Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 14.08.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3773
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин“ 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Д. Бончев,
твърди, чена 18.05.2017г. е бил сключен между „Вива кредит” ООД и ответника
Договор за паричен
заем № 5357647, по силата, на който първият предоставил на втория паричен заем
в размер на 1 500.00 лева заедно с договорна лихва от 262.92 лева или общо
1 762.92 лева, която парична сума заемателят се задължил да върне в срок
до 12.02.2018г. на 9 равни месечни погасителни вноски в размер на 195.88 лева –
като падежа на първата погасителна вноска е 17.06.2017г., а на последната
12.02.2018г. На основание сключения договор и Тарифа на „Вива кредит” към него,
при забава на плащането на погасителна вноска, на четвъртия и осемнадесетия ден
забава, заемателят дължи на кредитора заплащането на 10.00 лева; на
единадесетия и двадесет и петия ден забава, заемателят дължи на кредитора
заплащането на 15.00 лева, като максималният размер на начислените разходи не
може да надвишава 175.00 лева. Тези суми се начислявали за да покрият
направените разходи от страна на заемодателя за провеждане на телефонни
разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на
просрочени задължения. На основание тези разпоредби на длъжника била начислена
такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175.00 лева.
Страните договорили и че при забава на плащането на която и да е погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57
календарни дни, на 58-ия ден забава заемателя дължи на заемодателя заплащането
на еднократна сума в размер на 70.00 лева, представляваща направените разходи
за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането. На това основание на длъжника е начислена такса разходи за дейност
на служител в размер на 70.00 лева. Съгласно чл.5 от договора за паричен заем
заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на заемателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно –
поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия
или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем,
в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна за
целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на тези задължения от
страна на заемателя, на същия е била начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 614.70 лева, която страните договорили да бъде разсрочена на 9 равни
вноски, всяка в размер на 68.30 лева, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем. Преди подписване на договора
заемателят е заявил, че доброволно ще се ползва от допълнителна услуга по
експресно разглеждане на документите за одобряване на паричния заем,
предоставяна от кредитора, което обстоятелство е декларирано от ответника в
попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за
комуникиране от разстояние. За извършената от кредитора допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса в
размер на 614.70 лева, която страните постигнали съгласие да бъде разсрочена на
9 равни вноски, всяка в размер на 68.30 лева, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем. Така месечните погасителни вноски
станали в размер на 332.48 лева всяка, която включва главницата, договорната
лихва, неустойките и таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане
на кредит. На ответника била начислена и лихва за забава за периода от
18.06.2017г. до 01.10.2018г. в размер на 88.84 лева. Въпреки отправените покани
за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението, ответникът не е
заплатил изцяло дължимия заем към заемодателя. По договора длъжникът е платил
сумата от 50.00 лева, с която са погасени част от таксата разходи за събиране
на просрочени вземания. На 01.03.2018г. било подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за цесия от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит” ООД и
„Агенция за събиране на вземания” ООД /сега „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД/, по силата на което първия прехвърлил на втория вземането си по Договор за паричен заем №
5357647/18.05.2017г., заедно с всички привилегии, такси неустойки и
обезпечения. „Вива Кредит” ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания”
АД /сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в качеството си на цесионер, от
името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответника уведомително писмо
с изх.№ УПЦ-П-ВИВ/5357647 от 06.03.2018г., ведно с покана за доброволно
изпълнение на задълженията по договора, изпратени чрез Български пощи на
посочения му в договора адрес. Писмото и поканата се върнали в цялост. На
21.05.2019г. ищецът изпратил до ответника повторно уведомително писмо, ведно с
покана за доброволно изпълнение с изх.№ УПЦ-С-ВИВ/5357647 чрез куриер. Писмото
отново се върнало в цялост. Ищцовото
дружество за дължимите суми по договора подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело
№ 7595/2018г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на ответника на
регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради
която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на
ищеца да предяви иск относно вземането си. Поради това съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му
дължи сумите от 1 500.00 лева, представляваща дължима главница по Договор
за паричен заем
„Вивакредит План” № 5357647/18.05.2017г.; 262.92 лева, представляваща договорна
лихва за периода 17.06.2017г. до 12.02.2018г.; 614.70 лева, представляваща
такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от
17.06.2017г. до 12.02.2018г.; 125.00 лева, представляваща такса разходи за
събиране на просрочени вземания; 70.00 лева, представляваща такса разходи за
дейност на служител; 614.70 лева, представляваща неустойка за периода
17.06.2017г. до 12.02.2018г. и 88.84 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 18.06.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
01.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
01.10.2018г. до окончателното й изплащане,
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 7595/2018г. по описа на РРС. Претендира и направените по настоящото
дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответникът Д.Д. Г.призован по
регистрираните му постоятен и настоящ адрес не е открит. Назначения му особен
представител оспорва
изцяло предявения иск, като твърди, че цесията не е редовно съобщена от
предишния кредитор на ответника и тя не поражда действие за последния, поради
което ищецът няма качеството на кредитор спрямо Д.Г.. Счита, че процесният
договор за паричен заем е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като са
налице нарушения на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК – шрифта на договора е
под 12 особено в частта за Тарифата, както и нарушения на чл.11, ал.1, т.7-12 и
чл.20, ал.2 от ЗПК. Прави и възражение за нищожност на клаузата за неустойка в
чл.5 от договора за паричен заем, като неравноправна на основание чл.143 от
ЗЗП. Тази клауза не е била и предмет на договаряне между двете страни, а представлява
типова клауза, върху която ответникът не може да влияе. Същата няма и характер
на неустойка, а е допълнение към възнаградителната лихва и скрита печалба на
кредитора. Тази договорна клауза заобикаля закона и противоречи на добрите
нрави – практиката да се изисква от кредитополучателя да осигури поръчителство
на две лица или банкова гаранция за цялата дължима сума, не отговаря на
предмета, характера и размера на отпуснатия кредит, като по този начин
кредиторът си осигурява почти двойна печалба и се обогатява неоснователно.
Оспорва и претенцията, че ответникът дължи такси за разход по създадена от
кредитора тарифа, тъй като такива реално не са били направени и тази договорна
клауза също се явява неравноправна, а от там и нищожна.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.05.2017г. е бил сключен между „Вива кредит” ООД и
ответника Договор за паричен
заем № 5357647, по силата, на който първият предоставил на втория паричен заем
в размер на 1 500.00 лева заедно с договорна лихва от 262.92 лева или общо
1 762.92 лева, която парична сума заемателят се задължил да върне в срок
до 12.02.2018г. на 9 равни месечни погасителни вноски в размер на 195.88 лева –
като падежа на първата погасителна вноска е 17.06.2017г., а на последната
12.02.2018г. На основание сключения договор и Тарифа на „Вива кредит” към него,
било предвидено, че при забава на плащането на погасителна вноска, на четвъртия
и осемнадесетия ден забава, заемателят дължи на кредитора заплащането на 10.00
лева; на единадесетия и двадесет и петия ден забава, заемателят дължи на
кредитора заплащането на 15.00 лева, като максималният размер на начислените
разходи не може да надвишава 175.00 лева. Тези суми се начислявали за да
покрият направените разходи от страна на заемодателя за провеждане на телефонни
разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на
просрочени задължения. На основание тези разпоредби на длъжника била начислена
такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175.00 лева. В
договора е предвидено и че при забава на плащането на която и да е погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57
календарни дни, на 58-ия ден забава заемателят дължи на заемодателя заплащането
на еднократна сума в размер на 70.00 лева, представляваща направените разходи
за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането. На това основание на длъжника е била начислена такса разходи за
дейност на служител в размер на 70.00 лева. Съгласно чл.5 от договора за
паричен заем заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора
за заем да предостави на заемателя обезпечение на задълженията му по договора,
а именно – поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора
условия или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да
е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на тези
задължения от страна на заемателя, на същия е била начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 614.70 лева, която била разсрочена на 9 равни вноски,
всяка в размер на 68.30 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски
по договора за заем. Преди подписване на договора заемателятбил заявил, че
доброволно ще се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документите за одобряване на паричния заем, предоставяна от кредитора, което
обстоятелство било декларирано от ответника в попълненото от него ППЗ или форма
за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникиране от разстояние. За
извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на
заявката за паричен заем назаемателятбила начислена такса в размер на 614.70
лева, която била разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 68.30 лева,
дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Така
месечните погасителни вноски станали в размер на 332.48 лева всяка, която
включва главницата, договорната лихва, неустойките и таксата за експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит. На ответника била начислена и
лихва за забава за периода от 18.06.2017г. до 01.10.2018г. в размер на 88.84
лева. В исковата молба се признава от ищцовото дружество, че по договора
длъжникът е платил сумата от 50.00 лева, с която кредиторът е прие, че са
погасени част от таксата разходи за събиране на просрочени вземания.
На 01.03.2018г. било подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за цесия от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит” ООД и
„Агенция за събиране на вземания” ООД /сега „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД/, по силата на което първия прехвърлил на втория вземането си по Договор за паричен заем №
5357647/18.05.2017г., заедно с всички привилегии, такси неустойки и
обезпечения. „Вива Кредит” ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания”
АД /сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в качеството си на цесионер, от
името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответника уведомително писмо
с изх.№ УПЦ-П-ВИВ/5357647 от 06.03.2018г., ведно с покана за доброволно
изпълнение на задълженията по договора, изпратени чрез Български пощи на
посочения му в договора адрес. Писмото и поканата се върнали в цялост. На
21.05.2019г. ищецът изпратил до ответника повторно уведомително писмо, ведно с
покана за доброволно изпълнение с изх.№ УПЦ-С-ВИВ/5357647 чрез куриер. Писмото
отново се върнало в цялост. Тези две уведомления са приложени към исковата
молба и са връчени на назначения на ответника особен представител заедно с
исковата молба и приложенията към нея на 25.10.2019г., видно от приложеното
съобщение на л.53 от делото.
За дължимите суми по договора ищцовото дружество подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.дело № 7595/2018г. по описа на РРС. Издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена
за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където
не е бил открит, поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47,
ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че към датата на
образуване на заповедното производство начислените и неплатени парични суми от
ответника по договор за паричен
заем № 5357647/18.05.2017г. са в общ размер 3 187.32 лева, от които: 1 500.00 лева – главница; 262.92 лева –
договорна лихва за периода 17.06.2017г. до 12.02.2018г.; 614.70 лева – такса за
експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода 17.06.2017г.
до 12.02.2018г.; 614.70 лева – неустойка по чл.5 от договора; 70.00 лева –
такса разходи за дейност на служител и 125.00 лева – такса разходи за събиране
на просрочени вземания. По договора ответникът е извършил едно плащане на
28.09.2017г. в размер на 50.00 лева, с което кредиторът е приел, че са погасени
част от разходите за събиране на вземането по телефона по Тарифата на „Вива
кредит“ ООД. Лихвата за забава върху неплатените суми на главниците по
погасителните вноски по процесния договор, изчислена считано от датата на
падежа на всяка вноска до 30.09.2018г. включително е в общ размер от 143.09
лева. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че таксите разходи за дейност
на служител и за събиране на просрочени вземания са начислени при обявяването
на кредита за предсрочно изискуем, а неустойката е начислена след сключването
на договора при настъпване на предпоставките за дължимостта й до договорните
разпоредби.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
В производството по иск с правно
основание чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а
ответника – фактите, които го изключват, унищожават или погасяват вземането,
предмет на заповедта за изпълнение.
По делото е доказано, че на 18.05.2017г.
е бил сключен между „Вива кредит” ООД и ответника Договор за паричен заем № 5357647, по силата,
на който първият предоставил на втория паричен заем в размер на 1 500.00 лева
заедно с договорна лихва от 262.92 лева или общо 1 762.92 лева, която
парична сума заемателят се задължил да върне в срок до 12.02.2018г. на 9 равни
месечни погасителни вноски в размер на 195.88 лева – като падежа на първата
погасителна вноска е 17.06.2017г., а на последната 12.02.2018г.
На 01.03.2018г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за цесия от 22.01.2013г., сключен между „Вива
кредит” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД /сега „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД/, по силата на което първия прехвърлил на втория вземането си
по Договор за паричен заем №
5357647/18.05.2017г., заедно с всички привилегии, такси неустойки и
обезпечения.
На първо място съдът намира
възражението на назначения на ответника особен представител, че цесията не е
редовно съобщена от предишния кредитор на ответника и тя не поражда действие за
последния, поради което ищецът няма качеството на кредитор спрямо Д.Г. за
неоснователно.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК
изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата
на чл.4 от сключения договор, съгласно която кредиторът има право да прехвърля,
изцяло или частично, правата си по договор, включително и да заложи вземането в
полза на трето лице, като впоследствие информира заемателя за това.
Няма законова пречкапървоначалния кредитор по
договора да упълномощи цесионера да уведомява длъжници, както и да
преупълномощава трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия на
вземания по договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение №
137/02.06.2015г. по дело № 5759/2014г. на ВКС и много други. В случая по делото
е представено пълномощно, от което е видно, че „Вива Кредит” ООД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания” АД /сега „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД/ в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът
изпратил до ответника уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ВИВ/5357647 от
06.03.2018г., ведно с покана за доброволно изпълнение на задълженията по
договора, изпратени чрез Български пощи на посочения му в договора адрес.
Писмото и поканата се върнали в цялост. На 21.05.2019г. ищецът изпратил до
ответника повторно уведомително писмо, ведно с покана за доброволно изпълнение
с изх.№ УПЦ-С-ВИВ/5357647 чрез куриер. Писмото отново се върнало в цялост. Тези
две уведомления са приложени към исковата молба и са връчени на назначения на
ответника особен представител заедно с исковата молба и приложенията към нея на
25.10.2019г., видно от приложеното съобщение на л.53 от делото. Уведомление
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което
прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4
от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В
този смисъл е и трайната съдебна практика – Решение № 3/16.04.2014г. на ВКС по
т.дело № 1711/2013г. на 1 т.о., ТК, което е било постановено по реда на
предходния чл.290 от ГПК и други. Съобразявайки горните обстоятелства, съдът
намира, че ищцовото дружество има качеството на кредитор спрямо ответника,
последният е бил надлежно уведомен за извършените цесии и те са породили
действие спрямо него.
Съдът на Европейския съюз
многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива
93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и
доставчика, а аргументи в този смисъл са изложени в решенията по делата
С-243/08, т.3; С-40/08, т.32; С-168/05, т.38 и други. И в по-нови дела на СЕС
се преповтарят и доразвиват посочените разбирания, като в подкрепа на необходимостта
от служебна проверка за неравноправност на договорните клаузи се сочи
аргумента, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача
или доставчика, както от гледна точка на възможността да преговаря, така и от
степента на информираност, което може да го накара да приеме условията
установени предварително от продавача или доставчика /дела С-32/14 и С-377/14/.
Сочи се практиката на СЕС също така /решение по дело С-497/13/, че съществува
не малък риск поради незнание, потребителят да не се позове на правна норма
предназначена да му предостави защита, а това би довело до липса на ефективна
защита на потребителя, ако националния съд не преценява служебно спазени ли са
изискванията, произтичащи от нормите на Съюза в областта на защитата на
потребителите. От цитираните решения на СЕС следва недвусмислено, че
националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в
потребителските договори и когато установят такива да не ги прилагат. Освен
това с последните изменения на ГПК вече и в националното законодателство
изрично беше включено задължение на съда да следи служебно за неравноправни
клаузи – чл.7, ал.3 от ГПК.
Съдът счита, че в
конкретния случай процесният договор за потребителски кредит нарушава няколко
разпоредби на Закона за потребителския кредит и на Закона за защита на
потребителите, поради което е недействителен.
На първо място съдът
намира, че клаузата
на чл.5 от договора за паричен заем по отношение вземането за неустойка се явява нищожна, тъй като
противоречи на потребителското законодателство и в частност на ЗПК и ЗЗП,
поради което и такава неустойка не се дължи от заемателя. Тази договорна клауза
предвижда, че заемателят
се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
заемателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно – поръчител
физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна
банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем. Поради неизпълнение на тези задължения от страна на
заемателя, на същия е била начислена неустойка за неизпълнение в размер на
614.70 лева, която страните договорили да бъде разсрочена на 9 равни вноски,
всяка в размер на 68.30 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски
по договора за заем.
За договорите за
потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат
правилата на чл.143 – 148 от ЗЗП.
В глава
четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В
условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите – членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в
които те процедират по този начин“.
В този смисъл клауза, като
уговорената в чл.5 от договора за паричен заем, според която се дължи неустойка
в размер на 614.70
лева при
неизпълнение на задължението по чл.6, ал.1 за осигуряване, в тридневен срок от
датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на
физическо лице, което отговаря на определени условия, или банкова гаранция, се
намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в
ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат,
като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост
се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде
извършена преди сключването на договора, съответно тогава да
се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договора за кредит.
На следващо място,
неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени
вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на
обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си
функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3
от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На последно място, по
посочения начин се заобикаля законът – чл.33, ал.1 от ЗПК, който текст
предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза
за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение
за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което
обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от
това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този
смисъл съдебната практика е константна.
Отделно от това следва да
се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били
реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД, дава
основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредитора променя
последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна
изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с
периодичните вноски. Това навежда на извод, че нито една от страните не е имала
реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на
кредитора по чл.71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Ако кредиторът е
държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването на кредит, каквато е
обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме,
че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят и
„неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла
на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като
последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение,
не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а
напротив – договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен
погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка. Нещо повече,
„неустойката“ е вписана в т.4.4., част ІІІ Разходи по кредита от Стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, а
непредоставянето на обезпечение е посочено като условие, при което разходите по
кредита могат да се повишат. Този факт е индикация, че предоставянето на
обезпечение е условие от което зависи размера на разходите по кредита, т.е.
„неустойката“ се явява разход по кредита, а не обезщетение.
Нищожна,
като заобикаляща закона – чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр.с
чл.33, ал.1 от ЗПК, е и клаузите в договора и Тарифата към него, според които
при забава на плащането на погасителна вноска, на четвъртия и осемнадесетия ден
забава, заемателят дължи на кредитора заплащането на 10.00 лева; на
единадесетия и двадесет и петия ден забава,
заемателят дължи на кредитора заплащането на 15.00 лева, като максималният
размер на начислените разходи не може да надвишава 175.00 лева. Посочено е че
тези суми се начислявали за да покрият направените разходи от страна на
заемодателя за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и
електронни съобщения за събирането на просрочени задължения, а на основание
тези разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 175.00 лева. Макар тези вземания да са
наименувани „такса“, то срещу нея не се дължи никакво поведение от страна на
заемодателя, а точно обратно – изискуемостта на това вземане следва автоматично
от момента на изпадане на длъжника в забава. По делото липсват както твърдения,
така и доказателства такива разходи да са били действително извършени. При това
положение следва да се приеме, че тази клауза всъщност прикрива една неустойка
за забава, а съгласно императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на мораторна лихва. По изложените
съображения съдът намира, че сумите от 125.00 лева, представляваща такса
разходи за събиране на просрочени вземания; 70.00 лева, представляваща такса
разходи за дейност на служител, също не се дължат от ответника.
По отношение на иска в частта за
сумата от 614.70
лева, представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на
кредит за периода от 17.06.2017г. до 12.02.2018г., съдът намира, че по своята правна същност представлява
дейност на кредитора по усвояване на кредита, поради което същата противоречи
на забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По тази
причина и договорната клауза на чл.1, ал.3 от договора се явява също
неравноправна, а от там и нищожна и тази парична сума също не се дължи от
заемателя.
При изплащане на кредит в
размер на 1 500.00
лева на 9 месечни погасителни вноски в размер на 332.48 лева всяка, която
включва главницата, договорната лихва, неустойките и таксата за експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит, трябва да бъдат върнати
2 992.32 лева, т.е. се получава оскъпяване на годишния процент на
разходите с почти 100%. Ако към тях се включат и таксите разходи за събиране на
просрочени вземания и разходи за дейност на служител се получава, че трябва да
бъдат върнати 3 187.32 лева, което води до оскъпяване на годишния процент
на разходите с над 100%. Посоченият в договора ГПР от 49.46% очевидно не
отговаря на реалния размер на ГПР, който би се получил, ако всички
възнаградителни плащания – включително таксите за експресно разглеждане, разходи
за събиране на просрочени вземания и разходи за дейност на служител и
неустойката, бяха включени при изчисляването му. Неустойката и двете такси са
били начислени по договора след сключването му и са променили месечната
погасителна вноска от 264.18 лева – договорена в договора на 332.48 лева, което
пък не е било включено в погасителния план по договора за кредит и е останало
неизвестно за заемателя. Това е нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, който
изисква коректно да бъде посочен размера на ГПР в договора. Съгласно чл.22 от ЗПК нарушението на чл.11, ал.1, т.10 прави договорът за кредит изцяло
недействителен. Съдът намира и че е налице и друго нарушение на изискванията на
чл.10, ал.1 от ЗПК. Съгласно тази законова разпоредба, договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. С
видимо око е ясно, че процесният договор за потребителски кредит е с шрифт 12,
но Тарифата към него е с шрифт под 10, а тя е елемент към него съгласно
цитираната законова разпоредба. Нарушението на чл.10, ал.1 от ЗПК и предвидено
също като самостоятелно основание по чл.22 от ЗПК водещо до недействителност на
договора.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Т.е. Д.Д.Г. дължи връщане само на чистия
размер на предоставената му сума, без никакви други лихви, такси,
възнаграждения или неустойки. В исковата молба ищецът прави признание, че
ответникът е заплатил по договора сумата от 50.00 лева, което се установява и
от съдебно-икономическата експертиза по делото, и след като той е получил като
кредит сумата от 1 500.00 лева, остава да дължи разликата от 1 450.00
лева. Доколкото Д.Г. е в забава, той дължи и законна лихва върху неизплатената
главница считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 01.10.2018г. до
окончателното й изплащане.
Предвид гореизложеното следва да
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумата от 1 450.00 лева, представляваща
дължима главница по Договор за паричен
заем „Вивакредит План” № 5357647/18.05.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.10.2018г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7595/2018г. по описа на
РРС.
Поради недействителността на Договор за паричен заем „Вивакредит План” №
5357647/18.05.2017г., искът в частта да се признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите от 262.92 лева,
представляваща договорна лихва за периода 17.06.2017г. до 12.02.2018г.; 614.70
лева, представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на
кредит за периода от 17.06.2017г. до 12.02.2018г.; 125.00 лева, представляваща
такса разходи за събиране на просрочени вземания; 70.00 лева, представляваща
такса разходи за дейност на служител; 614.70 лева, представляваща неустойка за
периода 17.06.2017г. до 12.02.2018г. и 88.84 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 18.06.2017г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 01.10.2018г.,
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 7595/2018г. по описа на РРС, следва да се отхвърли като
неоснователен.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното
производство – ч.гр.дело № 7595/2018г. по описа на РРС, разноски съразмерно с
уважената част от иска, а именно 29.00 лева – заплатена държавна такса за
производството по делото и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Разноските за държавната такса са съобразени съобразно отхвърлените суми по
настоящия иск.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски, съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът е направил по делото разноски в общ размер на 853.81
лева за заплатени държавна такса, възнаграждения на вещото лице и назначения
особен представител, а съразмерно с уважената част от иска следва да му се
присъдят разноски от 377.89 лева, както и 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, които ответникът бъде осъден да му заплати.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Д.Г., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен адрес:***
и настоящ адрес:***, че дължи на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Д. Бончев, сумата от 1 450.00 /хиляда четиристотин
и петдесет/ лева, представляваща
дължима главница по Договор за паричен
заем „Вивакредит План” № 5357647/18.05.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.10.2018г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7595/2018г. по описа на
РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Д. Бончев, против Д.Д.Г., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен адрес:***
и настоящ адрес:***,
положителен установителен иск, в
частта да се признае за установено, че дължи сумите от 262.92 лева /двеста шестдесет и
два лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода 17.06.2017г. до 12.02.2018г.; 614.70 лева /шестстотин и четиринадесет
лева и седемдесет стотинки/, представляваща такса за експресно разглеждане на
искане за отпускане на кредит за периода от 17.06.2017г. до 12.02.2018г.;
125.00 /сто двадесет и пет/ лева, представляваща такса разходи за събиране на
просрочени вземания; 70.00 /седемдесет/ лева, представляваща такса разходи за
дейност на служител; 614.70 лева /шестстотин и четиринадесет лева и седемдесет
стотинки/, представляваща неустойка за периода 17.06.2017г. до 12.02.2018г. и
88.84 лева /осемдесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода от 18.06.2017г. до датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК – 01.10.2018г., по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7595/2018г. по описа на РРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.Д.Г.,
с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, да
заплати на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Д. Бончев,
сумите от 29.00 /двадесет и девет/ лева
– заплатена държавна такса за заповедното производство и 50.00 /петдесет/ лева
- юрисконсултско възнаграждение-
направени по заповедното
производство – ч.гр.дело № 7595/2018г. по описа на РРС разноски, съразмерно с
уважената част от установителния иск.
ОСЪЖДА Д.Д.Г.,
с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, да
заплати на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Д. Бончев,
сумите от 377.89 лева /триста
седемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ - направени по настоящото дело разноски съразмерно с
уважената част от иска и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпратят на ответника чрез назначения му особен
представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: