Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора
Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. д. № 70 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение № 190/31.10.2019
г., постановено по гр.д. № 169 по описа за 2019 г. на РС-Самоков, на осн. чл.
128 от КТ, „С.“ АД е осъдено да заплати на Н.Т.Н. с ЕГН: ********** трудово
възнаграждение както следва:
- за м. ноември 2018 г. – в
размер на 1710,24 лв., представляваща неизплатено БТВ по трудов договор №
46/19.07.2016 г., както и на осн. чл. 86 от ЗЗД да му заплати лихва за забавено
плащане върху главницата в размер на 27, 08 лв., за период от 26.12.2018 г. до
20.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.02.2019 г. до
окончателното плащане;
-за м. декември 2018 г.- в
размер на 1330,19 лв., ведно със законна лихва върху главницата от 20.02.2019
г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД лихва за
забавено плащане върху тази главница за период от 26.01.2019 г. до 20.02.2019
г. в размер на 9, 61 лв., като е отхвърлен иска за главницата за разликата над
1330,19 лв. до предявения размер от 1710,24 лв. като неоснователен и отхвърлен
иска по чл. 86 ЗЗД за разликата до 12,35 лв.;
-за м. ноември 2018 г.- в
размер на 122,00 лв., представлявяща неизплатено БТВ по трудов договор №
41А/10.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 20.02.2019 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 86 от ЗЗД лихва за забавено плащане върху тази главница за период
от 26.12.2018 г. до 26.12.2018 г. в размер на 1, 93 лв., като е отхвърлен иска
за разликата до 1,99 лв. като неоснователен;
-за м. декември 2018 г.- в
размер на 94,89 лв., представлявяща неизплатено БТВ по трудов договор №
41А/10.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 20.02.2019 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 86 от ЗЗД лихва за забавено плащане върху тази главница за период
от 26.12.2018 г. до 20.02.2019 г. в размер на 0, 69 лв., като е отхвърлен иска
за главницата за разликата над 94,89 лв. до предявения размер от 122,00 лв.
като неоснователен и отхвърлен иска по чл. 86 ЗЗД за разликата до 0,92 лв.;
С постановеното решение
дружеството „С.“ АД е осъдено да заплати на Н.Т. Н., на осн.
чл. 224, ал. 1 от КТ, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018
г. – в размер на 310, 96 лв. по трудов договор № 46/19.07.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 20.02.2019 г. до окончателното плащане,
като за разликата над 310, 96 лв. до предявеният размер от 932,85 лева иска е
отхвърлен като неоснователен. На осн. чл. 220, ал. 2 от КТ „С.“ АД е осъдено да
заплати на Н.Т. Н. сума в размер на 3886, 84 лв., представляваща обезщетение за
неспазения от работодателя срок на предизвестие по трудов договор №
46/19.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.02.2019 г.
до окончателното плащане. На осн. чл. 357, ал. 1 от КТ, Заповед № 68/19.12.2018
г. и Заповед № 69/19.12.2018 г. са признати за незаконосъобразни в частта на
всяка от тях, в която на осн. чл. 220, ал. 1 от КТ „С.“ АД претендира от Н.Т.Н.
обезщетение за неспазено предизвестие в размер на БТВ за 2 месеца и 6 дни, като
са отменени в посочените части.
Отхвърлен е иска на Н.Т.Н.
за осъждане на „С.“ АД, на осн. чл. 86 ЗЗД за
заплащане на лихва за забавено плащане в размер на 51, 82 лв., за период от
26.12.2018 г. до 20.02.2019 г., изчислена върху обезщетението за неспазено
предизвестие, като неоснователен.
Отхвърлен е иска на Н.Т.Н.
за осъждане на „С.“ АД, на осн. чл. 86 ЗЗД за
заплащане на лихва за забавено плащане в размер на 16, 05 лв., за период от
26.12.2018 г. до 20.02.2019 г., изчислена върху претендираното обезщетение за
неизползван отпуск, като неоснователен.
„С.“ АД е осъдено да
заплати на Н.Т.Н. сумата от 1390 лв. разноски и в полза на РС-Самоков 150 лв.
разноски за заплатено възнаграждение за вещо лице.
Подадена e в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „С.“ АД срещу решението с твърдения за незаконосъобразност и
неправилност. Навежда оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел
за незаконосъобразни заповеди № 68 и № 69 от 19.12.2018 г., които констатират
искането за прекратяване на трудовото правоотношение по желание на служителя и
са издадени въз основа на приети по делото молба на ищеца вх. № 395 и 396 от
27.11.2018 г. В молбите си ищецът е предложил прекратяване на трудовите си
правоотношения на осн. чл. 325, ал. 1 от КТ- по взаимно съгласие, като е
посочил, че в случай, че молбата не бъде приета да се счита за предизвестие. В
молбите била посочена една единствена дата за прекратяване на трудовите
правоотношения – 21.12.2018 г., поради което същите са прекратени, считано от
21.12.2018 г. Посочва, че съдът неоснователно е кредитирал твърденията на
ищеца, че имал намерение да продължи изпълнението на трудовите си договори. Тези
твърдения не отговаряли на събраните по делото гласни доказателства относно
явяването на служителя на работа на 27.12.2018 г. По същество моли решението да
бъде отменено и да се отхвърлят всички предявени искове.
Ответникът по жалбата Н.Т.Н. изразява становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе Софийският окръжен съд взе предвид
следното:
Производството пред РС- Самоков е образувано по
предявени от Н.Т.Н. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.128 от КТ, вр. с чл. 86 ЗЗД, чл. 220, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 86 ЗЗД, чл.
224, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 86 ЗЗД и иск по чл. 357, ал. 1 КТ.
Ответникът „С.“ АД” не е депозирал отговор, в срока по
чл. 131 ГПК. По делото е постъпил отговор от ответника, но след
законоустановеният едномесечен срок /л. 44 от делото/.
След самостоятелна преценка на доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната инстанция приема фактическа
обстановка, идентична с изложената в мотивите на първоинстанционното решение,
поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към нея.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в предвидения
за обжалване срок от страна, която има интерес от обжалването и е срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността и
допустимостта на решението, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда
на чл.269 ГПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Предявените обективно съединени искове по чл.128 от КТ, вр. с чл. 86 ЗЗД, вл. 220, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 86 ЗЗД, чл. 224, ал.
1 КТ, във вр. с чл. 86 ЗЗД и иск по чл. 357, ал. 1 КТ са основателни и доказани
в размерите, в които са уважени от РС-Самоков.
По иска с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ.
Не се спори между страните, че между тях е действало
трудово правоотношение по срочен трудов договор, със срок до 30.05.2020 г.
Ищецът е изпълнявал длъжността „Изследовател“ по договор за предоставяне на
бъзвъзмездна финансова помощ, предвидено е в договора срока на предизвестие да
е три месеца, еднакъв за двете страни. С трудов договор № 41А/10.08.2018 г. за
допълнителен труд между същите страни, ищецът е изпълнявал и длъжността
„ръководител проект“, със срок на договора до 30.05.2020 г., за един час
дневно, с възнаграждение 122, 00 лева месечно. С молби, адресирани до
изпълнителния директор на „С. 00“ АД -вх. № 395/27.11.2018 г. и вх. №
396/27.11.2018 г. ищецът е направил искане, на осн. чл. 325, ал. 1 от КТ да
бъде прекратено трудовото му правоотношение за длъжност „ръководител проект“ и
длъжност „изследовател“, считано от 21.12.2018 г. Изрично в двете молба е
посочил, че в случай, че не бъдат приети, да се счита за предизвестие по чл.
326, ал. 1 от КТ. Със заповед № 68/19.12.2018 г. е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца за длъжността „изследовател“, на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ, във вр. с ал. 2 от КТ, считано от 21.12.2018 г., но е посочено в заповедта,
че лицето дължи на работодателя обезщететние за неспазено предизвестие в размер
на брутното трудово възнаграждение за два месеца и шест дни. Със заповед №
69/19.12.2018 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца за длъжността
„ръководител проект“, на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ, във вр. с ал. 2 от КТ,
считано от 21.12.2018 г., но е посочено в заповедта, че лицето дължи на работодателя
обезщететние за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово
възнаграждение за два месеца и шест дни.
Основният спорен въпрос, който се поставя във въззивната жалба е дали ищецът
е желаел да се прекратят трудовите му договори точно на датата 21.12.2018 г., с
произтичащите от това последици. Имал ли е съответно намерение да продължи да
изпълнява задълженията си по сключените трудови договори, след 21.12.2018 г. до
изтичане срока на предизвестието.
Съгласно чл. 325, ал. 1 , т. 1 от КТ трудовият
договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по
взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено
предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна
в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че
предложението не е прието. В случая с депозираните молби вх. №
95/27.11.2018 г. и вх. № 396/27.11.2018 г., ищецът е направил предложение да се
прекрати трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, считано от 21.12.2018
г. Работодателят не е взел отношение и съответно не е приел предложението за
прекратяване по взаимно съгласие, считано от 21.12.2018 г. В двете молби
изрично ищецът е посочил, че в случай, че не бъде прието предложението, да се
счита за предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ. Ищецът е изразил ясно е
недвусмислено волята и желанието си, в случай, че предложението му за
прекратяване по взаимно съгласие не бъде прието, да отработи остатъка от срока
предизвестието, което както се посочи е три месеца. С издаване на процесните
заповеди, изпълнителният директор, който е бил предизвестен за прекратяване на
трудовото правоотношение, е упражнил правото си да го прекрати, преди да изтече
срокът на предизвестието и на на осн. чл. 220, ал. 2 от КТ дължи на служителя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
неспазения срок на предизвестие. Установява се от свидетелските показания, че
служителят е имал намерение да изпълнява задълженията си по сключените
трудови договори и след 21.12.2018 г. От показанията на Б. Д.П. се установява,
че на 27.12.2018 г. ищецът е отишъл на работа, но не бил допуснат от охраната,
тъй като не бил в списъка за работниците за деня. По изложените съображения се
явява основателен иска за признаване като незаконосъобразни и тяхната отмяна на
заповед № 68/19.12.2018 г. и заповед № 69/19.12.2018 г. на изпълнителния
директор на ответното дружество, в частта на всяка от тях, в която на основание
чл. 220, ал. 1 от КТ се претендира от ищеца обезщетение за незпазено
предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за 2 месеца и 6
дни.Решението в тази част следва да се потвърди.
Приетата съдебно счетоводна експертиза на в.л. Ж.Д., която съдът
кредитира по отношение на отговорите на поставени въпроси по т. 2,3,4, дава
заключение, че начисленото брутно трудово възнаграждение на ищеца за м. 11.2018
г. е в размер на 1710,24 лева и за м. 12.2018 г. в размер на 1330, 19 лева.
Работодателят дължи и обезщетение за забавено изпълнение на задължението за
заплащане на трудовото възнаграждение, съобразно уговореното между страните в
чл. 7 от трудовия договор. Основателен се явява искът по чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на лихва за забавено плащане върху главницата от 1710, 24 лева в
размер на 27.08 лева, за периода от 26.12.2018 г. до 20.02.2019 г. и лихва в
размер на 9, 91 лева за забавено плащане върху главницата от 1330, 19, за
периода от 26.01.2019 г. до 20.02.2019 г.
Основателни се явяват и исковете по чл. 128 КТ по вторият трудов договор за допълнителен
труд, съобразно заключението на в.л. Ж. Д., съответно за м. 11.2018 в размер на
122, 00 лева и лихва в размер на 1,93 лева и за м. 12.2018 г. в размер на 94,89
лева и лихва в размер на 0, 69 лева.
Основателен се явява и иска по чл. 220, ал. 2 от КТ за заплащане на
сумата в общ размер от 3886, 84 лева, представляваща обезщетение за неспазения
от работодателя срок на предизвестие по трудов договор № 46/19.07.2016 г.
Според експертизата дължимата сума е в размер на 4085, 55 лева, но следва да бъде
уважена само до претендирания от ищеца размер, съобразно заявеното в петитума
на исковата молба.
Съобразно заключението на в.л. Ц.Х.Н., което следва да се кредитира по
отношение на дължимото обезщетение за неизползван отпуск, на ищеца се дължи
сума от 310, 96 лева по трудов договор № 46/19.07.2016 г.
В полза на ищеца се следва да си присъди и законна лихва за забава
върху всяка една от главниците, считано от предявянане на исковете до
окончателното им изплащане.
Изводите на двете инстанции съвпадат, поради което
решението на първоинстанционния съд подлежи на
потвърждаване като правилно, а доводите във въззивната жалба са неоснователни.
По отношение на разноските:
При този изход на спора въззивника
„С.“ АД няма право на разноски, като на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна Н.Т.Н. сумата от 1390,00 лв. /хиляда триста и деветдесет лева/,
разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 190/31.10.2019
г., постановено по гр.д. № 169 по описа за 2019 г. на РС-Самоков в следните
части:
1. в частта, в която на
осн. чл. 128 от КТ, „С.“ АД е осъдено да заплати на Н.Т.Н. с ЕГН: **********
трудово възнаграждение както следва:
- за м. ноември 2018 г. – в
размер на 1710,24 лв., представляваща неизплатено БТВ по трудов договор №
46/19.07.2016 г., както и на осн. чл. 86 от ЗЗД да му заплати лихва за забавено
плащане върху главницата в размер на 27, 08 лв., за период от 26.12.2018 г. до
20.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.02.2019 г. до
окончателното плащане;
-за м. декември 2018 г.- в
размер на 1330,19 лв., ведно със законна лихва върху главницата от 20.02.2019
г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД лихва за
забавено плащане върху тази главница за период от 26.01.2019 г. до 20.02.2019
г. в размер на 9, 61 лв.;
-за м. ноември 2018 г.- в
размер на 122,00 лв., представлявяща неизплатено БТВ по трудов договор №
41А/10.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 20.02.2019 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 86 от ЗЗД лихва за забавено плащане върху тази главница за период
от 26.12.2018 г. до 26.12.2018 г. в размер на 1, 93 лв.;
-за м. декември 2018 г.- в
размер на 94,89 лв., представлявяща неизплатено БТВ по трудов договор №
41А/10.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 20.02.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание
чл. 86 от ЗЗД лихва за забавено плащане върху тази главница за период от
26.12.2018 г. до 20.02.2019 г. в размер на 0, 69 лв.;
2. в частта, в която „С.“
АД е осъдено да заплати на Н.Т. Н., на осн. чл. 224,
ал. 1 от КТ, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. – в
размер на 310, 96 лв. по трудов договор № 46/19.07.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 20.02.2019 г. до окончателното плащане;
3. в частта, в която, на
осн. чл. 220, ал. 2 от КТ „С.“ АД е осъдено да заплати на Н.Т.Н. сума в размер
на 3886, 84 лв., представляваща обезщетение за неспазения от работодателя срок
на предизвестие по трудов договор № 46/19.07.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 20.02.2019 г. до окончателното плащане.
4. в частта, в която, на
осн. чл. 357, ал. 1 от КТ, Заповед № 68/19.12.2018 г. и Заповед № 69/19.12.2018
г. са признати за незаконосъобразни в частта на всяка от тях, в която на осн. чл.
220, ал. 1 от КТ „С.“ АД претендира от Н.Т.Н. обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на БТВ за 2 месеца и 6 дни, като са отменени в посочените
части.
Решението не е обжалвано и влязло в сила в
отхвърлителните части.
ОСЪЖДА „С.“ АД, с ЕИК: да заплати на Н.Т.Н., с
ЕГН: *********, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1390 лв. /хиляда
триста и деветдесет/ лева, представляваща разноски за адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.