№ 18665
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110172918 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. М. С.,
срещу „К.И.И БГ“ ЕАД.
Ищецът твърди, че на 25.01.2024 г. получил покана за доброволно изпълнение с
изх. №5608/24.01.2024 г. по изпълнително дело №2021***040**** по описа на ЧСИ К,
рег. №***. Посоченото дело било образувано въз основа на изпълнителен лист от
03.02.2016 г., издаден по т.д. №***/2016 г. от СГС въз основа на Решение по
арбитражно дело №3126/2015 г. на Арбитражен съд към Центъра за алтернативно
разрешаване на спорове СЦН в полза на „П.К.Б“ ЕООД, с който ищецът бил осъден да
заплати следните суми: сумата в размер на 5672,76 лева – главница, ведно със законна
лихва от 20.08.2015 г., до погасяване на вземането, 80 лева- разноски в арбитражното
производство, 613,64 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и 50 лева –
разноски за производството пред СГС.
Ищецът признава, че през 2014 г. сключил договор за потребителски кредит с
„П.К.Б“ ЕООД, който спрял да плаща още същата година. Сочи обаче, че не бил
получавал уведомление по чл. 99 ЗЗД за прехвърляне на вземането от „П.К.Б“ ЕООД.
Сочи, че научил за изпълнителното дело с получаване на поканата за доброволно
изпълнение, като от образуване на изпълнителното дело през 2021 г. до получаване на
поканата не бил уведомяван за никакви предприети принудителни действия във връзка
с вземането на ответника. По изложените съображения намира, че вземанията,
предмет на изпълнителния лист са се погасили по давност и същото не може да бъде
предмет на принудително изпълнение.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
задълженията към ответника, дължимо по изпълнителен лист от 03.02.2016 г., издаден
1
по т.д. №***/2016 г. по описа на СГС, а именно: сумата в размер на 5672,76 лева –
главница, ведно със законна лихва от 20.08.2015 г., до погасяване на вземането, 80
лева- разноски в арбитражното производство, 613,64 лева – юрисконсултско
възнаграждение, както и 50 лева – разноски за производството пред СГС, за които е
образувано изпълнително дело №2021***040**** по описа на ЧСИ Г.К са погасени по
давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва основателността на иска. Сочи, че по молба на „П.К.Б“ ЕООД на
09.03.2016 г. било образувано изпълнително дело №272/2016 г. по описа на ЧСИ Д.В,
като бил приведен в изпълнение изпълнителния лист, издаден по т.д. №***/2016 г. по
описа на СГС. С молбата за образуване на изпълнителното дело били възложени на
ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, като с образуването на делото била прекъсната
погасителната давност. Твърди, че на 22.03.2016 г. били изходирани запорни
съобщения за налагане на запор по банковите сметки на длъжника, като на същата дата
била връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника. На 02.02.2017 г. било
изходирано и изпратено запорно съобщение за налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника до работодателя „Арина 5“ ЕООД. На 08.08.2018 г.
между „П.К.Б“ ЕООД, в качеството му на цедент, и ответника, в качеството му на
цесионер, бил сключен договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърлил на
цесионера вземанията си по договор за кредит №**********, сключен с Д. М. С..
Твърди, че предишният кредитор упълномощил „К.И.И БГ“ ЕООД да уведоми от
името на „П.К.Б“ ЕООД всички длъжници по вземания на „П.К.Б“ ЕООД, които
последното дружество е цедирало. Ответникът изпратил на ищеца уведомление за
извършената цесия на известния му адрес, но уведомлението се върнало като
„непотърсено“, с което ответникът намира, че е положил необходимата грижа да
уведоми длъжника.
Твърди, че на 24.09.2018 г. депозирал молба за конституиране на нов взискател по
изпълнителното дело, с която молба на ЧСИ били възложени правомощията по чл. 18
ЗЧСИ, с което била прекъсната отново погасителната давност. На 17.12.2020 г. и на
15.09.2021 г. били депозирани молби за извършване на справки в БНБ и налагане на
запори върху новооткрити банкови сметки на името на длъжника, като в молбата от
15.09.2021 г. имало искане за насрочване опис на движими вещи, находящи се в дома
на длъжника.
Сочи, че с протокол от 10.12.2021 г. архивът на ЧСИ Д.В бил прехвърлен на ЧСИ
Г.К и изпълнителното дело било преобразувано под №****/2021 г. На 09.11.2023 г.
отново била подадена молба за извършване на справки в БНБ с искане за налагане на
запор върху банкови сметки. На 29.11.2023 г. било изпратено запорно съобщение за
налагане на запор върху платежни сметки на името на ищеца в „Изипей“ АД, а на
25.03.2024 г. било изпратено запорно съобщение и до „Общинска банка“ АД.
По изложените съображения намира, че не е изтекъл предвидения в закона 5
годишен давностен срок, поради което предявеният иск е неоснователен. Моли за
неговото отхвърляне и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
2
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По делото не е спорно, а това се установява от приобщеното към настоящото
дело копие на изпълнително дело №2021***040**** по описа на ЧСИ Г.К, по което се
намира и изпълнително дело №272/2016 по описа на ЧСИ Д.В, се установява, че на
03.02.2016 г. по т.д. №***/2016 г. по описа на СГС въз основа на решение
№3126/20.08.2015 г., постановено по арб.дело №3126 на Арбитражен съд към Център
за алтернативно разрешаване на спорове СЦН е издаден изпълнителен лист за
следните суми: сумата в размер на 5672,76 лева, ведно със законната лихва от
постановяване на арбитражното решение – 20.08.2015 г. до окончателното плащане,
сумата в размер на 80 лева – разноски за арибратжното производство, 613,64 лева –
юрисконстултско възнаграждение, 50 лева – разноски за производството пред СГС,
представляващи заплатена държавна такса.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист на 09.03.2016 г. „П.К.Б“ ЕООД е
подал молба до ЧСИ Д.В за образуване на изпълнително дело, въз основа на която е
образувано изпълнително дело №272/2016 г. по описа на ЧСИ Д.В. В молбата на ЧСИ
са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Поискано е налагане на запор върху
сметките на длъжника в „Банка ДСК“ АД.
На 11.03.2016 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника Д. М.
С..
На същата дата – 11.03.2016 г., са изходирани запорни съобщения за налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника в „Обединена българска банка“ АД,
„Уникредит Булбанк“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Сибанк“ АД, „Търговска
банка Виктория“ ЕАД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Сосиете Дженерал Експресбанк“ АД,
„Централна кооперативна банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Първа инвестиционна
банка“ АД и др.
На 02.02.2017 г. е изпратено запорно съобщение до „Арина 5“ ЕООД –
работодател на длъжника, като на 10.02.2017 г. по изпълнителното дело е постъпило
съобщение от „Арина 5“ ЕООД с приложена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на Д. С., считано от 01.02.2017 г.
На 24.09.2018 г. „К.И.И БГ“ ЕАД е подал молба за конституиране като взискател
по изпълнителното дело. В молбата е обективирано искане за насрочване на опис на
движимите вещи, находящи се в дома на длъжника. На ЧСИ са възложени
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.
На 17.12.2020 г. „К.И.И БГ“ ЕАД е подал молба за извършване на справки в
регистъра на БНБ и налагане на запор върху откритите банкови сметки на длъжника.
Поискано е, в случай че не бъдат открити банкови сметки, да се насрочи дата за опис,
оценка и публична продан на движимите вещи в дома на длъжника.
На 09.11.2023 г. взискателят е депозирал молба за извършване на справки в
регистъра на БНБ и налагане на запор върху откритите банкови сметки на длъжника.
Поискано е в случай че не бъдат открити банкови сметки да се насрочи дата за опис,
оценка и публична продан на движимите вещи в дома на длъжника.
На 29.11.2023 г. е изпратено запорно съобщение до „Изипей“ АД за налагане на
3
запор върху вземания по всички сметки на длъжника Д. С., открити в дружеството.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да
докаже, че е титуляр на задължения по изпълнително основание, ползващо се с
формално удостоверена изпълнителна сила. В тежест на ответника е да докаже
извършването на действия, спиращи или прекъсващи погасителната давност за
вземането.
Исковият ред за защита по чл. 439 ГПК на длъжника, срещу когото е издадена
заповед за изпълнение, е приложим при позоваване на факти, които са новонастъпили
– след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на
изтекла давност, която счита, че e изтекла към момента на предявяване на настоящия
иск – 09.12.2024 г., доколкото след образуване на изпълнителното дело през 2021 г. не
бил уведомяван за никакви предприети принудителни действия във връзка с вземането
на ответника.
В случая принудителното изпълнение се осъществява по изпълнителен лист,
издаден въз основа на арбитражно решение, поради което приложимата погасителна
давност за вземанията, обективирани в изпълнителния лист е 5 години.
Доколкото вземанията са установени с решение на арбитражен съд, на основание
чл. 38, ал. 4 ЗМТА същото е влязло в сила в момента на постановяването му –
20.08.2015 г., от която дата е започнал да тече 5-годишния давностен срок за
погасяване на вземанията, установени с арбитражното решение.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със
свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки
изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът
може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още
4
не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а
не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата
на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно
изпълнително действие.
След образуването на изпълнително дело №272/2016 по описа на ЧСИ Д.В, рег.
№*** погасителната давност за вземанията на взискателя към ищцата е прекъсната с
налагането на запорите върху банковите сметки на ищеца на 11.03.2016 г.
Впоследствие погасителната давност е прекъсвана с подаването на молбите от
24.09.2018 г. и 17.12.2020 г. с искане за налагане на запори върху банковите сметки на
длъжника, както и за опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника,
както и на 29.11.2023 г., когато е наложен запор върху вземанията по сметки на
длъжника Д. С. при „Изипей“ АД.
От изложеното става ясно, че приложимият за процесните вземания 5-годишен
срок за погасяване по давност на процесните вземания не е изтекъл. Предвид това,
предявеният от Д. С. иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК за признаване за
установено, че същият не дължи сумите, както следва: сумата в размер на 5672,76 лева
– главница, ведно със законна лихва от 20.08.2015 г., до погасяване на вземането, 80
лева- разноски в арбитражното производство, 613,64 лева – юрисконсултско
възнаграждение, както и 50 лева – разноски за производството пред СГС, за които
суми е издаден изпълнителен лист по т.д. №***/2016 г. по описа на СГС въз основа на
решение №3126/20.08.2015 г., постановено по арб.дело №3126 на Арбитражен съд към
Център за алтернативно разрешаване на спорове СЦН е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответната страна, която
претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид
неголямата правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че на ответника
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. М. С., ЕГН: ********** срещу „К.И.И БГ“ ЕАД,
ЕИК: ******** иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено
по отношение на ответника, че ищецът не дължи чрез принудително изпълнение на
ответника следните суми: сумата в размер на 5672,76 лева – главница, ведно със
5
законна лихва от 20.08.2015 г., до погасяване на вземането, 80 лева- разноски в
арбитражното производство, 613,64 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и 50
лева – разноски за производството пред СГС, за които суми е издаден изпълнителен
лист по т.д. №***/2016 г. по описа на СГС въз основа на решение №3126/20.08.2015 г.,
постановено по арб.дело №3126 на Арбитражен съд към Център за алтернативно
разрешаване на спорове СЦН.
ОСЪЖДА Д. М. С., ЕГН: ********** на основание чл. 78,а л. 3 ГПК да заплати
на „К.И.И БГ“ ЕАД, ЕИК: ******** сумата в размер на 100 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6