Определение по адм. дело №2451/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от П. Я. М., [ЕГН], чрез адв. А. Д. от АК – [област], с адрес [населено място], бул. М. Л., № **, ет. *, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № [Наименование]/07.10.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), издадена от Мл. автоконтрольор към ОД на МВР – [населено място], Сектор “Пътна полиция” [област], с която спрямо оспорващата е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установени медицинско и химико – токсилогично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В жалбата са изложени съображения, че допуснатото предварително изпълнение не се съдържа разпореждане за това нарушение по чл. 60, ал. 1 АПК и липсват мотиви за разпореждането. Наведени са доводи, че допуснатото предварително изпълнение ще доведе до значителни и трудно поправими вреди за оспорващата, тъй като свидетелството за управление на МПС й е необходимо за да работи, като управлява служебен автомобил. Направено и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, както и връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.

Предмет на настоящото произнасяне на съда е особено искане на жалбоподателката.

С разпореждане [номер]/21.10.2025 г. съдът е предоставил възможност в срок до 12:00 часа на 22.10.2025 г. да представи доказателства за внесена по сметка на АдмС – [област] държавна такса в размер на 10 (десет) лв., както и за твърденията за настъпване на значителни и труднопоправими вреди причинени от допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед.

В указания от съда срок с молба с. д. № 17113/22.10.2025 г. от адв. А. Д., процесуален представител на жалбоподателя, разпореждането на съда е изпълнено частично. Представени доказателства за платена държавна такса. Доказателства за настъпване на значителни и труднопоправими вреди причинени от допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед не се представят, като се сочи само, че същите са във връзка с невъзможността на М. да изпълнява трудовите си задължения.

Съдът приема, че следва да се произнесе по направеното в петитума на жалбата конкретно искане, а именно: „Моля да разгледате жалбата на П. Я. М. и като установите нейната основателност да: Постановите определение, с което на основание чл. 166, ал. 2 АПК да спрете предварителното изпълнение на ЗППАМ № № [Наименование]/07.10.2025 г. на Мл. автоконтрольор към ОД на МВР – [населено място], Сектор “Пътна полиция” [област], както и да разпоредите връщане на свидетелството му управление на МПС, до окончателното решаване на спора.“.

Съдът намира искането на основание чл. 166, ал. 2 АПК, за процесуално допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно.

По отношение на искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната ЗППАМ:

Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП, оспорването не спира изпълнението на административен акт, а спиране на изпълнението може да се постанови от съда на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 АПК. Т. е. по отношение на административни актове с които се налага ПАМ, каквато е конкретната заповед, предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона ([Наименование]) и подаването на жалба срещу такъв акт няма суспензивен ефект. При тази правна уредба законодателят е презюмирал при издаването на ЗППАМ наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, поради което преустановяване на предварителното му изпълнение е допустимо и възможно да бъде постановено от съда, но по реда и предпоставките на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 АПК.

Съгласно чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК съдът може да постанови спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение при следните условия - наличие доказателства, че предварителното изпълнение на оспорения акт би могло да причини на оспорващия значителни и трудно поправими вреди, което е задължителна процесуална предпоставка. В това производство в тежест на жалбоподателя е да докаже, че изпълнението може да му причини значителна или трудно поправима вреда, която е противопоставима и надвишава по интензитет интересите и благата по чл. 60, ал. 1 АПК, в защита на които закона е предвидил предварително изпълнение на ЗППАМ. Целта на спиране изпълнението на административния акт е да се осигури защита на лицето, подало жалбата. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл. 60, ал. 1 АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя - арг. чл. 166, ал. 2 АПК.

В случая жалбоподателя не представя доказателства, че предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ ще му причини значителни и труднопоправими вреди, а се излагат твърдения, че вредите ще настъпят поради невъзможността му да изпълнява трудовите си задължения. От изложените в жалбата обстоятелства и липсата на представени доказателства не може да се приеме, че е налице възможност за настъпване на значителни и трудно поправими вреди по смисъла на АПК за М.. Бланкетно е посочено, че допуснатото предварително изпълнение ще доведе до невъзможността на жалбоподателя да изпълнява служебните си задължения – ключар в магазин „Кауфланд“ в [населено място] на [улица], защото не може да ходи на адреси и на аварийни ситуации, тъй като няма СУМПС, съот. може да бъде уволнен. Не се представят доказателства, че жалбоподателя действително е в трудови правоотношения, както и какава длъжност изпълнява. Бланкетно е посочено, че вредите се изразяват в това, че ще бъде уволнен от работа, а това ще го обрече на липса на доходи за издръжка и от там на глад и мизерия. Не се твърдят и не се сочат доказателства за възникнали и релевантни към спиране на изпълнението нови обстоятелства, поради което не е изпълнено условието по чл. 166, ал. 2 АПК.

Доколкото разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква съдът да се произнася незабавно с определение в закрито съдебно заседание, искането да се спре предварителното изпълнение на ЗППАМ № [Наименование]/07.10.2025 г. на Мл. автоконтрольор към ОД на МВР – [населено място], Сектор “Пътна полиция” [област], следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.

По отношение на искането за връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора:

Съгласно чл. 60, ал. 7, изр. 2 АПК, ако предварителното изпълнение бъде отменено, административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението. В случая констатираната от съда неоснователност на искането за спиране на изпълнението на оспорената ЗППАМ необосновава постановяване на разпореждане за връщане на СУМПС, респ. не презумира вменяване на задължение и/или указване на административния орган за предприемане на последващи действия по връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 3 АПК, Административен съд – [област], [Наименование]състав,

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Я. М., [ЕГН], чрез адв. А. Д. от АК – [област], за спиране на основание чл. 166, ал. 2 АПК на предварителното изпълнение на ЗППАМ № [Наименование]/07.10.2025 г. на Мл. автоконтрольор към ОД на МВР – [населено място], Сектор “Пътна полиция”, както и да се разпореди връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаването му.