О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………
гр. Варна, 17.01.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав :
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
след като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова адм. дело № 3417/2019 г., установи следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 215 и чл. 225а от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Т.П.И. ***, подадена чрез адв. С.П. – ВАК, срещу Заповед № 467 от 13.09.2019 г. и Заповед № 468 от 13.09.2019 г., издадени от кмета на Район „Приморски“ - Община Варна.
С жалбата се сочи, че оспорващата е собственик на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 10135.2564.244, находящ се в гр. Варна, Вилна зона, ул. „6-та“ и че оградата на имота е съборена от съседа й – К.С.К. въз основа на двете оспорени заповеди. Заявява се, че в хода на производството по издаване на посочените заповеди оспорващата не е уведомена като заинтересована страна, поради което е налице нарушение на процесуалните правила. Изтъква се, че въпросните огради не изискват разрешение за строеж, поради което не може да бъдат незаконни. Искането е да се отменят двете оспорени заповеди като незаконосъобразни и издадени в нарушение на процесуалните правила.
С придружителното писмо, с което ответникът изпраща на съда жалбата, окомплектована с административните преписки по издаване на оспорените заповеди, се поддържа становище за недопустимост на оспорването, като се сочи следното: жалбоподателката няма качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 15, ал. 1 от АПК; адресат на издадените заповеди е К.С.К.– собственик на ПИ с идентификатори 10135.2564.1839 и 10135.2564.1840 по КККР на гр. Варна, в които са ситуирани процесните огради, видно от приложените Констативен акт № 11/05.08.2019 г., Констативен акт № 12/05.08.2019 г., както и Комбинирана скица от геодезическо заснемане на ПИ с идентификатор 10135.2564.1839 по КККР на гр. Варна. От друга страна, според ответника жалбата се явява просрочена като подадена след 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ – заповедите са влезли в законна сила на 28.09.2019 г. и е изпълнена в срока за доброволно изпълнение. Искането е да се остави без разглеждане жалбата на Т.П.И..
С Разпореждане № 16590/16.12.2019 г. е оставена без движение жалбата и е дадена възможност на оспорващия да отстрани нередовността й, като представи документ за плащане на дължимата държавна такса в размер общо на 20 (двадесет) лева. Със същото разпореждане е дадена възможност на оспорващия да изрази становище по възражението на ответника за недопустимост на оспорването.
На 15.01.2019 г. със с.д. № 596 е постъпило становище от Т.П.И. ***, подадено чрез адв. С.П. – ВАК, по възражението на ответника за недопустимост на оспорването, към което е приложен и документ за внасяне на дължимата държавна такса, с което е отстранена нередовността на жалбата. В становището си оспорващият сочи, че границите със съседния му имот (този, притежаван от К.С.К.) представляват съборените огради, като са засегнати правата и законните й интереси. Изтъква се, че двата оспорени административни акта не са съобщени на жалбоподателката като заинтересована страна, поради което не е започнал да тече срокът за обжалването им.
Съдът, след преценка и анализ на събраните по делото
доказателства, намира жалбата за недопустима, предвид следните съображения:
С първия оспорен в настоящото производство административен
акт - Заповед № 467 от 13.09.2019 г., издадена от кмета на Район „Приморски“ -
Община Варна, на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и
чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено на К.С.К.като собственик на ПИ
10135.2564.1840 по КККР на гр. Варна да премахне незаконен строеж: „Ограда,
разположена на югоизточната граница на ПИ 10135.2564.1839 на отстояние 2,38 м
до 0,87 м от ПИ 10135.2564.244“, находящ се в ПИ с идентификатор ПИ
10135.2564.1839 по КККР на гр. Варна, с адрес: „Вилна зона“, ул. „6-та“.
С втората Заповед № 468 от 13.09.2019 г. на кмета на Район „Приморски“ - Община Варна, на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено на К.С.К.като собственик на ПИ 10135.2564.1840 по КККР на гр. Варна да премахне незаконен строеж: „Ограда, разположена в ПИ 10135.2564.1840 по КККР на гр. Варна на източната граница с ПИ 10135.2564.244“, находящ се в ПИ с идентификатор ПИ 10135.2564.1840 по КККР на гр. Варна, с адрес: „Вилна зона“, ул. „6-та“.
Понастоящем ПИ 10135.2564.1839 и ПИ 10135.2564.1840 са обединени в един ПИ с идентификатор ПИ 10135.2564.243 по КККР на гр. Варна, с вписване в КР на К.С.К.като носител на правото на собственост (според скица на ПИ по КККР – л. 29 от адм. пр.), който имот (както и предишните два) се явява съседен на ПИ 10135.2564.243 по КККР на гр. Варна (на оспорващата).
Трайната съдебна практика определя като възможни страни в производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж единствено адресата на заповедта и органа, неин издател, т.е. К.С.К.и кмета на Район „Приморски“ - Община Варна.
Оспорващата, в качеството си на собственик на съседен имот (спрямо имотите, в които се намират въпросните огради, чието премахване е наредено) - ПИ с идентификатор 10135.2564.244, в случая не се явява носител на правото на жалба срещу процесните заповеди за премахване на незаконни строежи, находящи се в съседните ПИ с идентификатори 10135.2564.1839 и 10135.2564.1840. С оспорените заповеди не са нарушени или застрашени права, свободи или законни интереси на оспорващата, както и не се пораждат задължения за нея, каквито именно са законоустановените предпоставки по чл. 147, ал. 1 от АПК, приложим съгласно чл. 213 от ЗУТ, за да се приеме наличието на право на оспорване.
Оспорващата не се явява лично, пряко и непосредството засегната от разпореденото с процесните заповеди, доколкото видно от самите заповеди и от констативните актове, въз основа на които са издадени заповедите, както и от приложеното от К.С.К.геодезическо заснемане, процесните огради, чието премахване е разпоредено не са разположени в имота на оспорващата, а и не се твърди от оспорващата такъв факт. Не се твърди, че оспорващата е изградила въпросните огради (съответно, че е извършител на посочения в оспорените заповед незаконен строеж), както и че същите са нейна собственост. Единствено се настоява, че оградите са съставлявали граници между съседни имоти.
Ако оспорващата счита, че е нарушено правото й на собственост, то защитата на същото е по общия исков ред. Налице е предвиден самостоятелен ред за установяване границите между имотите.
Изложеното обосновава извод за липсата на правен интерес у
жалбоподателката от оспорването на Заповед № 467 от 13.09.2019 г. и Заповед №
468 от 13.09.2019 г., издадени от кмета на Район „Приморски“ - Община Варна.
Предвид изложеното, съдът намира, че процесното оспорване е
недопустимо и в хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК следва жалбата да се остави
без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.
Воден от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Т.П.И. ***, подадена чрез адв. С.П. – ВАК, срещу Заповед № 467 от
13.09.2019 г. и Заповед № 468 и двете от 13.09.2019 г., издадени от кмета на
Район „Приморски“ - Община Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 3417/2019 г. по описа на АдмС-Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС
на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: