Решение по дело №201/2018 на Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                      11.03.2019 г.                                 Град  Свиленград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД                                                        І граждански  състав

На четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА

 

При съдебен секретар: Р.И.,

като разгледа докладваното от Съдията

гражданско дело № 201 по описа за 2018 година,

намери за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал 1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, твърди, че с ответника Д.Х.И., с ЕГН: **********, са сключили Договор за мобилни услуги № ********* от 31.05.2012г. Съгласно договора, дружеството предоставило на клиента мобилен телефонен номер ********** и мобилен апарат Nokia 101, при абонаментна програма и ценовите условия за предоставяне на далекосъобщителните услуги, уредени в т.5 от договора. Абонаментната месечна такса била в размер на 15,00 лв. с вкл. ДДС, като в абонаментната програма били включени 10 MB мобилен интернет за 6 месеца и 2000 минути за разговори с номера, включени към група за приятели. Първоначалният срок на договора бил 24 месеца и изтичал на 31.05.2014г.

Между страните било сключено и Допълнително споразумение по програма „Заедно“ № ********* от 10.03.2014г. Съгласно раздел I от допълнителното споразумение, потребителят продължавал ползването на мобилните услуги чрез номер ********** при условията на програмата, която ползвал към датата на сключване на споразумението. Видно от раздел III, т.2, с подписване на споразумението срокът за ползване на услугите бил продължен с нови 24 месеца, считано от датата на изтичане на последно подписания документ за този мобилен номер.

На основание клауза от споразумението между страните бил сключен и Договор за лизинг от 10.03.2014г., който предвиждал клиентът да получи мобилен апарат Samsung Galaxy S4 White. Общата цена на лизинговата вещ била 913,56 лв. За ползването й лизингополучателят се задължавал да извършва ежемесечни вноски в размер на 39,72 лв. с вкл. ДДС за периода от 10.04.2014г. до 10.02.2016г., като било предвидено те да се фактурират чрез сметките за ползвани мобилни услуги.

На 13.02.2015г. между страните било сключено и Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/  фиксирани услуги № ********* от 13.02.2015г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влизал в сила нов абонаментен план - „Web and Talk“. Уговорена била стандартна месечна абонаментна такса в размер на 49,99 лв. В абонаментния план били включени 1000 минути за разговори към номера от всички национални мрежи, Зона 1 и Зона 2 за международни разговори и роуминг в ЕС, 2000 MB на максимално достижима скорост, 0,26 лв.-цена на разговор за минута към мобилни и фиксирани мрежи след изчерпване на включените минути. Видно от раздел III, т.2, срокът за ползване на услугите чрез номер ********** се удължавал до 13.02.2017 г.

Между Д.Х.И. и „Теленор България“ ЕАД бил сключен и Договор за мобилни услуги № ********* от 26.02.2015г. Съгласно договора на клиента били предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство Apple iPhone 6 16GB Space Grey. Абонаментната програма и ценовите условия за предоставяне на далекосъобщителните услуги били уредени в т.5 от договора. Уговорен бил абонаментен план Globul Web and Talk, а абонаментната такса била в размер на 49,99 лв. с вкл. ДДС, като за периода на договора била активирана 60% промоционална отстъпка от месечния абонамент. В абонаментния план били включени 900 минути за разговори към национални мрежи и зона I и 100 минути в Зона 1, Зона 2 и роуминг в ЕС. Първоначалният срок на договора бил 24 месеца и изтичал на 26.02.2017 г.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 броя фактури: фактура № **********/01.12.2015г., фактура № **********/ 01.01.2016г., фактура № **********/ 01.02.2016г„ фактура № **********/ 01.03.2016г. и фактура № **********/ 01/04/2016г., издадени в периода м. декември 2015г. - м. април 2016г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от гореописаните договорни отношения.

В съответствие с Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги, които представляват неразделна част от сключените между страните договори, потребителят се задължавал да заплаща стойността на месечния абонамент, а операторът се задължавал да осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор, в т.ч. и разходите за поддръжка на мрежата. Съгласно чл.23 б.“б“ абонаментната такса се предплащала от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. При ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която се издавала ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бивал уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура, в конкретния случай изрично било указано, че фактурите се издават на 1-во число всеки месец. Неполучаването на фактурата не освобождавало потребителя от плащане на дължимите суми. Изискуемостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от изброените в исковата молба фактури настъпвала петнадесет дни след издаването й, така че изискуемостта на задълженията по първата фактура настъпила на 16.12.2015 г., по втората фактура - на 16.01.2016 г., по третата фактура - на 16.02.2016 г. като тези дати били изрично указани на фактурите.

Съгласно чл.196, б.“в“ от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД операторът имал право едностранно да прекрати индивидуален срочен договор, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичане на срока за плащането им. С изтичането на петнадесетдневен срок от издаването на фактура № **********/ 01.12.2015г., фактура № **********/ 01.01.2016г., фактура № **********/ 01.02.2016г. и липсата на изпълнение на начислените в тях парични задължения за заплащане на месечни и еднократни такси и потребени услуги, ответникът изпаднал в забава по отношение на оператора.

Виновното неизпълнение в срок на ликвидни и изискуеми договорни задължения, начислени в три последователно издадени фактури представлявало основание за едностранното предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 26.02.2015г. и Допълнително споразумение но програма „Заедно“ № ********* от 13.02.2015г. към Договор за мобилни услуги № ********* от 31.05.2012г. от страна на оператора. За момент на прекратяването се считала датата на спирането на достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора чрез мобилни номера ********** и ********** (т.нар. двустранно спиране на номера), която в случая на Д.Х.И. била датата 22.02.2016 г. От тази дата спирали да се начисляват месечни абонаментни такси и започвал да тече периодът до края на договора, за който се изчислявала дължимата в резултат на прекратяването неустойка, като при изчисляването й се взимал предвид стандартната месечна абонаментна такса без ДДС.

Фактура № ********** от 01.03.2016г. била издадена след датата на двустранно спиране, предвид което в нея били включени задължения за заплащане на месечни абонаментни такси с отрицателни стойности за отчетния период 01.02.2016г. -29.02.2016г., както следва: За мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса (-4,60) лв. и лизингова вноска за мобилен апарат Apple iPhone 6 16GB Space Grey - 45,49 лв., които са в краен размер на 40,89 лв. без ДДС - 49,07 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер ********** - месечни абонаментни такси - (-4,60) лв. и лизингова вноска за мобилен апарат Samsung Galaxy S4 White - 33,10 лв., които са в общ размер на 28,50 лв. без ДЦС - 34,20 лв. с вкл. ДДС. Отрицателната стойност на месечните абонаменти по фактурата се формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период и таксата за предварително начислен брой дни с достъп до услугите на оператора от датата на сключване на договора до датата на първата фактура, издадена на потребителя по договора. Общата сума, начислена във фактурата била 83,27 лв.

След предсрочното прекратяване на договорите между „Теленор България" ЕАД и Д.Х.И. по нейна вина, поради изпадането й в забава по отношение на ликвидни и изискуеми договорни задължения, на потребителя била издадена фактура № **********/01.04.2016г., която включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на услуги в размер на 1009,23 лв. и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски в общ размер на 600,49 лв. Условията за възникването на задълженията за неустойки и определянето на размера им били уредени в изрични клаузи от индивидуалните договори между страните - за мобилен номер ********** в т.11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 26.02.2015г., а за мобилен номер ********** в p.III, т.4 от Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 13.02.2015г. Съгласно посочените клаузи, които имали идентично съдържание, в случай на предсрочно прекратяване на съответния договор по вина на потребителя, последният дължал неустойка за всеки номер поотделно в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни такси от прекратяването до края на първоначално предвидения срок на договора.

Доколкото от датата на двустранно спиране - 22.02.2016 г. до края на първоначално предвидения срок на Договор за мобилни услуги № ********* от 26.02.2015г. - 26.02.2017 г. е изминал период от 370 дни, а стандартният месечен абонамент за номер **********, уговорен в т. 5 от договора, който служил за база за изчисляване на дължимата неустойка, бил в размер на 41,658 лв. без ДДС, то на абоната следвало да се начисли неустойка за номер ********** в размер на произведението на двете стойности - 513,64 лв.

По отношение на номер ********** стандартния месечен абонамент, уговорен в раздел I от Допълнително споразумение по програма „Заедно“ № ********* от 13.02.2015г., бил в размер на 41,658 лв. без ДДС (49,99 лв. с вкл. ДДС), а периодът от прекратяване на споразумението (22.02.2016 г.) до края на първоначално предвидения му срок на 13.02.2017 г. се равнявал на 357 дни, предвид което неустойката за номер ********** е определена неустойка в размер на 495,59 лв.

В съответствие с тези условия задължението на Д.И. за неустойки е определено от ищеца: за номер ********** - 513,64 лв., а за номер ********** - 495,59 лв.

Ищецът твърди още, че съгласно чл.1 от Договор за лизинг от 10.03.2014г. за ползването на мобилен апарат Samsung Galaxy S4 White Д.И. се задължила да заплати обща лизингова цена в размер на е 913,56 лв. с вкл. ДДС. В чл.2 от договора било уговорено, че същият се сключва за срок от двадесет и три месеца и влиза в сила от датата на подписването му от страните - 10.03.2014 г. За ползването на лизинговата вещ лизингополучателят се задължавал да извърши двадесет и три месечни вноски, всяка от които в размер на 39,72 лв. с вкл. ДДС. В чл.3, ал.2 от договора за лизинг изрично било упоменато, че месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и следва да се заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина на плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги.

В чл.1 от Договор за лизинг от 26.02.2015г. било уговорено, че за ползването на мобилно устройство Apple iPhone 6 16GB Space Grey ответникът се задължил да заплати обща лизингова цена в размер на е 1255,57 лв. с вкл. ДДС. Договорът бил сключен за срок от двадесет и три месеца и влизал в сила от датата на подписването му от страните - 26.02.2015 г. За ползването на лизинговата вещ лизингополучателят се задължавал да извърши двадесет и три месечни вноски, всяка от които в размер на 54,59 лв. с вкл. ДЦС. В чл.3, ал.2 от договора за лизинг изрично било упоменато, че месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и следва да се заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина на плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги.

Съгласно чл.6 от Договор за лизинг от 26.02.2015г. Общите условия на договорите за лизинг на устройство (ОУ) били неразделна част от сключените договори, като лизингополучателят изрично декларирал, че е запознат с тях и безусловно се задължавал да спазва. Правото на обявяване на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл.12 от ОУ, като предпоставка за упражняването му било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. В чл.12, ал.2 от ОУ се предвиждало, че месечните лизингови вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги. С оглед предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 26.11.2015г. и предвид обстоятелството, че Д.И. не върнала лизинговите вещи след прекратяването на облигационните отношения, „Теленор България“ ЕАД реализирало правото си с фактура № ********** от 01.04.2016г. да обяви за предсрочно изискуеми единадесет лизингови вноски за мобилно устройство Apple iPhone 6 16GB Space Grey, които били в размер на 600,49 лв.

Ищецът намира, че обявяването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на лизинговите вещи не е довело до допълнителни неблагоприятни последици за лизингополучателя, тъй като в който и момент след възникването му да е било реализирано това право на лизингодателя, начислената сума е щяла да представлява механичен сбор от лизинговите вноски, дължими до края на срока на договора.

Предвид изложеното ищецът сочи, че общият размер на неизпълненото задължение на Д.И. по Допълнително споразумение по програма „Заедно“ № ********* от 13.02.2015г. по отношение на номер ********** е 550,04 лв., от които 54,45 лв. - главница, равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси за периода от 01.11.2015г. до 29.02.2016г. и 495,59 лв. - неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на споразумението по вина на ответника, начислена за периода от 22.02.2015г. до 13.02.2017 г.

Общият размер на неизпълненото задължение на ответника по Договор за мобилни услуги № ********* от 26.02.2015г., по отношение на номер ********** бил 566,46 лв., от които 52,82 лв. - главница, равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси за периода от 01.11.2015 г. до 29.02.2016 г. и 513,64 лв. - неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на договора по вина на ответника, начислена за периода от 22.02.2016 г. до 26.02.2017 г.

Общият размер на неизпълненото задължение по Договор за лизинг от 10.03.2014г. бил 158,88 лв., представляващи четири лизингови вноски за мобилен апарат Samsung Galaxy S4 White., начислени за периода от м.11.2015 - м.02.2016 г.

Общият размер на неизпълненото задължение по Договор за лизинг от 26.02.2015г. бил 818,85 лв., от които 218,36 лв., представляващи четири лизингови вноски за мобилно устройство Apple iPhone 6 16GB Space Grey, начислени за периода от м.11.2015 г. до м.02.2016 г. и 600,49 лв., представляващи предсрочно изискуем остатък, равняващ се на единадесет вноски, дължими за периода от м.03.2016 г. до м.01.2017 г.

Общата дължима сума в размер на 2094,23 лв. била формирана като сбор от посочените сумите, и била предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гр.дело № 812/2017г. по описа на РС-Свиленград.

Ищецът претендира да бъде признато по отношение на ответника наличието на вземането му в общ размер на 2094,23 лв., включващо: 1/. сумата 550,04 лв., дължима по Допълнително споразумение по програма „Заедно“ № ********* от 13.02.2015г. по отношение на номер **********, от които 54,45 лв. - главница, равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси за периода от 01.11.2015 г. до 29.02.2016 г. и 495,59 лв. - неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на споразумението по вина на ответника, начислена за периода от 22.02.2016 г. до 13.02.2017 г.; 2/. сумата 566,46 лв., дължима по Договор за мобилни услуги № ********* от 26.02.2015г., по отношение на номер **********, от които 52,82 лв. - главница, равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси за периода от 01.11.2015 г. до 29.02.2016 г. и 513,64 лв. - неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на договора по вина на ответника, начислена за периода от 22.02.2016 г. до 26.02.2017 г.; 3/. сумата 158,88 лв., дължима по Договор за лизинг от 10.03.2014г., представляваща сбор от четири лизингови вноски за мобилен апарат Samsung Galaxy S4 White., начислени за периода от м.11.2015г. до м.02.2016г.; 4/. сумата 818,85 лв., дължима по Договор за лизинг от 26.02.2015г., от които 218,36 лв., представляваща сбор от четири лизингови вноски за мобилно устройство Apple iPhone 6 16GB Space Grey, начислени за периода от м.11.2015г. до м.02.2016г. и 600,49 лв., представляващи предсрочно изискуем остатък, равняващ се на единадесет вноски, дължими за периода от м.03.2016г. до м.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е представил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но депозира молба, с която поддържа изцяло предявените искове. Прави изрично искане съдът да постанови неприсъствено решение по смисъла на чл.238 от ГПК, при наличие на изискуемите от Закона предпоставки.

Ответникът, редовно призовано, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, както и не дава становище по исковете. Същият не е представил отговор в указания му от съда едномесечен срок, като е бил предупреден за последиците по чл.133 от ГПК.

Съдът, като разгледа исковата молба и представените с нея писмени доказателства, с оглед направените констатации намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, с което предявените искове ще се уважат.

На основание 78, ал.1 от ГПК, на ищеца ще следва да се присъдят направените в производството съдебни разноски, които се установиха в размер на 610,24 лв. Разноските в заповедното производство също следва да се присъдят на ищеца, съобразно т.12 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по т.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното на основание чл.239, ал.1, във вр. с ал.2 от ГПК, Съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че Д.Х.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес парк София, сграда 6, сумата 2094,23 лв., включваща: 1/. сумата 550,04 лв., дължима по Допълнително споразумение по програма „Заедно“ № ********* от 13.02.2015г. по отношение на номер **********, от които 54,45 лв. - главница, равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси за периода от 01.11.2015 г. до 29.02.2016 г. и 495,59 лв. - неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на споразумението по вина на ответника, начислена за периода от 22.02.2016 г. до 13.02.2017 г.; 2/. сумата 566,46 лв., дължима по Договор за мобилни услуги № ********* от 26.02.2015г., по отношение на номер **********, от които 52,82 лв. - главница, равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси за периода от 01.11.2015 г. до 29.02.2016 г. и 513,64 лв. - неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на договора по вина на ответника, начислена за периода от 22.02.2016 г. до 26.02.2017 г.; 3/. сумата 158,88 лв., дължима по Договор за лизинг от 10.03.2014г., представляваща сбор от четири лизингови вноски за мобилен апарат Samsung Galaxy S4 White., начислени за периода от м.11.2015г. до м.02.2016г.; 4/. сумата 818,85 лв., дължима по Договор за лизинг от 26.02.2015г., от които 218,36 лв., представляваща сбор от четири лизингови вноски за мобилно устройство Apple iPhone 6 16GB Space Grey, начислени за периода от м.11.2015г. до м.02.2016г. и 600,49 лв., представляващи предсрочно изискуем остатък, равняващ се на единадесет вноски, дължими за периода от м.03.2016г. до м.01.2017г., ведно със законната лихва върху сумата 2094,23 лв., считано от завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 20.11.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане по частно гр. дело № 812/ 2017 г. по описа на Районен съд-Свиленград е издадена Заповед № 430/ 22.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.Х.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес парк София, сграда 6, сумата 610,24 лв. – разноски по делото и сумата 405,84 лв. – разноски по частно гр. дело № 812/ 2017 г. по описа на Районен съд-Свиленград.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 от ГПК. Ответникът има право да иска отмяна на решението от Окръжен съд - Хасково, в едномесечен срок от връчването му, при условията на чл.240, ал.1 от ГПК.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :