№ 4653
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100506282 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 5520 от 27.03.2024г., постановено по гр.д. № 68773/2023г. по описа
на СРС, 46-ти състав, е признато за установено, че М. А. М. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с
чл. 422 ГПК сумата 2362.24 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: гр. София, п.к. 1592, обл. София, общ.
Искър, ж.к. ****, Аб. №: 42360/ инст.№ **********, ИД номер: 186612, за периода
м.07.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 21.08.2023г. до изплащане на
вземането, 330.65 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 10.08.2023г., както и
суми за дялово разпределение 33.47 лева - главница за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 21.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 46620/2023 г. на
СРС, като е отхвърлен искът за главница за ТЕ над уважения размер от 2362.24 лева до
пълния предявен размер от 2450.44, както и за сумите по прогнозните месечни фактури за м.
05-07.2020 г., претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на главницата,
иска за мораторна лихва над уважения размер от 330.65 лева до пълния предявен размер от
351.81 лева и иска за мораторна лихва върху сумите за дялово разпределение в размер на
7.06 лева за периода от 15.09.2020 г. до 10.08.2023 г. Със същото решение М. А. М. е осъдена
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 88.80
лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 130.34 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са
уважени, е постъпила въззивна жалба от ответницата М. А. М., в която са развити
съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателката
поддържа, че потребител на топлинна енергия бил единствено собственикът или вещният
1
ползвател на имота, което се установявало с нотариален акт и подадена декларация за
откриване на партида, а такива не били представени. Също така първоинстанционният съд
бил установил, че в имота имало две лица потребители, поради което не се установявало, че
всички задължения се дължали от жалбоподателката. Поддържа, че не се дължали лихви,
тъй като ищецът не бил публикувал фактурите на интернет-страницата си, а цената на
услугата дялово разпределение не се дължала в полза на ищеца, тъй като била предоставена
от трето лице. Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото
доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни
фактически и правни изводи. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната
част. Претендира разноски.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е изразило становище по жалбата
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са нарушени императивни материалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е
необходимо да се добави и следното:
За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за
продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената
топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и
нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. С
оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и
плащане на процесните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени
общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150,
ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на
топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на
ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по
облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с
доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
От приетия в първоинстанционното производство протокол за извършена съдебна
делба от 28.09.1988г. по гр.д. № 208/1988г. по описа на СРС се установява, че в полза на
Ю.Р.И. е поставен апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. ****. От приетото
удостоверение за идентичност, издадено от СО – район „Искър“ се установява, че ж.к. „Гара
2
Искър“ е идентичен с ж.к. „Дружба – 1“. От приетото удостоверение за наследници на
Ю.Р.И. се установява, че същата е починала на 30.05.1999г. и е оставила за свой единствен
наследник ответницата М. А. М.. На 20.09.2002г. ответницата е подала заявление-декларация
за откриване на партида на нейно име за същия имот и такава е открита. От приетия
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 22, том II, рег. № 19834, дело № 198/2022г.
се установява, че на 04.07.2022г. ответницата е дарила процесния имот на своя син Ю.А. Н.,
като е запазила пожизнено правото на ползване върху него.
Следователно от така събраната доказателствена съвкупност се установява по
категоричен начин, че за процесния по делото период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.
потребител на топлинна енергия за битови нужди за процесния топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. ****, е ответницата М. А. М. в качеството й на собственик на имота. За
този извод е без значение, дали в имота е имало и други обитатели освен ответницата, тъй
като съобразно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, потребител на топлинната енергия е неговият
собственик, а не всеки обитател поотделно. Доколкото в случая не се твърди и не се
установява другият обитател на имота да е сключил договор за доставка на топлинна
енергия за процесния период, липсва основание за отклонение от правилото на цитираната
правна норма.
На следващо място в първоинстанционното производство е обявено за безспорно на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че процесният имот е бил топлоснабден,
както и че стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от
ищеца сума, за която са издадени и осчетоводени фактури от ищеца. Освен безспорния им
характер, тези обстоятелства се установяват и от приетите протоколи за главен отчет, както
и от индивидуалните изравнителни сметки, представени от третото лице – помагач. По този
въпрос не е налице спор и във въззивното производство, поради което настоящата
инстанция, подобно на СРС, приема за безспорно установено по делото, че цената на реално
доставената в имота топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. е в размер
на 2450,44 лева. След приспадане на погасените по давност вземания за месеците 05.2020г. и
06.2020г. дължимият размер на цената на доставената топлинна енергия за необхванатия от
давността период – от м.07.2020г. до м.04.2022г. е равнява на 2362,24 лева.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания за цена на топлинна енергия,
доставена през период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. са приложими общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти
в гр. София /ОУ/, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната
дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3
ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Ето защо при действието на общите условия от 2016г., мораторната лихва
се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Релевираните с
въззивната жалба оплаквания, че не било доказано публикуването на фактурите на
интернет-страницата на „Топлофикация София“ ЕАД, касаят предходната редакция на
общите условия, одобрена през 2014г., която е действала до 27.06.2016г. Тъй като
процесните вземания са дължими за периода от 2020г. до 2022г., тази предходна редакция е
неприложима в случая, поради което публикуването на фактурите на интернет-страницата
на ищцовото дружество не представлява предпоставка за изпадане на ответника в забава.
Съдът по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на електронен лихвен калкулатор
установи, че за процесния период от 15.09.2021г до 10.08.2023г., мораторната лихва върху
3
непогасения по давност размер на главницата от 2362,24 лева е 339,15 лева, което надхвърля
присъдения от първоинстанционния съд размер от 330,65 лева, поради което и предвид
липсата на въззивна жалба от ищеца, обжалваното решение се явява правилно и в тази му
част.
На следващо място от приетия протокол от 19.05.2002г. за решенията на общото
събрание на етажните собственици в сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният топлоснабден имот, се установява, че етажните собственици са избрали
за изпълнител на услугата дялово разпределение в сградата третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД. На 09.09.2002г. между етажните собственици и избраната фирма за дялово
разпределение е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение, а на
03.06.2020г. е сключен и договор между „Топлофикация София“ ЕАД и избраната от общото
събрание фирма за дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД по реда на чл. 139в ЗЕ в
приложимата редакция.
От приетите в първоинстанционното производство протоколи за отчет и
индивидуални справки за дялово разпределение се установява, че през процесния период от
01.07.2020г. до 30.04.2022г. услугата дялово разпределение за процесния имот, находящ се в
гр. София, ж.к. ****, е изцяло изпълнена от избраното от ОС на ЕС дружество „Техем
Сървисис“ ЕООД.
В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД
/подробно описани по-горе/ е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността
на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия,
същите са публикувани във в. Монитор, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия
влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. С оглед на това и въз основа
на представените по делото фактури и счетоводно извлечение, съдът установи, че цената на
услугата дялово разпределение за процесния период е в размер на 33,47 лева. Ето защо
правилно първоинстанционният съд е установил материалноправните предпоставки за
уважаване на така предявения иск. Релевираното от жалбоподателя възражение за липса на
основание за плащане на тази сума в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е неоснователно,
тъй като това основание следва от избора на фирма за дялово разпределение,
осъществяването на услугата за процесния период и посочената по-горе клауза от общите
условия на „Топлофикация София“ ЕАД, в която е установено задължение за плащане на
нейната цена именно на топлопреносното предприятие, като вътрешните отношения между
него и третото лице – помагач не са предмет на настоящото производство.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В
частта, с която предявените искове са отхвърлени, решението е влязло в сила като
необжалвано.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5520 от 27.03.2024г., постановено по гр.д. №
68773/2023г. по описа на СРС, 46-ти състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5