№ 20475
гр. *********, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20251110130984 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ****** срещу „*******,
с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от
400 лв., представляваща остатък от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за имуществени вреди по щета № *******, ведно със законната лихва от
29.05.2025 г. до окончателното изплащане, и сумата от 119,40 лв., представляваща мораторна
лихва върху главница от 400 лв. за периода от 13.03.2023 г. до 28.05.2025г.
Ищецът твърди, че на 05.12.2021 г. в гр. **********, е настъпило ПТП по вина на
водача на лек автомобил „*********, който при извършване на маневра за паркиране назад
удря лек автомобил „************, вследствие на което на последния са причинени
имуществени вреди. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил „************, е имал
сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №
**********, валидна към датата на застрахователното събитие. Сочи, че в причинна връзка с
това ПТП са нанесени вреди на застрахования при него автомобил. Твърди, че щетите са
отстранени в сервиз, като за извършения ремонт застрахователят е платил обезщетение в
размер на 1291,37 лв., поради което сочи, че в негова полза е възникнало регресно вземане
за платеното обезщетение спрямо ответника като застраховател на гражданската
отговорност на делинквента. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за
заплащане на процесната сума, но претенцията останала неизплатена. Посочва, че
ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира обезщетение за забава в размер на
119,40 лв. за периода от 13.03.2023 г. до 28.05.2025 г. Претендира разноски
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „*******,
с който оспорва предявените искове по размер. Твърди, че с писмо, изх. № ******* г.
ответникът е направил до ищцовото дружество изявление за прихващане на насрещно
дължими, изискуеми и ликвидни задължения, като съгласно приложение № 1 ищецът е
одобрил сума за изплащане по щета № ******* в размер на 693,32 лв., изплатена му с
преводно нареждане от 27.04.2023 г. Поддържа, че изплатеното обезщетение в размер на
693,32 лв. покрива изцяло вредите по процесния автомобил, с оглед настъпилите
увреждания и и неговата възраст. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
сторените по делото разноски.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, наличието на
валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято ****** е застрахована при ответника,
да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си
задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между
ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на реализиране на
риска; наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „******“ между
ответното дружество и собственика на лек автомобил „*********; настъпването на ПТП на
05.12.2021 г. в гр. ********* със сочените в исковата молба участници; посоченият в
исковата молба механизъм на настъпване на ПТП и вината на водачът на лек автомобил
„*********.
Спорният по делото въпрос касае размера на вредите, причинени на застрахования
при ****** автомобил, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „******“, са изрично определени в чл. 411 КЗ, според който
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано
лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за
определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, като то не може да надвишава действителната
/при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.
400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва в размера на платимото по
регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за определяне на заплатеното
обезщетение. Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС
/решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г.
на КФН.
В настоящия случай от заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява,
че всички увреждания по лек автомобил „*****“, с рег. № ******, се намират в пряка
2
причинно-следствена връзка с настъпилото на 05.12.2021 г. ПТП в гр. *********, като
стойността, необходима за възстановяване на щетите по лек автомобил *****“, с рег. №
******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 977,30 лв.
Така определената от експерта стойност включва стойността на новите части, демонтаж и
монтаж на увредените детайли, възстановяване на увредени детайли, боядисване,
консумативи (боя и други материали), камера и труд. Експертът е констатирал, че към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие увреденият автомобил е бил
в експлоатация 4 години и 5 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация –
30.11.2017 г. С оглед изложеното, настоящия съдебен състав намира, че сумата, необходима
за възстановяване на автомобила в състоянието, в което се е намирал преди ПТП е 977,30 лв.
По делото е безспорно, че чрез извършено прихващане на вземанията между двете
застрахователни дружества, от страна на ответника в полза на ищеца е заплатена на сума в
размер на 693,32 лв.
С оглед изложеното, предявеният иск по чл. 411 КЗ е основателен и следва да се
уважи за сумата от 283,98 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 400 лв. следва
да се отхвърли като неоснователен.
Като законна последица от уважаване на иска за главница върху същата следва да се
присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.05.2025 г. до
окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска за мораторна лихва следва да се установи наличието на
главен дълг и забава в погасяването му.
По делото съдът формира извод за наличието на главен дълг. Задължението на
застрахователя по „******“ към застрахователя по имуществената застраховка „Каско“, е
задължение без срок за изпълнение, поради което е за поставянето му в забава е необходимо
покана. Съгласно чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ, застрахователят на „Гражданската отговорност“ на
делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от
представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи
за неговата отговорност/арг. от чл. 412, ал. 3 КЗ/. По делото не се оспорва факта, че след
отправена от ищеца покана, с писмо, изх. № ******** г. ответникът е направил изявление за
прихващане на насрещно дължими и ликвидни задължения, съгласно Приложения 1 и 2, в
което е включено и процесното вземане. Доколкото по делото няма данни кога ответникът е
получил поканата за доброволно плащане, то следва да се приеме, че най-късният срок, в
който покана е получена от ответника е 26.04.2023 г. С оглед на което 30-дневният срок на
доброволно плащане по чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ е изтекъл на 26.05.2023 г., поради което
ответникът е изпаднал в забава, считано от 27.05.2023 г. Изчислен от съда при условията на
чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор, размерът на мораторната лихва за периода от
27.05.2023 г. до 28.05.2025 г., начислена върху главницата от 283,98 лв., е 77,69 лв. До тази
сума претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена, като за разликата до
пълния предявен размер от 119,40 лв. и за периода от 13.03.2023 г. до 26.05.2023 г., следва
бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца **** се
дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете. В производството ищецът е
направил разноски в общ размер на 880 лв., от които 100 лв. – заплатена държавна такса, 300
лв. – депозит за САТЕ, и 480 лв. – адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от
претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът ***** има право на разноски в размер
на 612,76 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника „******* се дължат разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете. В производството ответникът е направил
3
разноски в общ размер на 580 лв., от които 100 лв. – депозит за САТЕ, и 480 лв. – адвокатско
възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от претенции и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК ответникът „******* има право на разноски в размер на 176,13 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „******************, със седалище и адрес на управление: гр.
*********, бул. „***********, да заплати на ******, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *********, ул. „******, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 283,98 лв.,
представляваща остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по щета № *******, ведно със законната лихва от 29.05.2025 г. до
окончателното изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 77,69 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главница от 283,98 лв. за периода от 27.05.2023 г. до
28.05.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411, ал. 1 КЗ за разликата над сумата от 283,98
лв. до пълния предявен размер от 400 лв., и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над сумата от 77,69 лв. до пълния предявен размер от 119,40 лв. и за периода от
13.03.2023 г. до 26.05.2023 г.
ОСЪЖДА „******************, със седалище и адрес на управление: гр.
*********, бул. „***********, да заплати на ******, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *********, ул. „******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 612,76 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ******, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *********,
ул. „******, да заплати на „******************, със седалище и адрес на управление: гр.
*********, бул. „***********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 176,13 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4