№ 18033
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20221110167883 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Р. В. Г. за осъждането на К. С. Г. да
заплати на ищеца сумата от 13074.52 лв., представляваща общ сбор от погасителни вноски,
заплатени от ищеца в периода от 01.02.2017 г. до 16.12.2020 г. по договор за потребителски
кредит № **** от 16.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба – 13.12.2022 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че страните сключили договор за потребителски кредит №
**** от 16.11.2016 г. с [фирма], по който ищецът бил поръчител, а ответникът
кредитополучател. Ищецът платил по договора сумата от 13074.52 лв., представляваща общ
сбор от погасителни вноски, заплатени от ищеца в периода от 01.02.2017 г. до 16.12.2020 г.,
като всяко едно от плащанията е конкретизирано с дата на плащане и размер с уточнителна
молба с вх. № от 20.02.2023 г. Позовава се на чл. 143, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че има право да
иска от ответника да му възстанови сумите. На ответника била връчена нотариална покана,
но не последвало изпълнение. Моли искът да се уважи. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът се явява
в открито съдебно заседание и заявява, че претенцията е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 143, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.143, ал.1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил
задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е
1
направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Съгласно разпределената
между страните доказателствена тежест на основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на посочения в
исковата молба договор за банков кредит, по който ответникът е кредитополучател, а
ищецът – поръчител, че ищецът в качеството си на поръчител е заплатил сумата от 13074.52
лв., представляваща общ сбор от погасителни вноски, заплатени от ищеца в периода от
01.02.2017 г. до 16.12.2020 г. по договор за потребителски кредит, както и че ищецът е
качеството си на поръчител е уведомил главния длъжник за изпълнението.
Между страните не се спори, че на 16.11.2016 г. между [фирма] в качеството на
кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит № ****, по силата на който кредиторът е предоставил на ответника в
заем сумата от 10 000 лв., а кредитополучателят от своя страна се е задължил да върне
посочената сума ведно с уговорената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от
15147.14 лв. на 48 месечни вноски, съобразно погасителен план – л. 8 от делото.
От чл. 14 от Общите условия, неразделна част от представения по делото договор за
потребителски кредит № **** от 16.11.2016 г. се установява, че ищецът в качеството си на
поръчител се е съгласил да отговаря за изпълнение на задълженията на ответника по
горепосочения договор за кредит. По своята правна същност договорът за поръчителство е
каузален като основанието му се изразява в намерението за обезпечаването на чуждо
задължение /по аргумент от чл.138, ал.1 ЗЗД/. Предметът на поръчителството е идентичен с
предмета на главния дълг, затова поръчителството има акцесорен характер и е функция на
друго, главно правоотношение. Предпоставка за възникване отговорността на поръчителя е
съществуването на валидно чуждо задължение, при което отговорността на поръчителя е
солидарна и до размера на това, което дължи главният длъжник - чл.141, ал.1 ЗЗД/. В
конкретния случай съглашението е сключено в изискуемата писмена форма за
действителност и с необходимото съдържание, а именно - волята на кредитора да приеме
поръчителя като такъв, съответно и съгласието на последния да отговаря за изпълнението на
чуждо задължение.
От представените по делото 42 броя платежни нареждания се установява, че ищецът в
качеството си на поръчител по процесния договор за кредит е заплатил на общия на
страните по делото кредитор общата сума от 13074.52 лв., представляваща неплатени
задължения по договора за кредит от 16.11.2016 г. Предвид това и на основание чл.143, ал.1
ЗЗД ищецът, който е изпълнил чуждото задължение встъпва в правата на кредитора и е
материално правно легитимиран да претендира от ответника размера на погасените
задължения за главница, лихви и разноски, които е направил, след като го е уведомил за
предявения срещу него иск. В тази връзка по делото е приложена нотариална покана от
ищеца до ответника, с която поръчителят е поканил кредитополучателя да му заплати в
петдневен срок от датата на получаване на поканата платените на кредитора суми в общ
размер от 13074.52 лв. Поканата е била надлежно връчена на ответника на 24.11.2022 г. при
дата на последно извършено от поръчителя плащане с цел погасяване задължения по
2
процесния договор за кредит от 16.12.2020 г.
Обстоятелството, че поръчителят не е уведомил длъжника за намерението си да
изпълни задълженията на ответника по договора, преди да го стори, не е определящо за
реализиране на регресния иск по встъпване в правата на удовлетворения кредитор.
Уреждането в чл.143 ЗЗД на задължение на поръчителя да уведоми длъжника е, за да узнае
своевременно възраженията му, в противен случай рискува да плати недължимо или в
повече, а длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи
да изпълнява на кредитора /в този смисъл Решение №229/10.09.2012г. по гр. д. № 452/2011 г.
на IV г.о. ВКС/. Предвид това неуведомяването на длъжника, съгласно чл.143, ал.1 ЗЗД, за
предявената претенция срещу поръчителя, не погасява регресните му права при плащане на
задължението, а има за последица непротивопоставимост на извършеното плащане на
длъжника и поражда вземане от кредитора за връщане на даденото, ако длъжникът е платил
или плати, както и ако той не дължи плащане по друга причина. По настоящото дело не са
представени доказателства, че ответникът е изпълнил задължението си по процесния
договор към кредитора, с оглед на което следва да се приеме, че дължи на ищеца
претендираните в настоящото производство суми за вноски по кредита.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1, изр.2 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил
задължението, има право и на законна лихва върху заплатените суми от деня на плащането.
С оглед на посочения в петитума на исковата молба обаче по-късен начален момент, сумата
в размер на 13074.52 лв. следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.12.2022 г., до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. Страната
претендира и доказва извършването на разходи за държавна такса в размер на 523 лв. и за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1580 лв., поради което предвид
основателността на исковата претенция, в тежест на ответника следва да бъде възложено
заплащането на разноски по делото в общ размер от 2103 лв.
С оглед изхода на делото на ответника не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес [адрес] да заплати на Р. В. Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес [адрес] сумата от 13 074.52 лв., представляваща общ
сбор от погасителни вноски, заплатени в периода от 01.02.2017 г. до 16.12.2020 г. от ищеца в
качеството му на поръчител на ответника по договор за потребителски кредит № **** от
16.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 13.12.2022
г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА К. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес [адрес] да заплати на Р. В. Г.,
ЕГН **********1, с постоянен адрес [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2103
3
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4