Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр.Враца 04.12.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ІV – наказателен състав в
публично заседание на 23.11.2020 /двадесет и трети ноември две хиляди и
двадесета/ година в състав:
Председател: ИСКРА КАСАБОВА
При секретаря Ц.Цекова и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията НАХД
№948 по описа за 2020 год. на Врачанския районен съд, ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26 - 0000434
от 01.09.2020г., издадено от
Директор РД „Автомобилна администрация“ - Враца / РД „АА“ - Враца/, с което на Д.Ц.М.,***, с ЕГН:**********, е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 2000 лв., на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. за извършено нарушение на чл.58 ал.1 т.4 от НАРЕДБА № Н-11 от 31.10.2002г. на Министерство на
Транспорта, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
– съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И :
Д.Ц.М.,***,
с ЕГН:**********, е обжалвал НП № 26 - 0000434 от 01.09.2020г., на Директор РД „АА” Враца, с което му е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв., на
основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. за
извършено нарушение на чл.58 ал.1 т.4 от
НАРЕДБА № Н-11 от 31.10.2002г. на Министерство на Транспорта. В жалбата и с
допълнителна молба подадена чрез адв.Кремена А., се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на издадените от наказващият орган актове и се иска отмяна
на наказателното постановление.
Ответника по делото Директор РД „АА” Враца, в становище приложено към административно
наказателната преписка навежда доводи за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на Наказателното постановление.
Производството
по делото е по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Служителите
на ДАИ – Враца, свидетелите Ю.М.Ф. и
Т.Д.Г. *** на 14.08.2020
г. били на път II - 15 в местността „Деривол“, на разклона за с.Чирен на км 6+960, когато около 13.10 часа спрели за проверка товарен автомобил влекач марка „Мерцедес“, Кат. N3 с peг. №******, с прикачено
полуремарке, Кат. 04, с peг. № ******, с посока на движение към гр.
Бяла Слатина, притежаващ заверено копие на Лиценз
на Общността №**********, извършващ
международен превоз на товари от Чешка Република до Република България, видно
от международна товарителница CMR от
12.08.2020 г.
Служителите на ДАИ изискали от водача да
представи документи, които е следвало да се намират в него при осъществяването
на превоза, включително и карта за
квалификация на водача, за
съответните категории С и СЕ, като жалбоподателя представил карта за квалификация на водача с №Р095298, но със срок на валидност до 26.07.2020г., тоест представил карта чиито срок на валидност бил изтекъл към датата на
проверката - 14.08.2020 г.
При извършената в последствие
проверка в информационната система на ИА„АА“ - София, било установено, че на името на Д.Ц.М.,***, е издавана карта за квалификация на водача с №Р206430 с валидност до 26.07.2020г. и че към момента на проверката
валидна карта на името на Д.Ц.М. не е издавана,
което означавало, че към момента
на проверката жалбоподателя непритежава „карта за квалификация на водача“.
С оглед констатацията, че водача в момента на проверката извършва международен превоз на товари, от Чешка Република до Република България, без да притежава по време на работа и респективно да
предостави на проверяващите валидна - „карта за квалификация на водача“, то и проверяващите приели, че водача
осъществява превоза в нарушение на законовите изисквания и по конкретно тези на чл.58, ал.1, т.4 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. на Министерство на
Транспорта, а
именно: „При извършване
на международен превоз на товари в превозното средство трябва да се намират
следните документи: т.4 да притежава валидна карта за
квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл.7б, ал.5 от Закона за автомобилните
превози.“
За
констатираното нарушение свидетеля Т.Д.Г. в присъствието на свид. Ю.М.Ф. съставил Акт
бланков №275729 от 14.08.2020г., като акта е предявен и връчен срещу подпис
лично на жалбоподателя на същата дата, без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН,
както и до издаване на НП, възражения не са постъпили.
Последвало издаването на
обжалваното Наказателно постановление НП№26 - 0000434 от 01.09.2020г. на Директор РД „АА” Враца, в което дословно е пренесено текстовото и
цифрово описание на нарушението от АУАН, като на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. за извършено нарушение на чл.58, ал.1, т.4 от Наредба №11 от 31.10.2002
г. на Министерство на Транспорта, на жалбоподателя е наложена ГЛОБА в размер на 2000 лв. за
констатираното нарушение.
Горната
фактическа обстановка се
потвърждава от показанията на свидетелите Ю.М.Ф. и Т.Д.Г., както и
приложената административнонаказателна преписка съдържаща: жалба, АУАН, НП, Заповед
РД-08-30/24.02.20г. на Министерство на транспорта и ИТС – гр.София,
придружително писмо, становище, Разпечатка от информационната система на ИА„АА“
- София, пълномощно, Удостоверение за професионална компетентност за извършване
на превоз на товари; Извлечение от GPS устройството на товарната
композиция;Извлечение от тахографа;копие от карта за квалификация на водача и
Международна
товарителница CMR от 07.02.2020г., длъжностна характеристика, договор за правна помощ, проформа фактура,
платежно нареждане, фактура и др.
Съдът намира
жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество,
същата е процесуално допустима и неоснователна по следните съображения:
На първо
място, съдът намира,
че и АУАН и Наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, в
рамките на определената им с чл.92 ал.3 и ал.2 от ЗАПр. и приложените по делото длъжностна характеристика и заповеди -
компетентност.
Обратно на твърдяното пред настоящата инстанция, актът
и наказателното постановление отговарят на изискванията относно формата и
съдържанието им, установени в чл.42
съответно чл.57 ал.1 от ЗАНН.
Наведените от процесуалният представител на
жалбоподателя съображения за допуснати процесуални нарушения не се споделят от
настоящият съдебен състав и се възприемат
като защитна позиция, това е така защото установената в АУАН фактическа
обстановка е коректно и в необходимата пълнота възпроизведена в наказателното
постановление, при изяснени всички елементи на съставомерното деяние от
обективна и субективна страна, включително описание на датата, мястото където е
извършено твърдяното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и
на доказателствата, които го потвърждават, нито въвежда съмнение относно
неговото авторство. При това положение не са налице нарушения водещи до
опорочаване на формата на АУАН и НП, още по-малко в степен самостоятелно
обуславяща незаконосъобразност на наказателното постановление, доколкото не е
препятствала нарушителя да разбере в извършването на какво деяние е обвинен и да
организира защитата си по фактите или по правото.
На второ
място безспорно установено
е по делото качеството на жалбоподателя Д.Ц.М.
на водач на процесното МПС - товарен автомобил влекач марка „Мерцедес“, Кат. N3 с peг. №******, с прикачено
полуремарке, Кат. 04, с peг. № ******, притежаващ заверено копие на Лиценз на Общността №********** и извършващ видно от
международна товарителница CMR от
12.08.2020г. към датата на проверката – 14.08.20г. - международен
превоз на товари от Чешка Република до Република България за превозвача – „Реддо
Логистик“ЕООД гр.София с ЕИК *********, за които работи на посочената длъжност.
По същество извършеното от жалбоподателя деяние е
безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената забрана на водача на МПС, с което се
извършва международен превоз на товари,
да управлява установеното превозно средство без документ, който се изисква от подзаконовите актове по прилагането
на ЗАПр., в случая /без карта за квалификация/ от цитираната по-горе норма на
чл.58 ал.1 т.4 от посочената Наредба №11 от 31.10.2002
г. на МТС.
Съгласно изслушаните от районния съд свидетелски
показания на актосъставителя и свидетеля по съставения акт, се потвърждава
изцяло отразената в акта и възприетата в постановлението фактическа обстановка.
Именно поради това от контролните органи е било възприето, че водачът е
управлявал МПС без да притежава коментирания документ, а не че такъв е имал или
евентуално е бил забравен. В подкрепа правилността на този извод се явява
обстоятелство, че такъв документ не е бил представена на АНО, в хода на
проведеното административното производство, нито на съдебното такова да
приключване на съдебното следствие. А предоставеният в момента на проверката документ - карта
за квалификация на водача с №Р206430,
е била с дата на валидност до 26.07.2020г. тоест същата
е изтекла осемнадесет дни преди
констатиране на процесното нарушение от което и следва, че извършеният
международен превоз е осъществен от жалбоподателя без наличие на валиден такъв.От
приложената по делото Разпечатка от информационната система на ИА„АА“ - София, е видно, че към момента на проверката валидна карта на името на
жалбоподателя – нарушител - Д.Ц.М. не е издавана,
което безспорно означава, че
както към момента на проверката, така и към момента на издаване на НП жалбоподателя
непритежава „карта за квалификация на водача“.
Съдът намира показанията на свидетелите за обективни,
логични и последователни, кореспондиращи с писмените доказателства по делото и
като такива ги кредитира изцяло.
При така
възприетата фактическа обстановка съдът приема, че от страна на жалбоподателя е
бил осъществен съставът на административното нарушение по смисъла на чл.58, ал.1, т.4 от Наредба № 11 от
31.10.2002г. на МТ, тъй като на посочената дата, час и място, жалбоподателя –
нарушител - Д.Ц.М., като водач на моторно превозно
средство визираният по горе товарен автомобил е извършвал международен превоз
на товар от Чешка Република до Република България, без да притежава изискуемият
от посочената разпоредба документ, поради което и не е могъл да представи такъв
при поискване от контролните органи. В този ред на мисли следва да се посочи,
че твърдението за липсата на доказателства за извършен международен превоз е
голословно и с разрез на приобщените доказателства, като в случая е без
значение процесният товарен автомобил през коя граница е навлязъл на територията
на страната, а че международният превоз е от Чешка Република до Република
България, се доказва от приложената по делото международна товарителница CMR от 12.08.2020 г./л.29/, от което безспорно
е виден този факт.
Липсата на „карта за квалификация
на водача“ е безспорно доказано от доказателствената съвкупност по делото – както от
гласните, така и от писмените доказателства. Съгласно чл.58, ал.1,
т.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ при извършване на международен превоз на товари
водачът представя при поискване от контролните органи „карта за квалификация на водача“.
Представената в момента на проверката карта е била с
изтекъл срок на валидност на 26.07.2020г. тоест осемнадесет дни преди констатиране на
процесното нарушение от която дата - жалбоподателя не е разполагал с такава,
като това се установява от АУАН, който той лично е подписал, при това без никакви
възражения. Липсата на „карта за квалификация
на водача“ се
установява и от направената
от наказващият орган справка от информационната система на ИА „АА“, /приложена
по преписката на л.28/ безспорно се установява, че на името на жалбоподателя към
момента на съставяне на АУАН и НП не е имало валидно издадена „карта за квалификация
на водача“, като такава не е представена от лицето жалбоподател и до приключване на
настоящото производство.
Видно от приложеното Удостоверение за професионална
компетентност за извършване на превоз на товари, се извежда извода, че
жалбоподателят е преминал курс за периодично обучение в периода от 19.07.20г.
до 25.07.20г. тоест преди да изтече
срокът на валидност 26.07.20г. на
картата му за квалификация на водача.
От друга страна жалбоподателя не е представил
доказателства, че е подал заявление по
образец до министъра на транспорта за издаване на карта за квалификация на водача,
въпреки че дори и да беше представил такива същите не биха променили факта на
липса на валидна към момента на проверката
- 14.08 20г.- карта за
квалификация на водача.
Настоящият съдебен състав обаче неможе да се съгласи с
твърдението, че е задължение на Контролният орган да изследва факта дали водачът
е подал Заявление по чл.29 от Наредба
№41 или не, както и дали инструктивният срок за издаване на картата е
изтекъл, това е така защото задължението да докаже притежанието на валидно издадена
„карта за квалификация на водача“, е в тежест на жалбоподателя. При
това факта, е че дори към 24.09.2020г. когато е издадена разпечатката от
информационната система на ИА АА - жалбоподателя все още е без валидна карта,
ясно говори дали същият е подал заявление до датата на която му е била
извършена проверката, защото ако наистина беше сторил това - то до 14.09.2020г. факта на ново издадената
карта щеше да е отразен в информационната система на ИА АА.
При тези обстоятелства правилно и
законосъобразно му е наложено административно наказание за това, че към момента
на проверката - 14.08.2020г., не е „притежавал
карта за квалификация на водача“.
А след като жалбоподателят не е
притежавал карта за квалификация на
водача“ то и правилно му е
наложена санкция по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. Точно тази законова разпоредба визира случаите, в
които нарушителите изобщо не
притежават необходимия
документ.
Не на последно място съдът не може да приеме,
че в конкретният случай има приложение чл.28 от ЗАНН, тъй като маловажен случай
е този, при който извършеното нарушение с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Тоест маловажността е конкретна преценка на
степента на обществена опасност на нарушението от страна на съда, респективно
на административнонаказващия орган в сравнение с други случаи на нарушения от
съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид.
Обстоятелството, че не са налице вредоносни последици за обществените отношения
не е основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Процесното деяние се извършва
единствено чрез бездействие и попада под хипотезата на така наречените формални
нарушения, които ex lege се санкционират. Липсата или не на общественоопасни
последици е ирелевантна в случая. Нормата е създадена с цел да дисциплинира
задължените субекти, какъвто в конкретният случай се явява и настоящият
жалбоподател – М., като
осъществяването на деянието и санкционирането му е необходимо да се преценява с
оглед значимостта на обществените отношения, чието гарантиране се цели от
законодателя.
Фактът, че жалбоподателят М., е бил както към момента на проверката и издаването на АУАН,
така и към момента на издаване на НП, без изискуемият документ, тъй като изобщо не е притежавал такъв
считано от 26.07.2020г., когато е изтекъл срока на валидност на последно издадената му такава - карта
за квалификация на водача -
осъществява състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да
има или да няма вредни последици. Липсват и други обстоятелства, които да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид, като например наличието на
обективни причини, довели до извършване на нарушението. От друга страна
високият размер на наказанието глоба също не е основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН, нещо повече, този размер
на наказанието, определен от законодателя, сочи на висока степен на обществена
опасност на деянието. Следва да се има предвид и че е извършено нарушение със завишена
степен на обществена опасност, тъй като управлението на моторно превозно
средство е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача,
пътуващите с него и всички останали участници в движението - водачи, пътници и
пешеходци.
Въпреки твърдените в жалбата множество
допуснати съществени процесуални нарушения, съдът не констатира такива в хода
на административното производство, които да опорочават атакуваното наказателно
постановление и да налагат неговата отмяна.
Същевременно нормата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. сочи: ”Водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, се наказва със:1. глоба 2000 лв.” В случая административно
наказващия орган е извършил правилна квалификация на деянието и е наложил
съответното за извършеното нарушение наказание "глоба", в предвидения
от закона абсолютен размер от 2000 лева.
Макар и относително висок, явно този размер е определен от закона като
справедлив, съобразно презумираната степен на обществена опасност на деянието.
Като е достигнал до тези изводи АНО е постановил постановлението си при
правилно приложение на закона.
Поради това, съдът намира, че правилно и с оглед
компетенциите на АНО е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя за това нарушение, поради
което и като материално законосъобразно, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено от съда в рамките на правомощията му по чл.63, ал.1 ЗАНН.
С оглед изхода на делото, настоящият състав намира за
неоснователно искането, обективирано в жалбата и допълнителната молба за
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Затова и съдът, ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НП№26 - 0000434 от 01.09.2020г. на Директор РД „АА” Враца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: