№ 20654
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20221110116873 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основА.е чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т...“ ЕАД за осъждане на ответниците А. С. Е. и Л. С. Д., да заплатят
вземА.я за продажна цена на доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената на обща стойност 2140.85
лв. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“ бл. ....
Ищецът „Т...“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, а след 12.03.2014 г. по новите общи условия – в същия срок
след публикуване на цената в профила на купувача на интернет стрА.цата на доставчика.
Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца следните суми: А. С. Е. 3/4 от
дълга - сумата от 1325,56 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 30.3.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 254,89 лв. за периода от
15.9.2019 г. до 07.02.2022 г., главница за дялово разпределение за имота в размер на 20,61
лв., мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение в размер на 4.56 лв.
за периода от 03.03.2019 г. до 07.2.2022 г., Л. С. Д. 1/4 от дълга - сумата от 441,85 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018
г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 30.3.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за забава в размер на 84,96 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 07.02.2022 г.,
главница за дялово разпределение за имота в размер на 6,87 лв., мораторна лихва за забава
върху главница за дялово разпределение в размер на 1.52 лв. за периода от 03.03.2019 г. до
07.2.2022 г. Претендира разноски
1
Ответникът А. С. Е., редовно уведомена, не е депозирала отговор в срока по чл. 131
ГПК. Ответникът Л. С. Д. чрез назначен от съда особен представител оспорва исковете по
основА.е и размер. Прави възражение за давност.
Третото лице – помагач "Т..." ЕООД не изразява становище по съществото на правния
спор.
Съдът, като съобрази правните доводи на стрА.те, събрА.те писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за тях е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирА.я размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирА.я размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендирА.те вземА.я.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между стрА.те по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
От събрА.те по делото доказателства, а именно Договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ от 20.04.1979 г. се установява, че С. Г. Е. е
собственик на топлоснабден имот с аб.№ 169252, а именно: апартамент № 65, находящ се в
гр. София, ж.к. Люлин, бл.... От приложеното към исковата молба на лист 27 от делото
Удостоверение за идентичност на имота от СО, район „Люлин“ се установява, че бл.409 с
входове от А до Ж е идентичен на бл.13-19, ул.410, ж.к. „Люлин“, гр.София. По делото
стрА.те не спорят, че процесният имот е придобит по време на брака между С. Г. Е. и А. С.
Е., тъй като по делото не е постъпил отговор на исковата молба от А. Е.. Следователно
съобразно процесния период, предявен от ищеца с исковата молба и действащата
нормативна уредба наследниците С. Г. Е. са клиенти на топлинна енергия. Съобразно
изготвената по делото справка от НБДН законни наследници на С. Г. Е. са А. С. Е. – съпруга,
Л. С. Д. – дъщеря и Виктор С.ев Е. – син. Съобразно разпоредбите на чл.5 и чл.9 от ЗН всяка
един от наследниците дължи по 1/3 идеална част от натрупА.те наследствени задължения,
но предвид диспозитивното начало в гражданския процес, съдът се явява обвързан от
петитума на исковата молба и посочените в същия квоти. Поради липсата на постъпил от А.
Е. отговор на исковата молба, съдът приема, че същата не оспорва твърдението на ищеца за
размер на наследствената и квота възлизащ на ¾. С оглед оспорването на исковете от страна
на ответника Л. С. Д., съдът приема, че същата следва да отговоря до размера посочен в
исковата молба, а именно 1/4.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
2
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувА.. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирА. подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показА.ята на
топломерите в отделните имоти.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрА.я от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изисквА.ята на тази наредба
и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържА.ето на договора за продажба на топлинна енергия между стрА.те, който на
основА.е чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е
съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен №
155439 от „Т...“ ЕООД. Съгласно заключението, количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. За процесния период м.05.2018 г. – 30.04.2020 г. фирмата за ДР е отчитала уредите в
имота. По време на отчетите са попълнени документите за главен отчет, които са подписА.
от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. По данни на ФДР в
процесното жилище е имало 1 монтирано отоплително тяло и съответно е монтиран 1
топлоразпределител. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява
служебна ТЕ, отдадена от щранга. Изравнителните сметки, издадени от ФДР съдържат ТЕ за
отопление на имота, ТЕ за подгряване на топла вода. ТЕ за общи части не се начислява.
3
Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за
топлоснабдяване.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна
енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 1733.86 лв.
Предвид горните изводи за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба само от
ответника Л. С. Д.. С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
в общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указА.я,
дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело №
3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност
съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащА.ята да са еднакви по размер.
Следователно и вземА.ята на “Т...” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-
годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на
който вземА.ята за цената на “Т...” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко
едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. Вземането е срочно, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т е. общата фактура
за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Подаването на исковата молба прекъсва течението на давностния срок. Исковата
молба, е подадена на 30.03.2022 г., така че вземА.ята извън погасителната давност са тези,
чиято изискуемост е настъпила след 30.03.2019 г. /чл. 114, ал.1 ЗЗД/. Процесният период
касае вземА.я от м.5.2018 г., т. е. първото вземане е възникнало едва на 31.05.2018 г.
Вземането за м.5.2018 г. съобразно ОУ на ищеца става изискуемо на 15.07.2018 г., но в
случая следва да се съобрази и, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е
спрял на основА.е чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, т. е. изискуемостта на първото вземане в процесния
период това за м.5.2018 г. е настъпила на 22.09.2018 г., поради което възражението за давност
е основателно за вземА.ята за периода м.05.2018 г. – м.01.2019 г., чиято изискуемост е
настъпила преди 30.03.2019 г., които вземА.я съобразно заключението на вещото лице по
изслушаната СТЕ възлизат на 311.07 лв., респ. погасени по давност са вземА.ята за периода
м.05.2018 г. – м.01.2019 г. включително спрямо ответника Л. С. Д., в размер на 77.76 лв.
видно от изслушА.те по делото СТЕ. Ето защо, искът за главница спрямо нея следва да се
4
уважи за сумата от 364.08 лв., ведно със законната лихва, считано от 31.03.2022 г. до
погасяването, представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.02.2019 г. –
30.4.2020 г., като искът подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 441.85 лв. и за
периода 01.05.2018 г. – м.01.2019 г., като погасен по давност.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрА.я от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изисквА.ята на тази наредба
и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържА.ето на договора за продажба на топлинна енергия между стрА.те, който на
основА.е чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горното ищецът се легитимира като субект, който има право да получи цената
на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените искове за
установяване на дължимостта на тази сума в полза на ищеца, в качеството му на продавач на
топлинна енергия, се явяват установени по основА.е.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.01.2019 г.–
м.04.2020 г. възлиза на сумата от 27.49 лв., определен при съобразяване на счетоводна
справка на ищеца. Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването
им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за м.01.2019 г. е започнала да
тече от 01.06.2019 г., като срокът на погасителната давност не е изтекъл, тъй като срокът на
погасителната давност е бил спрян за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., съгласно
ЗМДВИП. Т. е. срокът на погасителната давност е спрян за 2 месеца и седем дни.
По искове с правно основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от стрА.те.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с оглед на
което в случай на забава съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземА.я приложение намират
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувА. във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32,
5
ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС,
в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура
от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответника А. Е. за сумата от 254.89 лв. за
периода 15.09.2019 г. - 07.02.2022 г. и към ответника Л. С. Д. в размер на 84.96 лв. за периода
15.09.2019 г. - 07.02.2022 г., която съдът, съобразявайки погасената по давност част от
главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по всяка от двете
изравнителни сметки и с помощта на онлайн калкулатор, изчисли на основА.е на чл. 162
ГПК.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред съда,
поради което акцесорната претенция за лихва в размер 6.08 лв. се явява
неоснователна.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете стрА.. На ответника Л. С.
Д. обаче не се следват разноски, тъй като е представлявана в производството от назначен от
съда осебен представител на разноски на ищеца. На основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на направените от него разноски съобразно размера на уважените претенции в размер
общо на 900.98 лв. държава такса, депозит за вещо лице и за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. С. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“ бл. ..., да
заплати на „Т...” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Яс...
по иска с правно основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата от 1325.56 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018
г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 30.3.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за забава в размер на 254.89 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 07.02.2022 г.,
главница за дялово разпределение за имота в размер на 20.61 лв., мораторна лихва за забава
върху главница за дялово разпределение в размер на 4.56 лв. за периода от 03.03.2019 г. до
07.2.2022 г., както и на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 675.73 лева, разноски в
производството, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“ бл. ....
ОСЪЖДА Л. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „К..., да заплати на „Т...”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Яс... по иска с правно
6
основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата от 364.08 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г.,
ведно със законна лихва от 30.3.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
забава в размер на 84.96 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 07.02.2022 г., главница за дялово
разпределение за имота в размер на 6.87 лв., както и на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
225.25 лева, разноски в производството, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Люлин“ бл. ..., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия до пълния предявен
размер от 441.85 лв. и за периода 01.05.2018 г. – м.01.2019 г., като погасен по давност и иска
за мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение в размер на 1.52 лв. за
периода от 03.03.2019 г. до 07.2.2022 г..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на "Т..." ЕООД като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на стрА.те.
ПРЕПИС от решението да се връчи на стрА.те.
Банкова сметка на „Т...” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7