№ 365
гр. Варна, 08.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20213100900796 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 23578/17.11.2021 г. от "ВГ-2"
ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби” АД, с която са предявени обективно съединени
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца общо 321 596.95 лв. на основание чл.
79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК.
Предявените искове са допустими и са с предмет право, породено от търговска сделка,
поради което съдът е разпоредил да се разгледат по особения ред за търговски спорове – гл.
32 от ГПК.
По делото е осъществена двойна размяна на книжа.
По направено искане от ответника в качеството на подпомагаща страна е привлечена
„Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София. Третото лице е
депозирало писмено становище.
Представените от страните писмени доказателства са относими и допустими.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.04.2022 г. от
10.00 часа.
СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от "ВГ-2" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: бул. "България" № 51Б, ет. 4, п.к. 1404, гр.
1
София, срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми:
(1) сума в размер 82 735,51 лв. (осемдесет и две хиляди седемстотин тридесет и пет
лева и 51 ст.), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и
доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2018 г. на основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и
сума в размер 24 521,76 лв. (двадесет и четири хиляди петстотин двадесет и един
лева и 76 ст.) представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата 82 735,51 лв. за
периода от 16.12.2018 г. до датата на предявяване на настоящия иск, както и законната лихва
върху горепосочената главница от подаване на настоящия иск до окончателното им
плащане;
(2) сума в размер 165 335,85 лв. (сто шестдесет и пет хиляди триста тридесет и пет
лева и 85 ст.), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и
доставена, но неплатена електрическа енергия за месец ноември 2018 г. на основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и
сума в размер 49 003,83 лв. (четиридесет и девет хиляди и три лева и 83 ст.)
представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 165 335,85 лв. за периода от
16.12.2018 г. до датата на предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху
горепосочената главница от подаване на настоящия иск до окончателното им плащане=
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на вятърна електрическа
централа, състояща се от два ветрогенератора с обща инсталирана мощност 4 МВт,
находящи се в поземлени имоти с №№ *** и ***, в землището на гр. ***, община ***.
За изкупуване на произведената енергия бил сключен с ответника Договор за
изкупуване на електрическа енергия № 89 от 17.02.2010 г., по силата на който последният се
е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури,
произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с
Решение № Ц-010/30.03.2011 г., и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от
14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия.
Сочи, че през м. октомври 2018 г., ищецът произвел и доставил на ответника
електроенергия в общ размер на 1005,610 MWh, за която издал съответно: 1) фактура №
131/31.10.2018 г. на стойност 138 171,95 лв. с ДДС, като продажната цена за количество от
611,521 MWh била 188,29 лв./MWh (преференциалната цена по т. 8 от Решение Ц-010).
Ищецът издал фактура по тази цена, тъй като съответните количества електроенергия били
произведени докато централата работила преди да надхвърли праг от 2000 kWh нетно
специфично производство на електроенергия ("НСПЕ") от инсталиран 1 kW мощност. Тази
фактура била изцяло платена от ответника. Впоследствие, през същия месец октомври 2018
г., ВяЕЦ произвела електроенергия в размер на 394,089 MWh, за която ищецът издал
2
фактура 2) фактура № 132/12.11.2018 г. на стойност 6 308,11 лв. с ДДС, като продажната
цена за количеството от 394,089 MWh била 13,33 лв. (приложимата цена за излишък на
балансиращия пазар), като към този момент през месец октомври 2018 г., ВяЕЦ работила
при прехвърлянето на прага от 2000 kWh, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без
да е достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Тази фактура също
била заплатена от ответника изцяло.
През целия месец октомври ВяЕЦ работила под 2250 часа и без да надхвърля прага от
2300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Затова след като през месец ноември 2018
ВяЕЦ достигнал 2300 kWh НСПЕ, ищецът издал на ответника дебитно известие №
133/30.11.2018 г. към фактура № 132 за сумата от 82 735,51 лв. с ДДС, с което коригирал
продажната цена за излишък от балансиращ пазар до размера на преференциалната цена,
дължима по т. 1.7 от Решение СП-1 (а именно, на цена 188,29 лв./MWh) за количеството
електроенергия, произведено през месец октомври 2018 г. Тава било така, защото ВяЕЦ на
ищеца била работила над 2000 НСПЕ, но преди достигането на 2250 ефективни часа работа,
също така не била достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност.
Поради това цялото количество произведена електрическа енергия през м. октомври
подлежало на изкупуване по преференциалната цена дължима по т. 1.7 от Решение СП-1
(188,29 лв./MWh), респ. по т. 8 от Решение Ц-010.
Към настоящия момент ответникът не бил заплатил сумата по дебитно известие №
133 на ищеца, като цялата сума в размер на 82 735,51 лв. с ДДС оставала дължима и
неплатена.
Освен това ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер на 24
521,76 лв. за забава на плащането на сумата от 82 735,51 лв. с ДДС считано от 16.12.2018 г.
до датата на подаване на исковата молба съгласно чл. 86 от ЗЗД.
На следващо място ищецът твърди, че през месец ноември 2018 г. произвел чрез
своята ВяЕЦ и доставил на ответника електроенергия в размер на 805,911 MWh, за която
издал фактура № 134/30.11.2018 г. на стойност 178 412,39 лв. с ДДС, като продажната цена
за количеството от 605,911 MWh била 188,29 лв./MWh (преференциалната цена по т. 8 от
Решение Ц010) преди достигане на 2250 ефективни часа. Продажната цена за количеството
200 MWh била 172,95 лв./MWh (преференциалната цена, дължима по т. 9 от Решение Ц-010)
след достигане на 2250 ефективни часа. Ищецът издал фактурата по тази цена, тъй като през
месец ноември количеството електроенергия от 605,911 MWh било произведено, докато
централата работила при надхвърлен праг от 2 000 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW
мощност, и преди да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 300
kWh НСПЕ от инсталиран 1 KW мощност. За количеството електроенергия от 200 MWh
произведено през същия месец ноември 2018 г. централата вече била надхвърлила с тези
количества 2250 ефективни часа, но без да е достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от
инсталиран 1 kW мощност.
Така количеството произведена електрическа енергия през месец ноември 2018 г. в
общ размер на 805,911 MWh (605,911 MWh при работа на централата до 2250 ефективни
3
часа и 200 MWh при работа на централата над 2250 ефективни часа), подлежало на
изкупуване последователно по двете преференциални цени по т. 8 и т. 9 от Решение Ц-010,
и с оглед НСПЕ по т. 1.7. и т. 1.8. от Решение СП-1, защото през целия месец октомври
централата не била достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност.
Към настоящия момент ответникът бил заплатил на ищеца единствено част от сумата
по Фактура № 134 в размер на 13 076,54 лв., като към оставала дължима и незаплатена
сумата в размер на 165 335,85 лв. с ДДС.
Освен това ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер на
49 003,83 лв. за забава на плащането на сумата от 165 335,85 лв. с ДДС считано от
16.12.2018 г. до датата на подаване на исковата молба съгласно чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът излага още, че договор № 89 от 17.02.2010 г. се е изпълнявал в процесния
период и до влизане в сила на промените в ЗЕ (ДВ бр. 38 от 08.05.2018 г.), вследствие на
които считано от 01.10.2019 г. действието на договора е прекратено, като процесните
количества електроенергия за м. октомври и м. ноември 2018 г. са произведени и доставени
при условията на сключения между страните договор.
Ищецът сочи, че към момента на сключване на договора за изкупуване и за 15 години
напред се прилага преференциалната цена, определена в Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на
ДКЕВР. След приемане на Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР следвало да се прилага
определената в последното преференциална цена относно цялото произведено от ищеца и
изкупено от ответника количество електроенергия. С влизане в сила на ЗЕВИ на 03.05.2011
г. тази цена остава в сила съгласно договора между страните, който запазва действието си.
Поддържа, че при определяне на преференциалните цени по Решение № Ц-
10/30.03.2011 г., ДКЕВР е въвела специален критерий по отношение на производителите на
електроенергия от вятърни електроцентрали, па именно: „наличен ресурс на първичния
енергиен източник при пълни ефективни годишни часове за работа на ветровите генератори
– до 2 250 часа вкл. и над 2 250 часа годишни часове“.
Въз основа на това за производителите на електрическа енергия от вятърни
електрически централи били определени две различни преференциални цени за изкупуване
на електрическа енергия, които се прилагали в зависимост колко работни часове е
достигнала съответната вятърната електрическа централа. Така в т. 8 на Решение Ц-10 била
определена цена от 188,29 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2 250
часа, и в т. 9 на Решение Ц-10 била определена цена от 172.95 лв./MWh за вятърни
електрически централи, работили над 2 250 часа. В този смисъл, по силата на Решение Ц-10
производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи, включително
ищецът, следвало да фактурират произведената от тях електрическа енергия по
преференциалната цена, определена в т. 8 от Решение Ц-10 до достигане на 2 250 ефективни
годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250
ефективни годишни часове – по преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-10 за
единица инсталирана мощност. Изтъква се, че такава била и трайната практиката в
4
отношенията между ищеца и ответника, продължила години, както и в отношенията между
други производители на електрическа енергия от вятър и ответника. Излага анализ на
нормативната уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Енерго–Про Продажби“ АД оспорва
предявените искове като неоснователни.
Не оспорва, че ответникът е производител на ел. енергия чрез обект ВяЕЦ с обща
инсталирана мощност 4000 kW, находяща се в гр. ***, присъединена към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД по силата на
посочения от ищеца договор. Не оспорва, че между него и ищеца е сключен договор за
изкупуване на произведените количества енергия № 89 от 05.05.2010 г., като съгласно чл.18
от договора цената на изкупуваната ел. енергия е регулирана и се определя от КЕВР. Сочи,
че между страните за процесния период е приложима преференциалната цена, определена с
Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, която счита, че се дължи за количествата енергия
до размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени
преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство – по цена на
излишък на балансиращия пазар съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. Твърди, че цялото
количество произведена през процесните месеци електрическа енергия след достигане на
нетно специфичното производство от 2 000 KWh е платена от ответното дружество по
съответната цена за излишък на балансиращия пазар, определена от„ЕСО" ЕАД, като за
месец октомври 2018 г. „ВГ-2" ЕООД е получило плащане в размер на 6 308,11 лв. с ДДС за
доставените 394,089 MWh, а за месец ноември 2018 г. „ВГ-2" ЕООД е получило плащане в
размер на 13,076,54 лв. с ДДС за доставените 805,911 MWh.
Излага, че с писмо изх. № 184/24.01.2018 г. „Енерго-Про Продажби" АД е уведомило
производителите от ВяЕЦ, в т.ч. и ищеца, че „НЕК" оспорват издадените за месец
септември, октомври и ноември на 2018 г. счетоводни документи за закупената от крайния
снабдител електрическа енергия, тъй като производителите са фактурирали продадената
електрическа енергия над лимита по чл. 31 от ЗЕВИ. Поради този отказ на „НЕК" ЕАД да
заплати фактурираната от производителя електрическа енергия по преференциална цена
след достигане на НСП, „Енерго-Про Продажби" АД и изискало ищецът да издаде
съответните кредитни известия и е посочило, че ще заплати на производителя
преференциална цена само в случай, че крайният купувач „НЕК" ЕАД заплати същата на
ответника. Ищецът не се е съобразил със становището на крайния снабдител – ответника и
НЕК ЕАД – обществен доставчик и не е извършил корекция на цената по издадените
счетоводни документи – от преференциална цена на цена за излишък на балансиращия
пазар, съответна на часа на производство. Вместо да коригира така предявените за плащане
счетоводни документи, „ВГ-2" ЕООД завежда настоящия иск въз основа на същите, като
претендира заплащането на преференциална цена за произведените през месец октомври и
ноември 2018 г. количества електрическа енергия над нетно специфично производство от 2
000 KWh за 1 KW инсталирана мощност по преференциалната цена по т. 8 от Решение Ц-
10/30.03.2011г. на КЕВР.
5
Излага анализ на развитието на нормативната уредба, касаеща процесните отношения
и сочи, че със Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ (ДВ бр. 56 от 24.07.2015 г.),
обществения доставчик, съотв. крайните снабдители са задължени да изкупуват
произведената ел. енергия по преференциална цена до достигане размера на нетното
специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това производство – по цени
за излишък, като в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието
„нетно специфично производство“.
Оспорва твърдението на ищеца, че с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР и с
Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР се определят две различни преференциални цени,
които се прилагат за една и съща ВяЕЦ в рамките на едногодишен период в зависимост от
достигането на 2250 работни часа, тъй като това твърдение противоречи на чл. 31, ал.5
ЗЕВИ.
Сочи, че Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по т.1.7 е отменено
като незаконосъобразно с Решение №1177 от 23.02.2018 г. по адм.д. №8522/2015 г. на
Административен съд - София град. С Решение №1115 от 28.01.2019 г. по адм.д.
№5284/2018 г. ВАС е потвърдил Решение №1177 от 23.02.2018 г. по адм.д. №8522/2015 г. на
АССГ в частта, с което е отменена т.1.7 от Решение СП-1 и е обезсилил решението в частта,
с която е отменена т.1-8 от Решение № СП-1.
С оглед окончателната отмяната на т.1.7. от Решение № СП-1/31.07.2015г., КЕВР е
приела Решение СП-5/28.03.2019 г., с което на основание §17 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката
/ЗИД на ЗЕ, обн.ДВ, бр.56 от 2015 г. установява, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично
производство в размер на 2000 КВтч, въз основа на което е определена преференциална
цена за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа по т.8 от Решение Ц-
10/30.03.2011 г. на КЕВР.
Поддържа, че достигането на НСП при всички случаи съставлява прага, до който се
дължи преференциалната цена. Количествата на произведената и продадена електрическа
енергия след достигане на НСП от 2000 кВтч за 1 кВт инсталирана мощност следва да се
заплащат по цена за излишък, тъй като ищецът с поведението си, предхождащо процесния
период е демонстрирал принадлежността си към групата ВяЕЦ, работещи до 2250 часа. Тъй
като ответникът твърди, че е изправна страна по договора, счита, че не е изпадал в забава и
не дължи обезщетение за това. Излага подробна аргументация.
Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба
поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Сочи, че ответникът не
изпълнява договорните си задължения, само заради отказа на НЕК в последствие да заплати
произведената от Ищеца електрическа енергия по преференциална цена след достигане на
нетно специфично производство на електроенергия ("НСПЕ") в размер на 2 000 кВтч.
Обръща още веднъж внимание, че Решение СП-1 е отменено в приложимата т. 1.7 към
настоящия случай, а впоследствие приетото Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР
6
("Решение СП-5"), което установява същото НСПЕ и го въвежда с ретроактивен ефект, все
още не е влязло в сила, както и е обявено за нищожно по висящи административни дела.
Излага подробна аргументация с преглед на актуалната казуална съдебна практика.
Сочи, че с решение № 3312 от 04.03.2020 г. по адм.дело № 14112/2018г. на ВАС е
потвърдено решение № 5483 от 26.09.2018г. по адм.дело № 8493/2015г. на Административен
съд София-град, с което е отменено Решение СП-1 в частта по т.2.7 и т.2.8. Позовава се на
мотивите на решението за да обоснове тезата си, че процесната централа не може да бъде
причислена към една от двете групи производители – тези, работещи до 2250 часа годишно
и тези, работещи над 2250 часа годишно като е юридически е възможно централата да
попада и под двете групи производители на електрическа енергия. Счита, че с отмяната на
посочените точки от Решение № СП-1 с обратна сила са отпаднали праговете на НСП,
поради което за ищеца не съществува нормативно ограничение да продава произведената от
него елетроенергия през 2018 г. на преференциални цени, поради което правилно е
фактурирал същата по двете преференциални цени. Отново излага анализ на начина, по
който са изчислени стойностите на продадената енергия и анализ на приложимата
нормативна уредба.
Моли съда да се произнесе инцидентно по валидността на Решение СП-5, като
релевантно за изхода на настоящия спор. Моли също така да бъдат разгледани, като
релевантни аргументите за нищожност на ретроактивното приложение на Решение СП-5
поради противоречие с разпоредбите на закона, както и с диспозитива на Решение №
1115/28.01.2019 г. по адм.д. № 5284/2018 г. по описа на ВАС, които не предоставят на КЕВР
възможност да приеме ново решение, с което да замести и то ретроактивно, отмененото
Решение СП-1.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор, поддържа
становището си, изложено в отговора. По искането за провеждане на инцидентен съдебен
контрол за валидност и законосъобразност на Решение № СП-5/28.03.2019 г. по реда на
чл.17, ал.2 ГПК възразява, че същото не е от преюдициално значение за изхода на
търговския спор, поради което искането е недопустимо. В допълнение сочи, че решение №
6355 от 29.10.2019 г., постановено по адм. дело № 4422/2019 г. по описа на
Административен съд София град, с което е обявено за нищожно решение № СП-5 от
28.03.2019 г. на КЕВР, е отменено с влязло в сила Решение №1873/12.02.21 г. по адм. дело
№2016/2020 г. на ВАС и делото е върнато за разглеждане от друг състав на АССГ като ВАС
е приел, че срокът въведен с § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ не установява изрично времева
компетентност на административния орган, а цели своевременно регулиране на
нововъведените с изменението на чл. 31, ал. 5 отношения.
Третото лице помагач на страната на ответника „Национална Електрическа
Компания“ ЕАД изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Излага
подробна аргументация.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца: чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
7
чл. 31, ал. 1 и 5 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл.146 ГПК съдът указва на страните разпределяне доказателствената
тежест за подлежащите на доказване факти като всяка страна следва да установи фактите, на
които основава твърденията си и черпи изгодни правни последици, съобр. разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК.
На осн. чл. 146, т. 3 ГПК съдът приема за безспорни следните обстоятелства:
Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници –
ВяЕЦ, която е въведена в експлоатация и присъединена към енергопреносната мрежа;
ответникът е краен снабдител с електрическа енергия; между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по силата на Договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 89 от 17.02.2010 г.; за
отношенията между страните досежно преференциалната цена на изкупуване на
произведената енергия е приложимо Решение № Ц-10/30.03.2011 г.; ищцовата централа е
достигнала нетно специфично производство от 2000 кВт за 1 кВт инсталирана мощност през
м. октомври 2018 г.; произведената през м. октомври 2018 г. след достигане на НСП от 2000
кВт за 1 кВт инсталирана мощност ел.енергия в размер на 394,089 мВтч е изкупена по цена
за излишък на балансиращия пазар, определена от„ЕСО" ЕАД на обща стойност 6 308,11
лв.с ДДС; за произведените през месец ноември 2018 г. количества електрическа енергия в
размер на 805,911 MWh над НСП „ВГ-2" ЕООД е получило плащане по съответната цена за
излишък на балансиращия пазар, определена от„ЕСО" ЕАД на обща стойност 13 076,54 лв. с
ДДС; ответникът е продал на обществения доставчик „НЕК" ЕАД, на основание чл. 94 от
ЗЕ, процесните количества електрическа енергия по цената, по която ги е купил от ищеца.
УКАЗВА, че на доказване подлежат спорните обстоятелства:
от ищеца – всички факти, обосноваващи приложимост на твърдяната
преференциална цена по отношение на доставеното през м. октомври и месец ноември 2018
г. количество ел енергия, както и размерът на тази цена; принадлежността на процесната
ВяЕЦ едновременно към категориите централи работещи до и над 2250 часа годишно;
обосноваване на задълженията и забавата по основание, период и размер;
от ответника – точно и в срок изпълнение на задълженията по договора; фактите,
изключващи приложимост на претендираната от ответника преференциална цена в т.ч., че
преференциалната цена е определена от регулатора на база обем нетно специфично
производство от 2000 кВтч за 1 кВт инсталирана мощност, приложмо за централи работещи
до 2250 часа.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание представените от страните писмени
доказателства.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като
съобразят, че при приключване на делото със съдебна спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
8
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните и третото лице ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба
№ 6 на МП.
НА ИЩЕЦА и третото лице помагач да се връчи и препис от отговора на
допълнителната искова молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9