№ 15007
гр. София, 02.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110100784 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба на ищеца „ХУК Кобург Общо Застраховане“ АД, с която
е предявил срещу ответника ЗК „Лев Инс“ АД обективно кумулативно съединени
осъдителни искове за заплащане на сумата от 18135,91 лв., представляваща неплатена част
от регресно вземане, възникнало с изплащане на застрахователно обезщетение за вредите,
причинени на л.а. марка “БМВ”, модел „530 д Туринг хДрайв ДПФ”, рама №
WBA5K31000D924816, peг. № ***, в резултат на ПТП, настъпило на 18.07.2020г., около
19.00 часа в гр. Р**** по вина на водача на л.а. „Алфа Ромео“, с рег. № ***, чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована при ответника, сумата от
2682,75 лв., представляваща обезщетение за забава върху главница от 23328,24 лв., считано
от 16.02.2021 (датата на предявяване на претенцията пред ответника) до 05.04.2022 г. (датата
на частичното плащане на сумата от 5192,33 лв.) и сумата 1390,42 лв., представляваща
обезщетение за забава върху предявения остатък от главницата в размер на 18135,91 лв.,
считано от 06.04.2022г. (деня, следващ датата на плащане на сумата от 5192,33 лв.) до датата
на завеждане на исковата молба (06.01.2023 г.).
Ищецът „ХУК Кобург Общо застраховане“ АД твърди, че на 18.07.2020 г., около 19:00
ч., в гр. Р****, на паркинга на ул. „****“ е настъпило пътно транспортно произшествие, при
което И**** управлявайки л.а. марка „Алфа Ромео“, модел „159“, с peг. № *** е нарушил
правилата за движение по пътищата – не е съобразил движението си с обстановката на
пътното платно и условията на движение, при което не пропуснал и реализирал удар с
движещия се с предимство лек автомобил марка „БМВ”, модел “530 д Туринг хДрайв ДПФ”,
рама № WBA5K31000D924816, peг. № ***, собственост на К***. В резултат на ПТП на л.а.
„БМВ“ били причинени щети, както следва: огъната броня отпред отляво, повредени
детайли на предна лява броня, повредени сензори на бронята отпред отляво, счупен преден
ляв би-ксенонов фар, огънат преден ляв калник, повредена предна лява гума, повредена
предна лява джанта, повредено окачване на предно ляво колело, счупена предна лява
напречна щанга. Сочи, че по отношение на лек автомобил марка “БМВ”, модел “530 д
Туринг хДрайв ДПФ”, рама № WBA5K31000D924816, peг. № *** е била налице валидно
сключена застраховка “Каско на МПС” с "ХУК Кобург Общо Застраховане” АД със
застрахователна полица № ****, със срок на покритие от 01.01.2020 г. до 01.01.2022 г.
Твърди, че в резултат на настъпилото ПТП при застрахователя е постъпило искане за
заплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на което при него е образувана
ликвидационна преписка по щета № 20-81-****. Посочва, че сумата необходима за ремонт
1
на процесния автомобил е в размер на 11924,54 евро или 23328,24 лв. Сочи, че сумата от 11
924,54 евро представлява сбор от разходи за ремонт на щетите 10193,11 евро, компенсиране
понижената стойност на автомобила – 350 евро, хонорар на експерта - оценител - 1189,70
евро, разходи за ремонт в България – 191,73 евро (евровата равностойност на 375 лв.).
Твърди, че сумата в размер на 11924,54 лв. е изцяло заплатена по сметка на застрахования и
по сметка на сервиза, извършил експертизата. Посочва, че към момента на настъпване на
събитието гражданската отговорност на виновния за настъпването на процесното събитие е
била застрахована в ответното дружество със застрахователна полица №
ВС/22/119002822059, действаща към момента на настъпване на произшествието. Твърди, че
на 16.02.2021 г., към ответното дружество е предявено искане за възстановяване на
заплатеното застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, като е била
образувана ликвидационна преписка по щета № 0000-2045-20- 612772. Посочва, че на
05.04.2022 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 5192,33лв. С оглед
гореизложеното моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 18135,91 лв.
– неплатена част от регресното вземане, сумата от 2682,75 лв., представляваща обезщетение
за забава върху сумата от 23328,24 лева, считано от 16.02.2021 (датата на предявяване на
претенцията пред ответника) г. до 05.04.2022 г. (датата на плащане на сумата от 5 192,33 лв.)
и сумата от 1390,42 лв., представляваща обезщетение за забава върху остатъка от главницата
от 18135,91 лева, считано от 06.04.2022 (денят следващ датата на плащане на сумата от
5192.33 лв.) до датата на завеждане на исковата молба (05.01.2023 г.). Претендира се и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба, както и разноски за производството.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Твърди, че със заплатеното на 04.04.2022 г.
обезщетение в размер на 5192,33лв. е репарирал всички вреди от процесното ПТП според
действителната им стойност. Оспорва уврежданията по държач предна лява камера, предна
лява камера, преден ляв долен носач, преден ляв шарнир, преден ляв горен носач, преден ляв
напречен носач, преден ляв лагер главина, ляв носач, преден ляв амортисьор и кормилна
рейка на лек автомобил марка „БМВ”, модел „530 Д”, с peг. № *** да са възникнали
вследствие на транспортния инцидент от 18.07.2020г. Посочва, че доколкото прецесното
ПТП е настъпило шест години след първоначалната регистрация на автомобила, същият не е
бил в гаранция и не се е налагало влагането на оригинални части за ремонта му. Оспорва
дължимостта на разходите в размер на 1189,70 евро за експертиза и 350 евро за
компенсиране на понижената стойност на автомобила, тъй като не се явяват разумно
направен разход във връзка с установяване на основателността на иска. Оспорва иска за
главното вземане по размер, като счита, че обезщетението следва да се определи по
методиката на Наредба № 24 за задължителното застраховане, като в случая е била завишена
както стойността на вложените части и консумативи, така и на нормовремената труд, не е
бил приложен корекционен коефициент съобразно експлоатационния период на автомобила
спрямо стойността на новите части, вложени за ремонта, за да се определи действителната
стойност за възстановяване на повредите. Евентуално оспорва да е изпаднал в забава,
считано от получаване на регресната претенция. Моли за отхвърлянето на предявените
искове и за присъждане на сторените по делото разноски
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Процесното частноправно отношение е с международен елемент, тъй като ищецът е
дружество със седалище и адрес на управление в **********а ответникът - дружество със
седалище и адрес на управление в България.
Софийски районен съд е международно компетентен да разгледа спора съобразно
разпоредбата на чл. 4, пар. 1 вр. чл. 63, пар. 1, б. а“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на
Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година, съгласно който искове
срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното
гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка, а съгласно чл. 63, пар.
1 от Регламента за целите на настоящия регламент търговско дружество или друго
юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица имат местоживеене в
мястото, където се намира тяхното: а) седалище по устав; б) централно управление; или в)
основно място на стопанска дейност. Компетентността на българския съд следва от
разпоредбата на чл. 4, пар. 1 на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на
2
Съвета от 12 декември 2012 година, определяща общото правило за компетентност по
искове срещу лица, които имат местоживеене/седалище и адрес на управление в държава
членка, които се предявяват пред съдилищата на тази държава-членка. В случая ответникът
е дружество, регистрирано в Република България, със седалище и адрес на управление в гр.
София, Република България, поради което и по силата на цитираното общо правило по
Регламент (ЕС) № 1215/2012г. компетентен да се произнесе по заявения търговски спор, е
българският съд, като не са налице хипотезите на чл. 24 от Регламента (изключителна
компетентност) и чл. 25 от Регламента (пророгация на компетентност).
По отношение на приложимото право следва да се съобрази вида и характера на
процесното вземане, което предпоставя установяване на всички елементи от фактическия
състав на регресната претенция и по-конкретно, че в срока на застрахователното покритие
на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение
на лице, чийто застраховател по ГО е ответникът, е настъпило събитие, за което
застрахователят по ГО носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, които са в
непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото събитие. Касае се за претенция,
подчинена на сложен фактически състав, който включва елементите на непозволено
увреждане, на прекия иск срещу застрахователя по гражданска отговорност на виновното
лице и на суброгация в правата на кредитора по прекия иск от трето лице застраховател,
което е обезщетило пострадалия на основание застрахователен договор. Следователно на
първо място по отношение на предпоставките на деликта – основанието и границите на
отговорността, определянето на лицата, на които може да се търси отговорност за
извършени от тях противоправни действия, наличието, вида и определяне на размера на
вредите или на търсеното обезщетение, следва да се определят в съответствие с правилата на
приложимото национално право по силата на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 юли 2007 /Рим II/, след което на второ място следва да се
определи в съответствие с чл. 7 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския Парламент и
на Съвета от 17 юни 2008 /Рим I/, кое е приложимото право спрямо договора за застраховка,
сключен между застрахователя – ищец и съответното застраховано от него лице, за да се
прецени дали и в каква степен този застраховател може по пътя на суброгацията да упражни
правата на пострадалото лице спрямо застрахователя по гражданска отговорност на
делинквента. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Регламент /Рим II/ освен ако не е предвидено друго в
настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от
непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в
коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави
настъпват непреките последици от този факт. В съображение 17 от Регламента е дадено
тълкуване, че при дела за имуществени или неимуществени вреди, държавата, в която е
настъпила вредата, следва да бъде държавата, в която са претърпени болките и страданията
или съответно е увредено имуществото. Застрахованото от ищеца имущество – л.а. „БМВ“,
модел „530 Д”, с peг. № ***, е било увредено на територията на България, ето защо
приложение следва да намери българският материален закон.
По иска с правна квалификация чл. 411 КЗ:
Основателността на предявения иск за главното вземане произтича от установяването
на елементите от фактическия състав на суброгационното право по чл. 411 КЗ, а именно:
наличие на имуществена застраховка „Каско“, настъпване на застрахователно събитие,
представляващо покрит риск в срока на действие на застраховката, застрахователното
събитие да е предизвикано вследствие на виновно и противоправно поведение на лице,
чиято гражданска отговорност да е застрахована при ответника, плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя на застрахованото увредено лице в размер на действително
причинените вследствие ПТП вреди.
С определението по чл. 140 ГПК от 22.03.2024г., както и с протоколно определение от
09.05.2024г за безспорни и ненуждаещи от доказване между страните са обявени всички
обстоятелства от фактическия състав на основанието на суброгационното право на
застрахователя – че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено
застраховане, сключен с ищеца за л.а. марка “БМВ”, модел „530 д Туринг хДрайв ДПФ“, peг.
№ ***, в гр. Р****, на 18.07.2020г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП между
застрахования автомобил „БМВ“, рег. № *** и л.а. марка „Алфа Ромео“, модел „159“, рег. №
***, че вина за настъпване на ПТП има водачът на л.а. „Алфа Ромео“, който е нарушил
правилата за движение по пътищата – при излизане от паркинг на ул. „****“ не е съобразил
3
движението си с обстановката на пътното платно и условията на движение, при което не
пропуснал и реализирал удар с движещия се с предимство лек автомобил марка „БМВ” (чл.
25, ал. 2 ЗДвП), при което му е причинил описаните в исковата молба щети по предна лява
част на автомобила, че ищецът е платил за ремонта на автомобила сумата от 11924,54 евро,
че към датата на ПТП ответникът е бил застраховател на гражданската отговорност на
водачите на лек автомобил с peг. № *** и пред ответника е заведена щета във връзка с
процесното ПТП, по която той е платил преди процеса сума по регреса в размер на 5192,33
лв.
Механизмът на процесното ПТП и причинната връзка на щетите с него се
потвърждават и от неоспореното и от двете страни заключение на съдебно-автотехническата
експертиза, съобразно която описаният механизъм при сравнение от техническа гледна точка
с описа на застрахователя и видите увреждания по снимковия материал, представен по
делото, съответства на получените щети и същите биха могли да се получат при
произшествието от 18.07.2020г. в гр. Р****. В този смисъл е неоснователно възражението на
ответника, че част от щетите и по-специално тези по държач предна лява камера, предна
лява камера, преден ляв долен носач, преден ляв шарнир, преден ляв горен носач, преден ляв
напречен носач, преден ляв лагер главина, ляв носач, преден ляв амортисьор и кормилна
рейка не са в причинна връзка с процесното ПТП. Напротив, установява се, че същите са в
зоната на удара в предна лява част на застрахования при ищеца автомобил и са от естество
да се получат при установения механизъм на ПТП. Съгласно заключението единствено
описаната в приложените документи за възстановяване на автомобила подмяна на предна
емблема, която не е в зоната на удара, не е било наложително да се извърши, поради което и
съдът приема, че същата не е в причинна връзка с процесното ПТП.
С оглед изложеното съдът намира, че са доказани предпоставките, относими към
основанието на спорното вземане и ищецът, с плащане на застрахователно обезщетение по
имуществената застраховка, се е суброгирал в правата на увредения срещу застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на увреденото лице.
Основният спорен въпрос между страните по делото е относно размера на регресното
вземане.
Отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на виновния за ПТП
водач, е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и се
изразява в заплащане на обезщетение, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане, като размерът на тези вреди се съизмерява с действителната
стойност, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество към датата на
събитието. Действителната стойност представлява стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал. 1
КЗ), а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). В
този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че за възстановяването на
автомобила не е било необходимо заменяне на увредените части с нови, както и че е
следвало да се прилага коефициент на обезценка с оглед датата на първоначалната
регистрация на увреденото МПС, тъй като разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ несъмнено
определя за относими към определянето на възстановителната стойност стойността на нови
части, на труд, материали и монтаж без прилагане на обезценка. От заключението на
изслушаната и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и обосновано, даващо отговор на поставените задачи, за които
се изискват специални знания, се установява, че всички обезщетени вреди по застрахования
автомобил л.а. марка “БМВ”, модел „530 д Туринг хДрайв ДПФ“, peг. № *** са в причинна
връзка с и могат да бъдат получени по механизма на реализираното ПТП (без подмяната на
предна емблема), като стойността на дължимото обезщетение съобразно вида и степента на
описаните от застрахователя вреди, изчислена на база средни пазарни цени в Република
България към датата на ПТП, е в размер на 19708,99 лв. (без изключената поради липса на
причинна връзка с процесното ПТП подмяна на емблема – така вещото лице в ОСЗ на
09.05.2024г.), а на база пазарни цени във Федерална Република Германия към датата на ПТП
е в размер 23183,80 лв. (с подменената емблема в размер на 53,51 евро, с левова
равностойност от 104,66 лв., която следва да се извади от общата стойност – така вещото
лице при разпит в ОСЗ на 09.05.2024г.) или стойност на база пазарни цени във Федерална
Република Германия към датата на ПТП за щетите в причинна връзка с процесното ПТП – в
размер на 23079,14 лв. (23183,80 – 104,66).
4
Не е спорно по делото, че доколкото застрахователят по имуществената застраховка е
чуждестранно дружество при плащане на застрахователно обезщетение на собственика на
увредения автомобил оценката на щетите е направена по пазарни цени към датата на ПТП
във Федерална Република **********където е извършен и ремонта на увреденото
имущество.
По въпроса „По какви цени – в България или в чужбина, се определя размерът на
дължимото от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение при
непозволено увреждане, причинено от застрахован при него делинквент, когато увреденият
по деликтното правоотношение е чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено
в чужбина.“ е постановено по реда на чл. 290 ГПК решение по търг. дело № 3751/2014 г. на
ВКС, I т.о. В решението по това дело (№ 57 от 07.07.2016 г.) е прието, че следва да се
потвърди практиката на ВКС по този въпрос, обективирана в Решение № 1 от 02.02.2011 г.
по търг. дело № 263/2010 г. на ВКС, II т. о., като се приеме, че обезщетението следва да бъде
съобразено с действително заплатената сума, с оглед задължението за пълно обезщетяване,
поради което и стойността на възстановителния ремонт се съобразява с цените в държавата,
в която е била отстранена щетата.
Даденото разрешение с цитираната практика на касационната инстанция съответства
в пълна степен на разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Задължението на застрахователя по „Гражданска отговорност“ да репарира вредите има
пълен обезщетителен характер. Ирелевантно е обстоятелството, дали цената на ремонта в
чужбина е по висока или по-ниска от тази в България. Същественото е, че вредите са
настъпили в патримониума на чуждестранно лице, в случая немския застраховател. Той
няма задължение нито да извърши необходимия ремонт в България, нито може да бъде
задължаван да го направи в държавата по регистрация на увреденото МПС, ако там цената
на ремонта би била по-ниска от тази в страната. Ако се приеме, че размерът на
обезщетението трябва задължително да се определи по средни пазарни цени в България,
това не би довело до реалната обезвреда на последиците от причиненото увреждане, каквото
е предписанието на цитираната норма /Решение № 4462/09.07.2025г. по в.гр.д. № 11/2024г.
по описа на СГС, IV-Д състав/.
По тези съображения съдът намира предявения иск по чл. 411 КЗ за основателен за
сумата от 17886,81 лв., представляваща разликата между стойността за възстановяване на
щетите по описа при база средни пазарни цени във Федерална Република Германия към
датата на ПТП, които са в причинна връзка с него (23079,14 лв.) и платената от ответника
преди процеса сума по регреса в размер на 5192,33 лв. При липса на доказателства за
плащане на установения за дължим размер искът по чл. 411 КЗ следва да се уважи за
неплатената сума от 17886,81 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 06.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, като се
отхвърли за разликата над сумата от 17886,81 лв. до пълния предявен размер от 18135,81 лв.,
за който искът е неоснователен.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД произтича от установяване
наличието на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на акцесорното
вземане.
В случая се установи, че ищецът има срещу ответника задължение за плащане на част
от регресно вземане за сумата от 17886,81 лв., като целият размер на регресното вземане се
равнява на сумата от 23079,14 лв. По делото е представена регресна покана за плащане на
вземането по щета на ищеца № BGS-*** до ответното дружество от 30.07.2021г., като съдът
намира, че същата е получена от ответното дружество най-късно на 09.09.2021г., когато до
представителя на ищцовото дружество във връзка със завеждане на щетата „Авус България –
Регулиране на щети“ ЕООД е изпратено писмо от ответника, в който се посочва номера на
щетата и се обсъжда нейното уреждане. Не се установява от представените в превод на
български език документи по-ранен момент за получаване на регресната покана, съдържаща
искане за плащане на конкретното регресно вземане, нито конкретна дата на извършването
на експертиза за щетите и завеждане на щета при ответника, а още по-малко същите да са
резултат от отправена регресна покана от ищеца. При тези данни съдът приема, че
ответникът е изпаднал в забава за плащане на неплатената част от регресното вземане от
деня, следващ изтичане на 30-дневния срок по чл. 412, ал. 3 КЗ, започнал да тече на
5
10.09.2021г. и изтекъл на 11.10.2021г. (първият присъствен ден след изтичане на срока в
неприсъствен ден), т.е. забавата е настъпила, считано от 12.10.2021г. От посочения момент
до датата на извършеното частично плащане – 04.04.2022г. ответникът дължи обезщетение
за забава върху цялото установено за дължимо регресно вземане в размер на 23079,14 лв. в
размер, определен по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на лихвен калкулатор от сайта
calculator.bg в размер на 1121,90 лв. Ответникът дължи обезщетение за забава и върху
неплатената част от регресното вземане в размер на 17886,81 лв. за периода, следващ
частичното плащане, от началния момент на претенцията – 06.04.2022г. до датата на
подаване на исковата молба – 06.01.2023г. в размер на 1375, 55 лв. Общо дължимата лихва за
забава се равнява на сумата от 2497,45 лв. за периода от 12.10.2021г. до 04.04.2022г. и от
06.04.2022г. до 06.01.2023г., за който размер искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи,
като се отхвърли за разликата над сумата от 2497,45 лв. до пълния предявен размер от
4073,17 лв. и за периода от 16.02.2021г. до 11.10.2021г., както и за дата 05.04.2022г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, които са
претендирали такива. Ищецът е доказал извършване на разноски в размер на 888,36 лв. –
държавна такса, 300 лв. – депозит за САТЕ и 2856 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение съгласно отбелязването в представения договор за правна защита и
съдействие от 22.01.2024г., в която част договорът има характер на разписка. Не е доказано
по делото ищецът да е направил разноски за извършване на превод от немски на български
език в претендирания размер от 230,40 лв. За доказване на този разход е представена
фактура, издадена на трето за спора лице и от същата не се установява начислената цена на
услугата за извършен превод да е платена по банков път, още повече това да е сторено от
ищеца. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претендирания
от ищеца адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за
неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес
по делото. Или ищецът е доказал извършване на разноски общо за сумата от 4044,36 лв.
Съразмерно с уважената част от исковете на ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски в размер на 3712,05 лв. Ответникът е претендирал и доказал извършване на
разноски в размер на 300 лв. – депозит за САТЕ, като е бил защитаван от юрисконсулт и е
претендирал юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП на сумата от 200 лв. Или разноските на
ответника за производството са в размер на 500 лв., от които съразмерно на отхвърлената
част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК му се дължат разноски в размер на
41,08 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С*** да заплати на „ХУК Кобург Общо Застраховане“ АД, дружество, регистрирано във
Федерална Република **********96442 Кобург, ул. „В****, на основание чл. 411 КЗ сумата
от 17886,81 лв., представляваща неплатена част от регресно вземане, възникнало с
изплащане на застрахователно обезщетение за вредите, причинени на л.а. марка “БМВ”,
модел „530 д Туринг хДрайв ДПФ”, рама № WBA5K31000D924816, peг. № ***, в резултат на
ПТП, настъпило на 18.07.2020г., около 19.00 часа в гр. Р**** по вина на водача на л.а. „Алфа
Ромео“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована
при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
06.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 2497,45 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, включително върху
платената част от нея до датата на извършеното плащане, за периода от 12.10.2021г. до
04.04.2022г. и от 06.04.2022г. до 06.01.2023г., както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 3712,05 лв., представляваща разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 411 КЗ за разликата над сумата от 17866,81 лв. до пълния предявен размер от 18135,91
лв. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 2497,45 лв. до пълния предявен
размер от 4073,17 лв. и за периода от 16.02.2021г. до 11.10.2021г. и за дата 05.04.2022г.
ОСЪЖДА „ХУК Кобург Общо Застраховане“ АД, дружество, регистрирано във
Федерална Република **********96442 Кобург, ул. „В**** да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД,
6
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С*** на основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 ГПК сумата от 41,08 лв., представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в дв****дмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7