Мотиви към
решение № 88 от
11.06.2012 г. по АНХД № 121/2012 г. на НПРС.
С
постановление от 20.03.2012 г. Новопазарската районна
прокуратура е направила предложение за освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание на Д.Р.И. ***, за това, че на 19.01.2012
г., около 16,20 ч. В с. Т., обл. Ш., по бул. „***”, управлявал
моторно превозно средство /лек автомобил “***”, с рег.
№ ***/ без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно
средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за друго
такова деяние – престъпление по чл. 343
в ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.
Обвиняемият
не се явява в съдебно заседание. Производството спрямо него се проведе по реда
на чл. 269 ал. 3 т. 1 от НПК. На основание чл. 94 ал. 1 т. 8 от НПК на
обвиняемия бе назначен служебен защитник – посочения от ШАК адв.
Б.И.. защитникът изразява становище, че деянието на обвиняемия е доказано, и
той следва да бъде признат за виновен, моли наложеното му наказание да е в
минимален размер.
След
като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното: Обвиняемият Д.Р.И. ***. На 19.01.2012
г. около 16,20 ч. той управлявал моторно превозно средство в с. Т., обл. Ш., когато бил спрян за проверка на бул. „***” от
служители на РУП гр. К. – свидетелите В.С.К. и Ф.Ф.И.. При извършената проверка
установили, че обвиняемият не притежава свидетелство за управление. Всъщност
обвиняемият бил шофьор, но свидетелството му за управление било отнето поради
това, че му били отнети всички контролни точки за множество нарушения по ЗДвП, със
заповед от 27.11.2009 г., като обвиняемият не предприел никакви мерки за
възстановяване правата си на водач.
Проверяващите служители на полицията, след като установили тези
обстоятелства, му съставили акт за установяване на административно нарушение. Органите
на полицията установили също така, че преди по-малко от година обвиняемият е
наказван по административен ред отново за това, че е управлявал лек автомобил
без да притежава свидетелство за управление на МПС.
Така
описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от всички
събрани по делото доказателства –
показанията на свидетеля Ф.Ф.И., от приложените писмени доказателства: акт за
установяване на административно нарушение № 23/19.01.2012 г., наказателно
постановление № 76/09.03.2011 г., ВЗС на 21.04.2011 г., заповед №
5077/27.11.2009 г., справка за нарушител от региона от ОД „Полиция” гр. Ш.,
сектор КАТ от 21.01.2012 г. и от 27.02.2012 г., протокол за разпит на обвиняем
от 12.03.2012 г., протокол от разпит на свидетел В.С.К. от 13.02.2012 г. Всички
тези доказателства категорично сочат, че с деянието си обвиняемият от обективна
и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 343 в ал. 2 във
вр. с ал. 1 от НК. Той е управлявал МПС без да
притежава свидетелство за управление и то в едногодишен срок от наказването му
по административен ред за друго такова деяние. Съдът категорично приема, че към
момента на деянието, обвиняемият не е притежавал свидетелство за управление на
МПС. Действително той е бил правоспособен шофьор, но на основание чл. 171 т. 4
от ЗДвП, свидетелството му за управление е било отнето и следователно към
датата на деянието обвиняемият не е притежавал такова. След като му е било
отнето свидетелството, с горепосоченото наказателно постановление от 2011 г.,
обвиняемият е бил наказан по административен ред с глоба именно за това, че
управлява МПС без да притежава СУМПС и в едногодишен срок от това наказание,
той е осъществил настоящото деяние.. От субективна страна е налице пряк умисъл,
защото обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Считайки обвинението за доказано безспорно, съдът призна обвиняемия за виновен
в извършване на престъпление по чл. 343 в ал. 2 във вр.
с ал. 1 от НК.
Наказанието,
което се предвижда за извършеното от обвиняемия деяние е до 2 години лишаване
от свобода. Видно от приложената по делото справка за съдимост на обвиняемия,
той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава VІІІ от общата част на НК. Затова по отношение на Д.Р.И. са налице
условията на чл. 78а от НК, поради което и съдът, след като го призна за
виновен, го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание глоба в размер на 1000 лв.
Съдът
наложи административното наказание в минималния му размер, отчитайки тежестта
на деянието и превеса на смекчаващите вината на обвиняемия обстоятелства –
направени признания, на досъдебното производство,
изразено съжаление за стореното, което е проява на критичност от страна на
обвиняемият към деянието му, оказано
съдействие от негова страна за разкриване на обективната истина на досъдебното производство. Съдът отчете и обстоятелството,
че обвиняемият е безработен, не реализира доходи. Ето защо наложи минималния
размер на наказанието глоба.
В
този смисъл съдът постанови решението си.
21.06.2012 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: