О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….…./………….2018
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи август през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
Мл.с. ТАНЯ КУНЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия
Кунева
въззивно гр.д.
№ 1824 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК и е образувано по въззивна
жалба с вх. № 38997/08.06.2018 г. на З.Ц. Ефтимова, ЕГН **********, и Е.П.П., ЕГН **********, двете с адрес ***,
предявена чрез адв. Н.Т., и по въззивна жалба с вх. № 39478/11.06.2018 г.
на А.Ц.Е., ЕГН ********** и Р.С.Е., ЕГН **********, двамата чрез адв. Л. Ш., и двете срещу
Решение № 2328/23.05.2018г., постановено по гр.д. № 16356/2017г. на ВРС, XVIII състав.
С въззивната
жалба на З.Ц. Е.
и
Е.П.П.,
се обжалва
решението на ВРС в частта относно дяловете
на страните в допуснатото до делба дворно място, представляващо ПИ с
идентификатор 10135.2516.369 с площ от 860 кв.метра, с.о. „Манастирски рид, Бялата
чешма и дъбравата", местност „Дилбер
чешма", в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за ниско
застрояване, при граници: от север и юг пътища, от изток ПИ с идентификатори с
последна цифра 370 и 4137 и от запад ПИ 10135.2516.368.
В жалбата се излага, че решението на
ВРС е неправилно в обжалваната част и се моли за неговата отмяна. Сочи се, че
съдът при определяне квотите на съделителите в
съсобствеността не е съобразил приложимата материалноправна
норма - § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Съгласяват се с изводите на районния съд, че 600
кв.м. ид.ч. от имота са придобити в режим на СИО от Е.П.
и наследадателя Цветан Петров, съответно квотата на
преживялата съпруга за тези 600 кв.м.ид.ч. е 4/6 ид.ч. и по 1/6 за всяко от двете им деца, но се счита за
неправилен изводът, че останалите 260 кв.м.ид.ч. са
придобити само от двете деца на наследодателя, тъй като те са извършили
плащането на цената на тези ид.ч. Позовавайки се на
Заповед № 378/14.04.2010 г. на Кмета на р-н „Приморски“ при Община Варна,
определяща лицата, придобили право на собственост и сочеща наследниците на
Цветан Петров като такива, се счита за ирелевантно
кое лице е заплатило цената, като платилият би имал само облигационни претенции
спрямо останалите. Считат се за приложими правилата за приращението
и на придобиване на части от поземлен имот по силата на нов поземлен план - за
регулация на съседни имоти с придаваеми между тях
части от един имот към друг, при което квотите в новопридобития
следва да са пропорционални на квотите, при които са съсобственици на
първоначално придобитите 600 кв.м. ид.ч. от същия
имот. По тези съображения молят за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и
допускане до делба на дворното място при квоти – 3/6 ид.ч.
за З. Ефтимова, 2/6 ид.ч. за Е.П.П. и 1/6 ид.ч. за А.Е. и Р.Е., от
които 600/860 ид.ч. от 1/6 – лична собственост на А.Е.
и 260/860 ид.ч. от 1/6 – в режим на СИО с Р.Е..
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е
постъпил отговор от насрещната по жалбата страна А.Ц.Е. и Р.С.Е..
Въззивната жалба
с вх. № 38997/08.06.2018 г. на З.Ц. Е.
и Е.П.П., е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са
направили искания по доказателствата.
С въззивната
жалба на А.Ц.Е.,
ЕГН ********** и Р.С.Е. се обжалва решението на ВРС в частта, в която е допуснат
до делба ½ идеална част от делбения имот,
представляващ ПИ с идентификатор 10135.2516.369 с площ от 860 кв.метра, с.о.
„Манастирски рид, Бялата чешма и дъбравата", местност „Дилбер
чешма", в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за ниско
застрояване, при граници: от север и юг пътища, от изток ПИ с идентификатори с
последна цифра 370 и 4137 и от запад ПИ 10135.2516.368, ведно с построената в същото място сграда - самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2516.369.1 - едноетажна еднофамилна вилна сграда е със
застроена площ от 28 кв.метра, състояща се от две самостоятелни стаи с вход от
обща тераса, достъпът по която е по външно стълбище, две избени помещения с
обща площ от 25 кв.м, в едното от които се влиза от другото и външен тоалет.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно в обжалваната част и се моли за неговата отмяна. Счита се за
неправилен извода на районния съд за неоснователност на релевираното
от ответниците възражение за придобиване на ½ ид.ч. от делбения имот по
давност. Твърди се, че същите са упражнявали владение върху 430 кв.м. от имота
в изискуемия от закона срок с намерение за своене,
довело до придобиване на ½ идеална част от парцела по давност, като се
счита за неприложима забраната за придобиване на реална част от имота. Между
съсобствениците била налице договорка за ползване на част от имота, която всеки
от тях считал за своя собствена. Не се съгласява с изводите на съда за липса на
противопоставяне на владението на другите съсобственици. Поради фактическото
разделяне и предаване на съответна част от делбения
имот приживе на наследодателя на всеки от наследниците, отпадала необходимостта
да се доказва отблъскване на владението.
Акцентира се на показанията на разпитаните по делото свидетели, за да се
опровергае извода за извършено разпределение на правото на ползване между
съсобствениците, изключващо владелческото им
намерение. Поддържат се и доводите за симулативност
на сделката, наведени пред първата инстанция. Анализират се свидетелските
показания и се настоява същите да не се кредитират. Моли се за отмяна на
решението и отхвърляне на иска за делба за ½ ид.ч.
от делбения имот.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната по жалбата страна З.Ц. Ефтимова и Е.П.П..
Оспорват се наведените във въззивната жалба оплаквания. Акцентира се на
невъзможността за придобиване по давност на 260 кв.м.ид.ч.
от имота след влизане в сила на ПНИ и плащането на цената на земята от
съсобствениците. Считат се за неоснователни доводите за абсолютна симулация на
продажбената сделка, като се настоява, че плащането на цената по нея е ирелевантно за настоящото производство.
Въззивната жалба с вх. № 39478/11.06.2018 г. на А.Ц.Е. и Р.С.Е. е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител съгласно
представеното към молба с вх. № 24915/28.08.2018 г. пълномощно, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са
направили искания по доказателствата.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на основание чл. 267 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 1824/2018 г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на 06.11.2018г. от 09,30ч.часа, за която дата и час да
се призоват страните.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да уредят спора по извъсъдебен ред, включително чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.