Р Е Ш Е Н И Е № 260001
Гр. Пловдив, 03.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV граждански
състав, в публичното заседание на пети август две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при
секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 22 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.72 ал.4 от Закона за
министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по подадена жалба от П.В.Б., ЕГН: **********,
чрез адв. *****, срещу Заповед за задържане на лице рег. № **** на **** при ****
на ОД на МВР Пловдив, ****** В.С., с която му е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ "задържане за срок от 24 часа".
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
обжалвания акт, в частност липса на посочени фактически основания за задържане
на жалбоподателя. Възразява се, че не са били налице достатъчно данни за
постановяване на 24-часово задържане по чл. 72 ал.1 т.1 ЗМВР, а именно, че
жалбоподателят е имал противоправно поведение към момента на задържането. Липсвали
мотиви за налагането на ПАМ. Излагат се съображения и че административният
орган е допуснал нарушение на чл.6 от АПК, а именно: принципът за съразмерност.
Поради изложеното моли съдът да отмени оспорената заповед. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят
редовно уведомен, не се явява, не изпраща представител. От същия е постъпило
становище по същество на спора, в което се посочва, че лицето е било освободено
от наказателна отговорност по чл. 78а НК и му е било наложено наказание глоба,
което обосновава липсата на нужда от задържане за срок от 24 часа.
Ответникът - **** при **** на ОД на МВР Пловдив, ****** ******,
редовно уведомен, се представлява от юрк. ***. По същество процесуалния
представител излага съображения, че в хода на производство са събрани
доказателства за повдигнато обвинение на жалбоподателя и постановена присъда,
респ., че към датата на задържането същият е бил съпричастен към извършване на
престъпление. Претендира разноски.
Съдът
като се запозна с приложените по делото доказателства и обсъди доводите,
изложени в жалбата, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок, произтича от
процесуално легитимиран субект, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно
обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима. По
същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА,
като съображенията за това следните:
При
осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на основание чл. 168 АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата законосъобразност, като
съобрази критериите по чл. 146 АПК /така Решение № 6213 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 13768/2017 на Върховния административен съд/.
При
налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, длъжностните лица не действат
в лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято
структура административно, функционално и йерархически принадлежат. Ответник в
съдебното административно производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С
оглед принадлежност на ***** към структурата на звено към ОД МВР - Пловдив,
следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Правомощията на *****
произтичат пряко от закона и са осъществени в съответния териториален обхват.
Заповедта
е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на административния
акт и съдържа
всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.74 ал. 2 ЗМВР.
Съдът
намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Досежно фактическо основание за задържането,
съгл. изискването на чл.74 ал.2 т.2 ЗМВР, е приложима хипотезата на съдържащи
се в административната преписка данни, обосноваващи прилагане на посочената в
заповедта норма - чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР. В
тази връзка неоснователно се явява възражението за на жалбоподателя, че
издадената заповед се явява незаконосъобразна, доколкото в същата не са
посочени фактическите и правни основания за задържането. Като фактически
основания е посочено: „за лицето има данни, че е извършил престъпление по чл.
354А ал.3 НК – държи в себе си наркотични вещества, без надлежно разрешително“.
Съдът намира посоченото в заповедта за достатъчно за изпълнение на изискването
по чл. 74 ал.2 т.2 ЗМВР, доколкото е посочено, че са налице данни за извършено
престъпление, като същото е конкретизирано, както като правна квалификация –
чл. 354А ал.3 НК, така и като описание от фактическа страна – държи в себе си
наркотични вещества без надлежно разрешение. В тази връзка следва да се посочи,
че правилно е определено и правното основание на задържането, а именно: чл. 72
ал.1 т.1 ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да задържат лице, за
което има данни, че е извършило престъпление.
Досежно
съорбазяването на оспорения акт с материалноправните норми, то съдът намира, че
видно от приобщените по делото писмени доказателства: писмо от Районна
прокуратура гр. Пловдив и обвинителен акт, е ангажирана наказателната
отговорност на жалбоподателя, като е повдигнато обвинение с обвинителен акт за
престъпление по чл. 354а ал.3 НК, по което е образувано НОХД № **** г. по описа
на Районен съд Пловдив. С Присъда от **** г., жалбоподателят е бил признат за
виновен за престъпление по чл. 354а ал.5 НК, като е оправдан да е извършил
престъпление по чл. 354а ал.3 НК, освободен е от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание – глоба, в размер на 1000 лева. Присъдата не
е влязла в сила, доколкото е постъпил протест от Районна прокуратура Пловдив.
Доколкото
е повдигнато обвинение срещу жалбоподателя с внесен обвинителен акт, то съдът
намира, че несъмнено са налице данни, че същият е извършил престъпление. Следва
да се отбележи, че законът борави с терминът „налице данни“, не и със
сигурност, която е необходима за постановяване на съдебен акт, респ. достатъчно
за осъществяване на задържането за срок от 24 часа е наличието на индиция за
съпричастността на жалбоподателя към извършено престъпление, каквато несъмнено
е била налице. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя, че задържането не се е явявало
необходимо предвид постановената присъда, с която същият е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба, по чл.
78а НК. Следва да се акцентира на принципното положение, че процедурата по чл.
78а НК и гл. 28 НПК се прилагат в случай на извършено престъпление, санкцията
за което обаче се явява по-ниска. Деянието обаче не губи своя престъпен
характер, в който случай постановената присъда би била оправдателна и
жалбоподателят би бил признат за невинен. Наложеното наказание по чл. 78а НК
предполага постановена присъда, с която същият е признат за виновен, именно
поради престъпния характер на извършеното деяние.
На
последно място следва да бъде изследван въпросът дали оспореният акт
съответства на целите на закона. Според принципа на законността, нормативен
израз на който е нормата на чл.4 ал.2 от АПК,
административни актове се издават за целите, на основанията и по реда,
установени от закона. А според принципа на съразмерността /чл.6, ал.2 от АПК/,
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. В случая, оспорената ПАМ се явява приложена по отношение на
жалбоподателя при спазване на принципа за съразмерност, тъй като същият е задържан
от **** на **** г. от 16:20ч. – видно както от оспорената заповед, образувано е
било бързо производство № **** г. по описа **** при ОДМВР Пловдив, четири дни
по-късно е повдигнато обвинение за посоченото престъпление и шест дни по-късно
е внесен обвинителен акт, като на същия ден е разгледано делото с негово
участие касаещо вмененото му престъпление. Съобразно конкретните факти,
обусловили задържането, същото не се явява самоцел, а съобразно с целта на
ограничението и се явява пропорционално на засягането правото на свобода и
сигурност в съответствие с чл. 6 ал.1 АПК.
Поради
всичко изложено, доколко оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с
изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с
материалноправни разпоредби, същата се явява законосъобразен акт, жалбата
против който акт е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на спора, на основание чл. 144 АПК, вр. чл. 78 ал.3 ГПК, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати по сметка на бюджета на органа, издал атакувания
акт – ОД на МВР Пловдив, сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от юрк.,
определено в минимален размер съгласно чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № ********* г., депозирана от П.В.Б., ЕГН: **********,
чрез адв. *****, срещу Заповед за задържане на лице рег. № **** на **** при ****
на ОД на МВР Пловдив, ****** ******, с която му е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ "задържане за срок от 24 часа".
ОСЪЖДА П.В.Б., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство за процесуално представителство от юрк.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне пред Административен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ