РЕШЕНИЕ
№ 605
гр. Благоевград, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210103306 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от А. К. С., ЕГН **********, от гр. **** против
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
представлявано от управителя ****.
Ищцата заявява, че с изпълнителен лист (ИЛ) била осъдена да заплати на "ПроКредит
Банк" АД общата сума от 15 992,73 лв. Сочи, че гореописаното вземане произтичало от
Договор за потребителски кредит от 26.11.2009г., сключен с "ПроКредит Банк" АД, по който
имала качеството на кредитополучател. Твърди, че "ПроКредит Банк" АД продал вземането
по процесния договор за кредит на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Навежда, че въз
основа на издадения ИЛ било образувано през 2010г. изп.д. № 392/2010г. по описа на ЧСИ
****, с район на действие ОС-Благоевград. Поддържа, че изп.д. № 392/2010г. по описа на
ЧСИ **** било прекратено поради перемпция. Излага, че по молба на ответника-цесионер
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД при ЧСИ **** било образувано ново изп.д. № 277/2024г.,
взискател по което бил ответникът "ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Смята, че последното
изпълнително действие, което прекъсвало давността било от 18.09.2017г., когато била
насрочена публична продан, като след тази дата не били извършвани други изпълнителни
действия. Счита, че вземанията на ответника по процесния ИЛ били погасени по давност на
основание чл. 110 ЗЗД.
Ответникът изцяло оспорва предявения иск. Тази си процесуална позиция обосновава с
доводи, че давността по отношения на вземанията по процесния ИЛ е била прекъсвана. В
тази връзка сочи, че освен действието от 18.09.2017г. били извършвани и други действия,
включително извънсъдебни споразумения за разсрочено плащане на задълженията, които
също прекъсвали давността. Счита, че в тази връзка била и най-новата съдебна практика.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по
делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се претендира да бъде признато за
установено, че ищцата не дължи на ответника общата сума от 15 992,73 лв. /петнадесет
хиляди деветстотин деветдесет и два лева и седемдесет и три стотинки/ по договор за
1
кредит от 26.11.2009г., сключен с "ПроКредит Банк" АД, като впоследствие вземанията по
този договор са били прехвърлени на ответника с договор за цесия, представляваща сбор от
сумите по изпълнителен лист от 19.07.2010г., издаден на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д.
№ 2241/2010 г. по описа на Районен съд Благоевград, в полза на "ПроКредит Банк" АД.
От данните по делото може да се заключи, че предявената претенция е допустима, тъй
като ищцата има правен интерес от търсената с нея защита. В тази връзка следва да се
изтъкне, че чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение поради
настъпила погасителна давност; водещо до отпадане на процесното изпълняемо право, а
именно настъпила петгодишна погасителна давност).
Уважаването на посочената искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1/ ищцата е била осъдена да заплати сумите, предмет на
издадения Изпълнителен лист от 19.07.2010г., издаден на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д.
№ 2241/2010 г. по описа на РС-Благоевград; 2/ наличието на образувано въз основа на
процесния ИЛ изпълнително производство; 3/ вземанията по ИЛ са погасени по давност, и 4/
да не са извършвани изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния
давностен период, респ. наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието
и възможността за принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения
Изпълнителен лист.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите
четири от посочените изисквания. В тежест на ответника е да установи извършването на
изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ.
наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за
принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Безспорни са по делото следните обстоятелства:
1/ Че на 19.07.2010г. по ч.гр.д.№ 2241/2010г. по описа на РС-Благоевград бил издаден ИЛ в
полза на "ПроКредит Банк" АД, с който ищцата е била осъдена заедно с още три лица ****
да заплати солидарно на "ПроКредит Банк" АД общата сума от 15 992,73 лв.;
2/ Гореописаното вземане произтича от Договор за потребителски кредит от 26.11.2009г.,
сключен с "ПроКредит Банк" АД, по който ищцата А. С. имала качеството на
кредитополучател; през 2010г.;
3/ Въз основа на издадения ИЛ от "ПроКредит Банк" АД било образувано през 2010г. изп.д.
№ 392/2010г. по описа на ЧСИ ****, с район на действие ОС-Благоевград;
4/ "ПроКредит Банк" АД продал вземането по процесния договор за кредит на ответника
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД;
5/ По молба на ответника-цесионер „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД при ЧСИ **** било
образувано ново изп.д. № 277/2024г., взискател по което бил ответникът "ЕОС МАТРИКС"
ЕООД.
Възражението на ищцата за прилагане на абсолютната давност по реда на чл. 112 ЗЗД е
неоснователно. Това е така, защото същата не се прилага по отношение на заверени
правоотношения, каквото е процесното (вж. Решение № 4/20.04.2021г. по конституционно
дело № 1/2021г. на Конституционния съд).
Спорно по делото е обстоятелството кое е последното извършено изпълнително действие,
което е прекъснало или спряло петгодишния давностен период по чл. 110 ЗЗД.
Фактологията, значима за произнасянето по изясняване на това спорно обстоятелство се
изяснява от материалите по горецитираните изпълнителни дела, копия от които са приети
2
като писмени доказателства. Те не са оспорени от никоя от страните и от тяхното
съдържание се констатира, че:
- Изпълнителният лист, посочени от ищцата, действително е бил издаден срещу нея и в
полза на "ПроКредит Банк" АД, за процесните вземания. Изпълнителното основание,
послужило за неговото издаване, е влязла в сила заповед по чл. 417 ГПК.
- Първото изпълнително дело за събирането на вземанията по изпълнителния лист (изп.д. №
392/2010г. по описа на ЧСИ ****) е започнало на 31.08.2010г., въз основа на молба, подадена
от кредитора "ПроКредит Банк" АД по него.
- С тази молба е било поискано осъществяване на изпълнителни действия срещу
четиримата длъжници по процесния ИЛ, включително и срещу ищцата А. С. (възбрани
върху недвижими имоти, запор върху трудово възнаграждение, запор върху банкови сметки
и други вземания на длъжника към трети лица), като на органа по принудителното
изпълнение, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, е било възложено и сам да определя начина на
изпълнението.
- От страна на съдебния изпълнител са били предприети действия по проучване на
имущественото състояние на длъжниците, включително и на ищцата А. С. (чрез справки от
Агенцията по вписванията, от НАП, от КАТ-гр. Благоевград и от общ. Благоевград), и по
връчване на покана за доброволно изпълнение.
- На 12.11.2010 г. до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, която й
била връчена на 15.11.2010г.
- С поканата е бил наложен и запор върху притежавано от ищцата А. С. МПС, а именно лек
автомобил марка „Деу“, рег. № Е 36 34 BH.
- На 01.07.2014г. със запорно съобщение е бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата А. С., получавано от работодателя й „Табак Маркет“ АД.
- На 27.02.2015г. ответникът "ЕОС МАТРИКС" ЕООД депозирал молба по изп.д. №
392/2010г. по описа на ЧСИ ****, с която го е уведомил, че е сключен договор за цесия
между него и "ПроКредит Банк" АД, като вземанията по процесния ИЛ били прехвърлени
на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД. С молбата поискал да бъде конституиран като взискател по
изп.д., както и също така постъпващите суми по изпълнителното дело да бъдели превеждани
по сметка на новия кредитор "ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Длъжникът С. била уведомена за
цесията на 13.03.2025г. с обратна разписка.
- На 24.03.2015г. с постановление съдебният изпълнител конституирал ответника "ЕОС
МАТРИКС" ЕООД като взискател по изп.д.
- В периода от 30.11.2010г. до 23.04.2015г. длъжникът А. С. заплащал суми в различен
размер по изп.д. № 392/2010г. по описа на ЧСИ ****, като в тази връзка са приобщени и
разписки за извършените плащания. В този период били постъпвали и суми от запорираното
трудово възнаграждение на ищцата.
- От материалите по изп.д. № 392/2010г. по описа на ЧСИ **** се констатира, че са били
обявявани множество публични продани на идеални части от недвижими имоти, които обаче
не са били приключили, поради това че не са се били явявали купувачи. Последната обявена
публична продан била на 18.09.2017г.
- На 29.03.2024г. новият кредитор "ЕОС МАТРИКС" ЕООД поискал на основание чл. 433,
ал. 1, т. 2 ГПК прекратяване на изп.д. № 931/2013г. и връщане на ИЛ.
- На 12.04.2024г. ЧСИ **** постановил прекратяване на изп.д. № 392/2010г. поради
настъпила перемпция.
- Изпълнителни действия с практически ефект по първото изп.д. № 392/2010г. по описа на
ЧСИ **** са били наложеният на 15.11.2010г. запор върху МПС-то на длъжника, заложеният
на 01.07.2014г. запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и последната обявена
публична продан на 18.09.2017г.
- На 16.04.2024г. цесионерът "ЕОС МАТРИКС" ЕООД депозирал молба пред ЧСИ **** за
образуване на ново изп.д. въз основа на процесния ИЛ.
3
- С разпореждане от 12.07.2024г. ЧСИ **** образувал изп.д. № 277/2024г. по неговия опис,
като с разпореждането било постановено да се извършат действия по чл. 18 ЗЧСИ.
- На 06.08.2024 г. до длъжника А. С. е била изпратена покана за доброволно изпълнение,
която й била връчена на 02.12.2024г.
- Същински изпълнителни действия по отношение на ищцата по това второ изпълнително
дело не са били предприети.
От приетите по делото преписи на Споразумения за разсрочено изплащане от 14.07.2020г.,
от 10.08.2021 г. и Споразумение от 09.02.2023г., подписано с КЕП, сключени между ищцата
А. С. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД става ясно, че ищцата е ясно и недвусмислено е признавала
задълженията си по процесния ИЛ, произтичащи от договора за кредит от 26.11.2009г.,
сключен с цедента "ПроКредит Банк" АД. С всяко едно от тези споразумения е било
уговаряно разсрочване на задълженията по ИЛ съгласно погасителни планове към
споразуменията.
Така установените факти, преценени на плоскостта на нормативните разпоредби,
приложими към конкретния казус, създават опора за следните правни изводи:
С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС
е утвърдено разбирането, че в хода на изпълнителното производство погасителната давност
не спира да тече, а се прекъсва многократно с предприемането на всяко валидно
изпълнително действие, като при прекратяването на изпълнителния процес поради
перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК-отм.) за началото на
новата давност релевантна е датата, на която е било поискано или е било предприето
последното валидно изпълнително действие. По този начин се изоставя концепцията на
Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, което е обявено за
загубило сила, че инициирането на изпълнителната процедура прекъсва давността, на
основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а през нейното времетраене течението на давностния срок се
спира. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес
давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа/да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/или да не действа/да не иска нови
изпълнителни способи/.
По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на постановлението и съответно
продължава ли то да важи за вземания по изпълнително дело, образувано преди приемането
на тълкувателното решение, има постановен задължителен тълкувателен акт на ОСГТК на
ВКС. В тази връзка съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г.,
ОСГТК, ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
В конкретния казус първото изпълнителното дело е започнало при действието на
упоменатото постановление на бившия Върховен съд, в резултат на което още с
образуването му погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист е била
прекъсната, след което тя е спряла да тече до приемането на тълкувателното решение от
26.06.2015 г., откогато пък е започнала новата 5-годишна давност.
В съдебната практика (вж. Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г. о. на
ВКС, както и в мотивите на Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г.,
ОСГТК на ВКС), са изведени някои важни принципни положения, според които:
- двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение;
- след тълкувателното решение от 26.06.2015 г. перемпцията не е от значение за давността,
нито самото образуване на изпълнителното дело;
- по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД прекъсването на давността става с предприемането на
конкретно изпълнително действие от страна на съдебния изпълнител, но се счита да е
4
настъпило с обратна сила – от момента на поискването му от кредитора, ако самата давност
е изтекла след искането и преди извършването на действието;
- когато изпълнителното действие е поискано, след като изпълнителното дело е било
прекратено поради перемпцията (за което не е нужен акт на съдебния изпълнител),
давността пак се прекъсва, защото органът по принудителното изпълнение е длъжен да го
осъществи, като образува ново дело;
- няма прекъсване на давността, ако поискано от кредитора изпълнително действие не е
било предприето по причина, за която той отговаря.
- перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици.
Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с
цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си
права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с
изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и
да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност. Като процес,
принудителното изпълнение е подчинено на основните начала на гражданския процес и на
особени правила, съдържащи се в Част Пета на Гражданския процесуален кодекс, които
норми свързано регламентират искането като волеизявление на кредитора – взискател и
изпълнителните действия, предприемани единствено от съдебен изпълнител;
- прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността
да се иска принудително изпълнение;
- кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради
перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите
изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава
и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За
него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят губи възможност да събере
от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи
наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия,
изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи. Перемпцията е процесуален
институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и
публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително
изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено
искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото
на ново процесуално правоотношение;
- съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително
изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист,
който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането
на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително
действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако
непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора;
- погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при
упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече
перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства;
- активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може
да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа
и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за
материалноправния ефект от действията на кредитора;
- правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът
предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля
в писмен вид поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително
5
изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен
изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК.
- съдебният изпълнител дължи и указания по изправността на постъпилата по вече
перемираното дело молба, така че тя да стане процесуално годна да постави началото на
ново изпълнително дело. Съответните процесуални действия, израз на служебното начало в
гражданския процес, са дължими, тъй като съдебният изпълнител е подчинен на
изпълнителния лист, а взискателят продължава да има правото, което може да реализира
само по този начин;
- за прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната
уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на
сезиращото искане. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се
съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има
служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците. Води до
прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и
когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129
ГПК. Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва
давността. В този случай не се осъществява дължимото според нормата на чл. 116, б. „в”
ЗЗД;
- молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността.
Но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права,
които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4
във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.
- погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция.
Съдът намира, че в настоящия случай следва да се приеме, че прекратяването на първото
изпълнително производство (изп.д. № 392/2010г. по описа на ЧСИ ****) поради т. нар.
„перемпция“ е настъпило по силата на закона след изтичане на 2-годишния срок по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. При това положение постановлението на ЧСИ от 12.04.2024г. има само
декларативен ефект, а не конститутивно действие.
Както стана ясно определяща за погасителната давност е не датата на прекратяване на
изпълнителното производство, а на предприетото последно валидно изпълнително действие,
от който момент започва да тече нова погасителна давност за вземането. Следователно
моментът, в който е настъпила перемпцията, не е меродавен за давността, но самата давност
е била прекъсната на 18.07.2017г. с приключване на последната публична продан. Това,
обаче, не е последното действие, което е прекъснало давността. Това е така, защото от
представените по делото Споразумения за разсрочено изплащане от 14.07.2020г., от
10.08.2021 г. и Споразумение от 09.02.2023г., подписано с КЕП, сключени между ищцата А.
С. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД става ясно, че ищцата е ясно и недвусмислено е признавала
задълженията си по процесния ИЛ, произтичащи от договора за кредит от 26.11.2009г.,
сключен с цедента "ПроКредит Банк" АД. С всяко едно от тези споразумения е било
уговаряно разсрочване на задълженията по ИЛ съгласно погасителни планове към
споразуменията. В тази връзка следва да се има предвид, че за да е налице прекъсване на
давността по чл. 116, б. „а“ от Закона за задълженията и договорите, изявлението или
действието на длъжника, в което се обективира признаването на вземането, следва да е
адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед
обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора (вж.
Тълкувателно решение № 4/14.10.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г., ОСГТК на ВКС.). В
мотивите на този задължителен тълкувателен акт е разяснено, че признаването на вземането
по чл. 116, б. „а“ ЗЗД е изявление с удостоверителен характер или действие на носителя на
задължението, с което той потвърждава категорично и недвусмислено съществуването на
все още неизпълнено конкретно задължение към неговия кредитор. Признаването на
6
вземането не е правопораждащ, правопроменящ или прекратяващ юридически факт.
Неговата единствена последица като законоустановен юридически факт е прекъсване на
погасителната давност, в резултат на което длъжникът загубва своето право да прави в
процеса възражение за изтекла давност. Изявленията или действията на страните, насочени
към уредба на възникналото между тях правоотношение, имат значение единствено и само
ако са отправени или извършени помежду им. Прекъсването на давността, уредено в общата
част на Закона за задълженията и договорите, касае релативни облигационни отношения,
обвързващи непосредствено само определени лица. В тази връзка прекъсването на давността
има значение единствено за страните по правоотношението, а не и за всички останали (erga
omnes). Признаването не е безадресно изявление и има винаги за адресат носителя на
вземането. Целта на признаването по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД е установяване на
безспорност в отношенията между страните по конкретното правоотношение чрез
недвусмислено заявяване от страна на длъжника, че не се оспорва дългът, без да е
необходимо от изявлението да се извежда намерение за изпълнение. Прекъсването на
давността по чл. 116, б. „а“ ЗЗД представлява бонус за кредитора, обоснован от поведението
на длъжника, който със своите изявления или действия е създал у кредитора увереност, че
длъжникът не оспорва дълга. Прекъсващо погасителната давност по чл. 116, б. „а“ ЗЗД е
всяко поведение на длъжника, което по своето съдържание ясно и недвусмислено
манифестира съзнанието му за съществуване на дълга, ако начинът, по който и
обстоятелствата, при които е осъществено, по естеството си предполагат достигането му до
знанието на кредитора. Признаването на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД следва
да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от
които произхожда. Същото следва да бъде направено, след като е започнала да тече
погасителната давност и преди нейното изтичане. То може да бъде обективирано изрично
(макар и без изискване за форма) или чрез конклудентни действия, но следва да бъде ясно и
недвусмислено изявление на длъжника за наличие на конкретен дълг към момента на
извършването му. Кредиторът като титуляр на вземането, наред с длъжника, признаващ
съществуването на задължението, са част от индивидуализиращите белези на
правоотношението, поради което насочеността на изявлението, с което се признава
вземането именно към кредитора или негов представител, формира съществена част от
еднозначността и недвусмислеността на това волеизявление. В настоящия случай се
констатират гореизброените белези, които водят до извода, че длъжникът е направил
недвусмислено и категорично признание на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД.
Дори да се приеме, че ищцата не е била подписала последното споразумение от 09.02.2023г.,
то предходното, подписано на 10.08.2021г. споразумение също е прекъснало давността.
Ето защо петгодишния давностен срок е прекъснат освен на 18.09.2017г. и на 14.07.2020г.,
и на 10.08.2021г., като към дата на предявяване на иска /03.12.2024г./ същият не е изтекъл.
В обобщение се налага крайният извод, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не са
доказани всичките законови предпоставки за уважаването му, поради което следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските.
Предвид крайния изход на правния спор, на ищцата не се следват, претендираните от нея
разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата дължи и следва да бъде осъдена
да заплати на ответника, претендираните от последния разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр.
чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, възлиза на сумата от 100 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ иска на ищцата А. К. С., ЕГН **********, от гр. **** против ответника „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
представлявано от управителя ****, с който се претендира на основание чл. 439 ГПК да бъде
признато, че ищцата не дължи общата сума от 15 992,73 лв. /петнадесет хиляди деветстотин
деветдесет и два лева и седемдесет и три стотинки/ по договор за кредит от 26.11.2009г.,
сключен с "ПроКредит Банк" АД, като впоследствие вземанията по този договор са били
прехвърлени на ответника с договор за цесия, представляваща сбор от сумите по
изпълнителен лист от 19.07.2010г., издаден на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. №
2241/2010 г. по описа на Районен съд Благоевград, в полза на "ПроКредит Банк" АД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, А. К. С., ЕГН **********, от гр. ****
да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, представлявано от управителя **** юрисконсултско възнаграждение
в размер на сумата от 100 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8