Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 28.01.2020
г. гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд гражданска колегия
На двадесет и седми януари 2020 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Милен Стойчев
Бисера
Максимова
Секретар Анатолия Атанасова
като разгледа докладваното от Б.Максимова
в. гр. д. № 339
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 186 от 24.10.2019 година, постановено по гр. д. 275/2019 година по
описа на Районен съд - Попово, съдът е отхвърлил предявения от А.Г.М., ЕГН **********,***, против
„КОСТИНБРОД-Й.“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Д.Й.К., иск за присъждане на
сумата 2000 (две хиляди) лева, представляваща дадена в заем сума по договор за паричен заем
от 07.07.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба 11.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение съдът и отхвърлил и предявения от А.Г.М., ЕГН **********,
против „ОПИЦВЕТ-ПОЯТИЩЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Д.Й.К., иск за присъждане на сумата 1000 (хиляда), представляваща дадена в заем сума по договор за паричен заем
от 07.07.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба 11.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Постъпила е въззивна жалба от
адвокат Р.Д.Р. като особен представител на А.Г.М. против така постановеното по
делото съдебно решение, в която се излага следното:
Доколкото ищецът твърди, че е в тежко здравословно състояние, бил е
освидетелстван от ТЕЛК с 80% увреждане и пенсиониран по болест, то същият има
нужда от процесните парични средства, за да си закупува лекарства. В съдебната
практика се приема, че парите са вещи, следователно спрямо тях също е приложим чл. 249
от ЗЗД, тъй като ищецът сам се нуждае от тези вещи. Ето защо ищецът, чрез своя
процесуален представител, моли съда да отмени обжалваното Решение №
186/24.10.2019 по гр. дело № 275/2019 г. по описа на Поповския районен съд като
незаконосъобразно и да уважи предявените искове.
Не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание въззивникът чрез определеният му от съда особен
представител адвокат Р.Д.Р. поддържа въззивната жалба.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания,
обсъди представените доказателства и
констатира следното: Въззивната жалба е
неоснователна.
По фактите: На 07.07.2014 г., между
ищеца А.Г.М., като заемодател, и
„Костинброд-Й.“ ЕООД, като заемател, бил сключен договор за паричен заем,
по силата на който заемодателят предал в собственост на заемателя сумата от 2000 лева срещу поето от последния
задължение да върне заетата сума и
уговорено възнаграждение по ред и съгласно условията на този договор. Уговорено
е, че предаването на заемната сума от
заемодателя на заемателя се извършва в брой , в момента на сключване на този
договор. В т. 3 от този договор страните договорили, че заемната сума и
уговореното възнаграждение ще бъдат върнати еднократно в срок от 10 години. На
същата дата ищецът А.Г.М., като заемодател предал на “Опицвет-Поятище“ ЕООД, като заемател, сумата
от 1000 лева срещу поето от последния задължение да върне заетата сума и уговорено възнаграждение
еднократно в срок от 10 години.
Ищецът твърди, че желае връщане на заетите по двата договора суми, тъй
като самият той има нужда от тях. Счита, че на основание чл. 249, ал.1 от ЗЗД
ответниците следва да му върнат заетите суми преди изтичане на срока на
договорите за заем. Доколкото парите са движими вещи, според ищеца няма пречка
да се приложи разпоредбата на чл. 249, ал. 1 от ЗЗД, като иска връщането на
тези вещи преди изтичането на срока на договорите.
При така установената факти и с оглед наведените съображения съдът прави
следните правни изводи:
Не се спори, че страните са в облигационни отношения, обективирани в два
договора за паричен заем. Съобразно
разпоредбата на чл. 240, ал.1 от ЗЗД, с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество
и качество. Този договор е реален договор и се счита сключен от
момента, в който заемодателят реално предостави в държане на заемателя
определената парична сума или вещ. В
конкретния случай предаването на парите и по двата договора е изрично
отбелязано в тях. Няма спор между страните, че така предоставените суми по
двата договора за паричен заем не са върнати
от ответниците по делото. Единственото възражение, което се прави в отговора по исковата молба е,
че не е настъпил уговорения между
страните срок за връщане на получените
суми.
В конкретния случай страните са уговорили еднократно връщане на получените в заем суми в срок
от 10 години. С оглед липсата на
друга уговорка в процесните договори, съдът приема, че този срок е уговорен в
полза на длъжника, и считано от дата на сключване на договорите - 07.07.2014 г.,
то падежът за изпълнение на задължението на ответниците да върнат получените в
заем суми настъпва на 07.07.2024 г. Едва
след този момент вземането на ищеца по двата договора за паричен заем би било
изсикуемо.
Не се твърди и не се доказва изключението на чл. 71 от ЗЗД, предвиждащо
възможност кредиторът да иска изпълнение преди срока, когато длъжникът е станал
неплатежоспособен или е намалил дадените обезпечения, или не е предоставил
обещаните обезпечения.
Не е налице и хипотезата на чл. 249 от ЗЗД, на която се позовава
особеният представител на ищеца, тъй като същата е относима към договора за
заем за послужване, който договор е
различен от процесните два договора за паричен заем. Процесните договори
по своята същност представляват договори за заем за потребление. Заемът за потребление е договор, с който
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. С договора за заем
за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една
определена вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне. Предмет
на този договор могат да бъдат само индивидуално
определени вещи, те трябва да са непотребими, защото се дължи връщането на
същата вещ, която е дадена в заем.
Парите са движими вещи, но не са индивидуално определени и непотребими.
Разпоредбата на чл. 249, ал. 1 от ЗЗД визира само индивидуално определената
вещ, която е дадена в заем, и при наличие на предпоставките в този текст,
заемодателят би могъл да иска предсрочно връщане на вещта.
В конкретния случай вземането на ищеца по всеки от двата договора за паричен заем не е
изискуемо, поради което предявените искови претенции се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени. Като е стигнал до същия правен извод, Поповският
районен съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се
потвърди.
Въз основа на изложените съображения, на основание чл. 271 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 186
от 24.10.2019 година, постановено по гр. д. 275/2019 година по описа на Районен
съд – Попово, като законосъобразно.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.