Определение по дело №4327/2023 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 475
Дата: 21 февруари 2024 г. (в сила от 21 февруари 2024 г.)
Съдия: Ангел Ташев
Дело: 20235220104327
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 475
гр. Пазарджик, 21.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220104327 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от С. С. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, чрез адвокат Е. А. А.- В. от АК П. с
адрес за връчване на съобщения и призовки: гр. ***, ул. „***“ № **, против С. П. Т., ЕГН
***, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, вх.* ет.* и адрес за призоваване: гр. ***, ул.
„***“ № ***, с която се иска от съда да постанови решение, с което ответницата да бъде
осъдена да прекрати неоснователните си действия, изразяващи се в недопускането на
ищцата да преминава през входната врата и стълбищната клетка, водещи до самостоятелен
обект с идентификатор 56277.502.145.1.2, с адрес: гр. П. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед номер РД- 18-24/20.06.204 година на
Изпълнителен директор на АГКК, представляващ: жилище и към подпокривно
пространство /таван/, които се намират в многофамилна жилищна сграда с идентификатор
56277.502.145.1, която е построена в гореописаният недвижим имот, с което й пречи да
упражнява правото си на собственост върху същите.
Обстоятелства, на които ищецът основава претендираното право и
предявения иск:
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик въз основа на наследство от
покойните й родители С. А. Г. и Т. П. Г.-бивши жители на гр. П. и въз основа на дарение от
брат й А. С. Г. на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 56277.502.145, с адрес: гр.***,
ул. „***“ № ***, площ: 243 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56277.502.145.1.1 на същия адрес, намиращ се на етаж * в сграда с
идентификатор 56277.502.145.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
56277.502.145 и заедно с целия самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56277.502.145.1.2, намиращ се на етаж * в сграда с идентификатор 56277.502.145.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56277.502.145.
Посочва, че ответницата е собственик на останала ½ ид.ч. от част от горепосочения
недвижим имот, ½ ид. част от самостоятелният обект с идентификатор 56277.502.145.1.1 и
на целият самостоятелен обект с идентификатор 56277.502.145.1.3, въз основа на наследство
от покойната й майка Е. А. Ц.
Самостоятелните обекти се намирали в една жилищна сграда с общ вход и
1
единствено стълбище, чрез които може да се стигне до тях.
Твърди, че преди 8 г. ответницата сменила и заключила единствената входна врата
към единствената стълбищна клетка, която обслужвала самостоятелните обекти.
Ответницата не предоставила ключ и не допуска ищцата да преминава по стълбището и да
ползва жилището, което притежава и част от подпокривното пространство, с което й пречи
да упражнява правото си на собственост върху описаните по-горе недвижими имоти.
Посочва, че преди известно време, ответницата й се обадила, че има теч и фасадата на
къщата била мокра. Когато пристигнала със съпруга й в имота, тя отново отказала да ги
допусне да влезнат и стигнат до жилището си, поради което се наложило да поискат
съдействие от полицията. След като влезли, констатирали щети в тяхното жилище.
Сочат, че ответницата твърдяла, че тя е собственик на входа и ищцата трябвало да си
направи нов. Посочва, че с протокол от 22.03.1967 г. по гр.д.158 от 1967 година по описа на
PC Пещера наследодателите им учредили взаимно право на строеж с определено кой на
какво от построената сграда ще бъде собственик. Никъде в този протокол не било
предвидено и уговорено между съсобствениците, че всеки ще изгради отделен вход и
отделно стълбище, за обслужване на етажа, на който ще стане собственик. Поради тази
причина ищцата подала искане до общ. П., да и бъде предоставено копие от одобрения
архитектурен проект, въз основа на който е построена жилищната сграда, за да се установи
било ли е предвидено построяването на отделен вход и стълбище, които да обслужват
нейното жилище. В отговор на искането й, общ. П. изпратила писмо, с което й отговаря, че в
архива на общинска администрация не са открити проекти за жилищната сграда.
Излага твърдения за подадени жалби срещу ответницата в РУ на МВР гр. П. и в РП
П..
Посочва, че изпратила и нотариална покана на ответницата, която й била връчена от
нотариус Г. К., с район на действие PC-Пещера. Със същата я поканила да й предостави
един брой ключ от единствената входна врата на жилищната сграда, за да има достъп до
жилището си спокойно. В отговора посочила, че входа е неин и няма да й предостави ключ.
Сочи, че с Решение от 02.12.1999 г. на РС Пещера по гр.д. № 525 от 1999 г. бил
определен начина на реално ползване на незастроената част от гореописаният недвижим
имот между собствениците на имота към онзи момент. На наследодателите на ответницата
било предоставено за ползване празното дворно място, в което попадал и единственият вход
на жилищната сграда, като в съдебното решение никъде, не било записано, че
наследодателите на ответницата стават собственици на този единствен вход, че
праводателите на ищцата и тя самата не могат да го ползват и че се задължават да изградят
нов вход и стълбище, за да стигнат до жилището си. С това съдебно решение било
разпределено единствено и само ползването на незастроеното дворно място.
Твърди, че в случая дяловете им в общите части са равни и като етажен собственик
притежава право на собственост върху външната входна врата, стълбите и подпокривното
пространство и като такъв има право да ги ползва. Ответницата С. Т. без правно основание я
лишава от достъп до единствената входната врата на жилищната сграда, единственото
стълбище, което обслужва отделните етажи и достъп до подпокривното пространство, за да
обслужва комините, които ползва, с което й пречи да упражнява правото си на собственост.
Претендира разноски и сочи доказателства.
Правна квалификация:
При така изложените твърдения съдът счита, че е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл.109 ЗС.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответната страна, в който излага
2
доводи по допустимостта и неоснователността на исковата претенция.
Обстоятелства, на които ответникът основава възраженията си:
Твърди, че по силата на Решение на РС Пещера по гр.д.№525/1999 г., ведно със
скица, неразделна част от него се установявало, че единствения вход попада изцяло в
дворното място, разпределено за ползване на праводателите на ответницата, респективно на
входа за приземния етаж на ответницата се намирал в частта от дворното място
разпределено на ищцата, поради което и ответницата нямала достъп до приземния етаж, от
който притежава ½ ид.ч..
Твърди, че в исковата молба, по която било образувано гр.д. № 525/1999 г. по описа
на РС Пещера, ищците са заявили желанието си да се раздели дворното място, съобразно
правата им. Заявили са, че искат да си направят самостоятелен вход само за техния 1-първи-
редовен жилищен етаж, срещу тяхната врата за двора. Сочи, че ищцата лично е участвала в
съдебното производство по делото и изрично тя и нейните праводатели са заявили
желанието да си направят самостоятелен вход към жилищната сграда, тъй като общият вход
им създавал значителни неудобства и спорове, поискали са да им се осигури „възможност да
си изградят стълбище към първи етаж, за което в по-късен момент било дадено и
разрешение за проектиране и строителство, което не било реализирано от ищцата през 2014
г..
Твърди, че жилищната сграда нямала обособени тавански помещения, а подпокривно
пространство, т.е страните не притежавали обособени тавански помещения.
Смята, че страните са обвързани от постановеното от РС Пещера решение по гр.д.
№525/1999 г. и в годините са приели и упражняват правото си на реално ползване по начина
определен съгласно постановеното решение.
Доказателствени искания:
С исковата молба и отговора на исковата молба са направено искания за приемане на
представени писмени доказателства, което се явява основателно, поради което същите
следва да бъдат допуснати до събиране, като относими и допустими.
Основателни се явяват доказателствените искания на страните за събиране на гласни
доказателства, чрез разпит на по двама свидетели при режим на довеждане.
Основателно е доказателственото искане на ответника - на основание чл.176 ГПК да
бъде задължена ищцата С. С. П. да се яви лично в съдебно заседание и отговори на
въпросите: заявено ли е искане в подадена искова молба ,по което е образувано гд.
№525/1999 г. на PC Пещера да си направят самостоятелен вход само за първия жилищен
етаж,срещу тяхната врата за двора и да им се осигури възможност да си изградят стълбище
за първия етаж,с всички законни последици; заявила ли е искане до общ. Пещера през 2014
г. за извършване строителство на стълбище с площадка с площ около 32 кв.м..
Основателно, допустимо и относимо към предмета на делото е доказателственото
искане на ищцата за назначаване на СТЕ, по която вещото лице да се запознае с
приложените към делото документи и извърши оглед на процесната сграда, да отговори на
въпросите поставени в ИМ.
Основателно се явява и доказателствено искане на ищцата - да бъдат изискани от ТО-
Велинград към Районна прокуратура Пазарджик копие от всички документи, събрани по
преписката образувана по повод на жалбите на ищцата до РУ- Пещера, която е с входящ
3
номер 315000-2823 от 12.07.2023 г. и жалба в ТО-Пещера към РП Пазарджик, която е с вх.
номер 3656/23 от 12.07.2023 г.
На основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК БЕЗСПОРНО между страните и ненуждаещо се от
доказване е, че ищцата е собственик въз основа на наследство от покойните й родители С.
А. Г. и Т. П. Г.-бивши жители на гр. П. и въз основа на дарение от брат й А. С. Г. на ½ ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор 56277.502.145, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, площ:
243 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56277.502.145.1.1 на същия адрес, намиращ се на етаж * в сграда с идентификатор
56277.502.145.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56277.502.145 и заедно с
целия самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.502.145.1.2, намиращ се на етаж
* в сграда с идентификатор 56277.502.145.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
56277.502.145, а ответницата е собственик на останала ½ ид.ч. от част от горепосочения
недвижим имот, ½ ид. част от самостоятелният обект с идентификатор 56277.502.145.1.1 и
на целият самостоятелен обект с идентификатор 56277.502.145.1.3 въз основа на наследство
от покойната й майка Е. А. Ц. Не е спорно, че самостоятелните обекти се намират в една
жилищна сграда с общ вход и единствено стълбище, чрез които може да се стигне до тях. Не
е спорно и че с Решение от 02.12.1999 г. на РС Пещера по гр.д. № 525 от 1999 г. бил
определен начина на реално ползване на незастроената част от гореописаният недвижим
имот между собствениците на имота. На наследодателите на ответницата било предоставено
за ползване празното дворно място, в което попадал и единственият вход на жилищната
сграда
На основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че
съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на ищеца по главния иск, че в негова тежест е да установи, чрез пълно и
главно доказване, че е собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
56277.502.145, с адрес: гр. *** ул. „***“ №** площ: 243 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.502.145.1.1 на същия адрес, намиращ
се на етаж * в сграда с идентификатор 56277.502.145.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56277.502.145 и заедно с целия самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56277.502.145.1.2, намиращ се на етаж * в сграда с идентификатор
56277.502.145.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56277.502.145, че
поведението на ответницата, изразяващо се в е в недопускането на ищцата да преминава
през входната врата и стълбищната клетка, водещи до самостоятелен обект с идентификатор
56277.502.145.1.2 и пречи да упражняват правото си на собственост в пълен обем.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи твърденията си в отговора
на исковата молба.
На основание чл.140, ал.3 ГПК, следва да се напътят страните към медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 от ГПК, РС Пазарджик
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 03.04.2024 год. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
4
връчване на препис от настоящото определение и отговора на исковата молба на
ищеца.
Съобщава на страните си проекта за доклад.:
ДОПУСКА до събиране представените с исковата молба и с отговора на искова
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане по двама свидетели на страните, като
определя срок за провеждане на разпити следващото съдебно заседание /чл.158 ГПК/.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.176 ГПК ищцата С. С. П. да се яви лично в съдебно
заседание и отговори на въпросите: заявено ли е искане в подадена искова молба ,по което е
образувано гд.№525/1999 г. на PC Пещера да си направят самостоятелен вход само за
първия жилищен етаж,срещу тяхната врата за двора и да им се осигури възможност да си
изградят стълбище за първия етаж,с всички законни последици; заявила ли е искане до общ.
П. през 2014 г. за извършване строителство на стълбище с площадка с площ около 32 кв.м..
УКАЗВА неблагоприятните последици на чл.176, ал.3 ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА от ТО Велинград към РП Пазарджик копие на преписка образувана
по повод на жалбите на С. С. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ №*
до РУ- П., която е с входящ номер 315000-2823 от 12.07.2023 г. и жалба в ТО-П. към РП П.
която е с вх. номер 3656/23 от 12.07.2023 г.
УКАЗВА на третото-неучастващо по делото лице, че изисканите документи следва да
бъдат предоставени в едноседмичен срок от получаването на съобщението.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза с вещо лице Б. Г. и задача, след като
се запознае с материалите по делото и извърши оглед на процесния недвижим имот да даде
отговор на поставените в ИМ въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит, явяващ се възнаграждение за вещото лице в размер на 300
лева, вносим в 1-седмичен срок от ищцовата страна от получаване на съобщението.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Б. Г., след внасяне на депозита, С УКАЗАНИЕ за
представяне на заключенията най-малко една седмица преди датата на насроченото съдебно
заседание и представяне на Справка-декларация по чл.23 от Наредба № Н-1 от 14 февруари
2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
БЕЗСПОРНО между страните и ненуждаещо се от доказване е, че ищцата е
собственик въз основа на наследство от покойните й родители С. А. Г. и Т. П. Г.-бивши
жители на гр. П. и въз основа на дарение от брат й А. С. Г. на ½ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 56277.502.145, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №*** площ: 243 кв.м., ведно с ½
ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.502.145.1.1 на същия адрес,
намиращ се на етаж * в сграда с идентификатор 56277.502.145.1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 56277.502.145 и заедно с целия самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56277.502.145.1.2, намиращ се на етаж * в сграда с идентификатор
56277.502.145.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56277.502.145, а
ответницата е собственик на останала ½ ид.ч. от част от горепосочения недвижим имот, ½
ид. част от самостоятелният обект с идентификатор 56277.502.145.1.1 и на целият
самостоятелен обект с идентификатор 56277.502.145.1.3 въз основа на наследство от
5
покойната й майка Е. А. Ц. Не е спорно, че самостоятелните обекти се намират в една
жилищна сграда с общ вход и единствено стълбище, чрез които може да се стигне до тях. Не
е спорно и че с Решение от 02.12.1999 г. на РС Пещера по гр.д. № 525 от 1999 г. бил
определен начина на реално ползване на незастроената част от гореописаният недвижим
имот между собствениците на имота. На наследодателите на ответницата било предоставено
за ползване празното дворно място, в което попадал и единственият вход на жилищната
сграда
На основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че
съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на ищеца по главния иск, че в негова тежест е да установи, чрез пълно и
главно доказване, че е собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
56277.502.145, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, площ: 243 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.502.145.1.1 на същия адрес, намиращ
се на етаж * в сграда с идентификатор 56277.502.145.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56277.502.145 и заедно с целия самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56277.502.145.1.2, намиращ се на етаж * в сграда с идентификатор
56277.502.145.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56277.502.145, че
поведението на ответницата, изразяващо се в е в недопускането на ищцата да преминава
през входната врата и стълбищната клетка, водещи до самостоятелен обект с идентификатор
56277.502.145.1.2 и пречи да упражняват правото си на собственост в пълен обем.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи твърденията си в отговора
на исковата молба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за извънсъдебно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл.238, ал. 1 от ГПК, ако не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, последиците по чл. 238,
ал. 2 от ГПК, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ срещу ищеца, ако той не се
яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението е окончателно.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6