О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №2238
гр.Пловдив, 31.10.2019г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
въззивно гражданско отделение, VI -ти граждански състав, в закрито съдебно заседание
на 31.10.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа въззивно частно гражданско дело № 2353 по описа
за 2019г., докладвано от съдия Виделина Куршумова, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано е по възражение на длъжника С.Щ.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № 7145 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК от 07.08.2018г.,
издадена по ч. гр. д. № 12226 по описа на РС Пловдив за 2018г., II бр. с. Във
възражението длъжникът твърди, че заповедта за незабавно изпълнение не му е
връчена надлежно, тъй като живеел постоянно на адреса в гр. Пловдив, а поканата
за доброволно изпълнение /ПДИ/ не му е връчена лично, нито е намерил залепени
съобщения на постоянни си адрес от ЧСИ. Освен това ПДИ била връчена на
възрастния му баща, който не разбрал какво получава, тъй като текстът бил
изписан с много малък шрифт.Баща му бил инвалид, незрящ, с 86% степен на
увреждане. Позовава се на особени непредвидени обстоятелства, довели до
пропускане на срока за възражение по реда на чл.414, ал.2 ГПК. През м. април 2018г.
ЧСИ С.Я., с рег. № 844, с район на действие Софийски градски съд, чрез
залепване му връчил покана от „Първа инвестиционна банка“ АД, при получаването
на която длъжникът твърди, че останал с впечатление за връчването на покана за
доброволно изпълнение и в законовия срок подал възражение, адресирано до ЧСИ Я.. На 29.11.2018 г. чрез баща му Щ. Н. му била
връчена същинска Покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 3227/2018г. по
описа на ЧСИ С. Я.за задължението му към взискателя „Първа инвестиционна банка“
АД, с приложена заповед за изпълнение № 7145/07.08.2018г. по ч. гр. д. № 12226
по описа на РС Пловдив за 2018г., II бр. състав. Баща му му съобщил по
телефона за получения документ, без да му обясни какво съставлява същия,
длъжникът бил възпрепятстван да вземе документа лично от баща си и нямало как
да разбере веднага, че това всъщност е
ПДИ. Все пак на 13.12.2018г. подал възражение отново чрез ЧСИ С. Я., което
възражение погрешно наименувал „Жалба по реда на чл. 407 от ГПК против покана
за доброволно изпълнение на ЧСИ Я.“.Отделно от това погрешно адресирал жалбата
до Окръжен съд Пловдив чрез ЧСИ, несъобразявайки, че трябва да я подаде до РС Пловдив по ч. гр. д. № 12226/2018г., II бр. състав.
Действителната му воля била да възрази, че не дължи задълженията по заповедта
за изпълнение и изпълнителния лист и че при връчването на документи по
изпълнителното дело са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва за
връчено от ЧСИ Я. съобщение с указания за отстраняване нередовности на жалбата
като в срок е изпълнил същите, но жалбата му не била придвижена, поради което
подал жалба до СГС. На 05.02.019 г. е получил съобщение от СГС, че жалбата му
няма характер на жалба и следва да сезира Инспектората към Министерство на
правосъдието или Камарата на ЧСИ. До момента не бил уведомен какво се случва с
възражението му, а след справка в РС Пловдив по ч.гр.д.№ 12226/2018 г.
установил, че по същото не е постъпило възражение. По тези съображения моли
възражението му да бъде прието, а изпълнението на издадената заповед да бъде
спряно и делото да се върне на РС Пловдив с указания за провеждане на
процедурата по чл.415, ал.1 ГПК.
Направено е особено искане за
спиране на изпълнително дело № 3227/2018 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 от
КЧСИ, което е оставено без уважение с Определение № 1739 от 02.09.2019 г.
постановено по в.ч.гр.д.№ 2036 по описа на ОС Пловдив, VII гр.с.
След изпълнение на процедурата по
администриране на възражението, съгласно указанията в горецитираното
определение, в законоустановения срок е постъпил отговор
от заявителя „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: *********. Възражението се
оспорва като просрочено, респ. недопустимо, евентуално като неоснователно и се
моли същото да не бъде приемано.Претендират се направените в производството
разноски.
Пловдивският
окръжен съд при извършената служебна проверка за допустимостта на
производството намира, че възражението е подадено от процесуално легитимиран
субект, пред надлежния за разглеждането му съд, насочено е срещу акт, който
подлежи на атакуване по този ред и са изложени твърдения за наличие на особени
непредвидени обстоятелства, попречили за подаване на възражението в
законоустановения срок, поради което е процесуално допустимо и подлежи на
разглеждане по същество.
Въззивният съд намира за
неоснователен довода за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. В
случая издадената заповед за незабавно изпълнение е връчена от съдебния
изпълнител на основание чл. 418, ал. 5 от ГПК съобразно изискванията на
посочената разпоредба, с отбелязване за издаден изпълнителен лист и прилагане
на копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта. Връчването е
извършено надлежно на 29.11.2018 г. при спазване на процедурата по чл. 46, ал.
1 и ал. 2 от ГПК чрез бащата на длъжника, което се установява от приложената по
делото разписка. Същевременно длъжникът признава, че ПДИ е била връчена на баща
му на 29.11.2018 г., както и посочва, че бащата му му е съобщил за връчения
документ по телефона. Неоснователно е възражението, че шрифтът на текста в ПДИ
е бил изписан много малък, тъй като
законът не поставя изискване за
шрифт при изготвяне на ПДИ, а в случая ПДИ е изготвена в изпълнение на утвърдените образци
на книжа съгласно Наредба
№7/22.02.2008г. за утвърждаване на образците от книжа, свързани с връчването по
ГПК. Не се доказва възражението, че
бащата на длъжника е бил незрящ, тъй като представеното експертно решение №
1105 от 09.06.2016 г. свидетелства за други заболявания диабет, хипертония и
дископатия, довели до неговата намалена работоспособност с 86 %, но не и за
увреждане на зрението му. Не се доказва
наличието на особени непредвидени обстоятелства, както длъжникът неправилно
твърди. От представената с възражението -жалбата вх.№ 056844/13.12.2018 г. с
наименование „жалба по реда на чл.407 ГПК“ против покана за доброволно
изпълнение от ЧСИ Я. по изп. дело № 3227/2018г. се установява, че в срока за
подаване на възражението, длъжникът се е запознал със оспорваната заповед за
незабавно изпълнение от 07.08.2018г., доколкото препис същата е била приложена
към жалбата му, а тя е подадена в последния
ден на срока за подаване на възражение. Твърдението,
че действителната му воля е била да възрази, че не съществува задължението по
издадената заповед, не кореспондира със съдържанието на подадената жалба на
13.12.2018г., приложена към възражението.В същата са изложени оплаквания за
допуснати процесуални нарушения от ЧСИ и е направено искане за прекратяване на
изпълнителното дело, респ. за обезсилване на издадения изпълнителен лист, но не
е оспорено съществуването на вземането.При това положение ЧСИ Я. не е имал основание
да квалифицира постъпилата жалба като възражение против издадената заповед за
незабавно изпълнение и да я изпраща по компетентност на заповедния съд, респ.
последният не е имал задължение да дава писмено указания на длъжника за
отстраняване на нередовности с прилагане на съответния образец от възражение на
основание чл. 425, ал. 2 от ГПК. Нещо повече, по отношение на тази жалба има
изрично произнасяне от ОС Пловдив с Определение от 16.07.2019 г., постановено
по в.ч.гр.д.№ 1331 по описа на съда за2019г., VIII
гр.с., с което е прието, че с жалбата не се атакува заповедта, въз основа която
е издаден изпълнителния лист и същата е оставена без уважение.
Неоснователно е и твърдението за
подадено възражение на 24.04.2018 г., доколкото от съдържанието на същото,
което е представено с вх.№ 020719/24.04.2018 г. на ЧСИ Я. се установява, че с него се оспорват
изрично посочени нотариални покани на кредитора и то преди образуване на заповедното
производство /което е образувано на 04.06.2018 г./ и издаване на заповедта за
незабавно изпълнение.
При тези данни съдът намира, че длъжникът по
процесната заповед за незабавно изпълнение, не е доказал възражението си, че
същата не му е връчена надлежно, както и че не е могъл да подаде възражение
поради наличие на особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да
преодолее.С оглед на това не е налице основание възражението по чл. 423 от ГПК
да бъде прието. При
този изход на делото и предвид направеното искане в полза заявителя следва да
се присъдят направените в настоящето производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Така
мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ
ПРИЕМА възражение
по реда на чл. 423 ГПК от С.Щ.Н., ЕГН ********** *** против Заповед № 7145 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 07.08.2018г., издадена по ч. гр. д. № 12226 по
описа на РС Пловдив за 2018г., II бр. с.
ОСЪЖДА С.Щ.Н., ЕГН ********** *** да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. софия, бул. „Драган Цанков“ № 37,
представлявана от изпълнителните директори Н. Н. и С. П., направените разноски
в производството в размер на 150 лева.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.