Р Е Ш Е Н И Е
762/24.10.2014г.
№ ............ 24.10.2014г. гр.Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На двадесет и четвърти октомври през две хиляди и
четиринадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 360 по описа на ШРС за 2014г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 от
Семейния кодекс.
Производството по настоящото дело е образувано
по искова молба от Л.А.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** чрез адв. М.Д.
от ШАК, със съдебен адрес: гр.****** срещу С.К.К., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***.
Ищцата твърди, че с ответника – С.К.К. сключили
граждански брак на 19.01.1984г., който бил първи по рода си и за двамата. От
брака си имали родени две деца – С., роден на ***г. и С., родена на ***г. – и
двамата пълнолетни към настоящия момент. Излага, че съвместният живот в
началото потръгнал добре, но от 2006г. били разделени, тъй като ответникът
живеел и работил преимуществено в чужбина, което се отразило на отношенията им.
Ищцата сочи, че през 2011г. заминала да работи в *** където се е установила да
живее и към настоящия момент. От тогава до момента с ответника били във
фактически раздала, като ищцата прекъснала всякаква връзка с него и всеки водил
собствен живот. Твърди, че няколкократно правила опити да запази семейството,
но усилията й останали безрезултатни. Поради изложеното счита, че брака им е
дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да постанови решение,
по силата на което: да прекрати гражданския брак между тях без произнасяне по
въпроса за вината; да запази брачното си фамилно име – К.; семейното жилище,
намиращо се в ******* да бъде предоставено за ползване на ответника.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с
упълномощен представител – адв.М. Д. от ШАК, като поддържат изцяло предявения
иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията
към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения
едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът не се явява
лично, не изпраща представител и не изразява становище по спора.
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата Л.А.К., ЕГН **********
и ответника С.К.К., ЕГН ********** сключили граждански брак на 19.01.1984г. в гр.Шумен,
за което бил съставен Акт за граждански брак № *** от 19.01.1984г. От брака си
имали родени две деца – С. С. К., роден на ***г. и С. С.а К., родена на ***г.,
като към настоящия момент и двете са пълнолетни. Заживели в жилището под наем,
находящо се в гр.Шумен, ул.“***“ № 55, ап.8. В началото отношенията им се
развивали нормално, но от 2006г. са разделени, а от месец януари 2011г. са във
фактическа раздяла. Ответникът променил поведението си, като често отсъствал от
вкъщи, проявявал незаинтересованост към семейните проблеми, отдалечил се от
съпругата и децата си и преимуществено работил в чужбина. През 2011г. ищцата
заминала за Турция, където към настоящия момент живее и работи. Семейното
жилище на семейството, собственост на трети лица, като към настоящия момент се
ползва от ответникът, а ищцата го е напуснала.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на
свидетелката Д.И. А., от приетите като писмени доказателства по делото Дубликат
на Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за
граждански брак № ***/19.01.1984г.; Ксерокопие на Удостоверение за раждане № ***/19.04.1984г.;
Ксерокопие на Удостоверение за раждане № ***/25.07.1986г.; статистически карти;
вносна бележка за платена държавна такса; Договор за правна защита и
съдействие, ведно с адвокатско пълномощно.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че бракът между ищцата и ответникът е дълбоко и непоправимо
разстроен. Очевидно е, че към настоящия момент двамата се намират във
фактическа раздяла, която е продължила повече от три години и половина. Това
обстоятелство се потвърждава и от разпита в съдебно заседание на свидетелката Д.И.
А., която е близка на ищцата и има преки впечатления върху обстоятелствата,
свързани със семейния живот на съпрузите, последвалата фактическа раздяла и
причината за нея. От изложеното може да се направи категоричния извод, че
общността между съпрузите е разкъсана, имайки предвид, че между тях е изчезнала
взаимната любов, доверието, уважението и разбирателството. Брачната връзка е
продължила да съществува само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно
съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са
дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите
на морала и не създава нормални условия за семеен живот. Разстройството на
брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е
невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Поради
изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните
и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание
чл.49, ал.1 от СК.
Доколкото никой от страните по делото не е
поискал съдът да се произнесе по въпроса за вината, то на основание
разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
Предвид обстоятелството, че родените от брака на
съпрузите деца са навършили пълнолетие, съдът намира, че с решението си не
следва да се произнесе по въпросите относно упражняването на родителските
права, личните контакти, местоживеенето на децата и тяхната издръжка.
По отношение задължението на съда, служебно да
се произнесе относно ползването на семейното жилище, съгласно разпоредбата на
чл.56, ал.1 от СК съдът съобрази следното: Съгласно §1 от Допълнителните
разпоредби на Семейния кодекс семейно жилище по смисъла на този кодекс е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие
деца. Видно от материалите по делото семейното жилище по смисъла на §1 от
Допълнителните разпоредби на Семейния кодекс е намиращото се в гр.Шумен, ул.“***“
№ 55, ап.8 жилище е собственост на трети лица, поради което същото следва да
бъде предоставено за ползване на ответника, който и понастоящем живее в него. В
същото време съдът констатира, че ищцата го е напуснала и няма претенции за
неговото ползване.
Досежно фамилното име на ищцата, съдът съобрази
обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела фамилното
име К., а в настоящото производство прави искане след прекратяване на брака да
бъде запазено брачното й фамилно име К.. При преценка на този въпрос съдът взе
в предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за възстановяване
на фамилното име или запазване на брачното такова е предоставено единствено на
волята на съпруга, променил фамилното си име при сключване на брака. За
запазване носенето на брачното фамилното име или неговата промяна не е
необходимо съгласието на другия съпруг, дори законът не изисква и мнение от
негова страна по този въпрос. Поради изложеното, доколкото е налице изявление от
страна на ищцата, че желае след развода да продължи да носи брачното си фамилно
име К., то настоящия състав намира, че искането в тази насока следва да бъде
уважено.
Доколкото никоя от страните не прави искане за
изплащане на издръжка от страна на другата страна, съдът намира, че не следва
да се произнася и по този въпрос.
С оглед задължението на съда с решението си да
определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като взе в предвид, че
по делото не са представени
доказателства досежно доходите на съпрузите, намира, че окончателния размер на
дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 50 лева. В същото
време, доколкото от материалите по делото се установява, че при завеждането на
делото ищцата е внесла държавна такса в размер на 25 лева, то същите следва да
бъдат приспаднати, като ответникът следва да бъде осъден да довнесе държавна
такса до пълния определен размер, а именно – 25 лева. В този смисъл съдът
съобрази и разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съгласно която когато няма
произнасяне по въпроса за вината, съдебните разноски по делото следва да
останат в тежест на двамата съпрузи, както са направени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Л.А.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, със съдебен адрес: гр.****** чрез адв. М.Д.
от ШАК и С.К.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сключен с Акт за граждански
брак № ***/19.01.1994г., като ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без да изследва въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването
на семейното жилище -
апартамент, находящ се в гр.Шумен, ул.“***“ № 55, ап.8 на мъжа С.К.К., ЕГН **********,
като констатира, че жената Л.А.К., ЕГН ********** го е напуснал.
След прекратяване на брака ищцата Л.А.К., ЕГН **********
ще продължи да носи брачното
си фамилно име
К..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната
такса по делото в размер на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН ********** да
заплати по сметка на ШРС сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща
държавна такса по делото, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: