№ 107
гр. Стара Загора, 24.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Гражданско дело №
20245500100714 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от М. Х. Ч. и Т.
Д. Ч., двамата от гр. К. срещу „П.*“ ЕООД, с която е предявен иск за
установяване на нищожност на договор за ипотека.
Ищците твърдят, че с н.а. № 175, т.І, рег. № 1786, дело № 151/17.09.2019
г. сключили договор за учредяване на договорна ипотека с „П.*“ ООД,
съобразно който получили сумата от 10 000 лв., като за обезпечаване на
вземането била учредена ипотека върху недвижим имот – самостоятелен
обект в страда с идентификатор 35167.504.20.4.26, находящ се в гр. К., ***.
Твърдят, че съобразно нотариалния акт се задължили да заплатят получената в
заем сума в срок до 11.09.2020 г. В нотариалния акт било посочено, че
заемодателят се представлява от адв. И.И., като пълномощник на К.А.И.
съгласно пълномощно № 65 от 13.02.2018 г., заверено от Консулската служба
при посолството на Р България в Ханой. Ищците считат, че това пълномощно
не може да породи правни последици, тъй като съдружниците в процесното
ООД били двама - К.А.И. и Р.Р.Р.. Твърдят, че съобразно дружествения
договор от 22.08.2013 г. за образуване на дружеството двамата съдружници
имали еднакви права и задължения във връзка с предмета на дейност и
управление на дружеството.
Ищците считат, че за да се даде заем, следва на първо място средствата
да са собствени и дружеството да разполага с тях към момента на сключване
на сделката. На второ място, ищците считат, че следва да се проведе общо
събрание на дружеството, на което да се вземе решение за предоставяне на
заем в определен размер и да се състави протокол; да кого се предоставя
заема; в какъв размер; срокът за връщане, както и всички други условия, при
които се отпуска кредита. Считат, че протоколът следва да се приложи към
нотариалния акт за ипотека. В случая такъв протокол не бил изготвян, а и
пълномощното било издадено само от името на единия съдружник, но и то не
било приложение в нотариалното дело.
Ищците твърдят, че в нотариалния акт било отбелязано, че
1
пълномощното било заверено от консулската служба. Заверен бил само
подписът на упълномощителя, но не и съдържанието на пълномощното, а тя
била задължителна и да бъде извършена едновременно с подписите. Считат,
че с него не може да се представлява и съдружника К.А.И.. Било налице
нищожно упълномощаване.
Ищците счита, че при заем в размер от 10 000 лв. и повече сумата следва
да се преведе по банков път. При плащане в брой се изяснява кой е
заемодателят.
Ищците твърдят, че на 25.09.2019 г. било проведено общо събрание на
„П.*“ ООД, на което било взето решение дяловете на двамата съдружници
К.А.И. и Р.Р.Р. да бъдат прехвърлени на Я.А.Л. от гр. К.. На базата на това
прехвърляне в ТР е регистрирано „П.*“ ЕООД със същия ЕИК.
Ищците твърдят, че за календарната 2017, 2018 и 2019 г. „П.*“ ООД и
„П.*“ ЕООД не е осъществявало дейност по смисъла на §1, т.30 от ДР на ЗСч,
което показвало, че няма приходи, а се давали заеми. В предмета на дейност
при учредяване на „П.*“ ООД била предвидена дейност за даване на заеми, но
те трябвало да бъдат от собствени средства.
Ищците твърдят, че адв. И.И. се снабдила със заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 2702/2020 г. и с изпълнителен лист, като в него било отразено, че те
(ищците) следвало да заплатят не само сумата от 10 000 лв., но и лихви,
считано от 01.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и разноски от 1100
лв. Ищците твърдят, че в договора за ипотека не било предвидено заплащане
на лихви в случай на неплащане на дадената в заем сума.
Ищците твърдят, че сумата от 10 000 лв. не е предоставена от „П.*“
ООД, тъй като заемодателят не разполагал с такава сума към момента на
сключване на договора за заем. Искат съдът да постанови решение, с което да
обяви договора за ипотека за нищожен поради нарушение на предписаната от
закона форма.
С оглед на така твърдените от ищците факти и обстоятелства, при липса
на твърдения за потвърждаване на сделката, съдът намира, че предявеният иск
е за обявяване на недействителността й по чл.42, ал.2 ЗЗД (ТР № 5 от
12.12.2016 г. на ОСГТК, т.2).
Така предявеният иск е недопустим. Съображенията за това са следните:
От изисканото и приложено ч.гр.д. № 2702/2020 г. по описа на РС –
Казанлък се установява, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК от 02.11.2020 г. ответникът по настоящото дело „П.*“ ЕООД
(тогава ООД) е поискал от съда издаването на заповед за изпълнение срещу
ищците М. Х. Ч. и Т. Д. Ч. за сумата от 10 000 лв. по договор за учредяване на
ипотека, обективирана в н.а. № 175, т.І, рег. № 1786, дело № 151 от 17.09.2019
г., и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането на
вземането. Посочено е, че заявителят като заемодател е предоставил паричен
заем в размер на 10 000 лв. на длъжниците М. Х. Ч. и Т. Д. Ч., за което те са
учредили договорна ипотека, обективирана в посочения по-горе нотариален
акт. Заемателите се съгласили да върнат заема в срок до 11.09.2020 г. Такава
2
заповед е издадена на 25.11.2020 г., като заповедният съд е разпоредил
длъжникът да заплати на заявителя исканите суми. Заповедта е връчена лично
на длъжниците чрез ЧСИ И.Б. на 08.01.2021 г. По делото няма данни
длъжниците да са възразили по чл.414 ГПК. Няма и такива твърдения в
исковата молба по настоящото дело.
Издадената заповед за изпълнение замества съдебното решение като
изпълнително основание, като само при оспорването й от длъжника чрез
възражение се извършва проверка дали вземането съществува в общ исков
процес. Длъжникът в заповедното производство разполага само с
предвидените в глава ХХХVII способи за защита срещу допуснати нарушения
на материалноправните изисквания за законосъобразност, така и срещу
накърняване на процесуалните правила. На първо място, това е възражението,
с което той може да оспори вземането на кредитора по същество. Също така
той може, ако е бил лишен от възможността да направи това, да възрази пред
окръжния съд по реда на чл.423, ал.1 ГПК. В чл.424 ГПК е уреден още един
способ за защита – това е т.нар. иск за оспорване на вземането, но той може да
бъде предявен само при наличието на предвидените в правната норма
обстоятелства - новооткрити обстоятелства, нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до
изтичане на срока за подаване на възражение. Ако едно вземане е спорно,
редно е длъжникът в заповедното производство да прояви дължимата грижа и
да си предяви възражение. Ако счита, че е бил лишен от възможността да
оспори вземането или да стори това своевременно, може да подаде
възражение по чл.423 ГПК.
С други думи фактите и обстоятелствата, които длъжникът е могъл да
посочи във възражението си или в отговора на исковата молба за установяване
на вземането на кредитора не могат да послужат като основание по-късно да
бъде предявен установителен иск – те са преклудирани. Предявените в
настоящата искова молба основания за недействителност са именно такива.
Твърденията за нищожност на пълномощното на представителя на
заемодателя, респ. за липсата на представителна власт, ищците са могли да
предявят в заповедното производство или в исковото, което обаче може да
бъде инициирано само при положение, че те подадат възражение в
предвидения в ГПК срок. След като длъжниците (ищци в настоящото
производство) са бездействали, след като са получили заповедта за
изпълнение и не са подали възражение, каквото право са имали, издадената
заповед за изпълнение влиза в сила. Спорът между страните е разрешен със
сила на пресъдено нещо. В исковата молба ищецът не твърди новонастъпили
или новооткрити обстоятелства и доказателства по смисъла на чл. 439 ГПК и
чл. 424 ГПК, нито твърди нарушения на процедурата по връчването на
съобщенията и призоваването (О-214-2018 г., ІV г.о.; Р-22-2022 г., ІІІ г.о.).
Посочените по-горе способи осигуряват на длъжника достатъчна защита
на интересите му, ако те са накърнени в рамките на заповедното производство.
Тяхното пропускане води до неблагоприятни за него правни последици, но
3
това не дава основание да търси защита по друг начин, извън предвидените в
ГПК - в случая чрез предявяване на установителен иск за недействителност на
договора за ипотека.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че в исковата молба не се
твърди, че ищците са потребители, поради което ЗКНИ, който урежда
изискванията за предоставяне на кредити за недвижими имоти на
потребители, респ. спорът не е потребителски. В случая този закон е
неприложим и по силата на разпоредбата на чл.3, т.3, според която той не се
прилага по договори за кредит, по които не се начисляват лихва и други
разходи, с изключение на разходите, пряко свързани с обезпечаване на
вземането. От съдържанието на договора за ипотека е видно, че лихва не е
уговаряна. Освен това в исковата молба не се твърди неравноправност на
клаузи от договора за кредит и липса на ефективен контрол върху тях в
заповедното производство.
Предвид на тези съображения съдът намира, че предявеният иск е
недопустим – основанията за недействителност на договора за ипотека са
преклудирани и заповедта за изпълнение е влезнала в сила. Производството по
делото следва да бъде прекратено.
С молба от 09.12.2024 г. ищците са поискали да бъде допуснато
обезпечение на предявения от тях иск, като с друга молба от 19.12.2024 г. те са
конкретизирали чрез спиране на изпълнението по образуваното изпълнително
дело № 452/2020 г. на ЧСИ И.Б..
Съгласно чл.391 ГПК, за да се допусне обезпечение, е необходимо да са
налице няколко предпоставки: ищецът да има право на обезпечение на иска,
т.е. искът да е допустим и вероятно основателен, и да е налице интерес от
обезпечаване на иска, което ще рече, че без обезпечаването за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. В
случая, както е посочено по-горе, предявеният иск е недопустим, поради
което не е налице предпоставка за допускане на обезпечение. Затова молбата
следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на М. Х. Ч. и Т. Д. Ч., двамата от гр. К. чрез адв. Н.
Г. Н. за допускане на обезпечение на предявения от тях иск за обявяване на
недействителност на договор за ипотека, сключен между страните, срещу
„П.*“ ЕООД чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 452/2020 г. по описа на
ЧСИ И.Б..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 714/2024 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд поради недопустимост на предявения иск.
4
Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Пловдив
в 1-седмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
5