№ 4138
гр. Варна, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110104606 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Т. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ******, чрез процесуалния й представител –
адв. К. К., срещу И. В. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, иск с
правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищцата е собственик по наследство от баща
й Д.Г.Х., починал на 17.01.2000 г., и от майка й Я.Т.Х., починала на 15.01.2010
г., на реална част с площ 68 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ******
по КККР на гр. Варна, целият с площ 943 кв. м., която реална част е
повдигната в жълт цвят и заключена между т. 1, 2, 3 и 4 на представената по
делото скица /л. 9 от делото/, с граници на реалната част: на североизток – ПИ
******, на изток: ПИ ******, на запад: останалата част от ПИ ******, на
югоизток – ПИ ******, която реална част поради грешка в кадастралната
карта неправилно е включена като част от ПИ ******, който имот е собствен
на ответника И. В. Я., а не като част от собствения на ищцата ПИ ******.
В исковата си молба ищцата Т. Д. Г. излага, че е собственик по
наследство от баща й Д.Г.Х. на поземлен имот с площ 1000 кв. м., находящ се в
гр. Варна, местност ******, при съответни граници на имота. В разписния
лист на КП от 1973 г. имотът е записан под № ****** – собственик Д.Г.Х.. С
нотариален акт от 22.01.1993 г. ответникът И. В. Я. закупил съседния имот №
******, с площ 875 кв. м., който граничи със западната граница на нейния
имот. Твърди, че доколкото сградите в нейния имот са разположени в
североизточната част на парцела, от човешка гледна точка и като добър съсед
позволила на ответника да преминава с автомобила си през имота й в южната
му част, като за целта позволила премахването на част от оградната мрежа
между двата имота. През 2015 г. със Заповед № РД-******2015 г. на
1
Началника на СГКК – гр. Варна входирала проект, с който извършила
нанасяне на нови обекти и промяна в границите на съществуващи обекти в
притежавания от нея ПИ с идентификатор ******, при което установила, че в
КККР на гр. Варна, собственият й имот е нанесен с площ 929 кв. м., а този на
ответника – с площ 943 кв. м., като южната част от имота й е включен в имота
на ответната страна. За да отстрани допуснатите грешки ангажирала
правоспособно лице – геодезист, което да изготви и внесе проект за изменение
на КККР. Със Заповед № ******2024 г. началникът на СГКК одобрил
изменението на границите на собствения й имот. Против същата обаче е
подадено възражение от ответника. Последният на 03.12.2024 г. се снабдил и с
констативен нотариален акт за собственост на 68 кв. м. идеални части от ПИ с
идентификатор ******. Оспорва твърденията на ответника в представената
жалба по воденото между страните адм. д. № ******2024 г. по описа на АдмС
– Варна, че през 2003 – 2004 г. е отстъпила ивица с ширина 3 метра откъм
улицата до неговия имот, а той й е отстъпил равностойна ивица от другата
граница между двата имота, поради което и след като били изминали 10 г. от
съществуващото положение, то за ответника са възникнали имуществени
права по давност. Поддържа, че никога владението върху процесната реална
част не е изоставяно от нея и предавано изцяло на ответника, а е ползвана и от
двете страни. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
уважен. Претендира разноски.
Ответникът И. В. Я., редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – адв.
В. С.. Поддържа становище за допустимост на предявения иск. Оспорва същия
като неоснователен. Твърди, че е собственик на поземлен имот с
идентификатор ****** по КККР – гр. Варна. Имотът е с материализирани на
място граници – вярно отразени в одобрената през 2008 г. и действаща сега
КК, с изключение само на едната обща граница между двата имота /показана
със син цвят на приложените към отговора снимки/, но не и тази по пътя за
автомобилен достъп до неговия имот. Оспорва като неверни твърденията на
ищцата, че се била само съгласила да даде достъп до имота му и то през
1993/1994 г. Поддържа, че още през 2003-2004 г. във връзка с изграждането на
еднофамилна жилищна сграда в неговия имот, с насрещната страна се
уговорили тя да му отстъпи ивица с широчина 3 м откъм улицата до неговото
място, а той да й отстъпи равностойна площ по ивица по другата граница
между двата имота, така че площите на имотите да не се променят по
документи за собственост. Поел ангажимент със свои сили и средства да
направи на ищцата нов кладенец, тъй като старият попада в ивицата,
предоставена му за достъп до неговия имот. На границата на двата имота
поставил/монтирал автоматична портална врата с дистанционно управление и
ширина 5 м. за автомобили, която се ползвала за достъп на автомобили до/от
двата имота. Счита, че след като са изминали повече от 10 г. на
съществуващото положение, то са възникнали и имуществени права по
давност на всяка от двете страни, като прави възражение за изтекла в негова
полза давност за периода от 2004 г. до 01.12.2024 г. Посочва, че на 01.12.2024 г.
ищцата самоволно премахнала автоматичната врата и поставила друга, като
заградила и имота му, за да не може да ползва пътя за автомобилен достъп, за
което подал и съответна жалба до ВРП на 03.12.2024 г. С настоящия отговор
кани насрещната страна да му заплаща обезщетение в размер на 300 лв.
месечно затова, че ползва неговата част от имота и му ограничава достъпа,
както и да му върне вещите от автоматичната врата. По изложените
2
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните се
представляват от процесуалните си представители, които поддържат
становищата си.
Процесуалният представител на ищцата – адв. Г. моли да бъде отменен
по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК издаденият в полза на ответната страна
нотариален акт за собственост на недвижим имот № ******2024 г., в частта
му, касаеща процесната част от имота.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Между страните не е спорно, а и от представения нотариален акт от 1965
г. за собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне на вещни
права върху някои недвижими имоти /л. 5 от делото/ се установява, че Д.Г.Х. е
придобил чрез покупко-продажба собствеността върху лозе с пространство
1000 кв. м. в м. ******, гр. Варна, при съседи: от едната страна път, от другата
страна Н.М., Г.К.Г. и П.А.. Не е спорно, че към настоящия момент това лозе
съответства на ПИ с идентификатор ****** по КККР – гр. Варна.
От представените документи – удостоверение за наследници на Д.Г.Х.,
починал на 17.01.2000 г., се установява, че след смъртта му останалото от него
имущество, в това число и процесното лозе, е наследено от наследниците му
по закон Я.Т.Х. /съпруга/ и Т. Д. Г. /дъщеря и ищца по делото/.
След смъртта на Я.Т.Х., починала на 15.01.2010 г., същата е наследена от
единствената си дъщеря Т. Д. Г..
Не е спорно, а и от представения нотариален акт за продажба на
недвижим имот № ******1993 г. се установява, че ответникът И. В. Я. е
придобил възмездно от Г.П.С. и В.Д.С. собствеността върху недвижим имот:
дворно място от 875 кв. м., съставляващо имот пл. № ****** по плана на кв.
******, гр. Варна, при съседи и граници: имоти пл. №№ ******, ****** и
******. Не е спорно, че към настоящия момент това дворно място
представлява ПИ с идентификатор ****** по КККР – гр. Варна.
Съгласно заключението на вещото лице инж. Ш. М. Х. по допуснатата и
приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза, което
съдът цени като компетентно и обективно дадено, местонахождението на
процесните имоти е в ж. к. ******, гр. Варна, за която територия към
настоящия момент действащ план е кадастралната карта и кадастралните
регистри на административен район Приморски, одобрени със заповед № РД-
******2008 г. на ИД на АК – София.
След извърШ. справка с наличните кадастрални планове и разписни
листи към тях, вещото лице е установило, че за изследваната територия има
изработени кадастрални планове от 1956 г., 1973 г. и действащата към
момента КК от 2008 г.
Първият регулационен план за територията е на ж. к. ******, одобрен
със заповед № ******1979 г., по който план имотите са извън обхвата на
плана. В последствие е изработен регулационен план на ж. к. ******, на
основание Заповед № ******1987 г., по който регулацията на комплекса се
разширява на север, а процесните имоти нямат индивидуално отреждане, а са
3
включени в жилищно/блоково застрояване, магазини, училища и др.
отреждания, изискуеми за комплексно застрояване. Двата регулационни плана
са изработени върху кадастралния план от 1973 г. Към настоящия момент за
територията има действащ ПУП-ПУР /план за улична регулация на кв.
******/, одобрен с Решение № 552-6/26-27.07.2012 г. на Общински съвет –
Варна.
Двата съседни имота ****** и ****** попадат по първия изработен
план на територията /КП-1956 г. на м. ******, гр. Варна/ в имот пл. № ******,
който е бил с площ от 4060 кв. м., като в разписния лист е бил записан на Иван
П..
По кадастралния план от 1973 г. на м. ****** до м. ******, имотите
попадат съответно в имот с пл. № ****** /с площ 880 кв. м./ и ****** /с площ
1005 кв. м./. В разписния лист са записани на М.Н. /за имот пл. № ******/ и на
Д.Х. /за имот с пл. № ******/.
По действащата КККР процесните имоти са записани: имот с
идентификатор ******, с площ 929 кв. м., собственост на Д.Г.Х. с НА №
90/1965 г.; имот с идентификатор ******, с площ 943 кв. м., собственост на И.
В. Я. – за 875 кв. м. с НА № 97/1993 г.
На 17.10.2025 г. вещото лице е извършило оглед на процесната реална
част, в присъствието на двете страни, и е отчело контролни разстояния.
Северната граница на обозначената на скица на л. 9 от делото, между т. 1 и 4,
не съществува на място. На място съществува само материализираната ограда
от газобетонни тухли, граница с имот 2386.
Границата между двата процесни имота физически е в продължение на
западната ограда на ПИ ***** /източна на имот 2378/, материализирана с
телена ограда на колове и в югоизточната част от метално пано.
Вещото лице онагледява заключението си на изготвени комбинирани
скици, като на комбинирана скица № 2 с оранжев цвят са повдигнати имот пл.
№№ ****** и ****** по КП от 1973 г., а с виолетов цвят /маджента/ -
границите на имотите по действащата кадастрална карта, с отразени площи.
Отново на комбинирана скица № 2 вещото лице е повдигнало и
оцветило със светло син цвят площта, заключена между точки с №№ 1, 2, 3 и
4 по скицата на л. 9 от делото /процесната реална част от имота/. Същата е с
площ от 80 кв. м., при описани от вещото лице граници, като прави
впечатление, че в експертизата е допусната фактическа грешка, тъй като при
посочването на границите на две места е посочено „от изток“, вместо на
второто място да бъде посочено „от запад“. Тоест, конкретните граници са,
както следва: от север – ПИ ******, от изток – ПИ ****** /ул. ******/, от юг –
ПИ ****** и 10135.2552.2385 и от запад – ПИ ******.
В обясненията си, дадени в проведеното по делото открито съдебно
заседание, вещото лице Х. посочва, че процесната част спрямо действащата
към момента кадастрална карта попада в имота на ответника. На скица № 1 е
видно, че двата съседни имота попадат в имот ******, който е бил много по-
голям, и от който към настоящия момент са образувани 5 имота. Видно от
комбинирана скица № 2, частта между точки 1, 2, 3 и 4, тоест защрихованата
част, тя изцяло попада в имот пл. № ****** от КП от 1973 г. При огледа на
място експертът е констатирал, че северната част на тази пътека, между т. 1 и
4, не е заградена. Тя е към имот ***** по КК и видно и от снимковия
материал, в частта между т. 1 и 2 имало заграждане с метални плоскости.
4
Според вещото лице, явно е преминавано оттам и в последствие е затворено,
тъй като оградата между имотите била телена, закрепена на бетонни колове, а
само в този участък имало метални платна.
В производството са ангажирани още гласни доказателствени средства
чрез показанията на водените от страните свидетели Т. В. П. и В.З.Р..
Съгласно показанията на свидетеля П., дъщеря на ищцата, които съдът
цени при условията на чл. 172 ГПК, същата живее в имота на нейната майка
заедно с нея от над 20 години. Знае, че спорът между страните е свързан с
това, че те са предоставили на ответника да преминава през процесния
правоъгълник, тъй като навремето е нямал път, по който да стигне до имота
си. Посочва, че мястото е наследено от ищцата от нейните родители. Пътят,
който дали на ответника, за да преминава, никога не е бил заграждан.
Ползвали са го и те, както и техните наематели, за паркинг. Обяснява, че
наемателят им е автобояджия и там колите стоят преди да влязат в гаража.
Отрича да е имало някаква уговорка, съответно замяна между страните във
връзка с предоставеното му за преминаване място. Посочва, че ответникът бил
поставил автоматична врата откъм улицата, като същата била премахната от
тях през м. декември 2024 г. Описва правоъгълникът като дълъг около 5 м,
като му били оставили да преминава по средата с колите, а отляво и отдясно
те паркирали собствените си коли. Поддържа, че ответникът никога не е
ползвал тези 5 м., а просто е преминавал през мястото им, за да стигне до
неговото място.
Съгласно показанията на свидетеля Р., същият познава ответника от 45 г.
Знае мястото му в кв. ******. При закупуването му до мястото се минавало по
една пътека, широка около 50-60 см. През 2003-2004 г. започнал да строи
къща в мястото. Тогава се минавало отпред, тъй като се леел бетон, носели се
тухли, нямало как да се минава от тази пътека от 50 см. Доколкото знае от
него, бил се разбрал със съседката си да може да преминава. Направил
портала – поставил автоматична врата. Това място, през което преминавал, се
ползвал и от двете къщи, и от ответника, и от съседката му. При гостуванията
му на ответника е преминавал през това място, като там има и един сервиз,
държат си колите там, но те не пречат да се минава. Последно по този път е
минавал през м. декември 2024 г., след което се поставила ограда там. В
момента до имота на И. се преминава през друго място – закупил място до
неговото и оттам си направил вход, за да може да влезе.
Не е спорно, а видно и от ангажираните с исковата молба писмени
доказателства, ищцата е инициирала производство по изменение на КККР –
гр. Варна, като срещу издадената в тази връзка заповед № ******2024 г. на
началника на СГКК – гр. Варна, е депозирана жалба от ответника.
Не е спорно и че след премахване на автоматичната врата, за която
говорят и разпитаните по делото свидетели, ответникът е подал жалба /л. 71-
72 от делото/ срещу ищцата до РП – Варна.
От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен
материал, съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че в случая
към настоящия момент ищцата се легитимира като собственик на процесната
реална част, заключена между т. 1, 2, 3 и 4, която е ясно обозначена от вещото
лице на изготвената комбинирана скица № 2 и която е с площ 80 кв. м.
/заявената приблизителна такава в исковата молба е 68 кв. м./. Собственик е
именно на заявеното от нея основание – наследяване на починалите си
5
родители.
Поради допусната грешка в КК на гр. Варна, процесната реална част
вместо в имота на ищцата е заснета и включена като част от имота на
ответника. Това се установява именно от заключението на вещото лице инж.
Х., доколкото в кадастралния план от 1973 г. тази част е попадала в имота на
ищцата – имот с пл. № ******, а не в имота на ответника – имот с пл. №
******.
Няма логично обяснение защо тази част е включена в имота на
ответника в действащата кадастрална карта. Изключително странна е формата
на самия имот на ответника, видно от представената за него скица – л. 9 от
делото. Такива граници имотът на ответника не е имал по нито един действащ
план, не е отразен и с такава площ /943 кв. м. по КККР – гр. Варна/. По КП от
1973 г. площта на имот с пл. № ****** е 880 кв. м., а съгласно документа за
собственост от 1993 г. ответникът е закупил дворно място с площ 875 кв. м.
Не бе установено в производството по пътя на пълното и главно
доказване от страна на ответника, че е придобил процесната реална част по
давност, въз основа на осъществявана от него в периода 2004 – края на 2024 г.
явна и необезпокоявана фактическа власт върху същата, с намерение за
своене. Напротив. Свидетелските показания бяха единодушни, че мястото е
предоставено единствено, за да може ответникът да преминава през него, за
да достигне до собствения си имот. Ползвало се е обаче и от ищцата, и от
наемателя й в имота.
Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 ЗС
е изтичането на 10-годишен срок на необезпокоявано, трайно и явно владение
на имота. Владението е фактическо състояние и е дефинирано от чл. 68 ЗС
като упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като
своя лично или чрез другиго. Основните признаци на владението са обективен
/corpus/ и субективен /animus/. Обективният признак е характеристиката на
владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, а
субективният признак е характеристика на субективното поведение на
владелеца - да се държи вещта като своя. Да се държи вещта като своя е
равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е
собственик – титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно,
субективно състояние и за неговото доказването законодателят е установил
законовата презумпцията на чл. 69 ЗС, според която се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за
другиго. Презумпцията е установена в полза на владелеца, същата е оборима и
оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че
владелецът не държи вещта за себе си. Като елемент от придобивната давност
владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно –
да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на
други лица да владеят вещта. Постоянното владение не изисква непременно
фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето. Може да
се осъществява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат
на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на
трети лица. Обективният признак на владението изисква упражняване на
непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква
владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред
трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът
не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за
6
недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го
посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при
такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице
владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита
на собствеността си.
В случая обаче не е установено такова владение, владение с такива
характеристики, върху процесната реална част от страна на ответника.
Преминаването през имота на ищцата, с нейно разрешение, не е равнозначно
на упражняване на фактическа власт с намерение за своене.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да бе
установено владение от ответника, каквото доказване не бе проведено, то
ответникът не може да се легитимира като собственик на тази реална част и с
оглед разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ, съгласно която реално определени
части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните
образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, само
ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ.
А съгласно чл. 19 ЗУТ, при урегулиране на поземлени имоти за ниско
жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват
следните размери: 1. в градовете – най-малко 14 м. лице и 300 кв. м.
повърхност; 2. в курортните населени места и селищни образувания и в
курортните зони на населените места – най-малко 16 м. лице и 500 кв. м.
повърхност; 3. във вилните зони – най-малко 18 м лице и 600 кв. м.
повърхност; 4. в селата или частите от тях с преобладаващ равнинен терен –
най-малко 16 м лице и 500 кв. м. повърхност, а при специфични теренни и
стопански условия, както и на главни улици – най-малко 14 м. лице и 300 кв.
м. повърхност; 5. в селата или частите от тях с преобладаващ стръмен терен –
най-малко 12 м. лице и 250 кв. м. повърхност.
Процесната реална част, измерена от вещото лице, е с много по-малка
площ от изискванията на чл. 19 ЗУТ – едва 80 кв. м., поради което няма как да
бъде придобита по давност от ответника, предвид и въведените от
законодателя ограничения в тази връзка.
Следва да се отбележи също, че е ирелевантно дали в замяна ответникът
е предоставил на ищцата за ползване част от своя имот /в същото време такива
уговорки свидетелката Т. П. отрича да е имало/, съответно дали не са
допуснати и други грешки в кадастралната карта, касаещи отразяването на
имотите на страните. Още повече, че площта не е индивидуализиращ белег на
вещта, а релевантни са границите на имотите.
По изложените съображения съдът приема, че така предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен. Следва да бъде съобразено и че
процесната реална част е с площ 80 кв. м., както посочва вещото лице Х. в
заключението си.
Основателно в тази връзка е и искането за отмяна на констативния
нотариален акт за собственост № 69/03.12.2024 г., на основание чл. 537, ал. 2
ГПК, доколкото същият касае именно процесната част от имота – издаден е за
68 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор ******, като в същото време
ответникът има издаден нотариален акт за покупко-продажба на имота №
97/22.01.1993г., който всъщност е годният му титул за правото на собственост
върху вещта и който не подлежи на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
7
ищцата. Същата е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, който
обаче не е подписан от процесуалния представител – адв. Г.. Представени
обаче са доказателства за извършени разноски, както следва: 50 лв. – платена
държавна такса, 122 лв. – такси за снабдяване с документи /за съдебно
удостоверение, данъчна оценка, скица и др./, 800 лв. – депозит вещо лице и
2000 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 28.10.2025 г. От страна на процесуалния представител
на ответника е направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, цената
на предявения иск, обстоятелството, че по делото е проведено само едно
открито съдебно заседание, в което са събрани всички ангажирани от страните
доказателства, в това число и експертно заключение, съдът приема, че
дължимият в случая хонорар възлиза на сумата 1000 лв., до която същият
следва да бъде редуциран. Ето защо в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 1972 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ищцата Т. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, е собственик по
наследство от баща й Д.Г.Х., починал на 17.01.2000 г., и от майка й Я.Т.Х.,
починала на 15.01.2010 г., на реална част с площ 80 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, целият с площ 943 кв. м., която
реална част е повдигната в жълт цвят и заключена между т. 1, 2, 3 и 4 на
представената по делото скица /л. 9 от делото/, съответно между т. 1, 2, 3 и 4
на изготвената от вещото лице инж. Ш. Х. Комбинирана скица № 2 към
заключението по приетата по делото СТЕ /л. 95 от делото/, която комбинирана
скица представлява неразделна част от решението, с граници на реалната част:
на север – ПИ ******, на изток: ПИ ****** /ул. ******/, на запад: ПИ ******,
на юг – ПИ ****** и 10135.2552.2385, която реална част поради грешка в
кадастралната карта неправилно е включена като част от ПИ ******, който
имот е собствен на ответника И. В. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
******, а не като част от собствения на ищцата ПИ ******, на основание чл.
54, ал. 2 ЗКИР.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху недвижим имот №
******2024 г., том ***, рег ***, дело ***2024 г. на нотариус В. П., с РЕГ. №
*** на НК, с район на действие – ВРС, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА И. В. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, да
заплати на Т. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, сумата 1972
лв. /хиляда деветстотин седемдесет и два лева/, представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8