№ 351
гр. ******, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310100764 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.2
във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.92 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр.****** вх.“В“, ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез пълномощника си
адв.В.Г. против АЛ. М. М. от с.******, Община-гр.******, в която навежда твърдения, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу АЛ. М.
М., ЕГН-********** е образувано Ч.гр.дело №76/2021 год. по описа на РС-гр.******.
В законовоустановения срок и на основание чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК предявява настоящия иск за
установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.
За представляваното от нея дружество не представлява интерес признаването за установено по отношение
на ответника, че дължи вземане мораторна лихва в размер на 40.07 лв., с оглед на което се отказва от посочената
претенция за мораторна лихва за забава по Ч.гр.дело №76/2021 год. по описа на РС-гр.******.
От фактическа страна пояснява, че ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу АЛ. М.
М., ЕГН-********** въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 год., с прехвърлител на вземанията
"С.Г.Груп" ООД, ЕИК : *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018 год., с прехвърлител на вземания „БТК“ЕАД. Мобилният оператор с търговска
марка „БТК"ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение
№1 от договора, извадка от което прилага като доказателство по делото.
Споменава, че „ЮБЦ"ЕООД, ЕИК : ********* е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно
правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по
установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №16937353001.
1
Позовава се на чл.29 от Общите условия на мобилния оператор, съгласно който : „ 29.(изм.26.09.2009 г., в
сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на
ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за
размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за
размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната
от телефонния номер, за който се иска съответната справка“.
Заявява, че между кредитора „БТК"ЕАД, ЕИК : ********* и АЛ. М. М., ЕГН-********** е сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16937353001 от дата 16.03.2018 год. за
ползване на мобилна интернет услуга за номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60
LTE с месечен абонамент 21.80 лева. На същата дата абонатът-ответник сключил Допълнително споразумение, с
което добавил за ползване далекосъобщителна услуга ТЕЛЕФОНЕН ПОСТ-POTS с фиксиран номер *********
при условията на тарифен план VIVACOM Ultra Fix с месечен абонамент 13.98 лв. с ДДС. Срокът на договора и
споразумението били за 24 месеца - до дата 16.03.2019 год.
Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер
16937353001 между ответника и „БТК“ЕАД, ЕИК : ********* са издадени фактури №**********/22.03.2018 год.,
№**********/22.04.2018 год., №**********/22.05.2018 год., за периода от 22.02.2018 год. до 21.05.2018 год. По-
конкретно :
- фактура №**********/22.03.2018 год. с начислена за периода 16.03.2018 год. -21.03.2018 год. сума в
размер на 50.95 лв. /с ДДС/, от които : 14.23 лв. за Месечен абонамент VIVACOM Ultra Fix; 28.23 лв. за Месечен
абонамент VIVACOM Mobix 60 LTE; 8.49 лв. ДДС ставка 20%
Дължимата сума е платима в срок 08.04.2018 год. Към фактурата е приложено извлечение.
- фактура №**********/22.04.2018 год. с начислена за периода 22.03.2018 год.-21.04.2018 год. сума в
размер на 78.59 лв. /с ДДС/, от които : 11.65 лв. за Месечен абонамент VIVACOM Ultra Fix; 41.50 лв. за
Фиксирани разговори; 12.34 лв. за Месечен абонамент VIVACOM Mobix 60 LTE; 13.10 лв. ДДС ставка 20%
Дължимата сума е платима в срок 09.05.2018 год. Към фактурата е приложено извлечение.
- фактура №**********/22.05.2018 год. с начислена за 22.04.2018 год. - 21.05.2018 год. сума в размер на
29.40 лв. /с ДДС/, от които : 11.65 лв. за Месечен абонамент VIVACOM Ultra Fix; 12.34 лв. за Месечен абонамент
VIVACOM Mobix 60 LTE
0.61 лв. за други услуги; 4.80 лв. ДДС ставка 20%
Дължимата сума е платима в срок 08.06.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение.
Подчертава, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за три последователни отчетни
месеца- 03/2018 год., 04/2018 год. и 05/2018 год. на стойност 158.94 лв. Към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на абоната.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на БТК/чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения : 43.1. да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор е издал по клиентски номер №16937353001 на дата 22.06.2018 год. крайна фактура
№**********.
Датата на деактивация на процесният абонамент е 08.06.2018 год., като същата се генерира автоматично
по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок
2
на действие на ползвания абонамент.
Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и
цедент по първия договор за цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й/иск по чл.86
ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по
втория договор /заявител по чл.41 ГПК/.
Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за плащане, но длъжникът-ответник е
сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената лизингова
вещ, които не е заплатил в указания срок, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК"ЕАД, абонатът,
подписвайки конкретна Декларация, се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения
с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.45.1. от Общите Условия „ 45.1. Да получава изцяло
и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия.".
Според чл.43.1. „43. Абонатът има следните задължения : 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги;". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При
неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое
от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ
към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и
общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор
влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в
сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща : 25.1. еднократно -цена за първоначално
свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата;
25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и
ползвани през предходния месец (или периоди). "
Съгласно чл.35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от
БТК както следва : 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в
индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за комуникация
посочени в тези общи условия или в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не
освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок."
Съгласно чл.28 от Общите условия „ 28. За месеца на първоначално свързване към Мрежата, както и за
месеца на закриване на телефонния пост, абонатът дължи заплащане на месечен абонамент пропорционално на
дните, в които телефонният пост е бил активен. Абонатът ползва включените в абонаментния план минути
пропорционално на заплатената част от месечния абонамент. "
За периода от активацията/подписването на договора до датата на първия билинг цикъл абонатът заплаща
пропорционална част от месечният абонамент, съответваща на броя на дните в които са му предоставяни
услугите. За същият период абонатът ползва съответната пропорционална част от услугите, включени в месечния
абонамент.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи,
свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.29 от Общите условия
„Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и
3
крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на
сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на
сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код
и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер,
за който се иска съответната справка."
В конкретният случай ответникът АЛ. М. М., ЕГН- **********, е подписал договор за
далекосъобщителна услуга, потребявал е избраните услуги, не е изпълнил задължението си по договора да
заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не я
е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът
следва да понесе отговорността си.
От правна страна ищецът счита, че няма законово ограничение по смисъла на чл.99 ЗЗД относно
предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не е важно за
длъжника. Законът го брани, като поставя изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепва като
задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото изискване на законодателя е длъжникът да
бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.
В конкретният казус, ищецът извежда своето материално и процесуално право от два договора за цесия.
Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и
юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите на са
конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в
отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.
В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК"ЕАД и „С.Г.Груп" ООД, е дадена легална
дефиниция на понятието : Приложение №1- неразделна част от договора за цесия : „списък/таблица в електронна
форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за
всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с
който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна
част от този договор. "
В чл.5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя писмено
потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът е декларирал в чл.3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в
Приложение №1, не съществуват други правоотношения. Представянето на Приложение №1 в цялост би било в
нарушение на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които
цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
С оглед на по-горе посоченото, с настоящата искова молба представя и моли съда да приеме извлечение
от Приложение №1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 год. „БТК"ЕАД е
прехвърлител, а „С.Г.Груп"ООД е собственик на вземането спрямо АЛ. М. М., ЕГН-********** което
впоследствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 год. между „С.Г.Груп"ООД и
„ЮБЦ"ЕООД.
Приложение №1 представлява списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях,
както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ,
фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото
вземане е индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
С оглед спазване разпоредбите на чл.2, ал.2, т.3 на Закона за защита на личните данни, за всяко
конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера, Цедентът се задължава да издава документ,
удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на договора за цесия. Документът представлява извадка на
хартиен носител на съответното" Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да
4
послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания.
Моли съда да приеме извлечение от Приложение №1, от което се установява, че по силата на договор за
цесия от 01.10.2019 год. „С.Г.Груп"ООД е прехвърлител, а „ЮБЦ"ЕООД е собственик на вземането спрямо
ответника по настоящото дело.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на
„С.Г.Груп"ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018
год. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 год.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи удостоверяващи
прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за
цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез Решение №123 от 24.06.2009 год. на ВКС по т.д.
№12/2009 год., II т.о. ТК; Решение №3/16.04.2014 год. по т.д.№1711/2013 год., II т.о. на ВКС; Решение №78 от
09.07.2014 год. по т.д.№2352/2013 год., II т.о. на ВКС , е приета за правилна съдебната практика, съгласно която
сама по себе си исковата молба не може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато
към нея е приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на цесията
все пак е извършено. Безспорно е, че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхожда от
цесионера, но същото е отправено до длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера да
извършва уведомяване по чл.99, ал.3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство е посочено в уведомлението.
Цесионерът - „С.Г.Груп"ООД продължава да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на
длъжника за цесията, а и ответникът не е легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.
В настоящият случай към исковата молба са приложени договорите за цесия. В чл.6 от договора от
01.10.2019 г. е уговорено между страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за
извършено прехвърляне. Няма законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете
цесии, предвид факта, че АЛ. М. М., ЕГН-********** не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на
„С.Г.Груп"ООД към датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указва формата и момента на
съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на
носителя на вземането са изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това значение, че стабилизира правата
в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване. Практиката е установена.
Длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само ако
едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от
задължението да плати и на новия кредитор.
По отношение на този въпрос е налице единодушие и в практиката и в доктрината. Постановени са
множество съдебни актове, в мотивите на които е възприета гореописаната теза : Решение №50 от 07.02.201З г.
на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д №1082/2012 г.; Решение №2084 от 17.12.2013 г. по в.гр.д. № 2581/201З г. на
Окръжен съд Пловдив, IXc-в; Решение №33 от 01.02.201З г. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д №1048/2012 г.;
Решение № 480/27.11.201З г. на ОС Хасково по в.гр.д.№814/201З г. ;Решение №60 от 11.02.2013 г. на Окръжен
съд Пазарджик по в.гр.д.№1050/2012 г.; Решение от 28.02.2009 г. на Окръжен съд Плевен по в.гр.д.№1129/2012
г.; Решение №52 от 07.02.2013 г. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д № 1069/2013 г.; Решение №У-
163/20.12.2013 г. по гр.д. (В) №2196/2013 V с-в на Окръжен съд Бургас, Решение №343/21.11.201З г. на
Окръжен,съд- Перник по гр.д № 682/201З г; Решение №19/22.01.2014 г. по в.гр.д. №893/201З г. на ОС Хасково;
Решение №25/20.01.2014 г. по в.гр.д.№1017/2013 г. на ОС Пазарджик; Решение № 92/13.02.2014 г. по в.гр.д.
№988/201З г. по описа на ОС Перник; Решение от 18.02.2014 г. по в.гр.д.№26/2014 г. по описа на ОС Плевен I
възз. състав.; Решение №118/20.02.2014 г. на ОС Перник по в.гр.д.№995/2013 г ; Решение на ОС Плевен от
28.02.2014 г. по в.гр.д.№1177/201З г,. I с-в; Решение №118/14.03.2014 г. на ОС Пазарджик по в.гр.д.№3/2013 г. IV
възз. с-в; Решение от 25.02.2014 г. по в.гр.д. № 70/2014 г. на ОС Плевен IV с-в; Решение №187/24.03.2014 г. по
в.гр.д.№1026/2013 г. на ОС Перник; Решение №132/21.03.2014 г. по в.гр.д.№151/2014 г. на ОС Пазарджик Ic-в.;
5
Решение №111-31/27.03.2014 г. по в.гр.д.№341/2014 г. по описа на ОС Бургас; Решение №217/10.04.2014 г. по
в.гр.д.№32/2014 г. по описа на ОС Перник.; Решение от 25.04.2014 г. по в.гр.д.№825/201З г. по описа на Софийски
окръжен съд; Решение №250/02.06.2014 г. по в.гр.д.№331/2014 г. по описа на ОС Пазарджик I с-в.; Решение
№268/11.06.2014 г. по в.гр.д.№233/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд, III възз. с-в; Решение
№279/16.06.2014 г. по в.гр.д. №287/2014 г. по описа на ОС Пазарджик, IIIвъзз. с-в; Решение по в.гр.д. №385/2014
г. по описа на ОС Благоевград; Решение по в.гр.д.№418/2014 г. на ОС Благоевград; Решение №435/13.10.2014 г. на
ОС- Пазарджик по в.гр.д.№509/2014 г., III възз. с-в.; Решение №418/07.10.2014 г. по в.гр.д. №683/2014 г., I възз. с-
в на ОС Пазарджик; Решение №385/23.09.2014 г. по в.гр.д. № 515/2014 г., I възз. с-в на ОС Пазарджик; Решение
№407/02.10.2014 г. по в.гр.д № 489/2014 г. на ОС Пазарджик, III с-в; Решение №1807 от 28.10.2014 г. по в.гр.д.
№ 1944/2014 г. на ОС Пловдив, IXс-в.
В конкретният случай, длъжникът-ответник АЛ. М. М., ЕГН-********** не е изпълнил задълженията си
до датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК, към кредитора, както и към настоящият момент на
подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за
установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл.415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
В случай, че ответникът не е подал отговор на Исковата молба и не се яви в първото по делото заседание,
моли съда да постановите неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и чл. 239 от ГПК, с което да признае за
установено вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК,
както и да присъди на ответника направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар и
заплатена държавна такса.
Моли съда, с оглед на изложеното до момента и на основание чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК, след като се
убеди в основателността на претенцията, да постанови Решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника АЛ. М. М., ЕГН-**********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ"ЕООД,
ЕИК : *********, в размер на 158.94 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 22.08.2017 год. до
21.12.2017 год., дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер 16937353001, сключен между
ответника и мобилния оператор „БТК"ЕАД, за което са издадени фактури № **********/22.03.2018 год.,
№**********/22.04.2018 год., №**********/22.05.2018 год.
Моли съда да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски, както и да присъди в полза на
„ЮБЦ"ЕООД, ЕИК : *********, 180 лева адвокатско възнаграждение. Моли съда да се произнесете и по
отговорността за разноските в заповедното производство и да присъди в полза на представляваното от нея
дружество - 25.00 лева, представляваща държавна такса и 180 лева възнаграждение за адвокат по Ч.гр.д.№76/2021
год., по описа на PC-гр.******, съобразно т.12 от TP №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
В хода на исковото производство ответникът е призован при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, като с
разпореждане от 21.06.2021 год. съдът е назначил за негов особен представител адв.С.Т. от АК-гр.******.
Последната в срока по чл.131, ал.1 от ГПК представя отговор на исковата молба, в който намира иска за допустим,
но неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли изцяло. Прави възражение по исковата молба, че в нея
се твърди, че ищеца има право спрямо ответника на основание два договора за цесия – първият от 16.10.2018 год.,
сключен между „БТК“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД и вторият от 01.10.2019 год., сключен между „С.Г.Груп“ООД и
„ЮБЦ“ЕООД, като последното дружество е ищец в настоящия исков процес. Заявява, че към исковата молба
липсват доказателства за предоставяне на претендираните услуги. Счита, че представянето на договора за
мобилни услуги и издадени фактури за дължими суми не са доказателство за предоставяне на услугата, за която
се претендират суми. Не са налице и валидни цесии спрямо ответника, тъй като не е спазено изискването на чл.99,
ал.3 от ЗЗД, за съобщаване. Липсват доказателства затова, който и да е от двата кредитора да е съобщил на
ответника за цедирането. Изтъква, че с връчването на исковата молба не може да се осъществява връчване на
уведомление за цесия, тъй като уведомяването трябва да се извърши преди завеждане на иска с нарочно писмено
известие, което следва да стигне до длъжника. Подобно връчване на особен представител на ответника не е
правно легитимно.
В хода на процеса ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител, но чрез
6
пълномощника си адв.Г. изразява становище, в което изтъква, че поддържа исковата молба и я намира за
основателна и доказана с оглед на представените по делото писмени доказателства. Моли съдът да я уважи с
произтичащите от това законни последици.
Ответникът чрез назначения му особен представител адв.Ст.Т. поддържа отговора с
подробно изложените в него възражения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения против отвеника иск, тъй като ищецът претендира сумата въз основа на една двукратна
цесия, извършена спрямо първоначалния кредитор. Намира за безпорно по делото, че нито първия,
нито втория цесионер е изпълнил изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗДД за съобщаване на цесията на
длъжника. По тези и други подробно изложени съображения моли съда да отхвърли исковата
претенция като неоснователна и недоказана.
Настоящият съдебен състав като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и
доводите на страните /на ищеца с писмено становище, чрез пълномощника му, а на ответника, чрез назначения им
особен представител/, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :
Видно от служебно изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело №76/2021 год. по
описа на РС-гр.****** е, че въз основа на заявление, подадено от „ЮБЦ“ЕООД е издадена в негова полза Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №55/15.01.2021 год. срещу длъжника Алексъндър
Михайлов М. от с.******, Община-гр.****** за следните суми : 199,01 лева, от които 158,94 лева главница за
периода от 22.02.2018 год. до 21.05.2018 год., 40,07 лева мораторна лихва за периода от 07.06.2018 год. до
30.11.2020 год., както и за сумите 25 лева държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение, представляващи
съдебно-деловодни разноски.
Поради това, че заповедта за изпълнение и връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, то с
разпореждане №317/10.03.2021 год., в производство по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, заповедният съд е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника, в едномесечен срок от
получаване на съобщението като довнесе дължимата държавна такса. Указал е на заявителя, че ако не представи
доказателства за предявяване на иска /копие от ИМ с щемпел за въвеждането й в регистратурата на съда или
удостоверение от съда, пред който е образувано делото, с данни за дата на постъпване на ИС, страни и основание
на заявените искове/, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Препис от цитираното по-горе разпореждане е връчен на заявителя на 10.03.2021 год. и получен от адв.В.Г.
на 17.03.2021 год., видно от разписката по заповедното производство, а исковата молба, с която настоящият
съдебен състав е сезиран е заведена в РС-гр.****** с вх.№2352/20.04.2021 год., пощенско клеймо от 19.04.2021
год., т.е. подадена е в законният едномесечен срок, защото 17.04.2021 год. е почивен ден – събота и съгласно
чл.60, ал.6 от ГПК, когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен
ден, който в случая е 19.04.202, год., когато е и пощенското клеймо на подадената искова молба. В този смисъл
съдът счита, че исковата молба е допустима. Разгледана по същество тя е основателна и доказана.
Исковата претенция, с която настоящият съдебен състав е сезиран е с правно основание чл.422 във връзка с
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, т.е положителен установителен иск, с който „ЮБЦ“ЕООД иска да докаже със СПН, че в
негова полза съществува вземане срещу посочения в исковата молба ответник – предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение, издадена в производство по чл.410 от ГПК по Ч.гр.дело №76/2021 год. по описа на РС-
гр.******.
Страните не спорят, а и това се доказва от представения като доказателство пред настоящата инстанция, че
между „БТК“ЕАД и АЛ. М. М. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл.
№16937353001 от дата 16.03.2018 год. за ползване на мобилна интернет услуга за номер ********** с избран
тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE с месечен абонамент 21,80 лева с включен с ДДС. Срокът на договора е
24 месеца до 16.03.2019 год. Между същите страни и на същата дата е сключено Допълнително споразумение, с
което абонатът АЛ. М. М. добавил за ползване ползване далекосъобщителна услуга ТЕЛЕФОНЕН ПОСТ-POTS с
фиксиран номер ********* при условията на тарифен план VIVACOM Ultra Fix с месечен абонамент 13.98 лв. с
ДДС. Срокът на договора и споразумението били за 24 месеца - до дата 16.03.2019 год.
7
Още при сключване на договора абонатът е декларирал, че е запознат и е съгласен с политиката на
„БТК“ЕАД за кредитна оценка и за неуредените въпроси се прилагат Общите условия на „БТК“ЕАД за
съответната услуга.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален кл.
№16937353001 от дата 16.03.2018 год., между ответника АЛ. М. М. и „БТК“ЕАД, ЕИК : ********* са издадени
фактури, обектвиращи вида и размера на незаплатената услуга, а именно :
фактура №**********/22.03.2018 год. с начислена за периода 16.03.2018 год. -21.03.2018 год. сума в
размер на 50.95 лв. /с ДДС/, от които : 14.23 лв. за Месечен абонамент VIVACOM Ultra Fix; 28.23 лв. за
Месечен абонамент VIVACOM Mobix 60 LTE; 8.49 лв. ДДС ставка 20%, по която дължимата сума е
платима в срок 08.04.2018 год.
фактура №**********/22.04.2018 год. с начислена за периода 22.03.2018 год.-21.04.2018 год. сума в
размер на 78.59 лв. /с ДДС/, от които : 11.65 лв. за Месечен абонамент VIVACOM Ultra Fix; 41.50 лв. за
Фиксирани разговори; 12.34 лв. за Месечен абонамент VIVACOM Mobix 60 LTE; 13.10 лв. ДДС ставка
20%, по която дължимата сума е платима в срок 09.05.2018 год.
фактура №**********/22.05.2018 год. с начислена за 22.04.2018 год. - 21.05.2018 год. сума в размер на
29.40 лв. /с ДДС/, от които : 11.65 лв. за Месечен абонамент VIVACOM Ultra Fix; 12.34 лв. за Месечен
абонамент VIVACOM Mobix 60 LTE
0.61 лв. за други услуги; 4.80 лв. ДДС ставка 20%, по която дължимата сума е платима в срок 08.06.2018
г. Всички издадени фактури според заключението на в.л.Р., което съдът кредитира като компетентно
изготвено и безпристрасно депозирано са надлежно осчетоводени при ищцовото дружство. съгласно тези
фактури размерът на неплатените суми общо към 16.10.2018 год. е в размер на сумата 158,94 лева с ДДС.,
като по тези фактури не е регистрирано плащане от страна на абоната. Претенцията на ищеца кэъм
длъжника е само за цедираната сума в размер на 158,94 лева. Установява се от представените в
настоящото исковото производство писмени доказателства, че ответникът в качеството си на потребител
не е заплатил мобилните услуги, предоставени от Оператора и фактурирани за последователни отчетни
месеца - за месец 03/2018 год., 04/2018 год., 05/2018 год., като към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Именно незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги е обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл.43, т.1. Абонатът има следните задължения :
43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; /да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор е издал по кл.№16937353001/22.06.2018 год. крайна фактура №**********.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 08.06.2018 год., като същата се генерира автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент.
По този начин абонатът е в неизпълнение на договорните си задължения, като същият не е спазил крайния
срок за ползване на абонамента VIVACOM Mobix 60 LTE до 16.03.2018 год. съгласно Договор за мобилни услуги
и споразумението от дата 16.03.2019 год.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от стр.5/6/7 „С прекратяване на
споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни
услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТКЕАД неустойка равна на
оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на
8
срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния
стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на
„БТК“ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг).
По делото са представи доказателства, че на 16.10.2018 год. между „БТК“ЕАД, като цедент и
„С.Г.Груп“ООД, като цесионер е сключен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който
процесното вземане е прехвърлено /същото е посочено в Приложение №1/, ведно с привилегиите, обезпеченията и
другите им принадлежности.
С последващ Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ с дата 01.10.2019 год. вземането е прехвърлено
от „С.Г.Груп“ООД в полза на „ЮБЦ“ЕООД, като според чл.6, ал.2 от този договор цесионерът се е задължил да
уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, както и да упълномощи цесионера да извършва уведомяване
на длъжниците от негово име и за собствена сметка.
С уведомление за цесия /стр.32 от делото/ „БТК“ЕАД, в качеството си на цедент по Договор за цесия от
16.10.2018 год., действащо чрез пълномощника „С.Г.Груп“ООД и от „ЮБЦ“ЕООД, в качеството си на цедент по
договор за цесия от 01.10.2019 год. е уведомил ответника, че вземането е прехвърлено на „С.Г.Груп“ООД и в
съответствие с пълномощно от 24.10.2018 год., по силата на което „С.Г.Груп“ООД е упълномощено да го
уведоми от негово име за сключения договор за цесия и в изпълнение на чл.99, ал.3 от ЗЗД следва да се счита за
надлежно уведомен. Наред с това ответникът е уведомен, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 год.
„С.Г.Груп“ООД е прехвърлило вземането си на „ЮБЦ“ЕООД и последния е единствен титуляр и разпоредител на
същото.
По положителния установителен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 във връзка с
чл.422, ал.1 от ГПК.
При наличието на тези факти съдът приема, че е сезиран с обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.2 във връзка с
чл.422, ал.1 от ГПК.
Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за
изпълнение, а именно : наличие на облигационна връзка между страните, от която да е възникнало
задължението за ответника за заплащане на търсената сума, както и изпълнение на задълженията
по договора, т.е. че е предоставил дължимата сума; настъпване на предсрочна изискуемост,
включително датата и начина на уведомяване на ответника за това; размера на главното и на
акцесорните задължения за процесните периоди.
В тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.
Съдът намира, че приложените договори за цесия, по силата на които процесното вземане е
прехвърлено първоначално на „С.Г.Груп“ООД, а впоследствие на ищеца по делото „ЮБЦ“ЕООД
са валидно сключени. За да стигне до този извод съдът се позовава на събраните по делото
писмени доказателства, установяващи по несъмнен начин, че процесното вземане е било предмет
на цесионен договор и че ищеца като титуляр на вземането се яявва материално правно
легитимиран да претендира заплащането му. Към исковата молба е представено извлечение от
Приложение №1 към Договор за цесия с дата 01.10.2019 год., в което вземането е
индивидуализирано в достатъчна степен като е посочен договора и датата на сключването му,
трите имена и ЕГН на длъжника АЛ. М. М., размера на вземането към датата на продажбата.
Законодателят в текста на чл.99, ал.3 от ЗЗД императивно е посочил, че предишинят
кредитор има задължение да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да
9
потвърди писмено станалото прехвърляне. Следващата алинея 4 на чл.99 гласи, че прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
В хода на проведения исков процес адв.Ст.Т. – назначена за особен представител на
отвеника отрича наличието на валидно извършена цесия спрямо ответника като посочва, че нито
първия, нито втория цесионер е изпълнил законовото изискване на чл.99, ал.3 от ЗЗД за
съобщаване на извършеното прехвърляне на вземане на длъжника и той по никакъв начин не е бил
информиран, че дължи суми на „БТК“ЕАД. От своя страна ищецът не е ангажирал доказателства,
които да установяват, че преди датата на предявяване на иска – 20.04.2021 год. ответникът е
получил уведомление за цесията. Горните обстоятелства обаче не променят извода на съда, че
цесията на проценото вземане е породила своето действие по отношение на ответника. В тази
връзка съдът се позовава на трайната съдебната практика, която приема, че няма пречка
уведомяването за извършената цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от исковата
молба, към която е приложено уведомленито от стария кредитор – в случая „ЮБЦ“ЕООД, в
качеството на негов пълномощник. Тъй като този факт е от значение за спорното право, той следва
да бъде съобразен като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 от ГПК, в който
смисъл е Решение №123/24.06.2009 год. на ВКС по т.д.№12/2009 год., II т.о. ТК и Решение
№78/09.07.2014 год. по т.д.№2352/2013 год., II т.о. ТК, двете постановени по реда на чл.290 ото
ГПК. Според второто от цитираните решения на ВКС : „Изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. В това решение се
приема също, че доколкото уведомяването не е лично и непрехвърлимо право, то по силата на
чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник, какъвто в случая
се явява цесионера. Констатира се, че самото упълномощаване е ясно оповестено в документа,
като е приложено и изрично писмено пълномощно.
Според настоящият съдия-докладчик с горните действия по никъкав начин не са осуетени
целите, насочени към защита на длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице, което не е
носител на вземането, още повече, че от ответната страна по делото не са въведени твърдения да е
предложено изпълнение на стария кредитор. По тези съображения счита възражението на адв.Ст.Т.
за ненадлежно съобщаване на извършените цесии за неоснователно, като приема, че те са
породили своето действие по отношение на отвеника и последният е надлежно уведомен за същите
чрез назначения му особен представител /по аргумент от чл.45 ГПК/.
Не на последно място съдът при съобразяване на събраните по делото доказателства, в това
число и приложените към заповедното производство доказателства приема за установено, че
между „БТК“ЕАД и ответника са валидно сключени процесните договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги. Представените още по заповедното производство договори
представляват частни диспозитивн идокументи, не са оспорени от ответника и тъй като носят
подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съглано чл.180 от ГПК съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица. Същевременно
по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имот силата на закон за тези, които са ги сключили, с
оглед на което с подписването на процесния договор в правната сфера на всяка от страните са
възникнали съответните права и задължения. Безпорно по делото е, че Операторът е изпълнил
своето основно задължение да предостави на ответника достъп до мрежата си, както и възможност
10
да ползва мобилни услуги. Но от своя страна ответникът като абонат не е изпълнитл задължението
си визирано в т.43.1 на Общите условия да заплати в срок дължимите суми за предоставените
услуги, порадие което и при неспазване на което и да е от задълженията в т.43 от Общите условия,
БТК е в правото си незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с
него. Неизпълнението на основното задължени на абоната да заплати в уговорения срок месечната
абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна е дало основание на оператора за прекъсне
достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на мечесна абонаментна такса и
да начисли и да претендира суми за ползването на услугите, тъй като точното изпълнение от
страна на длъжника е цел, която стои в основата на всяко облигационно отношение.
По изложените съображения исковият съд приема, че ищецът проведе доказване на релевантния факт -
уведомяването на ответната страна за извършената цесия, поради което и след като е налице валидно сключен
договор за цесия, то ищецът е активно материално легитимиран да търси изпълнението им по аргумент от чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Затова и следва да се приеме от съда, че договорът за цесия, с който ищцовото дружество се
легитимира като кредитор е породило действие спрямо ответника, с оглед на което и предявените обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, т.2 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК,
имащи за предмет да се установи изискуемост и дължимост на оспореното вземане, се явяват изцяло основателни
и доказани и следва да бъдат уважени.
По разноските.
При този изход на ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в настоящото исково
производство съдебно-деловодни разноски в размер общо на сумата 705 лева, от които 25 лева държавна такса
300 лева за назначения особен представител на ответника и 180 лева адвокатско възнаграждение, 200 лева
възнаграждение за вещо лице, както и сумата 205 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в
заповедното производсто, включващи 25 лева държавна такса, внесена по сметка на РС-гр.****** и 180 лева
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
На адвокат С.Т. от АК-гр.****** следва да се изплати определеното възнаграждение в размер на сумата
300 лева от внесения от ищеца депозит, за осъщественото процесуално представителство на ответника АЛ. М. М.
по настоящото гр.дело №764/2021 год. по описа на РС-гр.******.
Водим от изложеното
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.415, ал.1, т.2 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.79 и чл.92 от ЗЗД, по отношение на ответника АЛ. М. М., ЕГН-**********, с адрес : с.******-5540,
Община-гр.******, ул.“******“№9, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ"ЕООД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.****** вх.“В“, ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев
Цампаров в размер на сумата 158,94 /сто петдесет и осем лева деветдесет и четири стотинки/, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 22.08.2017 год. до 21.12.2017 год., дължими по повод на
валидно действал договор с клиентски номер 16937353001, сключен между ответника и мобилния оператор
„БТК"ЕАД, за което са издадени фактури №**********/22.03.2018 год., №**********/22.04.2018 год.,
№**********/22.05.2018 год., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 ГПК №55/15.01.2021 год. по Ч.гр.дело №76/2021 год. по описа на РС-гр.******.
ОСЪЖДА АЛ. М. М., ЕГН-**********, с адрес : с.******-5540, Община-гр.******, ул.“******“№9 да
заплати на „ЮБЦ"ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.****** вх.“В“, ет.8,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров сумата в размер общо на 705 /седемстотин и пет/ лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото исково производство, от които 25 лева
държавна такса 300 лева за назначения особен представител на ответника, 180 лева адвокатско възнаграждение,
11
200 лева възнаграждение за вещо лице, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА АЛ. М. М., ЕГН-**********, с адрес : с.******-5540, Община-гр.******, ул.“******“№9 да
заплати на „ЮБЦ"ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.****** вх.“В“, ет.8,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров сумата в размер общо на 205 /двеста и пет/ лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното производсто, включващи 25 лева държавна такса, внесена
по сметка на РС-гр.****** и 180 лева адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат С.Т. от АК-гр.****** определеното възнаграждение в размер на 300 /триста/
лева от внесения от ищеца депозит, за осъществуното процесуално представителство на ответника АЛ. М. М. по
гр.дело №764/2021 год. по описа на РС-гр.******.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.****** в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по Ч.гр.дело №76/2021 год. по описа на
РС-гр.******.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
12