Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 07.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти състав, в
открито съдебно заседание проведено на десети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря ЛИЛИ ДОБРЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 6790
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена
от Eлза С.А., с ЕГН ********** с адрес ***
срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК ********* Гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република” представлявано от Изпълнителния директор
С искане за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на
„Топлофикация- Перник” ЕАД- гр.Перник сумата в размер на 2000.67 лева, относима
за периода от 01.10.2003г. до 31.03.2006г., която е част от сумата 4000.34 лева
- главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия
за периода от 01.10.2003г. до 31.07.2008г., сума в размер на 507.06 лева -
законна лихва за забава върху частичната сума от 2000.67 лева за периода от
30.11.2003г. до 16.09.2008г., ведно със законната лихва върху сума от 2000.67 лева,
считано от 23.09.2009г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на
112.65 лева направени по делото разноски и юрисконсулстко възнаграждение върху
частичната сума от 2000.67 лева, за които е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК от 24.09.2009 и
изпълнителен лист от 26.11.2010 г.
по частно гр.д. № 2653/2009г. на
Пернишкия районен съд.
Съдът
намира, че е сезиран с обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. чл. 124 от ГПК, във вр. с
чл. 111 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен лист от 26.11.2010 г. по гр. д. № 2653/2009 по описа на Пернишки районен съд.
Ответникът образувал изпълнително дело № 704/2010
г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова въз
основа на издадения изпълнителен лист. Твърди се, че посоченото изпълнително
производство било прекратено по перемция. Излага аргументи за погасяване по
давност на процесните вземания.
Искането
към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му
дължи 2000.67 лева, относима за периода
от 01.10.2003г. до 31.03.2006г., която е част от сумата 4000.34 лева -
главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2003г. до 31.07.2008г., сума в размер на 507.06 лева - законна
лихва за забава върху частичната сума от 2000.67 лева за периода от
30.11.2003г. до 16.09.2008г., ведно със законната лихва върху сума от 2000.67
лева, считано от 23.09.2009г. до окончателното й изплащане, както и сума в
размер на 112.65 лева направени по делото разноски и юрисконсулстко
възнаграждение върху частичната сума от 2000.67 лева, за които е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 24.09.2009 и изпълнителен лист от 26.11.2010 г. по частно
гр.д. № 2653/2009г. на Пернишкия районен съд.
Исковата
молба с приложенията е връчена на ответника
В
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.
В открито
съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез процесуални си представител, изразява становище, да бъде уважена
изцяло исковата претенция и бъдат присъдени направените по делото разноски за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът,
в открито съдебно заседание редовно призован, чрез процесуалния си представител
моли да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от представените по делото писмени доказателства по подадено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД е образувано гр.д. 2653/2009г. по описа на Районен съд гр. Перник с длъжник Eлза С.А.
с ЕГН **********, с адрес ***. По това дело Районен съд гр.
Перник е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
24.09.2009г. и изпълнителен лист от 26.11.2010
г., съгл. който Eлза С.А. с ЕГН **********,
с адрес *** следва
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК” - Перник сумата 4000.34 лева - главница,
представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода
от 01.10.2003г. до 31.07.2008г., сума в размер на 1014.12 лева - законна лихва
за забава за периода от 30.11.2003г. до 16.09.2008г., ведно със законната лихва
върху сума от 4001,34 лева, считано от 23.09.2009г. до окончателното й
изплащане, както и сума в размер на 225,31 лева направени по делото разноски,
за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 24.09.2009
и изпълнителен лист от 26.11.2010 г. по частно гр.д. № 2653/2009г. на Пернишкия районен съд.
Видно от приложеното изп.д. №704/2010
по описа на ЧСИ Соня Димитрова,
образувано по молба от 30.12.2010г., са извършени няколко същински изпълнителни
действия. По делото са изпратени запорни съобщения, чрез които се налага запор,
като на 25.03.2011г. е приет запор върху МПС в ОД на МВР Перник. На 05.11.2013г.
по изпълнителното дело е постъпила молба от процесуалния представител на
взискателя, с която се иска извършване на изпълнителни действия.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 111 от ГПК, за признаване на
установено, спрямо ответника, че ищеца не дължи посочените суми предвид
настъпването на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, както и установяване недължимостта на присъдени в
полза на ответника вземания за доставена топлинна енергия, за които последния
се е снабдил с изпълнителен лист.
Предявеният иск е основан на твърдения, че
ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на
вземанията поради изтекла погасителна давност. Влязлата в сила заповед за
изпълнение има преклудиращ ефект и препятства оспорването на задълженията въз
основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника и
с които е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за
възражение.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не
спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е
налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на
длъжника.
Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на същинското действие за принудително изпълнение. Запор върху
вземане по банкова сметка ***, в който постъпи обратна положителна информация
от кредитната институция по реда на чл.508 ГПК. В този смисъл действията на
съдебния изпълнител по изпращане на запорни съобщения следва да се възприемат в
контекста на цялостното проучване на имущественото състояние на длъжника
/Решение от 10.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 16311/15 г. на СГС, Решение № 7188 от
16.10.2015 г. по гр.д.№ 11903/15 г. на СГС/. В съдебната практика се поддържа и
изолираното становище, че с изпращането на запорни съобщения от съдебния
изпълнител до всички банки се налага запор на евентуално съществуващите
вземания на длъжника по сметки в тези банки и в този смисъл действията по
изпращане на запорни съобщения нямат характера на проучване на имущественото
състояние на длъжника, а представляват налагане на запор по смисъла на т.9 от
ТТР към ЗЧСИ /Решение по ч.гр.д.№ 11904/15 г. на СГС/. По противоречиво
разрешавания въпрос е образувано тъклувателно дело, до произнасянето по което
настоящата инстанция следва да съобрази преобладаващата съдебна практика,
възприемаща първото становище.
На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2
от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн.
ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала
същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия.
При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950г. действащ е бил Законът за гражданското
съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е
предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда
действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена
без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г ЗГС).
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение,
чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици
на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло
в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства,
които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се
снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане
не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи,
лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1,
т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката
на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е
издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не
било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал
на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за
периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК
след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с
общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с
кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено
възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника.
В този смисъл е и постановеното по реда на
чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о. в състав Борислав Белазелков, Борис Илиев и ДИМИТЪР
ДИМИТРОВ, съгласно което „Влязлата в
сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. В същия смисъл са и Решение № 30/ 09.07.2018г. по търг. дело № 90/2017 на
Окръжен съд Перник, Решение № 399/
10.12.2018г. по в. гр. дело № 610/2018 на Окръжен съд Перник, както и
Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т.
о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г.,
IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV г. о., ГК.
По изложените съображения настоящия съдебен
състав намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност
по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
С оглед разрешаване на правния спор следва
да се държи сметка и за друг съществен елемент, а именно дали спира да тече
погасителната давност по време на висящо изпълнително производство. Съгласно
Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. с
докладчик ДИМИТЪР ДИМИТРОВ „съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година
тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като
по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС,
обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Прилагането на даденото с
посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица
погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период
по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна
дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото
към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР
тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на
същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще
се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на горното извършената с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на
обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага
от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това.“
Следователно от 25.03.2011г. /датата на последното същинско изпълнително действие/
е започнала да тече нова давност, която предвид наличието на висящо
изпълнително производство е спряна от същия ден, до 26.06.2015г. Производството
по изпълнителното дело е прекратено по перемция на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК на 25.03.2011г. с изтичане на двегодишен срок от последното искане на
взискателя за извършване на изпълнителни действия, от която дата е запичнала да
тече и погасителната давност.
Поради това съдът намира, че по
отношение на вземането за заплащане на цена за доставена в имота на ищеца
топлинна енергия е изтекъл приложимият петгодишен давностен срок.
На основание чл. 119 ЗЗД с
погасяването на главното вземане се погасяват и всички произтичащи от него
допълнителни вземания, касателно настоящия случай липсва такова погасяване,
поради което и не са погасени по давност и вземанията за законна лихва и за
съдебни разноски. Предвид гореизложеното относно характера влязлата в сила
заповед за изпълнение и по отношение на
лихвите се прилага петгодишна давността, защото съществуването и на това
вземане е признато със съдебен акт, който съгласно посоченото и трайната
съдебна практика се приравнява на съдебно решение.
При това положение съдът
намира, че предявените отрицателени установителени искове са основателени и
доказани, поради което и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателно се явява и искането на ищцовата
страна за присъждане на разноски.
Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, от които 104,82 лв – заплатена
държавна такса, 670,00 лв. – възнаграждение за един адвокат и 24,00 лв. –
заплатена такса за препис на изпълнително дело. Възражението за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар, направено от процесуалния представител на
ответника, съдът намира за основателно. При определяне на размера на
възнагражданието не следва да намери приложение чл. 2, ал. 5 от Наредбата при
определяне на минимално дължимото адвокатско възнаграждение по исковото
производство, тъй като тя следва да намери приложение в случаите, когато
предявените с една искова молба искове са в защита на различни интереси,
какъвто разглежданият случай не е. Този извод следва както от граматическото
тълкуване на общата разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, предвиждаща
определяне на възнаграждението не само съобразно броя на предявените искове, но
и вида на същите, така и от систематическото и логическо тълкуване с
разпоредбите на чл. 7 от Наредбата, уреждащи минималните възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела при
различните видове искове. Изискването на общата разпоредба на чл. 2, ал. 5 от
Наредбата за определяне на възнагражденията съобразно вида и броя на
предявените искове и начинът на определяне на техния размер съобразно вида на
исковете, регламентиран в чл. 7 от Наредбата, сочат, че възнагражденията следва
да се определят поотделно при предявени искове в защита на различни интереси, а
не само съобразно броя на същите. Тоест само при кумулативно съединяване на
искове които не са в отношение на зависимост на единия от другия. В случая
интересът, за който ищецът е търсил защита с исковата молба, е един, тъй като
претендираните от него вземания са за парични суми, които се основат изцяло на
идентични факти като единият от исковете е изцяло в зависимост от другия,
предвид акцесорния характер на вземането за лихва за забава. По тези
съображения настоящият състав на намира, че интересът, който е от значение за
определяне размера на минимално дължимото адвокатско възнаграждение е сбора от
сумите претендирани като главница и лихва по исковото производство,
възнагрежданието следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата на
висшия адвокатски съвет върху този размер. В този смисъл е и Решение
№364/12.11.2018г. по вгрд 550/2018 на Окръжен съд Перник.
Предвид на което и с оглед чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възнаграждението е 370.05 лв.. На следващо място делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание,
поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минимума.
Предвид на това на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 498.87
лв.
При този изход на спора
ответникът няма право на разноски.По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че Eлза С.А.,
с ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК” АД ЕИК ********* Гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” сумата в
размер на 2000.67 лева, относима за периода от 01.10.2003г. до 31.03.2006г.,
която е част от сумата 4000.34 лева - главница, представляваща стойност на
ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до
31.07.2008г., сума в размер на 507.06 лева - законна лихва за забава върху
частичната сума от 2000.67 лева за периода от 30.11.2003г. до 16.09.2008г.,
ведно със законната лихва върху сума от 2000.67 лева, считано от 23.09.2009г.
до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 112.65 лева направени по
делото разноски и юрисконсулстко възнаграждение върху частичната сума от
2000.67 лева, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
24.09.2009 и изпълнителен лист от
26.11.2010 г. по частно гр.д. № 2653/2009г. на Пернишкия районен съд, поради
погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК” АД ЕИК ********* Гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република да заплати на Eлза С.А.
с ЕГН **********, с адрес *** от 498.87 лв. /четиристотин
деветдесет и осем лева и 87 ст./ за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: