РЕШЕНИЕ
№ 418
Разград, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград - II състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА |
Като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20247190700190 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК, чл. 175, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по молба на директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, с която се иска съдът да извърши поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Решение № 291 от 01.04.2025 г. В молбата се сочи, че е налице допусната такава, изразяваща се в неправилно изписване на периода, за който обжалваният ревизионен акт е обявен за нищожен. Излагат се аргументи, че с Решение № 87 от 14.06.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна, ревизионният акт е частично потвърден за данъчните периоди м.01.2019 г., м.01.-03.2020 г., м.01.2021 г., м.03.-04.2021 г. и м.07.2021 г., и е отменен за данъчните периоди м. 12.2017 г., м.11.-м.12.2018 г., м. 11.-12.2019 г., м. 11.-12.2020 г. В диспозитива на съдебното решение е посочен период 01.12.2017 г. – 31.12.2021 г., а в същото време е посочена сума на главницата и на лихвата, отговаряща на потвърдената от решаващият орган част на РА, за данъчни периоди м.01.2019 г., м.01.03.2020 г., м.01.2021 г., м.03.-04.2021 г. и м. 07.2021 г. Следователно е налице несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на решението.
В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК, не е постъпил отговор от ответната страна.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производство доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:
Постъпилата молба е допустима, като подадена от надлежна страна. Разгледана по същество тя е основателна поради следните фактически и правни съображения:
С Решение № 291 от 01.04.2025 г., постановено по адм. дело № 190/2024 г. по описа на Административен съд – Разград, съдът е обявил за нищожен Ревизионен акт № Р-03001723005040-091-001/19.03.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, частично потвърден с Решение № 87/14.06.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на „Пенков“ ЕООД, гр. Исперих с ЕИК ********* са определени допълнителни данъчни задължения по чл. 43, ал. 4 ЗДДФЛ за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2021 г. в общ размер на 20 428, 46 лв., ведно със съответната лихва за забава в размер на 9 965, 35 лв.
Нормата на чл. 175, ал. 1 АПК предоставя възможност на съда да поправи допуснатите в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Съгласно правната доктрина и съдебната практика, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната воля на съда и нейното обективиране в съдебния акт. Такава грешка представлява противоречието между изразената воля на съда в мотивите на решението и липсата на правилното й отразяване в неговия диспозитив, какъвто е настоящият случай.
Действително, процесният ревизионен акт (РА) е бил частично потвърден при обжалването му по административен ред от решаващия орган – директора на Дирекция ОДОП – Варна по отношение на установените задължения по чл. 43, ал. 4 ЗДДФЛ за данъчните периоди м.01.2019 г., м.01.-03.2020 г., м.01.2021 г., м.03.-04.2021 г. и м.07.2021 г., и съответно е бил отменен за данъчните периоди м. 12.2017 г., м.11.-м.12.2018 г., м. 11.-12.2019 г., м. 11.-12.2020 г. В частта, в която е бил потвърден от решаващия орган, с ревизионният акт са установени задължения по чл. 43, ал. 4 ЗДДФЛ в размер на 20 428, 46 лв., ведно с лихва за забава в размер на 9 965, 35 лв. Тези задължения са само за данъчните периоди м.01.2019 г., м.01.-03.2020 г., м.01.2021 г., м.03.-04.2021 г. и м.07.2021 г. В мотивите към съдебното решение, той е приет за нищожен в тази част.
В същото време в диспозитива на постановеното решение е посочено, че РА се обявява за нищожен в частта му, в която са установени данъчни задължения по чл. 43, ал. 4 ЗДДФЛ за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2021 г. Следователно е налице противоречие между изразената воля на съда в мотивите на решението и отразяването й в неговия диспозитив по отношение на посочения период, за който обжалваният ревизионен акт е обявен за нищожен.
Мотивиран така и на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК, чл. 175, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 291 от 01.04.2025 г., постановено по адм. дело № 190/2024 г. по описа на Административен съд – Разград, като в диспозитива на решението вместо „ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен акт № Р-03001723005040-091-001/ 19.03.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, частично потвърден с Решение № 87/ 14.06.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на „Пенков“ ЕООД, гр. Исперих, обл. Разград, ЕИК ********* са определени допълнителни данъчни задължения по чл. 43, ал. 4 ЗДДФЛ за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2021 г. в общ размер на 20 428, 46 лв., ведно със съответната лихва за забава в размер на 9 965, 35 лв.“ да се чете „ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен акт № Р-03001723005040-091-001/ 19.03.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, частично потвърден с Решение № 87/ 14.06.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на „Пенков“ ЕООД, гр. Исперих, обл. Разград, ЕИК ********* са определени допълнителни данъчни задължения по чл. 43, ал. 4 ЗДДФЛ за данъчните периоди м.01.2019 г., м.01.-03.2020 г., м.01.2021 г., м.03.-04.2021 г. и м.07.2021 г. в общ размер на 20 428, 46 лв., ведно със съответната лихва за забава в размер на 9 965, 35 лв.“.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | /п/ |