РЕШЕНИЕ
№ 579
гр. Плевен, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря Валя Х. Стоянова
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20254430201744 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от „*** ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, районен *** против наказателно постановление
№ВТ-007809/26.08.2025г., издадено от *** на териториален отдел за
областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище Русе, към
главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, с което на дружеството -жалбоподател на основание чл.45,
ал.1 от ЗПК е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляда)
лева за нарушение по чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/.
В жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е
неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на
процесуалния и материалния закон като се счита, че не е извършено
твърдяното в него нарушение.Твърди се, че наказателното постановление не
сочи в цялост конкретните обстоятелства, при което е извършено твърдяното
нарушение, както и на доказателствата, които го потвърждават. В условията
на евентуалност се прави искане да се отмени наказателното постановление
поради маловажност на извършеното нарушение на основание чл.28 от
ЗАНН.Претендират се разноски.
1
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, не се явява и не се
представлява.
Представител на органа издал НП, не се явява в съдебно заседание.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Акт за установяване на административно нарушение №007809 е
съставен на 21.05.2025г. от С. Н. Н. на длъжност гл. инспектор в Област
Плевен - Комисията за защита на потребителите срещу „*** АД, ЕИК***
със седалище и адрес на управление гр. София, община Столична, област
София (столица), адрес: ул. "***" ***представлявано от: **** с ЕГН:
********** на длъжност: Изп. ***- ***с ЕГН: ********** на длъжност: Изп.
*** са установени следните обстоятелства при извършване на
нарушението:
При направена проверка на 05.03.2025 г. в обект офис на КЗП с адрес:
гр. Плевен, община Плевен, област Плевен, адрес: у*** установено с ППД К-
0133627/05.03.25Г. следните нарушения и обстоятелствата на извършване:
Проверката е извършена по Заповед №2014/20.02.25г. на ***на КЗП
във връзка с постъпила жалба с Вх.№ ВТ-03-54/02.12.24г. на 19.02.25r. с КП
К-2770927 в банков офис в гр.
Плевен, ул. *** В момента на проверката е предоставен договор за
потребителски кредит от 10.01.25г.
Съгласно представения договор от 10.01.2025г. размерът на кредита е
50 000 лв., за срок 120 месеца, с размер на погасителната вноска 569.01 лв.,
променлив лихвен процент 6 55% годишно, годишен процент на разходите
/ГПР/ - 7.48 %. Съгласно Допълнително споразумение за поправка на
техническа грешка към договор за кредит от 10.01.25г. ГПР в т.11 от договора
е коригиран на 7.26%.
В Част II. „Общи положения" раздел Б т.6.1. от договора е описано, че
„ ГПР изразява общите разходи като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Размерът на ГПР е посочен в погасителния план,
2
неразделна част от договора за кредит и включва: а/ лихви;
б/ такси за административни дейности по разглеждане на искане за
кредит;
в/ такса за откриване и месечна такса за поддържане на разплащателна
сметка.
г/ такса за ползване на платежен пакет/план....
т.6.2. ГПР не включва посочените по-долу разходи и такси, които са за
сметка на кредитополучателя:
а/ разходите и таксите, които се заплащат за неизпълнение на
задълженията по договора за кредит;
б/ нотариалните такси, свързани с учредяване на обезпеченията.
т.6.4. Общата сума, дължима от кредитополучателя, посочена в
погасителния план включва главницата на кредита и разходите пот.6.1.
Към договора за потребителски кредит е подписан и договор за
допълнителна услуга /сертификат/ - застраховка „Кредитна защита"
индивидуално заявление № Е0006611922250110 от 10.01.25г. с данни за
кредита: Искане за кредит 6611922, размер на кредита 50 000,00 лв., месечна
вноска по кредита 569,01 лв., месечна застрахователна премия 45,91 лв., срок
на застраховката 120 месеца. Застраховката е подписана от
кредитополучателя и застраховател - За *** като Застраховащ и като агент на
Застрахователя. В посоченото искане за кредит 6611922 от 09.01.25г.
потребителят е пожелал да закупи допълнителна услуга - „План без
ограничение", за която има подписано допълнително споразумение за
ползване на план без ограничения от 10.01.25г. В подаденото искане за кредит
6611922 от 09.01.25г. не се съдържа информация за допълнителна услуга
/доброволна или задължителна/ - застраховка „Кредитна защита". В
предоставения Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ на потребителя на
10.01.25r. също не се съдържа информация за задължителна или доброволна
допълнителна услуга - застраховка „Кредитна защита".
В погасителния план към договора за потребителски кредит в колона
„7" е описана месечна вноска 569,01 лв., в колона „8" е включена застраховка
в размер на 45,91 лв., а в колона „11" е вписана обща дължима сума /вноска/
626,91 лв., която включва месечната вноска, застраховка и дължими такси.
3
Общата сума за застраховка е 5 509,20 лв.
С КП е наредено на 05.03.25г. кредиторът да предостави документи и
информация, вкл. размерът на възнаграждението за застраховка включен ли е
в ГПР. На 05.03.25г. с ППД К-0133627 са приети изисканите документи. На
06.03.25г. са получени отново същите документи с пощенски оператор и са
заведени с Вх.№ ВТ-03-54/0б.03.25г. В Становището си кредиторът заявява,
че „Застрахователната премия в размер на 45,91 лв. не е включена в ГПР по
кредита и не следва да бъде включен, тъй като не е задължително условие за
получаване на кредита....".
От представения погасителен план към договора се установява, че
вноските за застраховка са дължими на кредитора по договора за кредит, а не
на друго юридическо лице, по друг договор.
Невключването на размера на възнаграждението за допълнителна
услуга - застраховка „Кредитна защита" в ГПР по кредита, при условие, че е
дължимо на кредитора и е включено в погасителния план по договора, води
до това, че има разлика между формално посочения и действително
прилагания размер, което по същество е непосочване на ГПР по кредита в
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Поради което, посоченият в договора ГПР - 7.26 % е неточен и
заблуждава потребителя, тъй като размерът на възнаграждението за
предоставяне на допълнителна услуга - 5 509,20 лв., следва да се включи в
ГПР, съобразно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК. Съгласно тази разпоредба,
ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими от посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Именно затова в посочената величина - ГПР, следва по
ясен и разбираем за потребителя/кредитополучателя начин да са посочени
всички разходи, които той ще направи и, които са пряко свързани с
кредитното му правоотношение. Предвиденият в договора ГПР - 7.26 % не
отговаря на разходите, които ще направи потребителят, тъй като не включва
възнаграждението за предоставяне на допълнителна услуга.
С цел пълнота на изложението, следва да се отбележи, че съгласно §1,
т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
4
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и, които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит. В случая е установено, че в ГПР не са
включени допълнителните разходи по кредита цената на допълнителната
услуга застраховка „Кредитна защита".
Съгласно член 3, буква ж) от Директива 2008/48 понятието „общи
разходи по кредита за потребителя обхваща всички разходи, включително
лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. Съгласно тази
разпоредба посочените разходи включват и разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, ако в допълнение към това
сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на
кредита или получаването му при предлаганите условия. Съгласно член 3,
буква и) от Директива 2008/48 ГПР съответства на общите разходи по кредита
за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита,
и когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф
2 от тази директива.
За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на
Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя", което означава всички разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и, които са известни на
кредитора. Видно от съображение 22 от Директива 2008/48, от една страна се
предполага, че на кредитора са известни разходите за допълнителните услуги,
които той предлага на потребителя от свое име или от името на трета страна,
освен ако цената не зависи от конкретните особености или положението на
потребителя, и от друга страна, че дори ако размерът на разходите за тези
допълнителни услуги не може да бъде определен
предварително, потребителите следва да получат адекватна
информация относно наличието на такива разходи на преддоговорния етап.
В конкретния случай разходите за застраховка „Кредитна защита" са
били известни на кредитора при сключване на договора, тъй като са включени
5
а погасителния план и договорът за допълнителна услуга /сертификат/ -
застраховка „Кредитна защита" е подписан от потребителя и застраховател -
за *** като Застраховащ и като агент на
застрахователя.
От събраните по преписката доказателства се потвърждава по
безспорен начин, че Договор за потребителски кредит от 10.01.25г. не
съдържа задължителната горепосочена информация за действителната
стойност на ГПР.
На 10.01.25r. в гр. Плевен кредиторът *** АД е сключил договор за
потребителски кредит, които не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК.
С това деяние кредиторът е нарушил разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10
от Закона за потребителския кредит.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства: Заверено копие от
Товарителница, с която е получена жалбата срещу НП; заверено копие от
Придружително писмо с вх. № ВТ-02-179 от 01.09.2025 г. и Обратна
разписка, удостоверяваща получаването му ; Заверено копие от Наказателно
постановление № ВТ - 007809 от 26.08.2025 г.;Заверено копие от Доклад на
инспектор;Заверено копие от АУАН № 007809/21.05.2025 г.; Заверено копие от
Пълномощно; Заверено копие от Писмо № ВТ-02-72/04.08.2025; Заверено
копие от Плик; Заверено копие от Покана за съставяне на АУАН с изх. № ВТ-
03-54/07,05.2025г. и Обратна разписка удостоверяваща получаването й;
Заверено копие от Протокол за проверка на документи № 0133627/05.03.2025;
Заверено копие от Становище №16-10-01165/1 от 04.03.2025 г. и приложения
(Договор за стоков кредит №1182823/05.02.2024, Общи условия по договори
за стокови кредити. Погасителен план и ГПР, Операционна бележка № 24 и
№ 23, Кредити с обезпечение различно от ипотека; Типов договор за
потребителски кредит);Заверено копие от Становище №ВТ-03-54/06.03.2025
и приложения (Договор за стоков кредит №1182823/05.02.2024, Общи
условия по договори за стокови кредити, Погасителен план и ГПР.
Операционна бележка № 24 и № 23. Кредити с обезпечение различно от
ипотека; Типов договор за потребителски кредит); Заверено копие от
Товарителница;Заверено копие от Констативен протокол №
6
2770927/24.02.2025;Заверено копие от Заповед №2014/20.02.2025; Заверено
копие от Жалба с вх. № ВТ-03-54/19.02.202; Заверено копие от Снимков
материал;Заверено копие от Информация относно обработването на лични
данни за физически лица;Заверено копие от СЕФ; Заверено копие от
Погасителен план и ГПР, Декларация от 24.02.2025 г.. Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление; Заверено копие от
Допълнително споразумение за поправка на техническа грешка от
10.01.2025г.; Заверено копие от Договор за потребителски кредит от
10.01.2025 г.;Заверено копие от Погасителен план и ГПР от 10.01.2025г.;
Заверено копие от Групова застраховка „Кредитна защита";Заверено копие от
СЕФ от 24.02.2025г.;Заверено копие от Погасителен план и ГПР от
10.01.2025г.; Заверено копие от Кредитно предложение вх. №
6611922/09.01.2025 г.; Заверено копие от Проучване за разрешаване на кредит
от 10.01.2025 г. и приложения; Заверено копие от Удостоверение с изх.
№8/03.01.2025г.; Заверено копие от Нареждане за периодични преводи от
10.01.2025;Заверено копие от Декларация към искане за кредит с per. форма
№ 6611922;Заверено копие от Искане за кредит с per. форма №
6611922;Заверено копие от Рамков договор за предоставяне на платежни
услуги;Заверено копие от Декларация от 10.01.2025г.; Заверено копие от
Допълнително споразумение за откриване и обслужване на стандартна
разплащателна сметка от 10.01,2025г.; Заверено копие от Допълнително
споразумение за издаване и обслужване на дебитна карта от 10.01.2025г.;
Заверено копие от Допълнително споразумение за ползване на план без
ограничения от 10.01.2025г.; Заверено копие от Заповед № 358ЛС/22.04.2015
г.; Заверено копие от Заповед № 6819/11.08.2025г., както и от показанията
свидетелките С. Н. Н. и Р. И. К., чиито показания съдът кредитира изцяло
като обективни, верни и безпристрастни. Същите кореспондират както
помежду си така също и с останалия, събран по делото доказателствен
материал и с установената и описана от съда фактическа обстановка.
Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни
доказателства счита, че жалбата се явява неоснователна.
Административно-наказателното производство се образува със
съставянето на акт за установяване на извършеното административно
нарушение. При съставянето на акта актосъставителят трябва да следи, а
административно-наказващият орган да провери дали той съдържа
7
императивно определените реквизити, подробно описани в по аргумент от
чл.42 от ЗАНН. Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз
основа на него НП от *** на Регионална дирекция (РД) за областите Габрово,
Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП, намира, че същите
са съставени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите
им. АУАН № 007809 от 21.05.2025г. е издаден от лице, имащо компетентността
по чл. 55, ал. 1 от ЗПК – "... от длъжностни лица, оправомощени от
председателя на Комисията за защита на потребителите". Това произтича от
представената по делото Заповед № 358ЛС/22.04.2015 г. на председателя на
КЗП, с която на С. Н. – *** при Регионална дирекция за област Плевен на
КЗП е предоставена компетентност за съставяне на АУАН за нарушения на
законите и подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението, на
които е възложен на КЗП или на председателя на КЗП. Дружеството е
реализирало правата си като е подало възражение в писмена форма срещу
съставения му АУАН. НП № Р – вт-007809/26.08.2025г., от своя страна, също
отговаря на изискванията за редовност по закона. Издадено е от компетентно
по смисъла на чл. 55, ал. 2 ЗПК лице- председателя на КЗП.
НП е издадено и в съответствие с чл. 57 ЗАНН.
Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно, съобразено с
изискванията на процесуалните и материално-правни норми. Налице е
словесно описание на всяко едно от двете административни нарушения, което
описание съответства на посочената в акта и НП като правна квалификация за
всяко от тях. Налице са задължителните реквизити относно време и място на
извършване на нарушението, както и словесно е описано в какво се състои
всяко едно от административните нарушения по достъпен и разбираем начин.
Жалбоподателят „*** АД, ЕИК*** гр. София има качеството на
"кредитор" по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК и е санкционирано за нарушение
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:
годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
8
Целта на цитираната разпоредбата от ЗПК е на потребителят да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
извърши във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор, дали да го сключи. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора
и да преценява, дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. Правилна е преценката на административнонаказващият
орган, че дружеството с действията си, е нарушило разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. Съгласно дефиницията на чл. 19,
ал. 1 от ЗПК Годишният процент на разходите (ГПР) изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, която е
израз на всичко дължимо по кредита, следва да са включени всички разходи,
които ще възникнат и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Стойността на ГПР, като глобален израз на всичко дължимо по кредита е
важна информация за потребителите. На практика благодарение на ГПР става
ясно реалното оскъпяване на всеки кредит, тъй като към лихвения процент по
кредита се добавят всички разходи, които са свързани с кредита. Посочвайки в
договора за кредит размер на ГПР, без да се посочва кои разходи са включени
в него потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт или трябва
да предполага кои точно разходи по кредита са включени в посочената
стойност на ГПР. В процесния Договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР от 7, 26%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото така отразен този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Според настоящата инстанция, обаче,
този размер на ГПР не отразява действителният такъв, тъй като не включва
част от разходите за кредита, а именно възнаграждението за предоставяне на
допълнителна услуга- застраховка „Кредитна защита“ в размер на 5 509, 20
лева.Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора
и на практика няма информация от кои пера е оскъпяването му по кредита.
Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, nap. 1 и чл. 4 от Директива
9
93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти,
от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗГЖ. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.Неспазването на
горепосочените нормативни изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗКП е
инкриминирано като административно нарушение в чл. 45, ал. 1 ЗПК, който в
конкретния случай е и правното основание за ангажиране отговорността на
дружеството жалбоподател, съгласно обжалваното НП.
По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана
отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност
на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или
общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е
извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на
вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на
имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на
юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се
търси виновно поведение на конкретно физическо лице.
Наложената за нарушението по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК имуществена
санкция, предвидена в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗПК е в минимален
размер и поради това отпада необходимостта да се обсъжда въпроса за
индивидуализация на наказанието, чийто наложен от наказващия орган
минимален размер от три хиляди лева съдът приема за справедлив, съобразен
с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, съответен на извършеното нарушение и от
естеството да съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12
от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, съдът счита посочените възражения в жалба
за изцяло неоснователни, тъй като извършването от обективна страна на
административното нарушение по ЗПК от дружеството-жалбоподател се
доказа безспорно и категорично, като при издаването на НП са спазени
изискванията на материалния и процесуалния закон, от което следва НП да
10
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В случая не се констатират основания за приложение на разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и
обстоятелствата по същото не разкриват по-ниска степен на обществена
опасност от обичайната. По дефиниция нарушението е формално и макар
закона да не изисква настъпване на вредни последици като негов
съставомерен резултат, такива фактически са налице – засягане правата на
неограничен брой потребители, в частност правото им на информация за
предлагания продукт. В случая, задължително следва да се отчете, че се касае
до субект, осъществяващ кредитна дейност по занятие, което изисква не само
стриктно изпълнение на задълженията по установения държавен ред, но и
полагане на дължимата грижа по отношение на лоялните отношения с
клиентите. При тези съображения не може да се приеме, че нарушението е
"маловажно" по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на КЗП, като първостепенен разпоредител с
бюджетни средства, за изготвеното по жалбата писмено становище от юрк.
Мариянова съгласно изричното право на такова, регламентирано в
разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН. Същата следва да бъде уважена в
минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а именно в размер на 120 /сто и двадесет / лв.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВАВА наказателно постановление №ВТ-
007809/26.08.2025г., издадено от *** на териториален отдел за областите
Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище Русе, към главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на ***
ЕИК:*** на основание чл.45, ал.1 от ЗПК е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 (три хиляда) лева за нарушение по чл.11, ал.1, т.10 от Закона
за потребителския кредит /ЗПК/.
11
ОСЪЖДА „*** ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, районен „*** да заплати в полза на Комисията за защита на
потребителите сумата от 120/ сто и двадесет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12