П Р
О Т О
К О Л
Гр. София, 25.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 7-и състав в публично съдебно заседание на двадесет и
пети март две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
Секретар: Камелия Стоянова
Прокурор: Валентин Кирилов
сложи
за разглеждане докладваното от съдия МИХАЙЛОВ НОХД № 945 по описа за 2021 г.
На
поименното повикване в 12:00 часа се явиха:
Осъденият
П.В.В. – нередовно призован, не се явява. За същия има данни, че се намира в
затвора в Република Австрия.
За
него се явява, с днес представено пълномощно, адв. Д.М., преупълномощен от адв.
Г.И.Г., определен за служебен защитник на П.В.В., с уведомително писмо от САК № 53070/2021 г.
На
основание чл.12, ал.4 от Закона за признаване изпълнение и изпращане на съдебни
актове за налагане на наказание „ЛОС“ или на мерки, включващи „ЛОС“
/ЗПИИСАННЛСМВЛС/, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА
за служебен защитник на осъдения П.В.В. – адв. Д.М. от САК, преупълномощен от
адв. Г.Г..
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
АДВ.М.:
Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
с оглед заявеното от страните счита, че
следва да бъде даден ход на делото, макар осъденият П.В.В. да е нередовно
призован, поради обстоятелството, че делото са налице доказателства, че същият
в момента изтърпява присъда, по която е осъден на наказание „лишаване от
свобода“ от Австрия. При това положение макар формално осъденият П.В.В. да е
нередовно призован, съдът счита, че в настоящото дело би трябвало да следва духа
на закона, тъй като е видно, че осъденият не се намира на територията на Р България
и няма как да бъде призован редовно на територията на Р България, а дори да бъде
призован редовно от затвора в Р Австрия, не би могъл да се яви за участие в
настоящото съдебно заседание, ето защо съдът счита, че няма процесуална пречка
да се даде ход на делото, като правата на осъдения не биха били нарушени, тъй
като му е осигурен служебен защитник.
Предвид
изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО.
ПРОВЕРЯВА
самоличността на осъдения по наличните материали по делото:
П.В.В.,
с ЕГН: **********, роден на *** ***, с
постоянен адрес:***, българин, български гражданин, към настоящия момент реабилитиран
(осъждан през 2011 г.в Р България).
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искане по доказателствата.
АДВ.М.
: Нямам искания.
Съдът
ДОКЛАДВА на страните постъпили доказателства, изискани от съда както следва:
Справка
за съдимост на осъденото лице, ведно с бюлетин за съдимост.
ДОКЛАДВА
писмо от МВР, с данни за самоличността на осъденото лице и неговия постоянен
адрес и с което писмо уведомяват съда, че в Д „МОС“ е получено съобщение от
„Интерпол“ - Виена, с което уведомяват съда, че българският гражданин П.В.В. се
намира в предварителния арест в затвора Виена,
Йозефщад.
ДОКЛАДВА още едно писмо от МВР О „МОС“, от
което е видно, че В. се намира в ареста в Р Австрия, с подробно посочен в
писмото адрес.
Съдът ДОКЛАДВА изготвен по разпореждане на
съда превод на съдебните актове приложени по делото, както и писмен протокол
също приложен по делото.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се приемат писмените доказателства.
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
посочените по-горе доказателства към материалите по делото и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД
НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Делото
се ДОКЛАДВА с прочитане на удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
СТРАНИТЕ/поотделно/:
Няма да сочим нови доказателства.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства
по делото.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ:
Моля съда да постанови решение, с което да определи и в което да посочи параметрите
по ал. 8 на чл. 11 от Закона и приспадне времето по предварителното задържане
на П.В. В..
АДВ.
М.: Поддържам тезата на прокуратурата така, че налице са основанията да се
произнесете съгласно закона.
Съдът
се оттегля на съвещание.
След
съвещание, СЪДЪТ като взе предвид становището на страните, намира за установено
следното:
Производството
е по реда на чл.12 и следващите от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Образувано
във
връзка с изпратено от страна на съдебните органи на Република Австрия Удостоверение по чл. 3 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, издадено във връзка с Рамково решение № 2008/909/ПВР на
съвета на ЕС, от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване
на съдебни решения по наказателни дела, относно решаване на въпросите, свързани
с приемането и изпълнението на Решение №
51 Hv 36/20s на Областен съд за наказателни дела Виена, Австрия,
постановено на 11.08.2020г. и е влязло в сила на 05.11.2020 г. с което на
българския гражданин П.В.В. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 3 години и 9 месеца за престъпления, извършени на територията на Република
Австрия.
От
изпратения от австрийските съдебни власти съдебен акт – заверен препис от
Решение № 51 Hv 36/20s на Областен съд за наказателни дела Виена, Австрия, както и
Решение на Върховен Областен съд за наказателни дела – Виена № 96 Hv/19v от 03.01.2020 г. и придружено към тях Удостоверение по чл.3
от ЗПИИСАННЛСМВЛС, издадено по образец съгласно приложение №1, се установява,
че Решение № 51 Hv 36/20s на Областен съд за наказателни дела
Виена Австрия е постановено на 11.08.2020г. и е влязло в сила на 05.11.2020г. и
с него българският гражданин П.В.В. е бил признат за виновен в извършване на
Престъпление на системно извършване на сериозна-тежка измама, съгласно §§146,
147, ал. 1, ч. 1, ал. 3, 148, втори казус и § 12, трети казус от Австрийски
наказателен закон и на престъпление Провинение и злоупотреба с обработка на
данни, съгласно § 148а, ал. 1 и ал. 2, първи и втори казус от Австрийския
наказателен закон му е наложено наказание ЛОС в размер на ТРИ ГОДИНИ и ДЕВЕТ
МЕСЕЦА.
Във
връзка с наложеното му наказание е издадено и Решение на Федералната служба за
чужденци и убежище от 11.12.2020г. с което на осъдения му е наложена забрана за
пребиваване на територията на Република Австрия за срок от 8 години.
Удостоверение
по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е относимо към влезлия в сила акт – Решение на
компетентния орган на държава членка на ЕС, което представлява наказателно
решение на съд, с което е била ангажирана наказателната отговорност на
българския гражданин П.В.В. и му е наложено наказание „лишаване от свобода“, т.
е., то представлява съдебен акт по смисъла на чл. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Този
съдебен акт съдържа необходимите реквизити, предвидени както в чл.4 от Рамково
решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС, така и изискванията на приложение № 1 от
българския ЗПИИСАННЛСМВЛС. Постоянният и настоящият адрес ***, което определя и
компетентността на СГС за признаване на съдебния акт.
С
оглед на Престъпленията, за които е бил
признат за виновен в Р Австрия, следва да бъде посочено, че в случая
условието за наличие на двойна наказуемост не е необходимо, тъй като е налице
хипотезата на чл. 8, ал. 2, т. 30 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, а именно
„мошеничество“, каквото отразяване изрично е направено и в представеното по
делото удостоверение.
От
записаното в Обстоятелствената част на Решението на Областен съд по наказателни
дела във Виена е видно, че П.В.В., с множество деяния, с цел да набави за себе
си имотна облага, е въвел в заблуждение служители на подробно посочените в
Решението предприятия, включително и относно своята самоличност, като им е
причинил имотна вреда в размер на 300 000 евро. Установено е също така, че
П.В.В., чрез издаване на документи с невярно съдържание – фишове за заплати,
съзнателно дал възможност на трети лица да получат без правно основание чуждо
движимо имущество. Установено е също така, че П.В.В. е използвал дебитната
карта без съгласието на титуляра, посредством която е изтеглил от сметката на П.В.посочените
в Решението парични суми.
Изложеното
мотивира настоящия състав да приеме, че извършените от П.В.В. престъпления : Престъпление
на системно извършване на сериозна-тежка измама, съгласно §§146, 147, ал. 1, ч.
1, ал. 3, 148, втори казус и § 12, трети казус от Австрийски наказателен закон
и на престъпление Провинение и злоупотреба с обработка на данни, съгласно §
148а, ал. 1 и ал. 2, първи и втори казус от Австрийския наказателен закон,
съответстват на престъпления по чл. : Престъпление
по чл. 210, ал.1, т. 5, вр. чл. 26 от НК – измама в големи размери,
извършена в периода от 02.05.2012г. до 27.03.2013г., Престъпление по чл. 212, ал. 2, вр. чл. 26 от НК – като чрез
съставяне на документ с невярно съдържание съзнателно дал възможност на други
физически лица да получи без основание чуждо имущество, като деянията са
извършени през периода 16.04.2013 г. до 22.08.2019 г., както и Престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26
от НК – използвал чужд платежен инструмент без съгласието на титуляра, като
деянието е извършено в периода 03.04.2013 г. – 04.04.2013 г.
Следва да бъде посочено на последно
място, че не са налице основания за отлагане по чл. 14 от закона, нито
основанията за отказ, визирани в чл. 15 от специалния закон, като съдът
констатира, че с оглед данните за съдимост на В. следва да бъде определен „общ“
режим за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Осъденият не се намира на българска територия,
но по делото е налице Решение на Федералната служба за чужденци и убежище от
11.12.2020г. с което на осъдения му е наложена забрана за пребиваване на
територията на Република Австрия за срок от 8 години, което дава основание за
признаване на процесното решение.
Съдът
намира, че следва да се приспадне при изпълнението на наказанието
предварителното задържане, както и изтърпяната част от наказанието „лишаване от
свобода“, считано от 05.11.2020 г. до влизане на
настоящото решение в сила.
Предвид
изложеното и на основание чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА Решение № 51 Hv 36/20s
на Областен съд за наказателни дела Виена, Република Австрия, постановено на
11.08.2020 г. и влязло в сила на 05.11.2020 г. с което българският гражданин П.В.В.
е бил признат за виновен в извършване на Престъпление на системно извършване на
сериозна-тежка измама, съгласно §§146, 147, ал. 1, ч. 1, ал. 3, 148, втори
казус и § 12, трети казус от Австрийски наказателен закон и на престъпление
Провинение и злоупотреба с обработка на данни, съгласно § 148а, ал. 1 и ал. 2,
първи и втори казус от Австрийския наказателен закон, съответстващи на
престъпления по чл. 210, ал.1,
т. 5, вр. чл. 26 от НК, като деянията са извършени в периода от 02.05.2012
г. до 27.03.2013 г., Престъпление по чл.
212, ал. 2, вр. чл. 26 от НК, като деянията са извършени през периода
16.04.2013 г. до 22.08.2019 г., както и Престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26 от НК, като деянието е извършено в
периода 03.04.2013г. – 04.04.2013 г., като
общото наказание, което осъденият следва да изтърпи е в размер на ТРИ години и
ДЕВЕТ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.3, от ЗИНЗС първоначален ОБЩ
режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
ПРИСПАДА
при
изпълнението на наказанието предварителното задържане и изтърпяната част от
наказанието „лишаване от свобода“, считано от 05.11.2020
г.
до влизане на настоящото решение в сила.
Решението може да се обжалва и
протестира в 14-дневен срок от днес пред САС.
След влизане в сила на решението,
преписи от същото да се изпратят на СГП, ВКП и на Министерство на правосъдието.
Препис от протокола да се издаде на
служебния защитник, като същият се изпрати по имейл, с оглед епидемиологичната
обстановка в страната.
Протоколът
изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:25 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: