Решение по дело №4888/2018 на Районен съд - Варна

 

РЕШЕНИЕ

 

№1305/27.6.2019г.

Година 2019                             Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                     двадесет и трети състав

На   седемнадесети юни                                     Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                                         Съдия  Даниела Михайлова

Секретар   Пламен Пламенов

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 4888  по описа на съда за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ Ш.“ ЕООД, представлявано от  Г.Х.Б.   против Наказателно постановление № 03-009713 / 12.07.2018г. на   Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Ш.“ ЕООД е наложено административно наказание „  Имуществена санкция" в размер на 2 500  лева, на основание чл. 414 ал.1  от КТ.   

                С жалбата  се твърди, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със съставяне и връчване на акта за извършеното нарушение , че неправилно е била ангажирана отговорността  на дружеството, както и че самото нарушение не е извършено.Поради тези и други съображения се иска отмяна на наказателното постановление.

          В съдебно заседание , въззивната страна,  редовно призована,  представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.  А. отново  пледира за отмяна на постановлението като изразява становище, че   в хода на производството е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като актът не е бил връчен по реда на ЗАНН.   

            Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание  се явява упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от    фактическа   страна следното:  

           На 02.04.2018г.служители на Дирекция ИТ – Варна – св.М.М. и св.Д.Д.,    извършили   проверка в пекарна, стопанисвана от „Ш.“ ЕООД ***, до училище „П.Яворов“.В обекта към него момент се намирал св.Б.Б., който бил съпруг на въз.Б. и бил назначен на длъжност „ ситничар“.Двете свидетелки огледали оборудването в пекарната и установили, че в нея има туч за приготвяне на палачинки и машина за дюнер, които се захранвали с газ.Към всеки от уредите имало газова бутилка, като тази за машината за дюнер, която функционирала, се намирала под нея и на по-малко от 5 метра от открития огън.По време на проверката обекта работел и св.Б. обслужвал клиенти.Св.М. връчила на свидетеля призовка , в която били описани документи, които следвало да бъдат представени в Д“ИТ“-Варна на 17.04.2018г.На посочената дата обаче не се явил представител на дружеството.Поради това св.М. разговаряла по телефона с въз.Б., като й разяснила, че при проверката са установени нарушения на трудовото законодателство.Обяснила е, че е съставен протокол от проверката, като й съобщила и неговото съдържание.Св.М. уведомила въз.Б. още за това, че необходимите документи не са били представени в инспекцията и за констатираните нарушения в обекта следва да се образува административно-наказателно производство.Поради това и въз.Б., в качеството й на управител на „Ш.“ ЕООД била поканена да се яви на 23.04.2018г. в Д“ИТ“-Варна за съставяне на актове.Писмена покана за съставяне на актове била изпратена и на адреса на дружеството, посочен в ТР, а именно в жк.“Вл.Варненчик“, бл.212, вх.4, ет.5.Съобщение за поканата било публикувано и в интернет-страницата на ИА“ГИТ“-София.Пощенската пратка била върната в цялост като непотърсена.

           Поради това на 25.04.2018г., при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН св.М. съставила против „Шопкинята“ ЕОД акт за установяване на нарушение за това, че на 02.04.2018г. е допусната до експлоатация бутилка с газ „ пропан-бутан“ на отстояние по-малко от пет метра от източника на открит огън-машина за дюнер.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.275 ал.1 от КТ вр. чл.165 ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работното място и при използване на работното оборудване и чл225 ал.1 т.3 и чл.130 от Наредба за устройството и безопасната експлоатация и технически надзор на съоръженията под налягане.

            След съставяне на акта св.М. предприела действия по неговото връчване.До въз.Б. била изпратена покана за явяване на 02.05.2018г. в Д“ИТ“-Варна за връчване на актовете.Пратката отново била върната като непотърсена.След това екземпляр от съставения акт бил изпратен на адреса на управление на дружеството, вписан в Търговския регистър, на адреса на управление, посочен в учредителния акт , на постоянния и настоящ адрес на въз.Б. и на адреса на проверения обект.Пратката от личния адрес на въззивницата се върнала в цялост с отбелязване „ преместен“, а останалите в   цялост като непотърсени.Поради това 25.06.2018г. св.М. изготвила Съобщение № 10, в което описала предприетите действия по ангажиране на отговорността на „Ш.“ ЕООД, съставените актове и направените опити за тяхното връчване.Това съобщение било поставено на таблото за обявления в Д“ИТ“-Варна и в интернет –страницата на ИА“ ГИТ“-София.В него изрично било посочено, че на основание чл.416 ал.3 и ал.4 от КТ актовете се считат за връчени след седем дневен срок от поставяне на съобщението.То  било свалено на 03.07.2018г., за което в него било направено съответното отбелязване.Било прието, че съставения акт по този начин е бил връчен.

            На 12.07.2018г. било издадено и наказателното постановление, с което наказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.275 ал.1 от КТ вр. чл.165 ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работното място и при използване на работното оборудване и чл225 ал.1 т.3 и чл.130 от Наредба за устройството и безопасната експлоатация и технически надзор на съоръженията под налягане.  За него, на   основание чл.414 ал.1 на „    Ш.” ЕООД била наложена „Имуществена санкция” в размер на 2 500лв.

            В хода на съдебното следствие като свидетел бяха разпитани М.М. –актосъставител и св.Д.Д.-свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта.От показанията им се установи, че   към момента на проверката в обекта е бил св.Б., че в пекарната е имало две газови бутилки-една за туча за палачинки и втора под машината за дюнери, която е работела.И двете свидетелки бяха категорични, че докато са били в обекта св.Б. е обслужвал клиенти.Св.М. подробно обясни, че на всички известни адреси на дружеството и на въз.Б. са били изпратени покани за съставяне на акта и такива за неговото връчване, като всички са били върнати като непотърсени.Именно поради това и тя е използвала процедурата по чл.416 ал.3 и ал.4 от КТ.Съдът кредитира показанията на двете свидетелки като логични, последователни и непротиворечиви.Съдът допусна до разпит и св.Б.Б..Той потвърди, че е бил в обекта по време на проверката и че е предстояло неговото закриване, като заяви, че е имало само една газова бутилка, която  е била празна и се е намирала в средата на помещението, тъй като очаквал служители от фирма за разнос на газ да им я предаде.Св.Б. заяви, че машината за дюнер не е работела, а се е предлагала за продажба, както и че при проверката не е обслужвал клиенти.

            Съдът приобщи към доказателствата по делото представените писмени доказателства-заверени опия от искане за изправяне на грешки и непълноти и справка от ТР,  които кредитира като относими към спора.

             Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото   доказателства и тези по административно-наказателната преписка  ,  които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и  логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

       Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

            Жалбата е   подадена от надлежна страна.Съдът намира, че тя е депозирана и в предвидения в закона срок, с оглед   представените доказателства за датата, на която нарушителя е узнал за издаденото наказателно постановление.

             Наказателното постановление № 03-009713/ 12.07.2018г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна , съгласно заповед № 0280/03.08.2010г. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – София и в шестмесечния преклузивен срок.   Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 02.04.2018г. св.М. и св.Д. при извършена проверка на пекарна, стопанисвана от „Ш.“ ЕООД са установили, че е допуснато да се използва бутилка с газ „пропан-бутан“ на отстояние по-малко от пет метра от машина за дюнер, която е източник на открит огън.И двете свидетелки бяха категорични, че газовата бутилка се е намирала под машината за дюнер, която е работела.Показанията им са логични, непротиворечиви и последователни, като обстоятелството, че не си спомнят конкретни подробности като това св.Б. какъв вид храна е продал на клиентите по време на проверката, не води до извод, че не следва да бъдат кредитирани.От своя страна св.Б. категорично отрича машината за дюнер да е работела.За да не кредитира неговите показания в тази им част, съдът на първо място съобрази обстоятелството, че същият , като съпруг на въз.Б., която е управител на санкционираното дружеството, е заинтересован от изхода на делото.На следващо място заявеното от него е в противоречие с показанията на св.М. и св.Д. и с писмените доказателства по делото.Той твърди, че в средата на помещението е имало празна и несвързана към никакво оборудване газова бутилка, която е следвало да предаде на фирма за разнос на газ.Ако газовата бутилка действително е била в такова състояние, в което я описва този свидетел, то тогава свидетелките не биха могли да видят по какъв начин се захранва машината за дюнери и туча за приготвяне на палачинки, а от техните показания е видно, че машината е работела и газовата бутилка е била под нея, а не в средата на помещението.Поради това съдът намира, че нарушението, описано в акта и постановлението безспорно е било извършено.Правилно то е било квалифицирано като такова по чл.275 ал.1 от КТ вр. чл.165 ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работното място и при използване на работното оборудване и чл.225 ал.1 т.3 и чл.130 от Наредба за устройството и безопасната експлоатация и технически надзор на съоръженията под налягане.Разпоредбата на чл.275 ал.1 от КТ задължава работодателя да осигури безопасни и здравословни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника да бъдат отстранени, ограничени или намалени.Нормата на чл.165 ал.1 от Наредба № 7 пък сочи, че при създаването на организация на работа, избор на технологични процеси и на работно оборудване и при неговото адаптиране и използване следва да се осигури спазването на установените норми и изисквания по безопасност и опазване на здравето при работа и пожарна безопасност. Разпоредбите на чл.130 и чл.225 ал.1 т.3 от Наредбата  за устройството и безопасната експлоатация и технически надзор на съоръженията под налягане , пък изрично предвиждат, че бутилките с газ трябва да отстоят най-малко на пет метра от източници на открит огън , какъвто машината за дюнер, безспорно е.В случая тези законови изисквания не са били спазени, поради което и описаното в акта и постановлението нарушение безспорно е било извършено, като правилно е било прието, че отговорност за него следва да носи работодателя- „Ш.“ ЕООД.

           Съдът намира обаче, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в хода на производството е била нарушена процедурата по връчване на акта, с което пък безспорно е било ограничено правото на защита на нарушителя.  Актът е връчен по реда на чл.416 ал.3 от КТ.Тази разпоредба  предвижда,  че актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Специалният ред за връчване на  акта по чл.416 ал.3 от КТ    предполага връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка само и единствено при невъзможност за лично връчване на нарушителя срещу подпис, в случая на представляващия нарушителя. Разписана е процедура и ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота- връчването да се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Използването на последния способ е възможно само при кумулативно наличие и на двете предпоставки- невъзможност за лично връчване на представител на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление. В случая по преписката са приложени  три обратни разписки, в които е посочено, че пратките не са били потърсени и една с отбелязване „ преместен“, която е била пратена на постоянния и настоящ адрес на въз.Б.. Няма доказателства обаче, че управителя на дружеството е бил търсен по друг начин за връчване на   акта, например по телефона, както е бил уведомен за неговото съставяне.  В този смисъл съдът намира, че не са били налице предпоставките за връчване на акта   чрез поставяне на съобщение за неговото съставянето  на таблото за обявления, тъй като не са били  изчерпени възможностите за лично връчване на представляващия дружеството, визирани в чл.43 ал.4 от ЗАНН. Предвиденото задължение за контролните органи за предявяване и връчване на  акта представлява гаранция за лицата, срещу които е повдигнато административно обвинение, че ще им бъде осигурена възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита. Като са били предприети действия по връчване на  акта при липса на предпоставките на чл.416, ал.3 от КТ,  е било опорочено цялото административно-наказателно производство.  Редът за връчване на актове за установяване на административни нарушения, които се развиват по реда на ЗАНН е предвиден именно в този закон. При  тях  е приложимо тълкуването , дадено от Върховният съд, а впоследствие и от ВКС в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК-отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Според него "щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР." В случая актът  е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР /"съответната служба" по см. на чл. 43 ал.4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл. 43 ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат  акта на нарушителя. След като изобщо не са били предприети действия за връчване на  акта по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, то не са били налице и правни и фактически основания да се пристъпи към издаване на наказателно постановление, а е следвало да се обсъди възможността за спиране на  административно-наказателното производство по реда на чл. 43 ал.6 от ЗАНН.Наказващият орган обаче е издал постановлението  вместо да върне преписката на актосъставителя.  При това положение е допуснато съществено нарушение на процесуалните превила, довело до съществено накърняване на правото на защита на санкционираното дружество, като същото е било лишено от възможността да разбере фактическия състав на обвинението, което му се повдига и да организира адекватно защитата си. Всъщност първият момент, от който наказаният субект участва в производството е в неговата съдебна фаза, което е недопустимо.

           Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. 

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                           Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ    Наказателно постановление № 03-009713 / 12.07.2018г. на   Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Ш.“ ЕООД е наложено административно наказание „  Имуществена санкция" в размер на 2 500  лева, на основание чл. 414 ал.1  от КТ.   

            Решението подлежи на касационно обжалване   в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени пред Административен съд-Варна по реда на АПК.

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: