Р Е Ш
Е Н И Е
№
10.12.2020 г. гр.
Балчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - Балчик граждански
състав
на десети ноември през две хиляди
и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цонко Иванов
секретар Радостина Стоилова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия
Иванов
гр.дело № 280 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес
на управление***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б., чрез пълномощник П.Б. - юрисконсулт, със
съдебен адрес***, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4, срещу
Н.И.С., с ЕГН: **********,***, пр. основание: чл.
415, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК, цена на иска:
1620.72 лв.
Ищецът твърди,
че на 01.07.2017 г. е сключен Договор за цесия и заместване в дълг между „Изи
Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, и „Провидент Файненшъл България“ ООД
/понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД/, по силата на който вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/17.05.2017 г.,
сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Н.И. Садим, е прехвърлено в
полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
Ответникът не е изплатил изцяло дължимия паричен заем. Ищецът е подал заявление
по реда на чл. 410 ГПК и образувано ч.гр.д. № 913/2019 г., както и издадена
заповед за изпълнение в негова полза. Моли съда да постанови решение, по силата
на което да признае за установено по отношение на длъжника Н.И.С., ЕГН: **********,***,
че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите: 731,29
лева /седемстотин тридесет и един лева и 29 стотинки/- представляваща главница
по договор
за кредит; 119,08 лева /сто и деветнадесет
лева и 08 стотинки/, представляващи
договорна лихва за периода от 28.07.2017 г. до 13.07.2018 г.; 35,40 лева /тридесет и пет лева н 40
стотинки/,
представляващи
такса за оценка на досие: за периода от 04.08.2017 г. до 13.07.2018 г.; 192,94 лева /сто деветдесет и два лева и 94 стотинки/
за
периода от 04.08.2017 г. до 13.07.2018 г., представляващи такса услуга „Кредит
у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя;
450,25 лева /четиристотни п петдесет лева н 25
стотинки/ за
периода от 04.08.2017 г. до 13.07.2018 г., представляващи такса услуга „Кредит
у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя; 91,76 лева /деветдесет н
един лева н 76 стотинки/, представляващи
обезщетение за забава за периода от 28.07.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Моли присъждане разноските направени в хода на заповедното производство на
основание чл. 78 ал. 8 ГПК. Моли присъждане разноските направени в хода на
настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350
(триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Ответникът Н.И.С., с ЕГН:**********,***, в указания от съда срок по чл.131 ГПК не депозира
писмен отговор, не взе становище, не направи възражения, не посочи
доказателства, не представи писмени доказателства и не упражни правата си по
чл.211, ал.1, чл.212 и чл.219, ал.1 от ГПК, поради което губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
Със заповед № 520/16.12.2019
г. по ч.гр.д. № 913/2019 г. съдът не е уважил искането на ищеца за издаване
заповед за изпълнение в частта за сумата в размер на 35.40 лв. - такса за
оценка на досие, сумата 192.94 лв. - такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя и сумата
450.25 лв. - такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на Кредитопролучателя. Заповедта е връчена на 03.01.2020 г. и е
влязла в сила. С оглед на това не може да бъде уважен предявеният установителен
иск в тази му част. Иска по чл. 422 от ГПК има за предмет
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение, като вземането в
исковото производство следва да е идентично
по предмет и основание с това в заповедното и правилата на чл. 214 от ГПК не намират
приложение в производството по чл. 422 от ГПК, поради което
въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това,
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение може да се заяви чрез
предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между
размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния
размер на вземането, при условията на чл. 210 от ГПК може да се
предяви осъдителен иск в това производство, какъвто не е предявен от ищеца в
настоящото производство. Въз основа на това съдът приема, че установителният
иск за установяване съществуването на вземането по издадената по ч. гр. д. № 913/2019
г. заповед за изпълнение извън основанието, посочено в заповедта е недопустим и
производството по исковете в тази част следва да бъде прекратено.
По отношение на останалите установителни искове съдът, като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба за подаване на писмен отговор и призовка за страна за открито съдебно заседание, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като те бъдат уважени.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК реализираните от ищеца съдебно деловодни разноски под формата на платена държавна такса в размер на за завеждане на исковото производство, както и юрисконсултско възнаграждение, следва да се уважат съобразно уважения размер на исковата претенция общо 213.68 лв.
С оглед приетото за установено относно размера на дълга на ответника към ищеца, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство по ч.гр.д. № 913/2019 г., по описа на PC - Балчик. Техният размер възлиза на 82.41 лв., представляващи заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв..
Водим от
гореизложените съображения и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
Прекратява
производството по предявените искове за сумата в размер на 35.40 лв. - такса за
оценка на досие, сумата 192.94 лв. - такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя и сумата
450.25 лв. - такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на Кредитопролучателя, като недопустими.
Решението в тази
му част подлежи на обжалване пред ОС - Добрич в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със
седалище
и адрес на управление***, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано
от Д.Б., чрез пълномощник П.Б. - юрисконсулт, със
съдебен адрес***, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4, ИМА ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ
СРЕЩУ Н.И.С., с ЕГН: **********,***, за сумата 731,29 лева /седемстотин
тридесет и един лева и 29 стотинки/, представляваща главница по договор за
кредит, ведно със законната лихва от 10.12.2019 г. до окончателното изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, със седалище и адрес
на управление***, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.,
чрез пълномощник П.Б. - юрисконсулт, със
съдебен адрес***, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4, ИМА ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ
СРЕЩУ Н.И.С., с ЕГН: **********,***, за сумата 119,08 лева /сто и деветнадесет лева и 08 стотинки/,
представляваща
договорна лихва за периода от 28.07.2017 г. до 13.07.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, със седалище и адрес
на управление***, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.,
чрез пълномощник П.Б. - юрисконсулт, със
съдебен адрес***, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4, ИМА ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ
СРЕЩУ Н.И.С., с ЕГН: **********,***, за сумата 91,76 лева /деветдесет н
един лева н 76 стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода от 28.07.2017 г. до 10.12.2019 г.
ОСЪЖДА Н.И.С. с ЕГН:**********,***,
да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със
седалище
и адрес на управление***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от Д.Б., чрез пълномощник П.Б.-юрисконсулт, със
съдебен адрес ***-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда “Лабиринт", ет. 2,
офис № 4, сумата в размер на 213.68лв., представляващи разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА Н.И.С. с ЕГН:**********,***,
да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със
седалище
и адрес на управление***, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано
от Д.Б., чрез пълномощник П.Б.-юрисконсулт, със
съдебен адрес***, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4, сумата в размер на 82.41
лв., представляващи разноски по ч.гр.д.
№ 913/2019 г. по описа на PC - Балчик.
Решението не
подлежи на обжалване.
Отмяна на
решението може да се поиска по реда на чл.240 ГПК пред Окръжен съд - Добрич.
СЪДИЯ: