и работен устройствен план/, с
който се създава градоустройствена основа за осъществяване на допълващо
застрояване в УПИ седем римско 2497, УПИ пет римско 2495, УПИ шест римско 2496,
УПИ осем римско 2498, и УПИ девет римско
-2499 в кв. 159 по плана на гр. Горна Оряховица ЦГЧ съгласно изработен проект, който се явява
неразделна част на заповедта. В жалбата се правят подробни оплаквания за
незаконосъобразност на атакувания административен акт. Счита, че е спазил срока
за обжалване на същата, тъй като едва на 11.07.2018г. е бил запознат с нейното
съдържание. Жалбоподателят
се легитимира като заинтересовано лице по смисъла на чл.132, ал.1, т.1 от ЗУТ. В подкрепа на това си твърдение е
представил Нот. Акт за собственост №144 т.1 н.д.274/70г., Нот. Акт № 68 т.1
н.д. 185/95г. Завещание по нот.д. 61/86 г.
Намира,
че издаденият ИАА е немотивиран, поради което противоречи на нормата на чл. 59,
ал.2 от АПК. Освен това заповедта е издадена въз основа на неизрядни строителни
книжа, доколкото липсва обяснителна записка към работния устройствен план и
посочените височини на съществуващото и проектно застрояване в силуетите към
РУП са относителни, като тези пропуски представляват нарушение на чл.113, ал.4
т.2 от ЗУТ и на Наредба № 8 от 14.6.2001г. След като предвижданията на
изменението на ПУП засягат голям брой лица, част от които са дали отрицателно
становище по делото, то е било необходимо планът да се променя единствено по
съгласието на всички заинтересовани собственици, което не е сторено от АО.
Смята, че с новите предвиждания се нарушават учредените ограничени вещни права
на ползване на ½ от имота. Освен това чрез разработката не се предвиждат
гаражи допълващо застрояване на другите собственици на имоти, и ако това
условие се изпълни, то би се нарушил предвидения от основния ПУП коефициент на
плътност на застрояването. От съда се иска отмяна на оспорвания ИАА. В съдебно
заседание се явява и представлява от В. и Д., които поддържат жалбата. Претендира
заплащане на сторените разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във
вр. с чл.144 от АПК.ал Подробни съображения развива в представена писмена
защита. О
Ответник
жалба Кмет на Община Горна Оряховица заема становище за неоснователност на така
подадената жалба. Счита, че процесната заповед е издадена съгласно всички
нормативни изисквания по ЗУТ. Представя подробни писмени бележки. Претендира
заплащането на разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Заинтересованите страни –
Ц.Н.Я., Н.С.М.,
, А.С.П., В.С.Т. – Б., наследник на Д.П.Й.М.С.П.,
С.Х.П., наследник на Х.С.П., М.Х.К., М.Н.М., П.П.Д., наследник на Д.П.Й.Л.П.Й.,
редовно призовани по реда на чл. 137, ал. 7 от АПК не се явяват и не се представляват.
От заинтересованите лица В.С.Т. – Б., наследник на Д.П.Й.,
Л.П.Й., П.П.Д., наследник на Д.П.Й. и К.Т.К. е постъпило писмено становище, с
което поддържат жалбата. Считат, че теренът е със силна денивелация и СМР биха
довели до свлачищни процеси. Излагат
доводи, че е необходимо и тяхното съгласие за посоченото ЦИ на ПУП.
Заинтересованите страни Т.Й.И., М.Н.М.,
лично и като наследник на С.Х.М., К.Т.К.
се явяват лично и поддържат така подадената жалба.
Съдът, като взе предвид обжалвания
административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Началото на административното
производство е поставено със заявление с вх. № У107а-121/9.5.2011г. от Н.М.,
собственик на апартамент с площ от 111 кв.м. представляващ целия първи етаж от
двуетажна жилищна сграда, построена върху държавна земя, представляваща
УПИ седем римско 2497 кв.159 по плана на
гр. Горна Оряховица, заедно с маза и тава и право на ползване на ½
идеална част от незастроеното дворно място- южна част, съгласно нотариален акт
за покупко- продажба № 18 т.1 н.д. 17/2011г. Към заявлението е представен и
проект за ЧИ на ПУП/ПЗ/ и РУП за УПИ
седем римско 2497, УПИ пет римско 2495, УПИ шест римско 2496, УПИ осем римско 2498, и УПИ девет римско -2499 в
кв. 159 по плана на гр. Горна Оряховица ЦГЧ , включващ РУП, проект- предложение
за частично изменение и техническо задание и обяснителна записка.На стр. 89 от
делото е депозирано писмено становище на Гл. архитект на Общината за
законосъобразност на исканата промяна. Издадена е Заповед № 838/11.5.2011г. на
Кмета на Община Горна Оряховица, с която е допуснато изработването на ЧИ ,за
която е изготвено Обявление № 13/16.5.2011г. изпратено на заинтересованите
страни с изключение на жалбоподателя. В
срока не са постъпили възражения. Проектът е бил разгледан и приет от ЕСУТ
видно от Протокол № 5/6.7.2011г. Производството е приключило с издаване на
процесната заповед по чл. 129,
ал. 2 от ЗУТ и чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 13 и ал. 2 от ЗМСМА изпратена на заинтересованите лица без жалбоподателя, като
жалба срещу нея не са постъпили.
По делото е представена и приета
преписката на издаване на оспорения административен акт. Заключението на
вещото лице по назначената от съда техническа експертиза, неоспорена
от страните, и приета от съда като обективни, компетентни и безпристрастни,
дава обстоятелствени и подробни отговори на всички поставени от страните
въпроси, като същите бяха доизяснени при приемане на заключенията в съдебно
заседание.
Въз основа на описаната фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от лица, които
имат правен интерес от оспорването. Това е така, тъй като заинтересувани лица,
съгласно разпоредбата на чл.131, ал.1 от ЗУТ в производството по одобряване на
ПУП и на неговото изменение са собствениците и носители на ограничени
вещни права, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от
предвижданията на плана. Жалбоподателят
се легитимира като собственик с Нот. Акт за собственост №144 т.1 н.д.274/70г.,
Нот. Акт № 68 т.1 н.д. 185/95г. Завещание по нот.д. 61/86 г.
Досежно спазването на преклузивния
срок за обжалване на заповедта се е произнесъл ВАС със задължително за
настоящата инстанция определение №13 895 от 13.11.2018г. по адм.д.
12 844/2018г.
Съгласно чл. 168 от АПК , във вр. с чл. 142 АПК , съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл. 146 АПК. Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за законосъобразност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно производствените правила и да не противоречи на
материалноправните разпоредби и целта на закона. Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отмяната му.
С оглед събраните по делото
доказателства съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган по чл. 136 от ЗУТ във вр. с чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, която визира, че - Подробният устройствен план в обхват до
един квартал, се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок
след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен
съвет.
Съгласно чл. 135
от ЗУТ цитиран като правно основание за издаване на Заповедта за допускане на
ЧИ на ПУП Лицата по чл.
131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с
писмено заявление до кмета на общината, Компетентният орган по ал. 1 в
едномесечен срок от постъпване на заявлението със заповед разрешава или отказва
да се изработи проект за изменение на плана. Съгласно ал. 4 Заповедите по ал. 3
се издават въз основа на становище на:. главния архитект на общината - когато
актът се издава от кмета на общината. От приложената преписка е видно, че
заявление за изменение на ПУП е подал Н.М., собственик на апартамент с площ от 111 кв.м.
представляващ целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена върху
държавна земя, представляваща УПИ седем
римско 2497 кв.159 по плана на гр. Горна Оряховица, чийто имот е предмет на
разработката, поради което се явява заинтересовано лице по чл.131 от ЗУТ.
Съдът изцяло кредитира представеното
по делото писмено заключение на вещото лице в частта, с която отговаря на
въпроса дали проектът за ЧИ на ПУП ПЗ и РУП отговарят на изискванията за
съдържание ни обем на устройствения план, предвидени в ЗУТ и Наредба №
8/14.6.2001г., / чл.125, ал 2 от ЗУТ и чл. 3, ал.2 от Наредбата / отрицателно.
Видно от приложената преписка е, че липсва обяснителна записка към РУП ,макар
РУП да се допуска заедно с ЧИ на ПУП следва да има такава записка, защото в нея
се конкретизират и прецизират точните параметри на предвиденото застрояване,
чието съответствие с показателите на ПУП поради тази причина не може да се
прецени. В силуетите на РУ посочените височини на съществуващото и проекто
застрояване са относителни в противоречие с изискването на чл.113, ал 4 т.2 от ЗУТ , който изисква котите да са посочени в абсолютни размери.
Действително при
издаването на оспорения административен акт са допуснати процесуални нарушения,
като заинтересованите собственици не са уведомени за изработения проект за ПУП
съгласно чл.128 ал.3 от ЗУТ. Съобщаването е свързано с определяне на кръга
лица, за които се поражда правото на възражения и обжалване срещу него или
свързани с издаването на крайния административен акт, като действията по
съобщаването на проекта са част от административната процедура за одобряването
му. Отменително основание обаче са само съществените админи стративно
-производствени нарушения - чл. 146, т. 3 АПК, а съществени са
нарушенията, които създават вероятност за неистинност на фактите от значение за
съществуването на разпореденото или отказано субективно право, които
административния орган е счел за установени в този смисъл Решение № 151 от 6.01.2009
г. на ВАС по адм. д. № 10070/2008 г., II о По делото
същите са могли да направят възражения и доказателствени искания, поради което неизпълнението на задължението на
административния орган по чл.128 ал.3 от ЗУТ не е довело до накърняване правото
на защита на оспорващите. Не представлява съществено процесулно нарушение и обстоятелството, че оспорения
административен акт не е съобщен на заинтересованите лица. Неизпълнението на
задължението по чл.130 ал.2 от ЗУТ от страна на административния орган има
значение единствено за началото на срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ и ако заповедта
за изменение на ПУП не е съобщена на всички заинтересовани лица, то по
отношение на тях тя не може да влезе в сила. Неизпълнението на задължението за
съобщаване обаче не води до незаконосъобразност на оспорената заповед.
Въпреки това настоящата инстанция
намира обжалваната заповед за
незаконосъобразна по следните съображения:
В Заповедта за ЧИ на ПУП като правно
основание е посочен 129, ал.2 от ЗУТ и чл.44, ал 1 т.13 от ЗМСМА, които сочат
само компетентния орган и актът, който следва да издаде в тази хипотеза. Липсва
посочване на правното основание, послужило за постановяването му. Съгласно
нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4от АПК, когато административният акт се издава
в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаването му. В
оспорената заповед липсва посочване на правната норма, която обуславя
необходимостта от допускане и одобряване на
поисканото частично изменение. В текста на чл. 134, ал. 2 от ЗУТ са регламентирани няколко
хипотези, при наличието на които е допустимо изменението на влязъл в сила
подробен устройствен план. В този смисъл, съществен елемент от административния
акт, с който се одобрява изменение на влезлия в сила ПУП, е да се
посочи правната норма, въз основа на която това изменение се
извършва. Материалноправното основание за издаване на процесната заповед следва
да бъде някоя от изчерпателно изброените в чл. 134, ал. 1 и ал. 2 разпоредби.
Посоченото като основание за постановяване на оспорената заповед заявление,
документи за собственост, решение на ЕСУТ
не валидира допуснатото от административния орган нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, още повече, че и в самото решение на
ЕСУТ също липсва позоваване на конкретна правна норма, въз основа на която да
се приеме, че са налице основанията за частично изменение на
влезлия в сила ПУП. В този смисъл е и трайната съдебна практика напр. решение №
11304 от 17.9.2012г. на ВАС по адм.д. 2064/2012г.
Въз основа на така изложеното, съдът
счита, че с непосочването на фактически мотиви в заповедта е нарушен
материалният закон. Липсата на посочени фактически основания в самата заповед
съставлява липса на мотиви и е съществено нарушение на закона. Процесуалното
задължение за мотивиране на акта тежи върху Административния орган и следва да
се съдържа в акта или в преписката по издаването му.
Принципното положение е, че
урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране,
освен в предвидените в ЗУТ случаи. В конкретния случай по делото е
представено заявление от един собственик. Поради което съдът намира, че следва
да обсъди и разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ.
В нормата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ е предвидено, че влезлите в сила
подробни устройствени планове могат да се изменят, когато има съгласие на
всички пряко заинтересовани собственици. Следователно, за да е налице в
разглеждания случай условието на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, е необходимо изразено съгласие за
процесното изменение на ПУП от всички собственици в обхвата на посочените
УПИ По делото не са представени доказателства
за съгласие по смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ от оспорващите, нещо повече -
оспорващите изразяват категорично несъгласие с
процесното изменение на ПУП. Липсата на горепосоченото съгласие води
до незаконосъобразност на оспорената заповед и представлява самостоятелно
основание за нейната отмяна.
Отделно от това, с одобрения с
оспорената заповед ПУП-ПР са допуснати съществени нарушения на
материалноправните разпоредби на ЗУТ. Какко е посочило и самото вещо лице в
т.3.6 от заключението си, което посочва, че макар да е спазен чл. 42, ал 1 от
зУТ и отстоянитето на това застрояване
да основната жилищна сграда да е 4 м., както се посочва и в т. 3.3. от
заключението проектните параметри на устройствените показатели да са значително
под нормативно определените, посочено в комбинираната скица към заключението в
червен щрих петно изцяло блокира достъпа до входа на основната жилищна сграда,
поради което същото се явява материално незаконосъобразно.
Правно ирелевантно е твърдението ,
че с плана се нарушават вещни права, доколкото се касае за имот държавна
собственост и учредяването на право на строеж и съответно издаване на
разрешение за строеж са последващи производства на настоящото.
Посочените пороци предпоставят
отмяната на оспорената заповед Заповед №
1399/14.07.2011г. на кмета на
община Горна Оряховица..
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Община Горна Оряховица следва да бъде осъдена да заплати на
оспорващите претендираните и направени от тях по делото разноски в размер на 1410
лева, от които: 10 лева- платена държавна такса, и 800 лева - адвокатско възнаграждение, 600 лева – депозит
за експертиза.
С оглед изхода на спора, претенцията
на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2, предл..2 от АПК, Административен съд Велико Търново
осми състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на И.Й.И. *** Заповед №
1399/14.07.2011г. за частично изменение на подробен устройствен план / план за
застрояване и работен устройствен план/, с който се създава градоустройствена
основа за осъществяване на допълващо застрояване в УПИ седем римско 2497, УПИ
пет римско 2495, УПИ шест римско 2496, УПИ
осем римско 2498, и УПИ девет римско -2499 в кв. 159 по плана на гр.
Горна Оряховица ЦГЧ съгласно изработен
проект, който се явява неразделна част на заповедта.
ОСЪЖДА Община Горна
Оряховица да заплати на И.Й.И. *** сумата от 1410- хиляда четиристотин
и десет представляваща разноски по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: