№ 83
гр. *****, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110116305 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу З. Н. С.,
Г. А. С. и О. А. С., с която са предявени обективно кумулативно и субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
*****, ж.к. „********** 2“, бл. ****, вх. А, ап. 61, аб. № ******. Поддържа, че
съгласно тези ОУ е доставял на до имота за процесния период топлинна енергия, за
която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което
да осъди ответници да му заплатят следните суми: ответника З. Н. С.: сумата от
887,37 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 21.03.2024 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 180,74 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2021 г. до 14.02.2024 г., сума в размер на 10,72 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.08.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от 21.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 2,55 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за
главница за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 15.09.2021 г. до
1
14.02.2024 г.; а всеки от ответниците Г. А. С. и О. А. С. поотделно да заплатят
следните суми: сумата от 221,84 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
за забава от 21.03.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 45,19 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 14.02.2024 г., сума в размер
на 2,68 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.08.2021 г.
– 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 21.03.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 0,64 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение, начислена за
периода от 15.09.2021 г. до 14.02.2024 г.
Ответниците Г. А. С., О. А. С. и З. Н. С., са подали отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който оспорват исковете по основание и размер, като
последните двама твърдят, че не живеят на адреса на процесния имот. В хода на
производството ответникът О. С. излага твърдение за заплащане на сумата от 270,35
лв. на 31.07.2024 г.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД изразява становище
за основателност на исковете.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на всеки от ответниците
да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна
енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по
см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
2
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно приложено по делото удостоверение от ГИС ***** стар адрес гр. *****,
бул. **********, бл. *****, съответства на нов адрес ж.к. „********** II“, бл. ****.
3
За установяване на правнорелевантния факт относно принадлежността на
процесния имот по делото е постъпила данъчна декларация, в която А. Т. С. е
декларирал като своя собственост апартамент № 61, находящ се в ж.к. „********** II“,
бл. ****, вх. А, ет. 13. В декларацията като съсобственик е посочена З. С. с ЕГН
**********. А. Т. С. е посочен в приложен по делото списък на живущите в блока на
бул. „**********“, бл. ***, срещу ап. 61.
От приложено по делото удостоверение за наследници с изх. № 2618/29.04.2024 г.
се установява, че А. Т. С., починал на 18.07.2015 г., е оставил за свои наследници по
закон съпругата си З. Н. С. и двамата си синове Г. А. С. и О. А. С..
При тези данни и на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН правото на
собственост върху процесния имот след смъртта на А. С. е придобито от З. Н. С., Г. А.
С. и О. А. С., при квоти 4/6 ид.ч. за първата, и по 1/6 ид.ч. за другите двама.
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответниците недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е
налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
делото договор за извършване на услугата дялово разпределение и протокол от
проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз
основа на взетото решение е сключен приложеният по делото Договор между етажната
собственост и „******“ ЕООД. Наличието на договорно правоотношение между
ищеца и третото лице помагач по отношение на сградата, в която се намира
процесният имот и за процесния период, се установява и от представените от третото
лице писмени доказателства – отчети за проверка, индивидуални справки.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено
обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти,
касаещи процесния период, са влезли в сила.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба и гореизложените аргументи, в
случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство –
наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между
страните по делото.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило, че разпределението на топлинна
енергия в сградата се извършва от дружеството „Т. С.“ ЕООД след отчет на уредите за
дялово разпределение и водомерите за топла вода. В процесното жилище и за
процесния период ответниците не са осигурили достъп до имота за отчитане на
водомера за топла вода в имота. Попълвани са документи за главен отчет, подписани
от потребител. По данни на ФДР в имота не е имало монтирани отоплителни тема и
топлоразпределители. Отдава се енергия за сградна инсталация, изчислена на база 208
куб.м. за имота. Ползва се топла вода, поради което е начислена енергия за загряване
4
на топла вода за процесния период на база 1 б. потребител при норма 140 литра на
денонощие. Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогА.ата главница
за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. възлиза на
сумата от 954,25 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената
стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза стойността на
доставената топлинна енергия до имота за периода от м.05.2021 г. до м. 04.2022 г.
възлиза на сумата от 924,98 лв., а стойността на услугата дялово разпределение за
периода от м. 08.2021 г. до м. 04.2022 г. – на сумата от 13,45 лв. /стр. 9 от
заключението/. За установяване на размера на задължението съдът ползва данните по
съдебно-техническата експертиза.
По делото се установява, че на 31.07.2024 г. – в хода на производството,
ответникът О. А. С. е заплатил по сметка на ищеца сума в размер на 270,35 лв.
Плащания от другите ответници не се твърдят и установяват по делото.
Предвид гореизложените изводи и предвид установените квоти в съсобствеността
искът срещу ответницата З. С. следва да бъде уважен за сумата от 636,17 лв., като за
разликата над сумата от 636,17 лв. до пълния предявен размер от 887,37 лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът срещу ответника Г. С. следва да бъде уважен за сумата от 159,04 лв., като
за разликата над сумата от 159,04 до пълния предявен размер но 221,84 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът срещу ответника О. С. следва да се отхвърли изцяло като погА. чрез
плащане в хода на процеса и частично неоснователен.
По делото ищецът претендира от всеки от ответниците и вземане за
възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 21.03.2024 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът срещу
всеки от ответниците е частично основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
през процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. От
таблица № 3 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
начислената сума за услугата дялово разпределение за периода 01.08.2021 г. –
5
30.04.2022 г. е в размер на 13,45 лв.
По делото не се твърди и не се установява посочените суми да са погА.и чрез
плащане. Същите не са и погА.а по давност предвид изложените по-горе съображения.
Съобразно квотите в съсобствеността искът срещу ответницата З. С. следва да
бъде уважен за сумата от 8,97 лв., а за разликата над сумата от 8,97 лв. до пълния
предявен размер от 10,72 лв. да се отхвърли като неоснователен.
Искът срещу ответника Г. С. следва да се уважи за сумата от 2,24 лв., като за
разликата над сумата от 2,24 лв. до пълния предявен размер от 2,68 лв. искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
Искът срещу ответника О. С. следва да се отхвърли изцяло – за част от
вземането като погА. чрез плащане, а за друга част, като неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху непогА.ата главница
за топлинна енергия съдът взе предвид, че в този период са приложими Общите
условия за продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. *****,
в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи
лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй
като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи
условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени
ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Съгласно заключението по съдебно счетоводната експертиза размерът на
мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от м. 05.2021
г. до м. 04.2022 г. за релевирания период на забавата възлиза на сумата от 157,55 лв. От
тази сума съобразно квотите в съсобствеността ответницата З. С. дължи сумата от
105,03 лв., а ответниците О. и Г. С. – по 26,26 лв.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да се уважи срещу ответницата З. С. за сумата от 105,03 лв., като за разликата над
сумата от 105,03 лв. до пълния предявен размер от 180,74 лв. искът следва да се
отхвърли.
Искът срещу ответника Г. С. следва да се уважи за сумата от 26,26 лв., като за
разликата над сумата от 26,26 лв. до пълния предявен размер от 45,19 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
Искът срещу ответника О. С. следва да се отхвърли изцяло, като се съобрази и
извършеното плащане.
Искът за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение,
следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана
втората предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът
6
е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
обезщетение за забава в плащането на цената за услугата дялово разпределение следва
да се отхвърли като неоснователен.
С извършеното плащане на сума в общ размер от 270,35 лв. на 31.07.2024 г.
ответникът О. С. е погасил изцяло главниците съответно в размер на 159,04 лв. и 2,24
лв., мораторната лихва в размер на 26,26 лв. и дължимата законна лихва върху двете
главници, считано от 21.03.2024 г. до 31.07.2024 г. в общ размер от 8,19 лв., при което
остатъкът от 74,62 лв. следва да бъде съобразен при присъждане на разноските в
негова тежест.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане на
разноски, право на такива има ищецът и ответниците.
Ищецът претендира разноски, като представя доказателство за заплащане на
64,88 лв. държавна такса, 5 лв. за съдебни удостоверения, 500 лв. депозити за
експертизи, като следва да му бъде признато и вземане за сумата от 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид
различното процесуално поведение с оглед плащането от ответника О. С. на сумата от
270,35 лв. преди допускане на експертизите, по различен начин следва да бъдат
изчислени дължимите разноски – а именно срещу ответника О. С. на база сумата от
56,63 лв., а за ответниците З. и Г. С.и – на база сумата от 306,63 лв.
С оглед уважената част от исковете, респективно доказаната по основание, но
платена в хода на процеса от ответника О. С. част от дълга, той дължи поначало
сумата от 39,28 лв., а ответниците З. и Г. С.и – по 212,71 лв. След приспадане на
сумата от 39,28 лв. от остатъка от платената от О. С. сума в размер на 74,62 лв. остава
сума в размер на 35,34 лв., с която следва да бъде намалена отговорността на другите
ответници за разноски. Следователно ответниците З. и Г. С.и следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца по 195,04 лв. за разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. Н. С., ЕГН **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********, ул.
„*******“ 23 Б следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 636,17 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 21.03.2024 г. до
изплащане на вземането,
7
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 8,97 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.08.2021 г. –
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 21.03.2024 г. до изплащане на
вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 105,03 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2021 г. до 14.02.2024 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „**********
2“, бл. ****, вх. А, ап. 61, аб. № ******.
ОСЪЖДА Г. А. С., ЕГН **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
********, ул. „*******“ 23 Б следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 159,04 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 21.03.2024 г. до
изплащане на вземането,
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 2,24 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.08.2021 г. –
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 21.03.2024 г. до изплащане на
вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 26,26 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2021 г. до 14.02.2024 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „**********
2“, бл. ****, вх. А, ап. 61, аб. № ******.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** срещу З. Н. С., ЕГН
**********, искове както следва:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 636,17 лв. до пълния предявен размер от 887,37 лв., като неоснователен;
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 8,97 лв. до пълния предявен размер от 10,72 лв., като неоснователен;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 105,03 лв. до
пълния предявен размер от 180,74 лв., като неоснователен;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2,55 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 15.09.2021 г. до 14.02.2024 г., като неоснователен;
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „**********
2“, бл. ****, вх. А, ап. 61, аб. № ******.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** срещу Г. А. С., ЕГН
**********, искове както следва:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 159,04 до пълния предявен размер но 221,84 лв., като неоснователен;
8
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 2,24 лв. до пълния предявен размер от 2,68 лв., като неоснователен;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 26,26 лв. до
пълния предявен размер от 45,19 лв., като неоснователен;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 0,64 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 15.09.2021 г. до 14.02.2024 г., като неоснователен;
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „**********
2“, бл. ****, вх. А, ап. 61, аб. № ******.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** срещу О. А. С., ЕГН
**********, искове както следва:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за сумата от
221,84 лв., като неоснователен;
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за сумата от 2,68
лв., като неоснователен;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 45,19 лв., като
неоснователен;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 0,64 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 15.09.2021 г. до 14.02.2024 г., като неоснователен;
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „**********
2“, бл. ****, вх. А, ап. 61, аб. № ******.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, З. Н. С., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** разноски в размер на 195,04 лв., представляваща
разноски в производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. А. С., ЕГН **********, да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** разноски в размер на 195,04 лв., представляваща
разноски в производство съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9