№ 5406
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100504594 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20006550 от 24.01.2022 г. по гр.д. № 18339/2017 г. по описа на
СРС, 38 с-в е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК вр.
чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът Т. К. М., ЕГН ********** дължи на
„Топлофикация София" АД три четвърти от общо 7609лв. главница за доставена
топлоенергия в периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016г., ведно със законната лихва от
09.11.2016г. до изплащане, три четвърти от общо 497 лева лихва за забава за времето
от 15.09.2015 г. до 24.10.2016г., като са отхвърлени исковете за разликата до
предявените размери на главница и лихва.
Решението е постановено при участието на „Нелбо инженеринг “ ООД, като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от ответника Т. К.
М. с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и
поради необоснованост. Поддържа, че при постановяване на решението си СРС не е
съобразил, че дължимите суми за главница ТЕ отдадена от сградна инсталация са
компроментирани за периода 2014-2015 г. доколкото за посочения период същите не са
били начислени, отчетени и измерени съобразно действащата нормативна уредба. В
представената и приета пред първата инстанция СТЕ вещото лице подробно е
посочило, че за посочения отоплителен период сумите дължими от потребителя са
1
изчислени неправилно в отклонение от действащата нормативна уредба в т.ч. методика
и посочена в нея формула. Така вместо по инсталирана мощност на отоплителните
тела в сградата ЕС, ТЕ отдадена от сградна инсталация е била изчислена по проектна
мощност. Като не е съобразил сочените установени по делото факти, съдът е
постановил неправилно решение формирайки неправилни и необосновани изводи.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на исковете спрямо него като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която изразява становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част,
като правилно. Претендира разноски.
Подпомагащата страна не е изразила становище по подадената жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът
намира следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника е собственик на ¾ ид.ч. от имота представляващ два
обединени апартаменти – на ул.****, гр.София – в североизточната част и в
югозападната част за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016 г., поради което е битов
клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и идеални части от
имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия;
че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът дължи
разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и мораторна лихва върху
сумата за ТЕ, чиято стойност възлиза на три четвърти от общо 7609лв. главница за
2
доставена топлоенергия в периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016г., ведно със законната
лихва от 09.11.2016г. до изплащане, три четвърти от общо 497 лева лихва за забава за
времето от 15.09.2015 г. до 24.10.2016г.
Решението е неправилно в една част.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. /потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Чрез представените пред СРС доказателства: нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 21/20.09.2000 г. на нотариус С.К. с рег.№ 270 на НК с район на
действие – района на СРС, удостоверение за наследници № 38/16.02.2021 г., издадено
от община Елин Пелин /л.159 от делото на СРС/, заявление – декларация на ответника
от 26.10.2004 г. подадено до ищеца за откриване на партида, съдът намира за доказан
факта, че собственик на ¾ ид.ч. от имота, за който е доставяна ТЕ е именно ответника.
С оглед изложеното се налага извод, че ищцовото дружество е ангажирало
доказателства за твърдяното облигационно правоотношение между страните по делото
за исковия период.
Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция СТЕ, която настоящия
състав кредитира изцяло по реда на чл.202 ГПК се установява, че процесния имот
включва два апартамента, които през 2006 г. са били обединени / с аб.№ 36567 и с аб.№
36568/ като след обединението същият е с аб.№ 36567 с обща кубатура 445 куб.м. като
са монтирани 9 бр. топлинни разпределители с радиоотчет и два броя стари водомери.
Установено е, че дължимите суми за главница ТЕ отдадена от сградна инсталация са
компроментирани за периода 2014-2015 г. доколкото за посочения период същите не са
били начислени, отчетени и измерени съобразно действащата нормативна уредба.
Вещото лице по СТЕ подробно е посочило, че за цитирания отоплителен период
сумите дължими от потребителя са изчислени неправилно в отклонение от
действащата нормативна уредба в т.ч. методика и посочена в нея формула. Така вместо
по инсталирана мощност на отоплителните тела в сградата ЕС, ТЕ отдадена от сградна
инсталация е била изчислена по проектна мощност. Както е посочило вещото лице в
приложената по делото към СТЕ таблица – приложение на л.204 от делото за исковия
период дължимата сума за потребена ТЕ за БГВ възлиза на сумата 1590.76 лв. и за ТЕ
отдадена от сградна инсталация възлиза на сумата 4204.16 лв. или общо дължимата
сума за периода за потребена в имота ТЕ възлиза на сумата 5153.48 лв. с приспадане на
сумата 641.44 лв. при въвеждане на изравнителните сметки. С оглед тези констатации,
настоящият състав намира че исковете следва да бъдат уважени за сумата ¾ от 5153.48
3
лв., а не както е посочил СРС ¾ от 7609 лв. Исковете за разликата над сумата 3865.11
лв. до сумата 5706.75 лв., представляваща ¾ от сумата 7609 лв. следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
С оглед така формираните изводи неоснователни в една част се явяват и
исковете за заплащане на мораторна лихва върху незаплатената сума за потребена в
имота ТЕ за исковия период за сумата над 272.75 лв. до сумата 372.75 лв.,
представляваща ¾ от сумата 497 лв. В посочената част решението на СРС следва да
бъде отменено като неправилно.
Поради частино съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение
следва да бъде отменено в частта на уважаване на претенциите срещу ответника за
сумата над сумата 3865.11 лв. до сумата 5706.75 лв., представляваща ¾ от сумата 7609
лв. и за сумата над 272.75 лв. до сумата 372.75 лв.- мораторна лихва за периода
15.09.2015 г. до 24.10.2016 г. върху сумата 3865.11 лв.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника
следва да бъде присъдена сумата 669 лв.-разноски за заплатено възнаграждение на
адвокат за тази инстанция и за заплатена държавна такса за СГС, както и сумата 190
лв.-допълнително разноски за първата инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20006550 от 24.01.2022 г. по гр.д. № 18339/2017 г. по
описа на СРС, 38 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание
чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът Т. К. М., ЕГН
********** дължи на „Топлофикация София" АД над сумата 3865.11 лв.,
представляваща ¾ от сумата 5153.48 лв. до сумата 5706.75 лв., представляваща три
четвърти от общо 7609лв. главница за доставена топлоенергия в периода 01.05.2014 г. -
30.04.2016г. в имот представляващ два обединени апартаменти – на ул.****, гр.София
– в североизточната част и в югозападната част с аб.№ 36567 с обща кубатура 445
куб.м., ведно със законната лихва от 09.11.2016г. до изплащане, както и над сумата
272.75 лв. до сумата 372.75 лв., представляваща три четвърти от общо 497 лева - лихва
за забава за времето от 15.09.2015 г. до 24.10.2016г., както и в частта, с която са
присъдени разноски в полза на „Топлофикация София" АД над сумата 330.00 лв. до
сумата 765.00 лв.-разноски за първата инстанция, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
4
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б срещу Т. К. М., ЕГН **********, искове по чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК вр. чл. 79.
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Т. К. М.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД над сумата 3865.11 лв., представляваща ¾ от
сумата 5153.48 лв. до сумата 5706.75 лв., представляваща три четвърти от общо
7609лв. - главница за доставена топлоенергия в периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016г. в
имот представляващ два обединени апартаменти – на ул.****, гр.София – в
североизточната част и в югозападната част с аб.№ 36567 с обща кубатура 445 куб.м.,
ведно със законната лихва от 09.11.2016г. до изплащане, както и над сумата 272.75 лв.
до сумата 372.75 лв., представляваща три четвърти от общо 497 лева - лихва за забава
за времето от 15.09.2015 г. до 24.10.2016г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на Т. К. М., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 669 лв.-разноски за заплатено
възнаграждение на адвокат за тази инстанция и за заплатена държавна такса за СГС,
както и сумата 190 лв.-допълнително разноски за първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Нелбо инженеринг “ ООД, като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5