№ 39360
гр. София, 03.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110162110 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Б., ЕИК ., с която срещу Й. О. Д. по
реда на чл.422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 17 ЗКСД за установяване съществуване
вземанията, за които по ч.гр.д. № 29053/2020 г. по описа на СРС, 41 с-в, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
– извлечение от счетоводните книги на банката по договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти от 13.08.2015 г.
Ищецът твърди, че на 13.08.2015 г. между ответника и банката е бил сключен
договор за целеви потребителски кредит, по силата на който ищецът е отпуснал на
ответника сума в размер на 7600 лева при общи условия, подписани и приети от
потребителя. Срокът за издължаване на кредита бил определен на 103 месеца, считано
от изтичане на гратисния период, който обхващал времето от датата на усвояване на
кредита до изтичане на една година от първата дата на провеждане на последния
държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план на съответната
специалност и образователно-квалификационна степен, съответно до изтичане срока
на докторантурата. Кредитът е бил усвояван от кредитополучателя на части, съобразно
договореното. Уговорено било и да е дължима договорна лихва в размер на 7 % върху
усвоената част на кредита, включително и по време на гратисния период. Крайният
срок за полагане на последния държавен изпит по специалността, по която се
обучавала ответницата, бил 20.02.2018 г. Следователно гратисният период бил изтекъл
на 20.02.2019 г. След изтичане на същия кредитополучателят не е направил плащания,
като просрочил заплащането на месечните вноски за периода 20.03.2019 г. – 20.05.2020
г. Ищецът се позовава и на клаузата на чл. 17.1. от общите условия, предвиждаща
дължимост на лихва за забава върху главницата с размера на договорната лихва и
надбавка от 10 пункта. Позовава се на правото на банката да обяви вземанията по
договора за кредит за предсрочно изискуеми, уговорено с общите условия към
договора. Счита, че има право да начисли лихва за забава върху цялата главница в
размер на същата лихва /договорната плюс надбавка в размер на 10 пункта/ до датата
на искането за събиране на вземанията по съдебен ред, а след тази дата – на лихва за
забава в размер на законната. Поддържа, че надлежно е обявил вземанията по кредита
за предсрочно изискуеми преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Моли за уважаване на предявените установителни искове и за присъждане
1
на разноски за заповедното и исковото производство. Заявява искания за приемане като
доказателства по делото на представените документи, за допускане изслушването на
съдебно-счетоводна експертиза, за приобщаване на заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му в
производството особен представител, а. Т., с който предявените искове се оспорват.
Навежда възражения за недействителност на договора за целеви потребителски кредит,
като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че е установена държавна
гаранция по всеки такъв договор за кредит – при неплащането му сумите по същия
следвало да се погасят от държавния бюджет чрез плащане от Министерство на
образованието. Оспорва по делото да е установено цялата главница по договора за
кредит да е била усвоена. Поддържа, че от страна на банката са били нарушени
императивни разпоредби на закона в т.ч. на чл. 24, ал. 2 ЗКСД. Липсвал подписан
погасителен план, с оглед което и задълженията не били изискуеми. Оспорва
ответникът да е изпаднал в забава. Оспорва надлежно да е била обявена предсрочната
изискуемост на длъжника. Счита, че е налице капитализация на изтекли договорни
лихви – същите са прибавяни към главницата и след това са олихвявани отново с
размера на уговорената договорна лихва. Позовава се на нищожност на клаузата на чл.
17.2 от ОУ. Позовава се на специалното правило на чл. 17, ал. 6 и ал. 7 на ЗКСД, като
счита, че се дължи само чистата стойност на кредита /усвоената главница/.
С оглед твърденията на страните, релевирани в производството, съдът приема, че
е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл.
430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 17 ЗКСД, чл. 20, ал. 1 ЗКСД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на договор
за целеви потребителски кредит в тежест на ответника е възникнало задължение за
връщане на предоставената му сума в размер на процесната; че е настъпил падежът на
задължението за връщане на сумата съгласно уговореното с договора за кредит, че е
уговорена лихва за забава в допустимия от закона размер и същата е начислена в
съответствие с императивните материално правни разпоредби на ЗКСД. По иска с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че с валидна
клауза от договора за потребителски кредит е уговорена неустойка за забава в
претендирания размер, както и че е настъпил падежът на главното задължение. По иска
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи изпадане на
ответника в забава за заплащане на главното вземане и размера на това му вземане.
При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Съдът следва да укаже на страните, че следи служебно за нищожност на договора
и отделни клаузи от него поради противоречие с императивни материалноправни
норми, поради заобикаляне на същите, както и поради противоречие с добрите нрави.
Съдът следи служебно още и за наличието на неравноправни клаузи в договора,
сключен с потребител, какъвто е ответникът.
На страните следва да се предостави възможност да заявят становища във връзка с
проекта за доклад и дадените им указания най-късно в първото открито съдебно
заседание след даване ход на делото.
Следва да се приемат представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
Следва да се приложи заповедното производство.
С оглед становището на ответника, съдът приема, че искането за допускане на
2
съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено, като във връзка със
задължението на съда да следи служебно за приложението на императивни материално
правни норми, както и на основание чл. 162 ГПК на вещото лице по ССчЕ следва да се
поставят допълнителни задачи.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението, като
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по същия и да релевират
доказателствени искания най-късно в първото по делото открито съдебно заседание,
като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 29053/2020 г. по описа на СРС, 41 с-в с
приложеното към същото ч.гр.д. № 270/2020 г. по описа на РС – Тетевен.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба, като и на следната служебно поставена от съда задача: да се изчисли
размерът на възнаградителната лихва при фиксиран лихвен процент от 7% на годишна
база само върху усвоената по договора за кредит главница за периода от
20.03.2019 г. /съобразно претенцията на ищеца/ до следните дати: 10.10.2019 г.;
21.01.2020 г. и 28.05.2020 г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д., като вещото лице да се призове след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 400 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.12.2023 г.
от 10:45 часа, за когато да се призоват страните, чрез процесуалните им представители.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3