Р Е Ш Е Н И Е
№ 920 / 15.7.2020г.
гр. П., 17.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 4388 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. А.С., срещу И.Б.Б., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 662.26 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент №**, находящ се в гр. П.,
ул. ***, от които главница в размер на 574.74 лева за периода от 01.12.2016 г.
до 30.04.2018 г. вкл, и 87.52 лева – лихва за периода от 07.02.2017 г. до
18.03.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка, и копие от вестник „СъП.”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. В хода на производството от страна на ищцовото дружество са представени –
заверено копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по наредбата за
държавните имоти от 29.10.1990 г., справка от Община П. за сключен граждански
брак, удостоверение за идентичност на административни адреси и удостоверение за
наследници.
Препис от исковата
молба е връчен на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което
на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същия е назначен особен
представител – адв. В.Б. е постъпил писмен отговор, с който предявените искове
се оспорват като неоснователни и недоказани. В тази връзка на първо място се
оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответницата. Посочва се,
че към исковата молба не са приложени никакви доказателства, че последната е
собственик или ползвател на имота. Възразява се срещу възникването на
облигационни отношения по силата на закона и общите условия на дружеството.
На следващо
място се твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си по доставка и продажба
на топлинна енергия като начислените суми не отговарят на изискванията на
Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Поддържа се, че в исковата молба не е
уточнено какви суми се претендират за топлинна енергия, БГВ и общи части, нито
на какво основание са начислени. Твърди се и че посочените стойности са
прогнозни. По тези съображения се иска исковата молба да бъде оставена без
движение до остраняване на посочените нередовности. Оспорва се представеното по
делото извлечение от сметка, както и редовността на счетоводството, водено от
ищеца. Твърди се и че претендираните суми са завишени. В
депозираното по ч.гр.д. № 2358/2019 г. по описа на Пернишкия РС възражение
ответницата прави възражение за погасяване на част от претенциите по давност.
В съдебно
заседание, проведено на 24.02.2020 г., процесуалният представител на ответника
адв. Б. заявява, че оспорва единствено собствеността върху процесния имот като
поддържа, че ответницата не е собственик нито ползвател на същия, поради което
и няма качеството на потребител на топлинна енергия през процесния период.
Заявява изрично, че не оспорва обстоятелствата, че за процесния период до
процесния имот реално е била доставяна топлинна енергия и че същата е отчитана
правилно, както и не оспорва размера на претендираните вземания. В тази връзка
съдът е приел окончателен доклад по делото, в който е посочил тези
обстоятелства като безспорни и ненуждаещи се от доказване, срещу което
страните, присъстващи в съдебното заседание, не са възразили.
В съдебно
заседание, проведено на 06.07.2020 г. явилият се представител на ищцовото
дружество изряза становище за основателност на исковете.
Особеният
представител на ответника счита исковете за неоснователни и иска същите да бъда
отхвърлени. Евентуално счита, че исковете са частично основателни предвид
участието на ответницата в съсобствеността на процесния имот.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1767/03.04.2019
г. по ч.гр.д. № 2358/2019 г. по описа на РС П.. Срещу последната длъжникът е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „СъП.“ от
29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация П.“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
От представен по делото договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 29.10.1990 г.
се установява, че имот с административен адрес гр. П., кв. *** е продаден на И.Б.Б.
и С.Д.Б.. От представено удостоверение от община П. пък е видно, че недвижим
имот с адрес гр. П., кв. *** е идентичен с имот с адрес гр. П., кв. ***, като
последният е действащият понастоящем административен адрес.
На следващо място от приложена по делото справка от
Община П. е видно, че на ***г. ответницата И.Б.Б. е сключила брак с С.Д.Б..
Липсват данни съпрузите да се развели преди смъртта на съпруга, настъпила на ***г.
От
представеното удостоверение за наследници на С.Д.Б. пък е видно, че същият е
починал на ***г. като е оставил за свои наследници съпругата си ответницата И.Б.Б.
и две деца Е.С.Н.и В. С.Б.-Я..
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 1767/03.04.2019 г. по ч.гр.д. № 2358/2019 г. на
ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал
възражение срещу същата в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила
след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между
топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от
момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е
всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази
връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени
доказателства следва извод, че ответницата има качеството на потребител на
топлинна енергия, доколкото е един от собствениците на процесния имот.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че имотът е придобит чрез
покупко-продажба от нейна страна и от страна на покойния й съпруг. По време на
извършване на продажната сделка видно от представената справка от Община П. купувачите
на имота: ответницата и С.Д.Б. са били в брак. Липсват данни този брак да е
бил прекратен с развод приживе на съпруга. Предвид и датата на придобиване на
имота – 29.10.1990 г. и релевантните разпоредби на действащия тогава Семеен
кодекс, съдът намира, че процесният имот е придобит от ответницата и съпруга й
в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. Липсват данни, а и твърдения
съпрузите да са се възползвали от възможността да изберат различен от СИО режим
на имуществените си отношения. В тази връзка между
ответницата и „Топлофикация-П.“ АД е налице валидно облигационно отношение.
Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и
действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР. Ответницата
отговаря за задълженията спрямо имота изцяло в лично качество, доколкото
съпругът й е починал още през 1993 г. т.е. далеч преди процесния период.
Следва да се отбележи и че по делото се представи удостоверение от община П.,
въз основа на което съдът прие за установено, че имотът, предмет на сделката
покупко продажба по представения договор за продажба, е идентичен на процесния
имот по исковата молба като промяната спрямо 1990 г., когато е изповядана
сделката, се дължи на промяна в административните адреси.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни
отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по
делото се установи, че същата е един от собствениците на топлоснабдения имот
през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество
доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха
въведени и други възражения въобще за промени във вещноправния статут на имота
след придобиването му.
На следващо място доколкото СИО върху процесния имот е прекратена поради
смъртта на един от съпрузите, а видно и от представеното удостоверение за
наследници С.Д.Б. е оставил за свои наследници съпругата си – ответницата И.Б.Б. и две
дъщери, то следва извод, че ответницата притежава 2/3 идеални части от
собствеността върху топлоснабдения имот. Това е така, доколкото след
прекратяване на СИО ответницата получава ½ идеална част от имота в
качеството си на собственик и отделно още 1/6 идеална част от имота като
преживяла съпруга и наследник на С.Д.Б. /1/2 + 1/6 = 2/3 идеални
части/. Останалата 1/3 идеална част се притежава от двете деца на починалия –
като всяко получава по 1/6 идеална част – по арг. от чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 5,
ал. 1 от Закона за наследството.
В допълнение следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с
отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки
че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
Доколкото
ответницата притежава само 2/3 идеални части от собствеността върху имота, то
същата следва да отговаря за задълженията относно същия в част съответна на
участието си в съсобствеността. В тази връзка претенцията за главница спрямо
ответницата е основателна до размер на сумата от 383.16 лева /2/3 х 574.74
лева/.
Разпоредбата
на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец
следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните
месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и
размера на законната лихва, настоящият състав намира, че обезщетението за
забава е в размер на 87.52 лева, считано от 07.02.2017 г. до 18.03.2019 г.
Съобразно
направените по-горе разяснения ответницата следва да отговаря за 2/3 части от
тази сума, т.е. за сумата от 58.35 лева / 2/3 х 87.52 лева/.
Възражение за погасяване по давност на посочените
суми за главница и обезщетение за забава е въведено с възражението по чл. 414
от ГПК срещу заповедта за изпълнение. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните
вземания са погасяват с изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.04.2019 г.
такава давност при процесен период 01.12.2016 г. до 30.04.2018 г. не е изтекла по отношение на нито едно от
претендираните вземания.
По така изложените доводи настоящият състав
намира исковите претенция за основателни и доказани частично, поради което
същите следва да бъдат уважени до сумата от 383.16 лева – главница за периода от
01.12.2016 г. до 30.04.2018 г. и до сумата от 58.35 лева – обезщетение за забава върху
съответните месечни плащания за периода от 07.02.2017 г. до 18.03.2019 г. като
за разликата до пълния претендиран размер претенциите следва да бъдат
отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 2358/2019 г. по описа на РС П.
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева,
от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на делото предвид уважения размер на исковите претенция от тази
сума на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50 лева.
Ответницата
претендира разноски в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение.
Посочените разноски са действително извършени видно от приложен договор за
правна защита и съдействие. Предвид отхвърлената част от претенциите от тази
сума следва да й бъдат присъдени 100 лева.
По
разноските в производството по гр.д. № 4388/2019 г. по описа на РС П. /исково
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на 25 лева
държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, 300 лева – разноски
за особен представител, 15 лева – такси за съдебни удостоверения и 20 лева –
такса за издаване на удостоверение за идентичност на административни адреси,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото
платежни документи претендираните разноски са действително извършени. В тази
връзка предвид уважената част от исковите претенции от претендираните общо 460
лева, следва да бъдат присъдени общо 306.67 лева.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в
чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че И.Б.Б., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 441.51 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия,
за имот – апартамент № ** находящ се в гр. П., ул. ***, от които главница в
размер на 383.16 лева за периода от 01.12.2016 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 58.35 лева – обезщетение за забава на месечните
плащания за периода от 07.02.2017 г. до 18.03.2019 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.04.2019 г. до окончателното плащане на сумата, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 2358/2019 г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо 220.75 лева, представляващи разликата
до пълния претендиран размер от 662.26 лева, от които 191.58 лева – разликата
до пълния претендиран размер на главницата от 574.74 лева за периода от 01.12.2016 г. до 30.04.2018 г.
вкл, и 29.17 лева - разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за
забава от 87.52 лева – обезщетение за забава на месечните плащания за периода
от 07.02.2017 г. до 18.03.2019 г. вкл.
ОСЪЖДА И.Б.Б., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация П.“
АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 50 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 2358/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо
306.67 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация
П.“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на И.Б.Б., с ЕГН: **********
сумата от общо 100 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
2358/2019 г. по описа на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 2358 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА