№. 260440 / 16.12.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и. първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№. 608 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.107 от ЗЕ и. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба, подадена от ,,Ч. Е. Б.‘‘ АД, ЕИК: 1. със седалище и. адрес на управление: г. б. ш. №. 1. р. М. б. М. Б. Ц. срещу М.Б.М., ЕГН xxxxxxxxxx с ИТН 3. с адрес: xxx. В исковата молба молба са документирани обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, със следния петитум: да бъде признато за установено, че съществуват вземания на ищеца към ответника: 321,08 лв.-главница за използвана и. незаплатена електрическа енергия за периода от 06.12.2019 г. до 05.06.2020 г.; 14,62 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 04.02.2020 г. до 14.09.2020 г., съгласно приложена по делото справка за възникнали задължения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира деловодни разноски.
В исковата молба се твърди следното:
,,Ч. Е. Б.‘‘АД се е намирало в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ,,Ч. Е. Б.‘‘АД,, които са общоизвестни и. са публикувани в редица издания на периодичния печат и. съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях ищецът изпълнил задължението си за доставка на ел. енергия за периода от 06.12.2019 г. до 05.06.2020 г.. От своя страна отв.М. не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел. енергия по издадени от ,,Ч. Е. Б.‘‘АД фактури.
,,Ч. Е. Б.‘‘АД е доставчик на ел. енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на ел. енергия от доставчик на последна инстанция №. Л-409-17/01.07.2013 г. Дружеството е доставяло на М.Б.М., с ЕГН xxxxxxxxxx с електроснабден имот, находящ се в гр.Монтана. ж.к.,,Младост‘‘2, бл.10, вх.Е, ап.6 с ИТН 3. ел. енергия за периода от 06.12.2019 г. до 05.06.2020 г., за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретни дължими суми, а именно:
1. Фактура №. ********* от 10.06.2020 г. на стойност 6,30 лв. за периода от 06.05.2020 г.-05.06.2020 г.;
2. Фактура №. ********* от 11.05.2020 г. на стойност от 6,74 лв. за периода от 05.04.2020 г. до 05.05.2020 г.;
3. Фактура №. ********* от 09.04.2020 г. на стойност от 38,62 лв. за периода от 08.03.2020 г. до 04.04.2020 г.
4. Фактура №. ********* от 12.03.2020 г. на стойност от 66,02 лв. за периода от 06.02.2020 г. до 07.03.2020 г.
5. Фактура №. ********* от 10.02.2020 г. на стойност от 109,78 лв. за периода от 06.01.2020 г. до 05.02.2020 г.
6. Фактура №. ********* от 09.01.2020 г. на стойност от 93,62 лв за периода от 06.12.2019 г. до 05.01.2020 г.
Така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на ,,Ч. Е. Б.‘‘АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия през който период от време вземането е ликвидно и. изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл. 19, ал.8 от Общите условия изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.
На осн. чл.107 от ЗЕ дружеството-ищец е потърсило начин да защити интересите си, като е подало заявление за издаване на Заповед за изпъленение по чл. 410 от ГПК в МРС, по което е образувано ч.гр.д.№. 2045/2020 г., 2 с-в. Длъжникът е упражнил правото си по чл. 414, ал.1 от ГПК да подаде възражение в законоустановения срок срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение, с което оспорва вземането на кредитора.
В съотвествие със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите задължения, която съдържа всички претендирани и. посочени по-горе фактури. По всички тях до момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не е постъпило.
Съгласно действащото законодателство, ищецът има право и. е начислил лихва за процесния период, както следва:
1. 0,12 лв. за периода от 04.07.2020 г.- 14.09.2020 г. за фактура №. *********;
2. 0,18 лв. за периода от 13.06.2020 г.-14.09.2020 г. за фактура №. *********;
3. 1,39 лв. за периода от 05.05.2020 г.-14.09.2020 г. за фактура №. *********;
4. 2,87 лв. за периода от 07.04.2020 г. -14.09.2020 г. за фактура №. *********;
5. 4,99 лв. за периода от 05.03.2020 г. до 14.09.2020 г. за фактура №. *********;
6. 5,07 лв. за периода от 04.02.2020 г. до 14.09.2020 г. за фактура №. *********.
На осн. чл. 127, ал.4 от ГПК ищецът е посочил банкова сметка, xxxрисъдените суми: при банка ,,С. Е., IBAN: xxx, BIC: xxx.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. Исковете се оспорват, като недопустими и. неоснователни.
Искът се оспорва като недопустим, тъй като липсват доказателства по делото, че ответника е собственик и./или ползвател на ,,електроснабдения‘‘ имот.
На следващо място от приложените към исковата молба не може безспорно да се установи дали сумите, които са отчетени със съответните фактури/съобщения отговарят на действително потребена за имота ел. енергия за битови нужди.
По делото лиспвали доказателства,че издадените от ищцовото дружество фактури са връчени надлежно на ответника. В същите липсват както подпис на издателя, така и. печат на дружеството.
По-нататък в отговора се излагат съображения, че от т. нар. извлечение от сметки нищо не се доказва, тъй като извлеченията от сметка не представляват счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството, респ. не са годно доказателство за редовно водене на счетоводството на ищцовото дружество.
На следващо място претендираната мораторна лихва върху вземането на ищцовото дружество е начислена върху т.нар. прогнозни размери на потребление, което е недопустимо, тъй като лихва не може да бъде начислявана върху установено по категоричен начин изискуемо вземане. Вземането на ищеца не било установено нито по основание, нито по размер и. върху същото не следва и. не може да бъде начислявана лихва.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, във вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и. доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявените искове са допустими за разглеждане, като предявени от и. срещу надлежна страна в производсвото, в установения срок.
Разгледани по същество, исковете са ИЗЦЯЛО ОСНОВАТЕЛНИ.
Доказателствата по делото са писмени. Приети са и. заключения по назначените от съда съдебно-техническа и. съдебно-счетоводна експертизи.
На първо място видно е от приложена по делото справка от Агенция по вписванията/л. 62 от делото/, че ответникът, заедно с лицето Стефка Атанасова Георгиева са учредили договорна ипотека в полза на кредитора ,,РАЙФАЙЗЕНБАНК/Б./‘‘АД, г. респективно са собственици на процесния електроснабден имот с адрес: гр.Монтана, ж.к.,,Младост‘‘2, бл.10, вх.Е, ап.6.
Видно от заключението на вещото лице Т. по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, което съдът изцяло кредитира, като компетентно и. безпристрастно изготвено: 1./ дружеството ,,Ч. Е. Б.‘‘ АД, офис Монтана редовно и. своевременно осчетоводява издаваните фактури за консумирана ел. енергия от всеки отделен клиент; 2./ процесните фактури за консумирана ел. енергия са осчетоводени; 3./ по процесните 6 броя фактури в счетоводството на дружеството-ищец не са отбелязани плащания; 4./ в счетоводството на ,,Ч. Е. Б.‘‘АД има открита партида на клиента М.Б.М. с ЕГН xxxxxxxxxx, клиентски номер 3., като партидата е открита през 2011 г.; 5./ общо дължимата сума по процесните 6 бр. фактури е 321,08 лв.; 6./ дължимата лихва за забава по всички неплатени фактури, считано от падежа за плащане до 14.09.2020 г. е в размер на 14,62 лв.
Видно е от заключението по назначената от съда Съдебно-техническа експертиза, което съдът изцяло кредитира като професионално и. обективно изготвено, че :1./ на името на ответника има открита партида, като ел. енергията в електроснабдения имот се е измервала с надлежно СТИ-два електромера; 2./ използваните в имота на ответника СТИ са годни и. отговарят на метрологичните и. технически характеристики; 3./ размерът на реално потребената от отв. М. за процесния период и. имот ел. енергия е в общ размер от 321,08 лв.
Относно направените от ответната страна възражения, че сумите по фактурите не са дължими, тъй като не са подписани от ищеца и. няма доказателства да са му връчвани: съгласно чл. 19, ал.1 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ,,Ч. Е. Б.‘‘ АД, потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и. дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и. разпределение. Ал.8 от същия член от ОУ гласи: неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума.
От горното се налага извода, че ответникът М., съгласно обвързващите го ОУ е бил задължен ежемесечно да заплаща дължимите от него суми за използвана ел. енергия за имота, който обитава, без оглед на това дали са му връчени фактури или съобщения за начислените суми-бил е длъжен да погасява сумите за ел. енергия на базата на действащите спрямо него Общи условия на доставчика на ел. енергия.
Поради изложеното, това възражение е несъстоятелно.
При гореизложеното, съдът достигна до следните правни изводи:
,,Ч. Е. Б.‘‘АД се е намирало в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ,,Ч. Е. Б.‘‘АД, които са общоизвестни и. са публикувани в редица издания на периодичния печат и. съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях ищецът изпълнил задължението си за доставка на ел. енергия за периода от 06.12.2019 г. до 05.06.2020 г., като ел. енергията е замерване с годно СТИ, отговарящо на изискванията. Ответникът безспорно е потребил електроенергия в посоченото от ищеца количество и. стойност. От своя страна отв.М. не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел. енергия по издадени от ,,Ч. Е. Б.‘‘АД фактури.
,,Ч. Е. Б.‘‘АД е доставчик на ел. енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на ел. енергия от доставчик на последна инстанция №. Л-409-17/01.07.2013 г. От друга страна в процеса се установи, че дружеството-ищец, като изпълнило своята част от облигационните отношения, а именно доставка на ел. енергия за имота на ответника, се явява изправна страна по договора, поради което й се дължи заплащане от М.Б.М. на съответната цена за услугата. Сумите по издадените фактури са падежирали, поради което са дължими и. изискуеми.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че главният иск за заплащане на сумата от 321,08 лв. главница за използвана и. незаплатена ел.енергия за периода от 06.12.2019 г. до 05.06.2020 г., като основателен и. доказан, следва да се уважи изцяло.
Искът за обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал.1 от ЗЗД е акцесорен иск, който е обусловен от главния такъв. Респективно с уважаването на основния иск следва да се уважи и. искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД, като вещото лице по ССЧЕ категорично даде заключение, че размерът на мораторната лихва отговаря на претендирания в исковата молба-14,62 лв.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ,,Ч. Е. Б.‘‘АД следва да бъдат присъдени направените разноски в пълен размер-както тези, направени в настоящото исково производство, така и. тези, реализирани по ч.гр.д.№. 2045/2020 г. по описа на МРС, съгласно приложен от ищеца списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът,на осн. чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.107 от ЗЕ и. чл.86, ал.1 от от ЗЗД
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват вземания на ,,Ч. Е. Б.‘‘АД, със седалище и. адрес на управление г. р. М. б. ш.№.1. б. М., Б. Ц., с ЕИК:**********, представлявано от Л. В. и. К. К.-граждани на Република Ч. КЪМ М.Б.М., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, както следва: 321,08 лв. главница за използвана и. незаплатена ел.енергия по партида с клиентски №. 3. за електроснабден имот с адрес: гр.Монтана. ж.к.,,Младост‘‘2, бл.10, вх.Е, ап.6, за периода от 06.12.2019 г. до 05.06.2020 г., за което са издадени следните фактури: Фактура №. ********* от 10.06.2020 г. на стойност 6,30 лв. за периода от 06.05.2020 г.-05.06.2020 г.; Фактура №. ********* от 11.05.2020 г. на стойност от 6,74 лв. за периода от 05.04.2020 г. до 05.05.2020 г.; Фактура №. ********* от 09.04.2020 г. на стойност от 38,62 лв. за периода от 08.03.2020 г. до 04.04.2020 г.; Фактура №. ********* от 12.03.2020 г. на стойност от 66,02 лв. за периода от 06.02.2020 г. до 07.03.2020 г.; Фактура №. ********* от 10.02.2020 г. на стойност от 109,78 лв. за периода от 06.01.2020 г. до 05.02.2020 г.; Фактура №. ********* от 09.01.2020 г. на стойност от 93,62 лв за периода от 06.12.2019 г. до 05.01.2020 г., както и. 14,62 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 04.02.2020 г. до 14.09.2020г., ведно със законната лихва въху главницата, считано от 24.09.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК М.Б.М., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на ,,Ч. Е. Б.‘‘АД, със седалище и. адрес на управление г. р. М. б. ш.№.1. б. М., Б. Ц., с ЕИК:**********, представлявано от Л. В. и. К. К.-граждани на Република Ч., сумата от общо 941,00лв. деловодни разноски, направени по гр.д.№. 608/2021 г. по описа на РС-Монтана, както и. общо 90,00лв. направени разноски в заповедното ч.гр.д.№.2045/2020 г. по описа на РС-Монтана.
УКАЗВА на ответника, че на осн. чл. 127, ал.4 от ГПК може да изплати присъдените по-горе суми по следната банкова сметка: xxx ,,С. Е., IBAN: xxx, BIC: xxx.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: