Решение по дело №356/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ОДМВР-Кърджали, чрез пълномощник, срещу Решение № 41/25.03.2025 г., постановено по а.н.д. № 943/ 2024 г. по описа на РС – Кърджали с искане оспореното решение да бъде обезсилено и производството по делото – прекратено.

В касационната жалба се посочва, че предметът на административнонаказателното производство се очертава от фактическите обстоятелства, които са залегнали в акта за установяване на административното нарушение и в наказателно постановление. Част от тях са посочването на елемент от обективната страна на твърдяното нарушение - местоизвършването на релевираното нарушение - чл. 42, т. 3, респ. чл. 57, ал. I, т. 5 от ЗАНН. Този елемент от изискването за законосъобразност на административнонаказателната процедура като изискуем реквизит от съдържанието на акта и постановлението, определя и подсъдността при упражняване съдебния контрол от районния съд. Съгласно чл. 59 от ЗАНН актовете по чл. 58д от същия закон, един от които е издаденият електронен фиш съгл. чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, подлежат на обжалване пред районния съд, в който е извършено или довършено нарушението. По смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН под извършване се разбира мястото на което наказващия орган е отразил, че е извършено нарушението. Местоизвършването на процесното административно нарушение е обективирано именно в електронния фиш. В настоящия случай наказващият орган е посочил като място на извършване на нарушението територията на [община], което обвързва както доказването по същество, така и определяне местната подсъдност. Вместо производството да се развие пред местно компетентния Районен съд -гр. Момчилград, същото неправилно е протекло пред Районен съд - гр. Кърджали. Процесуалният ред пред районния съд се движи от особените норми на ЗАНН, а доколкото няма уредени хипотези, съобразно чл. 84 от ЗАНН се прилага НПК. Чл. 59, ал. I от ЗАНН е единствено правило в ЗАНН, което дефинира компетентния съд от местно естество. Следва да се има предвид и това, че чл. 59, ал. 1 от ЗАНН урежда подсъдност не по първично налагане на административно наказание, а по упражняване на инстанционен контрол върху акт на правораздаване, каквото е наказателното постановление. По същество районният съд е втора инстанция в административно наказателната процедура за пълна проверка на акт на правораздаване. В закона не е предвидена възможност за промяна на инстанционния контрол, поради това нарушението е винаги съществено. Спазването на същата е основно процесуално задължение на съда, предхождащо разглеждането на случая по същество. В настоящия случай е налице неправилна преценка от страна на PC-Кърджали, която е довела до неотстраним порок и рефлектирала изначално върху всички действия и актове на съда вкл. и върху решението му. Същият е следвало да изпрати делото на местно компетентния РС Момчилград, предвид чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.

Развити са доводи, че съдебното решение е недопустимо тогава, когато е постановено при липсващо или ненадлежно упражнено право на съдебно производство. Твърди се, че обжалваното решение, постановено от Районен съд- гр. Кърджали, е недопустимо, защото разгледалият делото съдия не е имал право и задължение да разгледа жалбата и извършените от и спрямо него процесуални действия са невалидни, поради което се прави искане да бъде обезсилено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-Кърждали и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява. Представя становище за основателност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – А. Г. Г., редовно призована, не се явява и не се представлява. От пълномощник е постъпил отговор на касационната жалба, в който е изразено становище за неоснователност на касационната жалба. Посочено е, че в производството пред PC - Кърджали не са направени възражения от страните в т. ч. от страна на органа, издал процесния ЕФ, за нарушение на подсъдността, определена в чл. 59, ал. 1 от ЗАНН. При съобразяване нормата на чл. 348, ал. 3 от НПК и съгласно практиката на ВКС (Решение № 44/09.02.2009 г. ВКС, Ш н. о. по н. д.№ 683/2008 г.) нарушение на изискването за местна подсъдност не съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до недопустимост на съдебния акт. Такова нарушение би било налице само когато процесуалният закон изключва компетентността на районния съд да разглежда този вид дела. Настоящият случай не попада в такава хипотеза. В потвъждение на твърденията се посочва и Решение № 1666 от 27.05.2024 г. по к. адм. н. д. № 342 / 2024 г. по описа на Административен съд - Русе. Редовно призована за съдебно заседание не се явява и не се представлява. От пълномощник е постъпила молба за даване ход на делото.

Представителят на ОП – Кърджали дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 943/ 2024 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение РС – Кърджали е отменил Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № [номер], издаден от ОД МВР-Кърджали, с който е наложено административно наказание "глоба" в размер на 250 лв. на А. Г. Г., е [ЕГН], е адрес [населено място], [улица], [адрес] за извършено на 16.06.2024 г. нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 638, ал. 4, вр. вр. чл. 63 8, ал. 1, т.1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ. Присъдил е адвокатско възнаграждение в полза на А. Г..

РС-Кърджали е приел за установено, че нa 16.06.2024 г. в извън населено място, на път [номер] на км. [номер] в посока на движение от *** към [населено място] се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с фабр. № [номер]. Същият бил позициониран извън населено място на път [номер] на км.[номер] в посока на движение от *** към [населено място], като снимал и в двете посоки. В посочения пътен участък действало ограничение на скоростта ограничение на скоростта за извън населено място от 90 км/ч. В 19.53 часа на 16.06.2024 г. бил заснет лек автомобил [Марка] с per. № [номер], с рама № [номер], движещ се от *** към [населено място]. При обработване на информацията от заснемането бил проверен статуса на моторно превозно средство лек автомобил [Марка] с peг. № [номер], с рама № [номер], относно наличието на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След извършена по номер на рама проверка от контролните органи на МВР, било установено, че за лек автомобил марка „„[Марка]“ с peг. № [номер], с рама № [номер] нямало валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. По този повод бил издаден атакуваният електронен фиш, с който на жалбоподателя А. Г. Г. в качеството й на собственик на моторното превозно средство, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 250 лв. за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 63 8, ал. 4 вр. вр. чл. 638, ал. 1, т.1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.

РС – Кърджали е приел, че от приложените и приети по делото писмени доказателства, а именно Застрахователна полица № [номер] от [дата] и анекс от [дата] към посочената застрахователна полица, както и от писмена справка от Гаранционен фонд, към дата 16.06.2024г. за лек автомобил [Марка] с peг. № [номер], с рама № [номер] има валидно сключен и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Изложил е мотиви, че деянието, за което е съставен процесният електронен фиш е несъставомерно от обективна страна, което пък изключва коментирането му от субективна такава.

Касационната жалба с искане за обезсилване на решението поради разглеждане на спора от РС-Кърджали, който, предвид мястото на установяване на нарушението, не е местно компетентен да разгледа спора, е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. В тази връзка доводите в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение, тъй като СРС не е бил териториално компетентен да се произнесе по жалбата, съгласно правилата за определяне на местната подсъдност по чл. 59, ал. 1 ЗАНН, са неоснователни.

Според разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗАНН наказателното постановление и електронният фиш подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина - пред Софийския районен съд.

Съгласно нормата на чл. 84 ЗАНН доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. В чл. 36, ал. 1 НПК е предвидено, че делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението (нарушението).

Според практиката на Върховния касационен съд (ВКС) по въпроса за подсъдността, израз на която е Решение № 253 от 13.07.1999 г. по н. д. № 37/1999 г., при нарушаване на правилата за родова подсъдност, районният съд постановява решение в незаконен състав. Нарушаване на правилата за местна подсъдност - по местоизвършване на деянието, няма такива последици във всички случаи. Ако районният съд не изпълни задължението си да извърши проверка за местна подсъдност и даде ход на делото, без страните да направят възражение за прекратяване поради липса на подсъдност, се стига до саниране на процесуалното нарушение, като на страните се отнема възможността да искат отмяна на решението на районния съд на това основание /в този смисъл и Решение № 559 от 27.11.2012 г., постановено по нак. дело № 1759/2012 г. по описа на ВКС, Решение № 102 от 09.04.2009 г. по нак. д. № 665/2008 г. на ВКС и др. / В случая, в рамките на развилото се пред районния съд производство не се констатира да е направено възражение за местна неподсъдност от която и да е страна, поради което и съдебното производство е приключило. Съдът намира, че не следва да приема възражението на жалбоподателя, и тъй като в случая правото му на съдебно обжалване е било гарантирано и ефективно упражнено от него, т. е. няма нарушено право на защита. Предвид изложеното направеното в касационната жалба възражение за недопустимост на оспореното по делото решение е неоснователно.

Оспореното решение е правилно, тъй като извода на РС-Кърджали, че към дата 16.06.2024г. управляваният от ответника по касация автомобил е бил със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ съответства на приетите в производството по а.н.д. № 943/ 2024 г. доказателства – Анекс към Застрахователна полица за застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите № [номер] и справка от „Гаранционен фонд“. Посочените документи не са оспорени от ОДМВР-Кърджали и правилно са били взети предвид от РС-Кърджали.

Поради изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

В полза на касатора не може да се присъдят разноски предвид изхода на спора, а от ответника не са поискани, поради което не се дължи присъждането им.

Ето защо, на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

Оставя в сила Решение № 41/ 25.03.2025 г., постановено по а.н.д. № 943/ 2024 г. по описа на РС – Кърджали.

Решението е окончателно.