Определение по гр. дело №43898/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 51653
Дата: 18 декември 2025 г. (в сила от 18 декември 2025 г.)
Съдия: Моника Христофорова Христова
Дело: 20251110143898
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51653
гр. София, 18.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20251110143898 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД против А. Е. Н. и Л. И. Н. с искане да бъде установено в
отношенията между страните, че всеки от ответниците дължи на
топлофикационното дружество сумите, както следва: главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в
размер на 604,28 лева, ведно със законна лихва за периода от 15.05.2025г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2023г. до
09.05.2025 г. в размер на 99,88 лева, главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 21,36 лева,
ведно със законна лихва за периода от 15.05.2025г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 09.05.2025 г. в размер на 5,38
лева, за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение
за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ******************,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. 28229/2025 г. по описа на СРС, 126 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с
ответниците, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния
период и топлоснабден имот, като потребителите не са изпълнили насрещното
си задължение да заплатят цената на доставената топлинна енергия и на
потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл.
22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си
1
представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния
недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че
съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на
задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница,
потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за
исковия период.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено
искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Формулирано е
и искане за изслушване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводни
експертиза по поставени в исковата молба задачи.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Л. Н., чрез
процесуалния си представител адвокат А. С., депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
наличието на облигационно правоотношение между страните, както и
наличието на реално ползване и потребяване на ТЕ. Оспорва, че е налице
качествено изпълнение по доставка, както и законосъобразността на
Методиката към Наредба за топлоснабдяването. Оспорва размера на
технологичните разходи, начислената ТЕ от сградната инсталация общо за
сградата, както и ТЕ за отопление. Излага подробни съображения в този
смисъл. Оспорва се и годността и изправността на топломера в абонатната
станция. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Ведно с отговора е направено искане да бъде задължен ищеца да
представи по делото документи и справки.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Е. Н., чрез процесуалния си
представител адвокат Д. С., депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Ответникът
се позавава на чл.62, ал.1 и чл.68 от ЗЗП, както и на чл.9 от 97/7 ЕО, чл.27 от
2011/83 ЕС, като аргументира становище, че ищецът му начислява задължения
за услуги, които той не е поискал да ползва. Отделно от това се сочи, че са
нарушени разпоредбите на Регламент 2006/2004/ЕО, както и на методиката,
2
заложена в Наредба № 16- 334. В тази насока развива доводи, че чл.153 от ЗЕ
противоречи на Регламент 2006/2004. В отговора на исковата молба е
направен подробен анализ на правото на ЕС в областта на енергетиката и
защита правата на потребителите. Оспорва се и приложимостта на общите
условия в отношенията между страните, като се отбелязва, че в същите се
съдържат неправноправни клаузи. В тази насока ответникът се позовава и
цитира съдебна практика. Навеждат се и доводи за нищожност на издадената в
предходно проведеното заповедно производство заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
Направени са искания за задължаване на ищеца да представи намиращи
се при него документи.
По доказателствената тежест на спора:
В доказателствена тежест на ищеца по предявените по реда на чл. 422
ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването
на облигационно отношение с ответниците, както и че в процесния период за
имота е предоставяна услуга дялово разпределение на топлинна енергия и
стойността на услугата.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният
начален момент и размерът на обезщетението.
При доказване на горните факти, ответниците следва да докаже, че са
заплатили посочените суми, както и фактите, на които основават
възраженията си в отговора, от които черпят за себе си изгодни правни
последици.
По направените доказателствени искания:
Съдът намира, че следва да приеме представените от ищеца документи
като писмени доказателства по делото.
Исканията на ответниците по чл. 190 ГПК не следва да бъдат уважавани.
За една част от посочените документи не може да се направи извод, че се
съхраняват от ищеца в оригинал, тъй като той не е страна по тях. За друга част
от посочените документи въобще не се твърди, че съществуват, за да се
изискат. Освен това ответниците искат представяне на документи, които
3
следва да установят факти, за които ищецът вече е ангажирал други
доказателства, поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса съдът
не може и не следва да му дава указания.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането за изслушване на
съдебно-техническа експертиза по задачи, поставени в исковата молба, а
искането за съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде оставено без
уважение като ненеобходимо за изясняване на спора от фактическа страна.
Друго:
Искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да се
остави без уважение, като съображенията за това са следните: съгласно чл. 628
ГПК и чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС, българският съд отправя
преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, когато тълкуването на
разпоредба от правото на Европейския съюз или валидността на акт на
органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на
заведеното пред него дело. В случая, никоя от посочените хипотези не е
налице, тъй като искането не е насочено към тълкуване на изрична разпоредба
от правото на Европейския съюз или за валидността на акт на органите на
Европейския съюз. Нещо повече, преюдициалното заключение, а оттам и
преюдициалното запитване трябва да имат пряко отношение към предмета на
делото, а в случая такова не е налице, тъй като не става въпрос за искане за
тълкуване на разпоредби от общностното право, а на такива от националното
такова. В допълнение следва да се отбележи, че настоящата инстанция не е
последна инстанция по същество, поради което в случай на необходимост и
преценка, че поставените от страните въпроси са от значение за правилното
решаване на спора, такова запитване следва да извърши последната инстанция
по съществото на спора.
На последно място, по отношение на искането за сезиране на
Конституционния съд: На първо място следва да бъде отбелязано, че всеки
съд е задължен, при констатирано противоречие на национална разпоредба с
норма от правото на Европейския съюз, да откаже да приложи националното
право. Отделно от това, Конституционният съд вече е имал възможност да се
произнесе по въпроса за противоречието на цитираните от ответника норми от
Закона за Енергетика с тези на Конституцията с решение № 5 от 22.04.2010 г.
на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г. (относно конституционносъобразността на
4
чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката).
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 26.03.2026 г.
от 09:40 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им
указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно
мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото представените ведно
с исковата молба документи.
ПРИЛАГА производството по ч. гр. д. 28229/2025 г. по описа на СРС,
126 състав.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, със задачи,
подробно формулирани в исковата молба при депозит в размер на 300 лева,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.У., специалност: Промишлена
топлотехника.
УКАЗВА на вещото лице да работи по възложените задачи след
внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изслушване на съдебно-
счетоводна експертиза като ненеобходимо за изясняване на спора от
фактическа страна.
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за задължаване
на ищеца да представи посочените в отговорите на исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално
запитване до СЕС по въпроси, формулирани в отговора на исковата молба;
както и искането за сезиране на Конституционния съд на Република България
с искане за образуване на конституционни дела за отговор на посочените в
отговора въпроси.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по[1]кратки срокове.
В случая настоящият съдебен състав приема, с оглед правилото на чл.
140а, ал. 2 ГПК, че не са налице предпоставките страните да бъдат задължени
да участват в информационна среща по медиация, поради което все пак с оглед
задължения на съда за приканване към спогодба същите единствено следва да
бъдат насочени към медиация – арг. чл. 140а, ал. 4 ГПК.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат
да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg.
Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма
„Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация,
от която страните също могат да се възползват. Повече информация за
Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00
часа от М. Н. на тел. 02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******,
както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар
Борис III ” № 54, ст. 204.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
6
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7