№ 1735
***, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20244430100624 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД от ГПК.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковата молба е подадена от *** представлявано от *** Й.В.В., против
Д. К. К. с ЕГН **********, от ***, и Д. С. К. с ЕГН **********, с предявени
искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на следните
суми:
- от Д. К. К. - сумата от 1148,63 лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г., сумата от 83,46
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 04.01.2023
г. до 03.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 16.10.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата, и
- от Д. С. К. - сумата от 689,18 лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г., сумата от 50,08
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 04.01.2023
1
г. до 03.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 16.10.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3247/17.10.2023г. по
ч.гр.д. 5836/2023г. на ПлРС. Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410
от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение, възразена от
длъжниците. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответниците са
ползватели на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това
обстоятелство и възраженията, според ищеца, поражда неговия правен
интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване
дължимостта на вземането за ползвана и незаплатена топлоенергия на адрес
*** ***, и лихва върху главницата. Претендира разноски.
Ответницата Д. С. К. не представя писмен отговор по делото, в с.з. дава
становище, че съдът следва да се произнесе съобразно неоспорените факти и
при разделност на задълженията.
Ответникът Д. К. К. е представил извън срока за отговор становище, че
не оспорва счетоводните записвания и техническата част, изложена в
обстоятелствената част на исковата молба, като моли да не се назначават
съдебни експертизи, в с.з. дава становище, че съдът следва да се произнесе
съобразно неоспорените факти и при разделност на задълженията.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното
ч.гр.д. № 5836/2023г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал
на 16.10.2023г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу ответниците за исковите суми. Установява се
също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за
изпълнение № 3247/17.10.2023г., възразена от двамата длъжника по реда на
чл. 47 ал. 5 ГПК. С разпореждане на заповедния съд е указано на заявителя да
предяви иск за установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от
ГПК. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок, той касае
сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за
допустим.
От представения по делото нотариален ***, е видно, че ответниците са
собственици на ¾ ид.ч. от процесното жилище на адрес: ***, ***, а от
2
представената справка от НАП е видно, че ответникът К. е декларирал на
31.05.1998г. ¼ ид.ч. от жилището като собственост. Обстоятелството, че
ответниците притежават имота в съотношение 5/8 ид.ч. за Д. К. и 3/8 ид.ч. за
Д. К., не се оспорва, а се потвърждава в изявленията им пред съда. По делото
са представени 8 бр. фактури за ползвана ТЕ в имота на ответниците, които
обхващат исковия период 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г., обобщени в две
справки, издадени от ищеца – справка за главницата от 1837.81лв.,
разпределена по компоненти: за отопление с ИРУ – 1492.94лв.; за отопление
без ИРУ – 79.63лв.; за ТЕ, отдадена за сградна инсталация – 103.39лв.,
корекция – 120.09лв. и за дялово разпределение – 41.76лв. Ищецът е
представил ОУ още в заповедното производство, прието в настоящето исково
такова, няма данни по делото ответниците да са ги оспорили след тяхното
публикуване, в тях липсват неравноправни клаузи и те са съобразени и със
съдебната практика на национално и европейско ниво. Няма спор между
страните по делото, че топлинния счетоводител на сградата – етажна
собственост е *** – това дружество осъществява дяловото разпределение на
ТЕ, видно от всяка една от представените по делото фактури. Липсват
изявления или доказателства, че ответниците са заплатили на ищеца исковите
суми до датата на съдебните прения.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Доказателствата, представени от ищеца, съобразени от съда в
своята цялост и последователност, сочат, че за процесния период 01.11.2022 г.
до 30.04.2023 г., ответниците са били съсобственици на имота, за който се
претендират суми за отдадена ТЕ от ищеца при съотношение 5/8 ид.ч. за отв.
Д. К. и 3/8 ид.ч. за отв. Д. К.. Понятието "потребител на топлинна енергия" е
уредено в Закона за енергетиката, в който, съгласно чл. 153, ал. 1, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия; чл. 150 от ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в
сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на
3
границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи
заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните
тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация. Ето защо, и с оглед представените
доказателства за собственост, съдът приема, че ответниците са "потребители"
по силата на приложимата нормативна уредба и се явяват потребители на
топлонергия за битови нужди. Ирелевантна е липсата на договор между
страните по делото - между страните са налице договорни отношения съгласно
чл. 153 от ЗЕ. В този смисъл - че между страните са възникнали облигационни
отношения във връзка с доставката на топлоенергия по силата на закона, без
да е необходимо сключване на индивидуален договор с ответниците,
съответства на практиката на ВКС, отразена в решение № 443 от 21.11.2013 г.
по гр. д. № 5934/2013 г. на IV ГО на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по т.
д. № 5/2010 г. на II ТО на ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д.
№ 4372/2013 г. на III ГО на ВКС. Общите условия на топлофикационното
дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в
сила и няма данни да са оспорени от ответниците. При тези изводи на съда се
налага общия извод, че за исковия период е имало потребление на ТЕ в
процесния топлофициран имот в ***, ***, ***, за която следва да бъде
ангажирана разделната отговорност на ответниците, като потребители, в общ
размер на по 1837.81лв. – главница. Тежестта на доказване на плащането на
сумите в исковия период или в хода на делото, е на ответниците, но в случая
плащане не се твърди.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ и на основание нормата на
чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за периода на
забава, лихвата за забавеното плащане върху дължимите главници, възлиза в
размер на по 133.54 лв. за периода 04.01.2023 г. до 03.10.2023 г.
Поради всичко дотук изложено, исковете се явяват основателни и
доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство, възлизащи общо на 160.58лв., от които
100.36лв. за отв. Д. К., и 60.22лв. за отв. Д. К.. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г.
по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските
4
направени от ищеца и в заповедното производство, възлизащи на 62.14лв. за
отв. Д. К., и 27.28лв. - за отв. Д. К..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК,
във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че Д. К. К., ЕГН
**********, ДЪЛЖИ НА *** с ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, сумата от 1148,63 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г., сумата от 83,46 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 04.01.2023 г.
до 03.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 16.10.2023г. до окончателното изплащане
на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
3247/17.10.2023г. по ч.гр.д. 5836/2023г. на ПлРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК,
във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че Д. С. К., ЕГН
**********, ДЪЛЖИ НА *** с ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, сумата от 689,18 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г., сумата от 50,08 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 04.01.2023 г.
до 03.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 16.10.2023г. до окончателното изплащане
на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
3247/17.10.2023г. по ч.гр.д. 5836/2023г. на ПлРС.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Д. К. К., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на *** с ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
разноски в исковото производство в размер на 100.36лв., и разноски по ч.гр.д.
№ 5836/2023г. на ПлРС в размер на 62.14лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Д. С. К., ЕГН **********, ДА
5
ЗАПЛАТИ на *** с ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
разноски в исковото производство в размер на 60.22лв., и разноски по ч.гр.д.
№ 5836/2023г. на ПлРС в размер на 27.28лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6