Мотиви на Присъда № 260001 от 12.01.2021 г. по н.о.х.д. №
1001/2020 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Районна
прокуратура гр.Ловеч предявила срещу подсъдимия Д.Д.М. *** обвинение за
престъпление по чл.195, ал.1, т.2, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, за това, че
на 08.08.2020 г.
в гр.Ловеч, отнел чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор –
1 брой велосипед „Reactor", от владението и без съгласието на
собственика Д.С.П. *** и 1 брой
седалка за велосипед ,,Stone Solid" от владението и без съгласието на
собственика П.Б.Щ. ***, всичко на обща стойност 220,50 лева, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия
по текста посочен в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по
делото е изяснена и че посоченото престъпление е извършено по начина описан в
обвинителния акт. Предвид направените самопризнания и проведено съкратено
съдебно следствие пледира за определяне на наказание лишаване от свобода в
размер на една година, което на основание чл.58а от НК бъде намалено с 1/3 и
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК се отложи за изпитателен
срок от три години. Сочи, че направените по делото разноски следва да бъдат
възложени на подсъдимия М..
Подсъдимият Д.М.,
редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. По реда на съкратеното
съдебно следствие по чл.370, във връзка с чл.371, т.2 от НПК изцяло признава
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да
не се събират доказателства за тях. Поддържа дадените от него обяснения на
досъдебното производство. В обясненията си пред съда признава, че е взел велосипеда,
а след това се е върнал и взел и седалката. Сочи, че няма обяснение за какво му
е било да ги взема. Изтъква, че е действал под въздействието на наркотици, но
счита, че това не го оправдава. Твърди, че няма никакъв спомен къде е оставил
отнетата седалка. В защита не изразява становище, а при дадената му последна
дума пледира към съда да е по-снизходителен. Счита, че в затвора няма да се
решат проблемите му, да се поправи и излезе по-добър човек. Съжалява за
престъпленията, които е извършил. Твърди, че не знае защо ги е направил.
Служебно
назначеният защитник на подсъдимия М. – адвокат В.Г. от ЛАК не оспорва приетата
от прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка, но пледира наказанието да
бъде определено при условията на чл.55, ал.1 от НК, при многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Сочи такива, като в заключение изтъква, че с оглед
разкаянието на подсъдимия до голяма степен поправителния процес при него е
извървян. Сочи, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от
свобода в размер до шест месеца и съответно се приложи разпоредбата на чл.66 от НК, като изтърпяването на наказанието се отложи за изпитателен срок от три
години.
От събраните по
време на досъдебното производство и съдебно следствие писмени доказателства, от
свидетелските показания и от заключението на вещите лица по назначените и
изготвени съдебно-техническа, стоково-оценителна и комплексна видео-техническа експертизи,
както и от самопризнанията на подсъдимият дадени на досъдебното производство и
потвърдени от него по реда на съкратеното съдебно следствие, а също и
самопризнанията му в хода на предварителното изслушване, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият
Д.Д.М. ***. Не работел, осъждан.
Свидетелят
Д.С.П. ***. Притежавал велосипед „Reactor" от 2018
година, който бил ползван предимно от дъщеря му. През времето, когато
велосипедът не се ползвал, свидетелят го държал във входа на жилищния блок в
който живеел в гр.Ловеч, на ул.„Търговска" № 55. Последно велосипедът бил
ползван от дъщерята на свидетеля в края на месец юли 2020 година, след което
свидетелят П. го оставил, както и друг път, облегнат на стена на стълбищната
площадка във входа, без да го заключва или по друг начин да го предпази срещу
отнемане.
Свидетелят
П.Б.Щ. ***. Живеел в съседство на свидетеля Д.П. ***. Притежавал велосипед „Stone Solid“.
Също като свидетеля П., обичайно държал велосипеда
подпрян на стена на стълбищната площадка във входа, без да го заключва с
катинар или по друг начин да го предпази срещу отнемане.
На
06.08.2020 г. свидетелят Щ. заминал на лятна почивка със семейството си, като
оставил велосипеда подпрян на обичайното му място.
На
08.08.2020 г. подсъдимият М. влязъл във входа, в който живеели свидетелите П. и
Щ.. Забелязал велосипеда на свидетеля П. и решил да го отнеме. Взел велосипеда
и си тръгнал, като междувременно забелязал и велосипеда на свидетеля Щ.. Свалил
седалката му и също я взел със себе си, след което излязъл от входа и се
отдалечил.
Няколко
дни по-късно подсъдимият М. отишъл до дома на свидетеля М.М. в гр.Ловеч и му предложил
да му подари велосипеда на свидетеля П., като му обяснил, че на него самия
велосипеда му е бил подарен. Свидетелят М. се съгласил и взел велосипеда, след
което на 12.08.2020 г. го дал на племенницата си Е. М.а, като подарък за рождения
ѝ ден.
Междувременно,
на 09.08.2020 г. свидетелят Д.П. установил липсата на велосипеда си и сезирал с
жалба РП Ловеч, въз основа на която било образувано досъдебното производство.
В
процеса на разследване, след като било установено местонахождението на
велосипеда на свидетеля П., същият бил предаден с протокол за доброволно
предаване от свидетЕ.та Е. М.а, майка на свидетЕ.та Е. М.а. Впоследствие с
разписка от 04.11.2020 г. /л.43/ велосипедът бил върнат на свидетеля П..
Местонахождението
на отнетата от свидетеля Щ. седалка на велосипеда не било установено.
Подсъдимият М. също няма спомен какво е направил с нея.
В процеса на разследване били
изготвени две оценителни експертизи. Видно от заключенията на вещите лица, общата стойност на вещите предмет на
престъплението възлиза на 220,50
лева.
От така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Д.Д.М.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.195, ал.1, т.2, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, като на 08.08.2020 г. в гр.Ловеч, отнел чужди движими вещи,
оставени без постоянен надзор –
1 брой велосипед „Reactor", от владението и без съгласието на
собственика Д.С.П. *** и 1 брой
седалка за велосипед ,,Stone Solid" от владението и без съгласието на
собственика П.Б.Щ. ***, всичко на обща стойност 220,50 лева, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Съдът
намира, че подсъдимият М. е извършител на посоченото деяние. Осъществил е изпълнителното
деяние чрез действие, като е преустановил фактическата власт на собствениците на
вещите и е установил свое владение върху тях.
Обстоятелството,
че отнетите вещи са били без постоянен надзор– оставени във входа на жилищния
блок, където живеели пострадалите П. и Щ. и не са били заключени или
обезопасени по начин, който да не позволява отнемането им, квалифицира деянието
по чл.195, ал.1, т.2 от НК.
От субективна
страна подсъдимият М. е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК - съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Приетата за
установена фактическа обстановка съвпада с обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, тъй като се доказва от писмените доказателства по делото,
свидетелските показания, заключенията на вещите лица по изготвените на
досъдебното производство експертизи, както и от самопризнанията на подсъдимия, направени
на досъдебното производство и изцяло потвърдени от него в хода на
предварителното изслушване, а също и тези дадени и в хода на проведеното съкратено
съдебно следствие. Самопризнанията му изцяло кореспондират както помежду си,
така и със събраните на досъдебното производство доказателства и очертават
фактическа обстановка по случая изцяло съвпадаща с описаната от прокурора в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид така
изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият М. за
виновен и го осъди.
Причината за
извършване на престъплението се явява стремежа на подсъдимия М. за
облагодетелстване по неправомерен начин и зависимостта му към наркотични
вещества.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия Д.Д.М. съдът съобрази като
смекчаващо вината обстоятелство направените самопризнания, които съдът счита,
че в случая следва да се ценят като смекчаващи такива, тъй като са дадени на
досъдебното производство, още преди М. да е бил наясно, че настоящето
производство ще се проведе по реда на диференцираната процедура по Глава ХХVІІ
от НПК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът съобрази и
съдействието, което е оказал на разследващите органи за разкриване на
обстоятелствата по случая и намиране на част от отнетите вещи, изразеното
критично отношение към стореното, както и ниската обща стойност на предмета на
престъплението. Като отегчаващо обстоятелство съдът прие единствено миналото му
осъждане за престъпление от общ характер. Не са налице обаче многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, в какъвто смисъл са доводите на
защитника на подсъдимия, поради което разпоредбата на чл.55 от НК е неприложима
в обсъждания случай.
Ето защо, за така
извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.2, във връзка с чл.194, ал.1 от НК,
съдът определи на подсъдимия Д.М. наказание при условията на чл.54 от НК, при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер на предвидения
минимум от една година лишаване от свобода. Така определеното наказание, съгласно
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, съдът редуцира при условията
на чл.58а, ал.1 от НК, като подсъдимият М. следва да изтърпи наказание „лишаване от
свобода” в размер на осем месеца.
Тъй като
подсъдимият М. не е бил осъждан за престъпление от общ характер с наказание
лишаване от свобода (по НОХД № 1123/2019 г. по описа на РС Ловеч му е наложено
наказание „глоба“) и с оглед данните по делото, съдът прие, че за постигане
целите на наказанието и поправянето му не е наложително да го търпи ефективно,
поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на определеното
наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
Съдът намира така
наложеното наказание на подсъдимия Д.М. за справедливо и, че съответства на
обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
При този изход на
делото съдът осъди подсъдимия Д.Д.М. *** сумата 237,12 лева, представляваща
направени на досъдебното производство разноски за експертизи.
Водим от
гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :