РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Плевен, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20234430200180 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 75 от 20.12.2022г. на *** на
Община-Плевен, с което на „***“ ЕООД, представлявано от *** К. Т. на
основание чл 21, т.3 от Наредба №32/2016г. на Общински съвет – Плевен е
наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева за
извършено нарушение по чл. 7, ал.3 от Наредба №32/2016г. на Общински
съвет – Плевен.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН е подал жалба до Районен
съд Плевен, с която моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно, като в същата са релевирани следните основни
оплаквания: 1.) АУАН е издаден в отсътвие на нарушителя при неспазване на
заканоуредената в чл. 40, ал.2 от ЗАНН процедура; 2.) НП е
незаконосъобразно като постановено в нарушение на процесуалния закон, тъй
като не съдържа законоустановените в чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН реквизити и
3.) Наказващият орган още при уреждане на съставите на административни
нарушения и предвиждане на канкциите с Наредба №32 за изграждане на
елементите на техническата инфраструктура на територията на Община-
1
Плевен е допуснал да създаде правила и уреди отношения, за които няма
правомощия. Алетрнативно е изложено искане за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощника си – адв. Вл. В. от САК, който поддържа изложените в
жалбата опласвания и моли съда да постанови решение, с което да отвени
като незаконосъобразно Наказателно постановление № 75 от 20.12.2022г. на
*** на Община-Плевен.
Ответната страна се представлява в съдебно заседание от юрк. З. З.,
която взема становище, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено от съда.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59
от ЗАНН преклузивен срок, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.10.2022г. актосъставителят Й. П. П. съставила АУАН против
„***“ ЕООД, представлявано от *** К. Т. за това, че при извършена проверка
на 26.09.2022г. от длъжностни лица в отдел „***“ при Община-Плевен било
констатирано, че: 1.) при възстановяване на възникнала авария по водопровод
на 20.07.2022г. на ул. „*** не е заплатена гаранционна сума дължима на
основание чл.9, ал.3 от Наредба № 32 за изграждане на техническата
инфраструктура на територията на Община-Плевен и 2.) не е възстановена
настилка от 6 кв. м. в 10-дневен срок от извършване на аварийния ремонт,
определен с чл. 7, ал.3 от Наредбата. АУАН бил съснавен в отсъствие на
нарушителя на 13.10.2022 година и изпратен до нарушителя на 14.10.2022г.,
видно от писмо с изх. № ТСУ-26-2725-95 /л.20 от делото/ и връчен на
17.10.2022г. на лицето Р. Ш., по арг. на приложеното на л. 21 в делото
известие за доставяне. В законоустановения 14-дневен срок било депозирано
писмено възражение от нарушителя.
Игнорирайки изложените в постъпилото възражение аргументи на
20.12.2022 година било издадено обжалваното наказателно постановление, в
което частично е възпроизведена описаната в АУАН фактическа обстановка и
на „***“ ЕООД, представлявано от *** К. Т. на основание чл 21, т.3 от
Наредба №32/2016г. на Общински съвет – Плевен била наложена
имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева за това, че при
извършена проверка на 26.09.2022г. от длъжностни лица в отдел „***“ при
Община-Плевен било констатирано, че при възстановяване на възникнала
авария по водопровод на 20.07.2022г. на ул. „*** не е възстановена настилка
от 6 кв. м. в 10-дневен срок от извършване на аварийния ремонт, определен с
чл. 7, ал.3 от Наредбата Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 7,
2
ал.3 от Наредба №32/2016г. на Общински съвет – Плевен. Съгласно
посочената разпоредба: „След приключване на аварийния ремонт засегнатите
от него общински пътища и улици, пътна инфраструктура и озеленени площи
се възстановяват в срок от 10 (десет) дни от лицата, извършили аварийния
ремонт до състояние, съответствуващо на това преди извършването на
ремонта”.
Дата на извършване на нарушението: 26.09.2022 година. Аварията е била отстранена
на 08.07.2022г., съгласно Сведение за извършените ремонти по *** мрежите. Пътната
настилка е следвало да бъде възстановена в 10-дневен срок - до 18.07.2022г. включително.
Считано от тази дата е налице бездействие на дружеството извършило ремонта да изпълни
задължението по чл.7, ал.3 от Наредбата, продължено включително към датата на
последната извършена проверка – 26.09.2022 година.
Като място на извършване на нарушението било констатирано в гр.Плевен, ул. „***.
Направените констатации били отразени в Констативен протокол от 26.09.2022г.,
изготвен от *** В. Г. в качеството му на ***отдел „***“ при Община Плевен и *** Й. П. на
длъжност *** „***“ при Община Плевен. По реда на чл.58 от ЗАНН, наказващият орган е
отправил Предложение №ТСУ 26-2725-93/28.11.2022г. за сключване на споразумение,
получено от „***“ ЕООД на 30.11.2022г., но такова не било постигнато.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
показанията на актосъставителя Й. П. П. и свидетелите В. Б. Г. и Д. Г. С., които съдът
кредитира с доверие изцяло като логични, последователни и убедителни. Същите изцяло
кореспондират с приобщените към доказателствената съвкупноск по делото писмени
доказателства, а именно: - констативен протокол от 26.09.2022г., Сведение за извършени
ремонти по *** мрежите, писмо изх. №1916/25.07.2022г. от „***“ ЕООД гр.Плевен, Заповед
№РД-10- 644 от 08.06.2022г. на *** на Община Плевен, Приложение съм Заповед № РД-10-
644/08.06.2022г. на*** на Община Плевен, Покана за връчване на АУАН изх. №ТСУ-26-
2725-95 от 29.09.2022г. до „***“ ЕООД - Плевен, Известие за доставяне ИД PS 5800 01PВ1Е
А, Писмо изх. №ТСУ-26-2725-95 от 14.10.2022г. за връчване на АУАН №СК-7/13.10.2022г.,
Известие за доставяне ИД PS 5800 01ОС7W У, Възражение изх. №2796/21.10.2022г. от „***“
- Плевен до *** на Община Плевен, Предложение за сключване на споразумение изх. №***,
Писмо изх. №ПНО-335- 1/04.01.2023г. за връчване на наказателно постановление, известие
за доставяне ИД PS 5800 01Q6ТК 4. От показанията на актосъставителката Й. П. П. - *** в
отдел „*** в Община - Плевен, и от показанията на свидетеля В. Б. Г. - началник отдел „***“
в Община - Плевен, се установява, че в началото на месец юли 2022г. в Община - Плевен е
постъпила справка за извършена авария на *** мрежата. Според показанията на
актосъставителя П. и свидетеля Г. в края на месец септември 2022г., в качеството им на ***
3
в отдел „***“ в Община - Плевен, извършили проверка дали е възстановена настилката
съгласно изискванията на Наредба №2 на Общински съвет - Плевен до състояние, което е
било преди извършване на аварията. Според актосъставителя П. и свидетеля Г. било
установено, че пътната настилка не е възстановена.
Съдът констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, както при
съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които са довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице и не могат да бъдат санирани в хода на
проведеното съдебно следствие. Актът за установяване на административното нарушение е
съставен в отсъствие на представляващия дружеството - нарушител. Процедурата по
съставяне и предявяване на АУАН е строго регламентирана в ЗАНН, съгласно разпоредбите
на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Актът за установяване на административното нарушение,
съобразно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите,
които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Алинея 2-ра на
същият член от ЗАНН, визира възможността за съставяне на АУАН в отсъствието на
нарушителя - когато той е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за
съставяне на акта. От събраните по делото доказателства категорично се установява, че в
конкретния случай е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН и неизпълнение и нарушение на императивната разпоредба на чл.40, ал. 2 от ЗАНН,
касаеща съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя. Актосъставителят Й. П. П. не е
изпълнил задължението си съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗАНН, тъй като
нарушителят - жалбоподател в настоящето производство, не е бил нито потърсен на
известния за актосъставителя постоянен адрес, нито е бил надлежно поканен за съставяне на
АУАН. Поканата за съставянето на АУАН е връчена на ненадлежно лице, доколкото няма
данни по административно-наказателната преписка, лицето Д. Ч., да е надлежно
упълномощена да представлява търговското дружество в производството по реализирането
на административно-наказателната му отговорност. При липса на специални правила за
връчване на книжа на юридически лица в административно-наказателния процес, на
основание чл. 84 от ЗАНН приложение следва да намерят правилата, уредени в чл.180, ал.5
от НПК, съгласно който на учреждение или юридическо лице връчването става срещу
подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата. В този смисъл е и
непротиворечивата съдебна практика ( конкретно: Решение № 2551 от 03.12.2018 г. по к.
адм. н. д. № 3219 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив).
Действително поканата е получена на 03.10.2022год., видно от известието за доставяне (лист
17 от делото), за което е положен и съответния подпис. Липсва обаче отбелязване, какво е
длъжностното качество на отразеното лице при адресата на пратката и било ли е натоварено
да получава книжа. В тежест на администратвно-наказващия орган е да докаже
4
законосъобразността на процедурата по ЗАНН за налагането на административното
наказание.
Гореизложеното обуславя извод за нередовно връчване на поканата до дружеството -
нарушител за съставянето на акт за установяване на административно нарушение. Според
настоящия съдебен състав пропуските при оформяне на връчването не биха могли да бъдат
санирани в хода на съдебното следствие с евентуално събиране на гласни доказателствени
средства (разпит на лицето, което е извършило връчването), доколкото в чл. 180, ал.7 от
НПК изрично е предвидена писмена форма за действителност на удостоверяванията във
връзка с връчването. В този случай изискването за писмено отразяване имената на
получилото лице, връзката му с адресата и задължението да предаде пратката не е
самоцелно, а е гаранция за истинността на отбелязванията с оглед наказателната
отговорност за невярно документиране по чл. 313 Н К. Налице е изрична норма (чл.43 от
ЗАНН), която регламентира процедурата по връчването на АУАН, същият се предявява на
нарушителя - ал.1, а ако е съставен в негово отсъствие, се изпраща на съответната служба, а
ако няма такава на общинска администрация за предявяване и връчване - ал.4. В нито едни
момент от производството не се доказа надлежното упълномощаване на лицето Р. Ш. да
представлява „***” ЕООД пред Община - Плевен, във връзка с извършваната проверка и
изричното упълномощаване да получава АУАН и съответно издадените наказателни
постановления. Спазването на тези императивни законови изисквания, касаещи
удостоверителния акт, с който се слага началото на административно-наказателното
производство, гарантира неговия процесуален стабилитет, а неспазването им, каквито се
установиха в настоящия случай, съществено нарушение на процесуалните правила в
производството по установяване на административните нарушения, респективно, по
тяхното санкциониране, водят до нарушаване правото на защита на наказаното лице в този
процес и отменянето на атакуван административен акт, без дължимо произнасяне по
същество на посоченото в него нарушение.
Във всички случаи съставянето на АУАН без да е направен надлежен опит за
връчване на поканата за съставянето му и без предоставяне на реална възможност на
нарушителя лично да присъства при съставяне на АУАН съставлява съществено
процесуално нарушение и безусловно основание за отмяна на НП. В този изричен смисъл е
непротиворечивата съдебна практика, като например Решение № 2145 от 25.10.2018 г. по к.
адм. н. д. № 1834 / 2018 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение №
1698 от 24.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1150 / 2018 г. на XXII състав на Административен
съд - Пловдив, Решение № 914 от 23.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 232 / 2018 г. на XXI състав
на Административен съд - Пловдив, Решение № 319 от 15.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3443 /
2017 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 554 от 12.03.2018 г. по
5
к. адм. н. д. № 37 / 2018 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение №
1065 от 19.06.2017 г. по н. д. № 1046 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 290 от 27.02.2017 г. по н. д. № 2911 / 2016 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив.
Това е така, доколкото ненадлежната покана за съставяне на АУАН
ограничава правото на дееца да участва в най-ранния етап на
административно наказателното производство.
Това нарушение не се санира с факта, че по-късно АУАН е надлежно връчен на
представител на нарушителя. В конкретния случай АУАН е връчен на лицето Р. Ш., за която
не се доказа упълномощаване да представлява „***” ЕООД пред Община - Плевен във
връзка с извършваната проверка и изричното упълномощаване да получава АУАН и
съответно издадените наказателни постановления. Това е така доколкото личното
присъствие при съставяне на АУАН и връчването на същия са гаранции за различни
интереси на нарушителя. Връчването на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъда
запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите възражения срещу него
и да организира зашитата с и. Личното присъствие е гаранция за законосъобразността при
съставяне на АУАН.Чрез личното си присъствие нарушителят може да се увери, че АУАН
действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето което се
твърди да го е издало и в присъствието на лицата посочени като свидетели. А в конкретния
случай АУАН е връчен на лицето Р. Ш., за която не се доказа упълномощаване да
представлява „***” ЕООД пред Община - Плевен във връзка с извършваната проверка и
изричното упълномощаване да получава АУАН и съответно издадените наказателни
постановления.
Съставянето на АУАН е първия формален акт, с който се поставя началото на
административно-наказателния процес и нарушенията при неговото съставяне, опорочават
процеса до степен да обуславят отмяната на наказателното постановление, независимо, че
последващите действия са извършени надлежно. В този смисъл е константната съдебна
практика, като например Решение № 933 от 05.06.2017 г. по н. д. № 978 / 2017 г. на XXIII
състав на Административен съд - Пловдив,, Решение № 1228 от 11.07.2017 г. по н. д. № 1182
/ 2017 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1355 от 03.07.2015 г.
по н. д. № 1148/2015 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 874 от 18.04.2012 г.
по н. д. № 404 / 2012 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив.
Административно-наказателното производство се образува със съставянето на акт за
установяване на извършеното административно нарушение. Той има установителна,
сезираща и обвинителна функция. С него се установяват фактите, елемент от състава на
6
нарушението, повдига се обвинение срещу извършителя и се сезира административно-
наказващия орган за налагане на административно наказание. При това положение, за да
бъде гарантирано правото на защита на лицето, срещу което е съставен АУАН, то трябва да
бъде запознато с фактите, които са му вменени във вина и с правната норма, която въздига
осъществяването им в административно нарушение. На следващо място, съдържанието на
наказателното постановление, следва да отговоря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, които
са определени в посочената правна норма по императивен начин. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН наказателното постановление трябва да включва описание на нарушението, да са
посочени датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и
да са посочени доказателствата, които го потвърждават, а чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН въвежда
изискването за посочване на законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
Същевременно, решавайки въпросите по чл.53 от ЗАНН, релевантни за реализиране на
административно-наказателната отговорност на нарушителя, административно-наказващият
орган е ограничен в рамките на фактическото и правното обвинение формулирано в акта.
Недопустимо е обвинението да излиза извън тези рамки. Описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, съгласно чл.42, т.4 от ЗАНН, следва да се
съдържат и в АУАН, за да може нарушителят да има възможност да разбере точно какво
административно нарушение му се вменява, че е извършил. Разпоредбата на чл.42 от ЗАНН
е безусловно императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към
административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да
знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да
организира защитата си в пълен обем.
Съгласно посочената за нарушена норма на чл.7, ал. 3 от Наредба № 32/2016г. на
ОбС - Плевен за изграждане на елементите на техническата инфраструктура на територията
на Община - Плевен „След приключване на аварийния ремонт засегнатите от него общински
пътища и улици, пътна инфраструктура и озеленени площи се възстановяват в срок от 10
(десет) дни от лицата, извършили аварийния ремонт до състояние, съответстващо на това
преди извършването на ремонта. Ако възстановяването е невъзможно поради обективни
причини, лицата, извършили прокопаването, възстановяват повредите по пътното платно и
тротоарите, за да осигурят проходимостта им. Качеството на извършените възстановителни
работи се удостоверява с протокол, съставен от длъжностно лице, определено от *** на
Община Плевен“. Както бе посочено по-горе административно-наказателната отговорност
на дружеството е ангажирана затова, че не е възстановена настилка от 3 m2 в 10 - дневен
срок от извършване на аварийния ремонт, определен с чл. 7, ал. 3 от Наредбата. В
конкретния случай описаните в Акт № СК -7/13.10.2022г. факти и обстоятелства не изпълват
състава на сочената за нарушена правна норма. В АУАН е посочена само датата на
7
извършване на проверката, но липсват както датата на извършване на нарушението така и
почти всички обективни признаци от състава на нарушението. Това го опорочава, тъй като
се нарушава законово изискване за наличие на съществен реквизит, възпрепятства лицето,
срещу което актът е съставен да упражни правото си да възрази, като същевременно
затруднява административно-наказващият орган при постановяване на наказателно
постановление, а съда - при постановяване на решение по жалба на наказаното лице.
Горното процесуално нарушение не е от категорията на тези, които могат да се преодолеят
по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в
последващ стадий на административно-наказателното производство. Съгласно чл.42, т.4 от
ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление следва
да бъдат посочени обстоятелствата, при което е извършено нарушението. В този смисъл,
необходимо е да е налице правно единство не само между правната квалификация на
деянието, но и между текстовото описание на нарушението в АУАН и в наказателното
постановление. С оглед на това, решавайки въпросите по чл.53 от ЗАНН, релевантни за
реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя,
административно-наказващият орган е ограничен в рамките на фактическото и правното
обвинение, формулирано в акта и е недопустимо обвинението да излиза извън тези рамки.
Административно-наказващият орган е следвало да изпълни задължението си по чл.52, ал.4
от ЗАНН и преди да се произнесе по преписката е следвало да провери акта за неговата
законосъобразност и обоснованост и да го върне на актосъставителя. В конкретния случай
обаче недопустимо и в противоречие с процесуалните норми и правила, в опит да допълни и
прецизира обвинението, административно-наказващият орган е включил нови факти и
обстоятелства, а именно: „При извършена на 12.10.2022г. проверка относно ремонтни
работи на водопроводната мрежа на територията на гр.Плевен, компетентни длъжностни
лица от общинската администрация са установили, че “***” ЕООД е извършило
отстраняване на авария в гр.Плевен, ул.”***, чрез разкопаване на пътната настилка на
горепосочения адрес. Било установено, че при отстраняване на възникналата авария
засегнатата пътна инфраструктура не е възстановена в състоянието, в което е била преди
ремонта, с което „***“ ЕООД - Плевен е нарушило разпоредбите на чл.7, ал.3 от Наредба №
32/2016г. на ОбС-Плевен за изграждане на елементите на техническата инфраструктура на
територията на Община Плевен - „След приключване на аварийния ремонт засегнатите от
него общински пътища и улици, пътна инфраструктура и озеленени площи се възстановяват
в срок от 10 (десет) дни от лицата, извършили аварийния ремонт до състояние,
съответстващо на това преди извършването на ремонта”“. Направените констатации били
отразени в Констативни протоколи от 26.09.2022г., изготвени от*** В. Г. в качеството му на
***отдел „***“ при Община Плевен и *** Й. П. на длъжност *** „***“ при Община Плевен.
8
Считано от 20.07.2022г. - датата на отстраняване на аварията, е налице бездействие на
дружеството, извършило ремонта, да изпълни задължението по чл.7, ал.3 от Наредбата,
продължило включително до датата на извършената проверка – 26.09.2022 година. С това,
правото на защита на жалбоподателя е нарушено, тъй като той е поставен в невъзможност
да разбере за какво точно нарушение е привлечен към отговорност и на практика с
обжалваното наказателно постановление е наказан за деяние, за което не му е предявено
обвинение. Административно-наказващият орган от своя страна, не е изпълнил
задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН , като е следвало преди да се произнесе по
преписката, респ. преди да издаде наказателното постановление, да провери АУАН с оглед
неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост да извърши допълнително
разследване на спорните обстоятелства. При безспорно установено нарушение и нарушител,
АУАН е следвало да бъде съставен при спазване на процедурата и според изискванията на
ЗАНН, така както е сторено с обжалваното наказателното постановление.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира за
правилни доводите за допуснати съществени нарушения на ЗАНН при издаване на АУАН,
които са опорочили и издаването на оспореното наказателно постановление. Предвид
горното, обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено с оглед
допуснатите съществени процесуални нарушения, неотстраними в съдебната фаза на
процеса.
При този изход на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН (изм. ДВ бр. 94 от 2019 г.,
в сила от 29.11.2019 г.),, след като установи незаконосъобразността на обжалваното
наказателно постановление, съдът намери искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по реда на АПК за основателно, поради което
същото следва да бъде уважено. Така претендираните разноски от страна на дружеството-
жалбоподателя „***" ЕООД, с ЕИК *** в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева
съдът намира за допустима, основателна и доказана по размер. Видно от приложения
договор за предоставяне на правни услуги от 22.02.2023 г. и платежно нареждане за
кредитен превод от 22.02.2023 г., същите са заплатени напълно и в брой на адвокатско
дружество „***“ и са в размера съответен на посочения в чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
към Закона за адвокатурата, заявени са и се претендират от защитата в съдебно заседание,
поради което и съдът прие претенцията за основателна за посочения размер.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 75 от
20.12.2022г. на *** на Община-Плевен, с което на „***“ ЕООД, представлявано от *** К. Т.
на основание чл 21, т.3 от Наредба №32/2016г. на Общински съвет – Плевен е наложена
имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 7,
ал.3 от Наредба №32/2016г. на Общински съвет – Плевен.
ОСЪЖДА *** на Община Плевен да заплати на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН на
жалбоподателя „***“ ЕООД сумата от 480,00 лв., представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10