Определение по дело №1711/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260505
Дата: 10 ноември 2020 г.
Съдия: Анна Иванова Иванова
Дело: 20205300501711
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №260505

     Гр.Пловдив, 10.11.2020 г.

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание в състав:

        

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА 

                                                 Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ                                                                               ИВАН АНАСТАСОВ

 

Като изслуша докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.N1711/2020 г., констатира следното:

         Производство по реда на чл.435,ал.2 ГПК във вр. с чл.274 ГПК, във вр. с чл.248 ал.3 ГПК.

         Постъпила е жалба от ”Юробанк България“АД-София, ЕИК ********* със седалище и АУ- гр.София, бул.“Цар Освободител“14– длъжник чрез адв.Св.З. ,САК, срещу действията на ЧСИ Зорница Добринова, рег.№829 с район на действие ПОС по ч.изп.д.№100/2020 г. – обжалва се разпореждане на ПЧСИ от 9.07.2020 г. с което е оставена без уважение молбата му за редуцирането на претендираното по ИД адвокатско възнаграждение на взискателя поради прекомерност до 100 лв. Моли да се отмени постановлението за разноските и вместо него присъдените разноски за адв.възнаграждение на взискателя да се редуцират от 600 лв. на 100 лв.

Ответникът по молбата –А.Х., Л.Х.  и Д.Х. - взискатели чрез адв.Т.Е.– взема становище, че жалбата е неоснователна.

ЧСИ взема становище, че жалбата е допустима, а по същество- неоснователна.

         Съдът намира, че обжалваното разпореждане е получено на 10.07.2020г.№л.89 от ИД/, а молбата е подадена на 14.07.2020 г./по куриер/ - в 1-седмичния срок по чл.436/1/ ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - е неоснователна, поради следното:

         Право на длъжника е, ако не е съгласен с посочените разноски да поиска от ЧСИ да се произнесе с постановление относно дължимостта на разноските и в т.ч. да поиска намаляване на размера на платеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Такова е поискано и ЧСИ е отказал да намали разноските на взискателя от 600 лв. на 100 лв. Отказа на ЧСИ подлежи на обжалване, поради което жалбата е допустима. В този смисъл е и задължителната съдебна практиката - Определение № 403/01.12.2008г, постановено по ч.гр.д. № 1762/2008г на ВКС, V гр.о.

Длъжникът е изложил доводи, че по ИД няма предприети изпълнителни действия с цел удоволетворяване на вземането, а само е подадена молба за образуване на ИД, за което адв.възнаграджение според НМРАВ следва да бъде 100 лв. Длъжникът е предложил способ за удоволетворяване на задължението като е входирал искане за прихващане.

         Не се спори, че длъжникът не е заплатил посочената в ПДИ сума преди образуването на ИД, нито в в срока за доброволно изпълнение, поради което взискателят може да претендира платените от него разноски за адв.хонорар за образуване на ИД и за водене на ИД.

От приложеното по ИД пълномощно е видно, че платените разноски на взискателя за адв.хонорар са в размер на 600 лв. с ДДС – за образуване и водена на ИД,  при материален интерес 11792,96 лв., от които 1614,25 лв.-главница, 6432,11-лихви и 107,64 лв.-разноски+3638,96 – законна лихва, считано от 20.01.2016 г. до образуване на ИД.

 Съгласно чл.10, т.1 и т.4 от Наредба №1/9.7.2004 г., относима след изменението й от 28.03.2014 г., за процесуално представителство и защита и извършване на действия по ИД възнаграждението е 100 лв. за образуване на ИД и ½ от съответните възнаграждения по чл.7, ал.2, т.4, където е казано, че при мат.интерес над 10000 лв.  се дължи 830 лв лв.+3% за горницата над 10000 лв. или мин. адв.възнаграждение на пълн. на взискателя е 541,89 лв. /100+1/2 от 883,78лв./+108,37 лв.ДДС=650,26 лв. 

Следователно, така платения адв.хонорар от 600 лв. с ДДС лв. при  посочения материален интерес не е прекомерен, тъй като съответствува на минималния размер по чл.7,ал.2,т.4 във вр. с чл.10, т.2 от Наредба №1/2004  г. за мин.адв. възнаграждения. Ето защо съдът намира, че редуцираното от ЧСИ адв. възнаграждение не се явява прекомерно и не следва да бъде редуцирано. Оплакването, че следва да се уважи адв.хонорар само за образуване на ИД, е неоснователно, т.к. същият е заплатен и за водене на ИД, което както се каза по-горе не е ограничено само до образуване, тъй като до момента няма данни да е извършено прихващане, нито че длъжникът е заплатил посочената в ПДИ сума преди образуването на ИД, нито в срока за доброволно изпълнение.

Ето защо обжалваното разпореждане на ЧСИ е правилно и законосъобразно, а ЧЖ е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, съгласно изложените по-горе мотиви.

         Водим от горното

                                         О П Р Е Д Е Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на ”Юробанк България“АД-София, ЕИК ********* със седалище и АУ- гр.София, бул.“Цар Освободител“14– длъжник чрез адв.Св.З. ,САК, срещу действията на ЧСИ Зорница Добринова, рег.№829 с район на действие ПОС по ч.изп.д.№100/2020 г. – обжалва се разпореждане на ПЧСИ от 9.07.2020 г. с което е оставена без уважение молбата му за редуцирането на претендираното по ИД адвокатско възнаграждение на взискателя поради прекомерност до 100 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: