№ 511
гр. Варна, 14.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. Дончева
Членове:Петя Ив. Петрова
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500060 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С молба вх. № 4421/13.07.2022г. ЗАД „Алианц България“, чрез
процесуалния си представител адв. В. е поискало от съда да измени
постановеното по настоящото дело решение № 87/21.06.2022г. в частта му за
разноските като допълни същото с присъждане в негова полза направените в
производството разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК. В
молбата са изложени доводи, че искането за разноски е своевременно
направено, представени са доказателства за тяхното извършване, както и че
същите са дължими, независимо, че предявеният против дружеството обратен
иск не е бил разгледан поради несбъдване на процесуалното условие за това.
Цитира се съдебна практика в подкрепа на изложеното.
В срока по чл.248 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна –
„Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение –
проф. д-р Д.С. - Варна“ ЕООД /СБАГАЛ „Проф.д-р Д. С.“/, в който се излагат
доводи за неоснователност на искането.
Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок, от страна по делото, с оглед
на което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна
по следните съображения:
Настоящото въззивно производство е образувано по подадена от П. П. К.
въззивна жалба против решение на ОС – Варна, постановено по гр.д. №
991/2020г. при участие на ЗАД „Алианц България“ на страната на ответника и
с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от въззивницата
срещу СБАГАЛ „Проф. д-р Д. С.“ иск за заплащане на обезщетение за
1
претърпени от нея неимуществени вреди, на основание чл.49 ЗЗД. С
решението си от 21.06.2022г. настоящият съд е потвърдил изцяло обжалвания
съдебен акт.
Безспорно е, че в първоинстанционното производство срещу привлеченото
като помагач трето лице от ответната болница е бил предявен и приет обратен
иск за заплащане на сумата от 97 500 лева, претендирана при условие, че
главната искова претенция бъде уважена, като дължимо застрахователно
обезщетение по сключен между ЗАД „Алианц България“ и СБАГАЛ „Проф.
д-р Д. С.“ договор за застраховка „професионална застраховка на лица,
упражняващи медицинска професия“. С оглед постановения резултат по иска
на ищцата този обратен иск не е бил разгледан от окръжния съд. Предвид
потвърждаването на първоинстанционното решение същият не е разглеждан и
от настоящата инстанция. В същото време поради очертания с въззивната
жалба предмет на спора в настоящото производство по отношение на
предявената срещу третото лице-помагач искова претенция не са извършвани
каквито и да било процесуални действия от страните. Участието на ЗАД
„Алианц България“ във въззивната инстанция би било налице и в хипотезата
на непредявен срещу него обратен иск именно поради процесуалното му
качество на трето лице-помагач.
По тези съображения съдът приема, че предметът на въззивното
производство и осъществената защита от процесуалния представител на
третото лице-помагач е единствено по главната искова претенция, поради
което и на основание чл.78, ал.10 ГПК разноски за това не му се следват.
Цитираната в молбата по чл.248 ГПК от ЗАД „Алианц България“ съдебна
практика е неотносима, доколкото разглежданите в нея хипотези касаят
присъждане на разноски в полза на третото лице като ответник по обратния
иск, но за първоинстанционното производство, в което макар и с крайния
съдебен акт този иск да не е бил разгледан поради отхвърляне на главния иск,
в хода на съдебното дирене са излагани доводи и възражения на страните и са
събирани доказателства по предявения обратен иск. Неотносимо към
настоящия казус е и цитираното решение № 132/23.07.2020г. по гр.д. №
3781/2019г. на ВКС, ІV г.о., тъй като същото касае присъждане на разноски в
полза на третото лице за въззивната инстанция вр. уважен от
първоинстанционния и въззивния съд обратен иск, решенията по който са
били обжалвани и от третото лице и отменени от касационния съд поради
приетата неоснователност на главния иск.
Ето защо, съставът на АпС – Варна намира, че не са налице основания за
ревизиране на изложеното в мотивите на въззивното решение относно
претендираните от ЗАД „Алианц България“ разноски, поради което и
искането за изменение на същото по реда на чл.248 ГПК е неоснователно.
По гореизложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЗАД „Алианц България“ за
изменение на постановеното по в.гр.д. № 60/2022г. решение № 87/21.06.2022г.
в частта му за разноските.
Определението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на ЗАД „Алианц
България“ и СБАГАЛ „Проф. д-р Д. С.“.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3