Решение по дело №2044/2018 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 юни 2019 г. (в сила от 10 юли 2019 г.)
Съдия: Живка Кирилова
Дело: 20182230102044
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 677

 

гр.Сливен, 14.06.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви граждански състав, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

          при секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 2044 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД в условията на обективно кумулативно съединяване на исковете.

В молбата се твърди, че на 05.08.2016 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на което вземането на „Вива кредит“ ООД, произтичащо от договор за паричен заем № 5224127/4.11.2015 г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********.

Сочи се, че „Вива Кредит“ ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответникът е изпратено писмо за станалата продажба на вземания съдържащо Уведомително писмо от страна на „Вива кредит“ ООД , ведно с покана за доброволно изпълнение от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх.№ УПЦ-П-ВИВ/ 5224127 от 09.08.2016 г., изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне до постоянния адрес, посочен в договора за паричен заем. Писмото се е върнало в цялост, тъй като получателят не е намерен на посочения адрес. Ищцовото дружество изпратило повторно писмо до длъжника, съдържащо Уведомително писмо от страна на „Вива кредит“ ООД, ведно с покана за доброволно изпълнение от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с изх.№ УПЦ-С-ВИВ/5224127 от 16.04.2018г. чрез куриерска фирма на друг адрес на ответника: гр. С., кв. "Р.", бл. ., вх. ., ап. .. Писмото отново се е върнало в цялост, като видно от обратната разписка към товарителница № 67767555 - получателят не е намерен на посочения адрес.

Представят копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Вива Кредит” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ВИВ/5224127 от 16.04.2018 г., което да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовават се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК, Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. 1от  ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

Сочат, че уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.

Твърди още, че на 04.11.2015 г. между „Вива кредит“ ООД, като заемодател и К.Т.К. като Заемател е сключен договор за паричен заем № 5224127, при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Предвид разпоредбите на договора, страните са се съгласили, че сключват договора на основание предложение за сключване на договор, направено от Заемателя, Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя, както и че приемат да се прилагат Общите условия към договорите за паричен заем VivaExpress, сключвани от „Вива кредит“ ООД, които са в сила към датата на сключване на договора. Съгласно сключения договор заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя заемна сума в размер на 500,00 лв., а заемателят се е задължил да върне същата на заемодателя, ведно с договорната лихва, която е в размер на 76,90 лв., на 18 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 32,05 лева всяка, като падежа на първата погасителна вноска е 18.11.2015 г., а падежа на последната погасителна вноска е 13.07.2016 г. Така, страните са договорили общ размер на плащанията - 576,90 лв.

Излагат се аргументи, че още с подписването на договора за заем, заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума. Така на основание сключения договора за заем и Тарифа на „Вива кредит“ ООД, относима към договори за паричен заем, при забава на плащането на погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем за суми в размер на 200,00 лв. и 300,00 лв., заемателят дължи на кредитора заплащането на 12,50 лв. на всеки четвърти и единадесети ден забава, като максималният размер на начислените разходи не може да превишава 125,00 лв., представляващи направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания, а при забава на плащането на погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем за суми в размер на 400,00 лв. до 1500,00 лв., заемателят дължи на кредитора заплащането на 12,50 лв. на всеки четвърти и единадесети ден забава, като максималният размер на начислените разходи не може да превишава сумата от 150,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 150,00 лв. Също така, страните са договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава заемателят дължи на заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 100,00 лева, представляваща направените разходи за събиране на просрочени вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. На това основание на длъжника е начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 100,00 лв.

Сочи се, че съгласно клаузите на договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да представи на заемателя бележка от работодателя си, за получаван минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв. Тъй като заемателят не е изпълнил договорените обезпечения, заемодателят му е начислил неустойка за неизпълнение в размер на 412,02 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер на 22,89 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща заемателя за срока на договора е в размер на 54,94 лева.

Твърди се, че с подписването на договора, страните са постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора, заемателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 17.12.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общия размер на начислената лихва е 72,21 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

Сочат, че въпреки отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е платена до момента, е в размер на 110,00 лв., с която са погасени, както следва: неустойка: 45,90 лв., договорна лихва: 15,12 лв., главница: 48,98 лв., а към настоящия момент непогасената част от задължението на ответника К.Т.К., като заемател по договор за паричен заем № 5224127 е сума в общ размер на 1201,13 лв. от която – главница - 451,02 лв., договорна лихва - 61,78 лв., неустойка - 366,12 лв., такса разходи за събиране на просрочени вземания - 150,00 лв., такса разходи за дейност на служител - 100,00 лв., както и лихва за забава 72,21 лв.

Във връзка с изложеното за “Агенция за събиране на вземания” ЕАД възникна правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията им и по образуваното ч. гр. д. № 483/2018 г. по описа на Районен съд - Сливен, е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, последният не се е явил в съда да получи книжата, което от своя страна обуславя правния им интерес от подаването на настоящата искова молба.

Предвид изложеното моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на длъжника ответника, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сумите както следва: 451,02 лв. представляваща главница по договор за паричен заем; 61,78 лв. представляваща договорна лихва от 16.12.2015 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 13.07.2016 г. (падеж на последната вноска); 150,00 лв. представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 100,00 лв. представляващи такса разходи за дейност на служител; 366,12 лв. представляващи неустойка за периода от 16.12.2015 г. до 13.07.2016 г. /падеж на последна вноска/; 72,21 лв., представляваща лихва за забава за периода от 17.12.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок назначеният особен представител на ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който  е изразено становище по допустимостта и основателността на исковата претенция.

В съдебно заседание ищцовото дружество  не се представлява от представител или пълномощник. Представено е писмено становище, съгласно което исковите претенции се поддържат и се иска уважаването им.

Ответникът се представлява от назначен особен представител, който поддържа изразеното с отговора на исковата молба становище, счита исковата претенция за неоснователна и моли съда да я отхвърли.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Между  „Вива кредит“ ООД, като заемодател и ответника по делото К.Т.К. на 04.11.2015 г. е сключен Договор за паричен заем № 5224127, при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Предвид разпоредбите на договора, страните са сключили договор, Стандартен европейски формуляр, предоставен на Заемателя, който е приел Общите условия към договора за паричен заем VivaExpress, сключен от „Вива кредит“ ООД, в сила към датата на сключване на договора. Съгласно сключения договор заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя заемна сума в размер на 500,00 лв., а заемателят се е задължил да върне същата на заемодателя, ведно с договорната лихва, която е в размер на 76,90 лв., на 18 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 32,05 лева всяка, като падежа на първата погасителна вноска е 18.11.2015 г., а падежа на последната погасителна вноска е 13.07.2016 г. Така, страните са договорили общ размер на плащанията - 576,90 лв. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 17.12.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 06.02.2018 г. Общия размер на начислената лихва е 72,21 лева, представляващ съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

Сумата, която е изплатена до момента от ответника длъжник е в размер на 110,00 лв., с която са погасени, както следва: неустойка: 45,90 лв., договорна лихва: 15,12 лв., главница: 48,98 лв.

Остатъчното непогасено задължение възлиза на следните суми: главница в размер на 451,02 лв. по договор за паричен заем № 5224127, сумата от 61,78 лв. представляваща договорна лихва за периода от 16.12.2015 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 13.07.2016 г. (падеж на последната вноска); сумата от 150,00 лв., представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; сумата от 100,00 лв., представляващи такса разходи за дейност на служител; сумата от 366,12 лв., представляващи неустойка за периода от 16.12.2015 г. до 13.07.2016 г. /падеж на последна вноска/; сумата от 72,21 лв., представляваща лихва за забава за периода от 17.12.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 06.02.2018 г., ведно  със законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания на 05.08.2016 г., съгласно Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на което вземането на „Вива кредит“ ООД, произтичащо от договор за паричен заем № 5224127/04.11.2015 г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ООД. „Агенция за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********.

Въз основа на заявление подадено от ищцовото дружество на  06.02.2018 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 263/07.02.2018 г. по ч.гр.д. № 483/2018 г. по описа на СлРС за следните суми: главница в размер на 451,02 лв. по договор за паричен заем № 5224127/04.11.2015 г., прехвърлен с цесия, договорна лихва в размер на  61,78 лв. представляваща договорна лихва за периода от 16.12.2015 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 13.07.2016 г. (падеж на последната вноска); сумата от 150,00 лв., представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; сумата от 100,00 лв., представляващи такса разходи за дейност на служител; сумата от 366,12 лв., представляващи неустойка за периода от 16.12.2015 г. до 13.07.2016 г. /падеж на последна вноска/; сумата от 72,21 лв., представляваща лихва за забава за периода от 17.12.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 06.02.2018 г., ведно  със законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението - 06.02.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил исковите си претенции, предмет на  настоящия спор.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице след справка с материалите по делото и справка в счетоводството на ищцовото дружество е установило, че остатъка от задължението на ответника по Договор № 5224127 за предоставен паричен заем възлиза на 1128.92 лв., от които главница в размер на 451.02 лв.,договорна лихва в размер на 61.78 лв., остатък начислена неустойка в размерна 366.12 лв. 150 лв. начислени разходи, 100 лв. разходи за служител, като уточнява, че лихвата за забава в размер на 98.12 лв., считано от 17.12.2015 г. до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 06.02.2018 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, в това число и експертното заключение, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:   

Предявените положителни установителни искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по същество –основателни предвид следните съображения.

От представените от ищцовата страна писмени доказателства се установява, че ответникът като страна по подписан на 04.11.2015 година Договор за паричен заем № 5224127 в размер на 500 лв. не е изпълнил в срок поето задължение за заплащане на договорени 18 месечни погасителни вноски, всяка от които 32.05 лв., договорна лихва в размер на 76.90 лв., като падежа на първата вноска е 18.11.2015 г., а падежа на първата погасителна вноска е 13.07.2016 г. Общият размер на плащанията възлизал в размер на 576.90 лв.

В хода на производството не се ангажираха доказателства от ответникът, които да установяват, че е изпълнила задължението си за заплащане на дължимите суми по договора за кредит, поради което предявените искове са основателни и доказани в претендираните в исковата молба размери. Следователно, съдът следва да уважи исковите претенции в пълен размер.

Следователно ответникът следва да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 451.02 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем от 04.11.2015 г., прехвърлен с цесия, договорна лихва в размер на 61.78 лв. за периода от 16.12.2015 г. до 13.07.2016 г., такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 150 лв., такса разходи за дейност на служител в размер на 100 лв., неустойка в размер на 366.12 лв. за периода от 16.12.2015 г. до 13.07.2016 г., лихва за забава в размер на 72.21 лв. за периода от 17.12.2015 г. до 06.02.2018 г., ведно със законната лихва считано от 06.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в общ размер на 100 лв., от която заплатена държавна такса в размер на 25 лв. и 75 лв. за юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена Заповед № 263/07.02.2018 г. по ч.гр.д. № 483/2018 г. по описа на СлРС.

С оглед изхода на процеса ответникът следва да заплати на ищцовото дружество направените в разноски в исковото производство в общ размер на 925 лв., от които 75 лв. заплатена държавна такса, 300 лв. възнаграждение за особен представител, 200 лв. възнаграждение за вещо лице и 350 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното, съдът  

 

                                         Р      Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Т.К., с ЕГН ********** ***, чрез назначения особен представител адв. Е.И.Д. *** ДЪЛЖИ на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис  сграда "Лабиринт", ет. 2, офис 4, сумата от 451.02 лв. /четиристотин петдесет и един лева и две стотинки/, представляваща главница по Договор за паричен заем от 04.11.2015 г., прехвърлен с цесия, договорна лихва в размер на 61.78 лв. /шестдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки/ начислени за периода от 16.12.2015 г. до 13.07.2016 г., такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 150 /сто и петдесет/ лв., такса разходи за дейност на служител в размер на 100 /сто/ лв., неустойка в размер на 366.12 лв. /триста шестдесет и шест лева и дванадесет стотинки/ за периода от 16.12.2015 г. до 13.07.2016 г., лихва за забава в размер на 72.21 лв. за периода от 17.12.2015 г. до 06.02.2018 г., ведно със законната лихва считано от 06.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в общ размер на 100 /сто/ лв., от която заплатена държавна такса в размер на 25 лв. и 75 лв. за юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена Заповед № 263/07.02.2018 г. по ч.гр.д. № 483/2018 г. по описа на СлРС.

 

 

ОСЪЖДА К.Т.К., с ЕГН ********** ***, чрез назначения особен представител адв. Е.И.Д. *** ДА ЗАПЛАТИ на  "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис  сграда "Лабиринт", ет. 2, офис 4, сумата  от 925 /деветстотин двадесет и пет/ лв., от които 75 лв. заплатена държавна такса, 300 лв. възнаграждение за особен представител, 200 лв. възнаграждение за вещо лице и 350 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

 

 Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                    

                                                                        

 

                                      

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: