РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
в присъствието на прокурора Тодор Пенев Павлов (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300602139 по описа за 2021 година
С Присъда №260127 от 17.07.2021г., постановена по НОХД
№1651/20г. по описа на РС Пловдив XX н.с., подсъдимият ЮС. С. ЮС. е
признат за виновен в това, че на 05.09.2018 г. в гр. Пловдив, в съучастие като
извършител с Б.А.Д., се съвкупил с лице от женски пол – З.В.Я., като я е
принудил към това със сила и заплаха и деянието е извършено от две лица ,
поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 1, пр. 1-во, вр. с ал. 1, т. 2, вр. с
чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК вр. чл.54 от НК го е осъдил на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ И ОСЕМ месеца лишаване от свобода, при първоначален строг
режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС.
В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото
разноски.
Срещу този съдебен акт е постъпила жалба от защитника на
подсъдимия адв.Б.,в която се правят оплаквания за неговата
незаконосъобразност,неправилност и необоснованост.Изложени са
аргументи,че районният съд не е изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.14
1
от НПК, не е обсъдил подробно и задълбочено всички събрани по делото
доказателства.Твърди се, че необосновано е дадена вяра само на показанията
на свидетелката З.Я. и са игнорирани обясненията на подсъдимия Ю.,без да
са съпоставени с другите събрани по делото доказателства.Развиват се
доводи,че съдът в мотивите не е анализирал противоречията в показанията
на св.Я.,с което е нарушено задължението за разкриване на обективната
истина след всестранно,обективно и пълно изясняване на всички
обстоятелства по делото.Правят се оплаквания, че мотивите страдат от
сериозни непълноти,което,според защитата,се приравнява на липса на
мотиви,а обвинението,за което е осъден подсъдимият, се явява недоказано от
събраните по делото доказателства.Излагат се съображения,че при
индивидуализирането на наказателната отговорност на Ю. съдът е изпаднал в
противоречие определяйки наказание в размер над минималния като
същевременно приема превес на отегчаващи вината обстоятелства,с което се
твърди предубеденост на състава на съда.Прави се искане присъдата да бъде
отменена като въззивният съд се произнесе с нова–оправдателна, поради
недоказаност на обвинението, или алтернативно да приеме, че са допуснати
съществени процесуални нарушения и върне делото за ново разглеждане от
друг състав на Пловдивския районен съд.
В открито съдебно заседание подсъдимият Ю. лично и със защитника
си адв.Б., поддържа подадената жалба с наведените доводи и направените
искания.
Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита
обжалваната присъда за правилна,законосъобразна и справедлива, в който
смисъл пледира да бъде потвърдена от въззивния съд, а жалбата на
подсъдимия да се остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд,проверявайки изцяло законосъобразността
и обосноваността на обжалваната присъда,във връзка с направените
оплаквания и служебно, съобразно правомощията си визирани в чл.313 и
чл.314 от НПК,намира за установено следното:
С определение от 09.06.2020г. Пловдивският районен съд на основание
чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.4 от НПК е прекратил наказателното
производство по делото спрямо подсъдимия Б.А.Д., който е починал, след
внасяне на делото с обвинителен акт в съда.
2
Установено е от фактическа страна по делото, че пострадалата З.Я.
нямала сключен граждански брак с Б.А.Д. и двамата живеели на семейни
начала ***. От съжителството си имали две деца - И.Б.Д., роден на ***г. и С-
З.Я., роден на ***г., като само първото дете било припознато от Д. като негов
син.
Отношенията между двамата в началото били нормални.
Впоследствие Д. заминал да работи в чужбина и след завръщането си
започнал да употребява системно алкохол, след което ставал агресивен и
упражнявал физическо насилие спрямо нея.Свидетелката Я. търпяла това
отношение и не предприемала никакви действия да се защити.На следващия
ден, когато изтрезнявал оправдавал поведението си с това,че е бил
пиян.Всеки път обещавал,че повече няма да се държи така с пострадалата,
което продължавало до поредното му напиване.Д. често започнал да
употребява алкохол предимно в дома си и да продължава да тормози
физически и психически пострадалата.В нея се зародило намерението да го
напусне, но не смеела да го направи от страх да не се случи нещо лошо на
семейството й и на децата.Свидетелката Я. била християнка и посещавала **
църква.Тя не споделяла с родителите си за поведението на мъжа си спрямо
нея от страх да не изпълни заплахите си, а и защото те били болни хора и не
искала да ги притеснява.
В същия блок и вход, но на третия етаж, живеел и подсъдимият ЮС. С.
ЮС., с прякор „Ш.”.Двамата с Д. били приятели и съседи. Подсъдимият Ю.
имал татуировки по тялото си- на врата, под дясното ухо - татуировка тип
***, на рамото на дясната ръка, изобразяваща ***.Татуировката била с
дължина ***. На дясната предмишница - татуировка с образа на ****, с ****.
От другата страна на предмишницата, по дължина до китката имал
татуировка – надпис „***”. Между двете татуировки имало татуиран елемент
– ***.Между палеца и показалеца на дясната ръка подсъдимият Ю. имал
татуирана ***. На лявото рамо имал татуировка, изобразяваща ***, а под нея,
на бицепса на ръката – ***. На лявата китка имал татуировки ***. На гърба,
на лявата плешка имал татуировка, изобразяваща ***.
В същия блок и вход, но на седмия етаж живеел и един от братята на Д.
– св. А.А. Д., заедно със семейството си – жена си св. В.Ж. Д.а, синът им Ж.А.
Д. и снаха – св. Ю.А.З. / в хода на съдебното производство с установена
3
самоличност Д.а/. Семейството на св. Д. се случвало често да слизат на петия
етаж, до апартамента на Б. Д., за да наливат вода.
През май месец 2018 г. Б. Д. заминал да работи в чужбина. През това
време, докато бил там, св. Я. с двете си деца отишла да живее при родителите
си в гр. А., за да й помагат. Когато се върнал в края на месец юли 2018 г. той
прибрал св. Я. и децата им в жилището им в гр. Пловдив.Седмица след това
упражнил физическо насилие над св. Я., като й нанесъл побой. Причината
била, че е отишла да живее при родителите си с децата докато отсъствал от
страната.За упражненото физическо насилие св. Я. не споделила с родителите
си, не потърсила медицинска помощ, не сигнализирала и органите на
полицията.
На 03.09.2018 г. св. Я. и Б. Д. били на сватба на дъщерята на св. Б.Р.,
която била роднина на Б. Д..
На 04.09.2018 г. вечерта св. Я. заедно с децата си се намирала в дома си
в гр. Пловдив. Малкото й дете било болно. Към 20:00 часа Д. се прибрал и
поискал пари от св. Я., като й казал, че ще вземе нещо за нея и децата, а за
себе си ракия. Св. Я. го помолила да не пие, защото малкото им дете било
болно и можело да се наложи да го закарат на лекар. Б. Д. се съгласил с нея,
останал при тях 20 – 30 минути и като видял, че детето се унася да заспи,
решил да излезе и отново поискал от св. Я. пари.Тя му дала 50 евро и той
напуснал дома им. След малко детето започнало да повръща и св. Я. се
обадила по телефона на Д., като го повикала, за да го закарат на лекар. Д. се
прибрал и започнал да приспива детето, което заспало и той отново
излязъл.Към 22:00 – 22:30 часа детето отново се събудило с
повръщане.Пострадалата отново се обадила на Д. да се прибере. Към 23:00
часа Д. се прибрал, като бил заедно с подсъдимия Ю..Последният отишъл на
терасата на хола и първоначално св. Я. не разбрала, че се намира в дома им.
Св. Я. се намирала в спалнята на жилището заедно с децата си. Тя била
облечена с долно бельо, късо долнище на пижама и бял потник. Д. влязъл в
стаята при св. Я. и тя забелязала, че е пиян. Той полюлял болното дете в
люлката, отишъл в хола и й казала като приспи детето да отиде при него.Св.
Я. приспивала детето до към 23:45 часа и отишла в банята да се измие.След
като си свършила работата, вече след 00:00 часа на 05.09.2018 г. св. Я. отишла
в хола.В това време Д. седял на единия фотьойл и пушел. На масичката с
4
компютъра св. Я. видяла, че има бутилка 0,750 л. от ракия, като в бутилката
имало малко количество.Двамата разменили няколко думи за децата, когато
св. Я. видяла в тъмното на терасата на хола сянка на човек, който пушел.
Притеснила се и попитала Д. дали има някой на терасата, но той й казал да не
се притеснява, защото това бил подсъдимият Ю..Пострадалата започнала да
пита каква работа има подсъдимият Ю. в дома им и защо го е довел на гости
толкова късно. Д. заговорил тихо на св. Я. и й казал да не говори високо и да
не вика, за да не чуят децата. Станал от фотьойла, но залитнал, бутнал
масичката с компютъра и бутилката с ракия политнала. Св. Я. хванала
бутилката и занесла в кухнята на плота до мивката,след това отново се
върнала в хола, за да говори с Д.. Последният я прегърнал и я завел в
кухнята.Там като я държал прегърната с едната си ръка, с другата започнал да
я гали по лицето и целува и се опитал да й обясни намеренията си.Започнал
да я пита дали го обича, казал й, че също я обича и й обещал да се промени и
направи живота й хубав, но тя трябвало да направи нещо много важно за него
– „да стори грях“. След това й обяснил, че е довел подсъдимият Ю., защото
искал тримата да правят секс в банята. Св. Я. се притеснила, започнала да
плаче и категорично отказала. Д. продължил да я уговаря и да й се кара да не
говори и плаче силно като започнал да я настъпва по краката. Обещавал й, че
на никой няма да каже за това и поискал от св. Я. същото като се закълне
пред Господ.Св. Я. продължила да плаче и вика и тогава Д. я ударил с юмрук
отзад по врата.Казала му, че е по-добре да я убие отколкото да направи такова
нещо. Въпреки това Д. продължавал да настоява да правят секс тримата и за
да сломи съпротивата й, започнал да я бие, като я ударил по гърба под
плешката с юмрук. Д. разкъсал потника й, след това започнал да дърпа
долнището на пижамата й, като по този начин я дърпал и към банята. Д. й
казал, че тримата – той, подсъдимият Ю. и св. Я. ще влязат в банята. Д. тихо
попитал подсъдимият Ю. дали е там, и след като получил положителен
отговор от последния му казал да се приготви. Д. продължил да дърпа св. Я.
към банята, но тя успяла да се хване за плота на мивката и започнала да се
дърпа. На св. Я. й станало лошо, причерняло й пред очите, но въпреки това
продължавала да се дърпа, тъй като не желаела да прави секс с двамата мъже.
За да я принуди Д. взел бутилката от ракия от плота и с нея я ударил по
главата - по челото в ляво.От удара пострадалата паднала на пода,
почувствала силна болка и усетила да потича кръв по лицето й и по
5
пода.Седнала на пода и сложила ръцете си на очите. Д. взел кърпа, вързал я на
главата й и продължавал да настоява да правят тримата секс, като й обяснил,
че вече е разговарял за това с подсъдимия Ю. и тя не трябва да го излага пред
него. Д. я питал защо прави така и го кара да я удря, подканял я да отидат в
банята и й казал, че ако иска първо той ще прави секс с нея, а ако не първи ще
бъде подсъдимият Ю., а после той. После я попитал дали има сили да прави
секс с двамата и тримата да влязат в банята. Св. Я. продължавала да плаче, а
Д. да й говори, че ако от самото начало се беше съгласила да изпълни
желанията му нямаше да я бие.След това я уверил, че без значение дали иска
или не двамата с подсъдимия Ю. ще правят секс с нея и няма смисъл да се
дърпа, а да стане с добро.Казал й,че го е решил и трябва да стане.След това я
издърпал до вратата на банята и извикал подсъдимия Ю.. Д. бил гол до
кръста, облечен с къс панталон, който свалил и св.Я. видяла, че е без бельо.
Подсъдимият Ю. дошъл до вратата на банята гол, като прикривал с ръце
слабините си. Тогава св. Я. забелязала татуировките по тялото му - по дясната
му ръка. Св. Я. се чувствала замаяна от удара с бутилката, но чула Д. да я
пита дали я чува и видяла скъсаните си мокри дрехи на плочките в банята и
кръв, а от душа течала вода. Д. поливал с вода, за да отмие кръвта от пода.
След това двамата взели св. Я. и я сложили седнала върху дрехите й в банята,
като водата продължавала да тече. Св. Я. се чувствала замаяна /имала
световъртеж/, но чувала водата да тече и разговора на Д. и подсъдимия Ю..
Св. Я. била сложена седнала на пода, като главата й била назад, на стената. До
нея прав чакал подсъдимя Ю., а върху нея бил Д., с цигара в ръка. Св. Я.
чувала гласа му и чувствала, че нещо й пари на лявата ръка. Като погледнала
видяла, че Д. гори с цигарата си кожата й по лявата й предмишница,
вследствие на което й били причинени три изгаряния по лявата предмишница
/две по задната повърхност на лявата предмишница в горната трета и едно по
предно-вътрешната повърхност в средната трета/. Д. плеснал леко по лицето
св. Я., за да се съвземе, викал я по име и я питал дали го чува. След което
казал на подсъдимия Ю., че св. Я. е добре. Д. държал за едната ръка св. Я., а
подсъдимият Ю. започнал да осъществява полов акт с нея. Подсъдимият Ю.
бил върху св. Я., на колене, а тя били с разтворени крака върху неговите крака
в повдигнато положение. Подсъдимият Ю. държал св. Я. през кръста и не я
пускал, въпреки че тя го бутала със свободната си ръка. Св. Я. забелязала, че
Д. с другата си ръка мастурбирал. По време на осъществяваното от
6
подсъдимия Ю. съвкупление, св. Я. усещала силни болки в слабините си. Тя
продължавала да се опитва със свободната си ръка да отблъсне подсъдимия
Ю., когато видяла, че Д. еякулирал на пода. След това усетила, че
подсъдимият Ю. еякулирал в нея и се отдръпнал. Двамата мъже излезли от
банята, а подсъдимият Ю. напуснал апартамента.
Д. се върнал обратно в банята при св. Я.. Взел слушалката на душа и
измил плочките. Казал й, че това е искал от нея, дошло му е добре и й обещал
хубав живот от тук нататък. Изкъпал св. Я. и я завел в хола. Приготвил й
пижамата и преди да я облече започнал да й говори, че разбирал, че я боляло,
но не знаел откъде чувствала тези болки.Св. Я. му обяснила, че чувства
парене по ръката, където била горена с цигарата, но той й отговорил, че го е
направил, за да дойдела на себе си. Питал я къде другаде я боли и тя му
отговорила, че чувства болки и между краката си. Д. й обяснил,че това е
така,защото половият член на подсъдимия Ю. бил по-голям, а тя е свикнала с
неговия. За главоболието на св. Я., Д. й дал лекарство.Пострадалата поискала
да си легне, но той почнал да й обяснява, че най-големият зор е минал, но
иска и друго от нея.Знаейки ,че е набожна и се страхува от Господ поискал
от св. Я. да се закълне, че на никого няма да каже какво е направил.Увещавал
я,че много я обичал и той ще се закълне с нея да не казва на никой. Обещал
й, че оттук нататък ще живее много хубав живот с него, няма да я бие, да я
тормози и няма да отива в чужбина. От страх св. Я. обещала пред Господ, че
няма да каже на никой. Св. Я. плачела и се молела на Д. как ще живее с
всичко това, тъй като се чувствала мръсна, защото са я насилили. Д. се
опитвал да я успокоява, като я галел по лицето, но св. Я. го бутала и искала да
се махне от нея. След това подсъдимият осъществил полов акт с нея против
волята й и я завел отново в банята, където я изкъпал. След това св. Я. отишла
на терасата, докато Д. отишъл да сложи малкото дете в кошарата. Св. Я. се
чувствала много отчаяна и дори за миг се замислила дали да се хвърли от
терасата, но се замислила за двете си деца, представила си как те идват на
терасата и я молят да се прибере. Св. Я. се върнала в спалнята и видяла, че
децата й спят. Впоследствие тя и Д. легнали да спят в стаята при децата им.
Сутринта на 05.09.2018 г. св. Я. станала и видяла кръвта в кухнята и в
коридора по пътеките, както и дрехите й с кръв в банята. Събрала пътеките и
ги занесла на терасата, дрехите сложила в коша за боклук, след което
7
продължила да чисти, за да не видят децата. Като станал Д. излязъл да купи
нещо за децата, за да закусят, като заключил входната врата на апартамента, а
ключа дал на св. З.. Св. Я. имала ключ, но не смеела да избяга, защото се
страхувала, че някой я чака навън.Тя била с убеждението, че приятели на Д.
или негови близки, следят наоколо и дори и някой ако я видел, излязла на
терасата, веднага се обаждал на мъжа й.Притеснявала се и как и къде да
избяга с малките си деца.Около 09:00 часа – 10:00 часа св. Я. успяла да се
свърже по скайп с жената на брат си, които по това време били в Германия –
св. В. Д.а и споделила с нея за случилото се в ранния час на 05.09.2018 г.
Докато Д. бил извън апартамента, там отишла св. Ю.З./Д.а/, за да налее
вода.Св. Я. била на главата си с вързана кърпа,за да прикрие раната от удара
с бутилката. Св. З., като я видяла я попитала какво е станало, тъй като св. Я.
не изглеждала добре, а и роднините на Д. знаели, че той бие св. Я.. Св. З.
посегнала към кърпата, дръпнала я и видяла раната. В този момент се прибрал
Д.. Той и св. З. отишли до аптека, след което донесли лепенки, йод, мехлем и
„Аулин“. Св. З. промила раната на челото на св. Я., сложила мехлем и след
като наляла вода си тръгнала. Св. Я. казала на св. З., че Д. я ударил, но не
споделила, че са я изнасилили двамата с подсъдимия Ю.. Д. отново излязъл
от апартамента, а св. Я. с децата си отишла при св. В. Д.а. Последната била
разбрала от снаха си какво й е казала св. Я., а именно, че била ударена от Д..
Св. Д.а попитала св. З.Я. какво е станало, но там имало и други техни
роднини, а така също и деца, поради което св. Я. само загатнала, но не успяла
да сподели за стореното й от двамата мъже. Докато била у тях й звъннал Д..
Той й казал да остави децата при св. Д.а, да мине през него, за да й даде пари
и тя да отиде до магазина да напазарува. Св. Я. решила, че това е удобен
момент да избяга и веднага тръгнала. По стълбите звъннала на баща си – св.
В. Я. и му казала веднага да тръгва от гр. А. за гр. Пловдив, без да му
обяснява какво се е случило. Когато излязла от входа, едно момче от
махалата й дало парите, дадени от Д. за пазаруване, а самият Д. бил до
барчето, ръкомахал й и й казвал да отива в магазина. Тъй като знаела, че Д. я
наблюдава, св. Я. влязла в магазина, а след като видяла, че той влязъл обратно
в барчето, тя обиколила отзад и излязла на пътя, където се разбрала с баща й
да се чакат. Баща й бил заедно със св. К.Я. от гр. А..Пострадалата се качила в
автомобила и потеглили за гр. А.. Докато пътували св. Я. не споделила с баща
си и св.Я. за случилото се. В дома на родителите си св. Я. отново не казала за
8
случилото се, но майка й – св. М. Я. дръпнала кърпата от главата й и видяла
лепенката на раната. Св. Я. и родителите й отишли в болнично заведение в гр.
А., където залепили раната на челото й. Лекарят и извиканите по случая
полицейски служители питали св. Я. каква е причината за нараняването й и
баща й казал, че е ударена от Д..Пострадалата не съобщила за извършените
спрямо нея насилствени полови действия, защото се притеснявала за децата
си, които останали при Д.. С помощта на снаха си – св. В. Д.а, св. Я. заминала
на 08.09.2018 г. при тях в Германия. В нейно отсъствие и от нейно име била
депозирана жалба.
Гореописаната фактическа обстановка районният съд е установил въз
основа на задълбочен и внимателен анализ на всички събрани по делото
доказателства, които са разгледани, както поотделно така и в своята
съвкупност.Районният съд е изпълнил изцяло задълженията си по чл.13 и
чл.14 от НПК за обективно всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото и оплакванията във въззивната жалба на адв.Б. се
явяват напълно несъстоятелни.
Показанията на пострадалата З.Я. са разгледани внимателно и са
съпоставени с другите събрани по делото гласни, писмени доказателства,
както и със заключенията на изготвените експертизи.Законосъобразни са
изводите на първия съд, че изнесената от пострадалата информация досежно
събитията на инкриминираната дата в дома й , в които активно роля и участие
е взел покойния й вече съпруг Б. Д. заедно с подсъдимия Ю. са
последователни и логични.Както на разпита си на съдебното следствие, така
и в показанията й дадени пред съдия на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК е видно, че същата
детайлно и непротиворечиво описва действията по сломяване на физическата
й съпротива с цел извършване на желаните полови действия от Б. Д. и
подсъдимия Ю.. Свидетелката Я. е разказала пред съда,че вечерта на 04 срещу
05.09.2018г. след употреба на алкохол Б. Д. е довел в жилището им
подсъдимия Ю. и тя с учудване е констатирала присъствието му на терасата
толкова късно през нощта. Подсъдимият й казал какво е намислил , а именно
да прави секс с двамата на което тя категорично се възпротивила.Отказът й да
изпълни желанието му и виковете й били заглушени като започнал да
притиска краката й и й нанесъл удар в тила.Свидетелката сочи,че е била
9
насилствено издърпана в банята, където против волята й, късайки бельото й
Д. отново й нанесъл удар в главата с бутилка, от което потекла кръв.Малко
след това дошъл и подс.Ю. чисто гол,който тя познавала като съсед и
приятел на мъжа й. След това последвал полов акт между нея и подсъдимия,
а Д. ги наблюдавал и мастурбирал отстрани.Свидетелката Я. възприела
татуировките по ръката и тялото на подсъдимия в зелен цвят,което
кореспондира и с приложения и предявен й фотоалбум от извършеното
освидетелстване на подсъдимия Ю..Заявеното от пострадалата на разпита й
пред съда не е в противоречие с показанията й на досъдебното производство,
както настоява защитата на подсъдимия Ю..На разпита си на съдебното
следствие тя не е възпроизвела в подробности,както пред съдия, случилото се
на процесната дата,което е напълно обяснимо не само с оглед на това, че се
касае за деяние осъществено срещу половата й неприкосновеност с
активното участие на покойния й съпруг, но и предвид обстоятелството, че
показанията й пред съдия са били депозирани във време по-близко до
събитията.Въззивният съд не намира противоречия в казаното от тази
свидетелка,напротив показанията й са последователни, в частта, в която
описва поведението на Б. Д. по сломяване на съпротивата й и упражненото
спрямо нея физическо насилие и осъществените след това насилствени
полови действия от подсъдимия Ю., а после и от него.В контекста на
изложеното настоящият съдебен състав споделя напълно изводите на първия
съд, че в показанията на пострадалата не се наблюдават съществени
противоречия досежно основните факти включени в предмета на доказване,
респективно ролята и участието на подсъдимия и съпруга й в
деянието.Предвид водещата роля на Д. в престъпното посегателство съвсем
нормално е свидетелката, изпитвайки срам и унижение от това травмиращо в
живота й събитие и упражнената жестока физическа агресия да излага по-
пестеливо случилото се пред съда.Показателни в подкрепа на този извод са и
думите й по време на разпита й на съдебното следствие - „Аз искам да
забравя вече един път за винаги, а не да помня, пак ще кажа,че подсъдимият
имаше татуировки, но не знам какво точно предтавляват… “..не искам да
си спомням вече“. Срещата й с подсъдимия Ю. в съдебната зала, както
правилно е приел районният съд, е предизвикало у пострадалата нови
негативни емоции, което е видно и от думите й пред съда– „Подсъдимият
много добре знае всичко, защото те двамата бяха заедно, Ще кажа
10
истината, Защо не говориш истината,Защо лъжеш…“
Неоснователни са и възраженията във въззивната жалба на адв.Б., с
които твърди, че показанията на свидетелката страдат от съществени
противоречия, тъй ката на разпита си пред съда е посочила, че подсъдимият
Ю. се е страхувал от мъжа й, че казал на мъжа й , че ще избяга и не иска и е
плакал като жена преди да бъдат заедно. Инициатор на половото
посегателство спрямо нея е бил не подсъдимият Ю.,а нейния съпруг и
внимателният прочит на казаното от пострадалата пред първия съд разкрива
именно тези обстоятелства.Разказвайки за инцидента и в контекста на
цитираните от защитата изрази свидетелката е посочила, че подсъдимият Ю.
е бил уплашен от агресията на Д. спрямо нея, особено след като е видял,че от
челото й тече кръв по цялото лице.Това очевидно го е уплашило,защото е
казал на Д. да я пуска, защото ще я убият, но след като активно е бил
окуражен от последния не се е отказал да реализира престъпните си
намерения и е осъществил насилствен полов акт с нея.Тези твърдения на
св.Я. не правят показанията й противоречиви, както настоява защитата, а
представляват логично обяснение за поведението на двамата извършители и
доминиращата роля на съпруга й.
Неоснователни са доводите на защитата, че няма други доказателства
освен показанията на пострадалата и отричането на подсъдимия да е бил
изобщо в дома й на инкриминираната дата.Показанията на св Я. относно
събитията на процесната дата са разгледани, както поотделно така и в
съвкупност с другите събрани по делото доказателства.Заявеното от
пострадалата,че е организирала бягството си от семейното жилище,с
помощна на баща й и братовчед й, че след случилото се е изпитвала
срам,унижение и страх от съпруга си и е споделила за това,че е била
изнасилена от подсъдимия и мъжа си само на снаха си - свидетелката В. Д.а
кореспондира в пълна степен и с показанията на другите разпитани по делото
свидетели - В. И. Я., М. И. Я., В. А. Д.а, И. В. Я..Независимо от това, че не са
били очевидци на деянието тези свидетели възпроизвеждат факти, които са
им станали известни в различни периоди от време.В показанията си пред
съда, както и тези приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК
от досъдебното производство свидетелката В. Д.а е посочила, че след
инцидента на сутринта на 05.09.2018г. по скайп пострадалата й разказала, че
11
мъжа й и още един мъж „Ш.“ са я насилвали, накара ли са я насила да прави
секс с тях и са я били.Тя е възприела състоянието й и това,че главата й била
превързана с кърпа.Когато отишла при нея в Германия видяла раната на
челото й, както и изгарянията по кожата й от цигари.Пострадалата я помолила
да не казва на никой за случилото се,защото в противен случай мъжът й щял
да хвърли детето им от петия етаж и свидетелката споделила за това само със
свекърва си – св. М. Я.. Показанията на пострадалата,както правилно е
заключил първия съд,кореспондират с показанията на свидетелите В. Д.а, В.
Я.,М. Я. и И. Я..Показанията на тези свидетели за случилото се на процесната
дата, както и за участието на подсъдимия Ю. в деянието имат производен
характер, но същите се отличават с логичност и подреденост. Информацията
изнесена от тези свидетели е непротиворечива, те възпроизвеждат
споделеното от пострадалата Я., която е абсолютно последователна при
излагане на обстоятелствата около инцидента, както непосредствено след
извършване на деянието, когато е разказала за случилото се на св.В. Д.а, така
и впоследствие в хода на образуваното наказателно производство.
В контекста на гореизложеното съдът намира оплакванията във
въззивната жалба на защитата, че съдът необосновано и безкритично е дал
вяра на казаното от пострадалата Я., а е игнорирал обясненията на
подсъдимия Ю. изцяло като защитна негова позиция за
неоснователни.Свидетелката Я. няма никакъв личен мотив да свидетелства
във вреда на подсъдимия и да го прави причастен към случилото се.Това се
вижда и от показанията й, с които сочи,че е бил приятел на мъжа й,
посещавал е дома им и го описва като беден човек, който ходи по
казаните.Правилни са изводите на съда,че дадената характеристика за
личността на подсъдимия от св.Я., както и това, че инициатора на
престъпното посегателство е на съпруга й, а подсъдимият се е съгласил да
участва елиминира напълно тезата, че иска да го набеди неоснователно като
съучастник.Описаните действия и поведението на подсъдимия Ю. от
пострадалата по време на извършване на деянието - това, че се е уплашил от
кръвта по лицето й и е бил готов да се откаже, ако не е било настоятелното
поведение на съпруга й е в пълно съгласие и със заключението на
комплексната съдебно-психиатрична експертиза, според която същият е
примитивен тип личност, със занижен личностов контрол, което съответства
на извода, че е бил лесно мотивиран от другия участник Б. Д. да извърши
12
намисленото.Наред с това от заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична експертиза на пострадалата е видно,че вероятността
същата да си измисля и да изопачава факти от действителността,да изпитва
нереалистични изживявания, категорично е изключена.
Несъстоятелни са и възраженията на защитата, че обясненията на
подсъдимия Ю. са останали необсъдени от първия съд,който необосновано ги
е игнорирал като защитна позиция.Тезата му, че не е бил в близки отношения,
включително и приятелски такива с Б. Д.,че на инкриминираната дата не е бил
в жилището на пострадалата и няма нищо общо със случилото е обсъдена
внимателно от първия съд и в съгласие със събраните по делото
доказателства е отхвърлена като недостоверна.За приятелските отношения
между съпруга на пострадалата и подсъдимия свидетелства не само тя,но
свидетелите А. Д. и В. Д.а. Правилно съдът е приел, че обясненията му, в
които твърди,че никога не е ходил в дома на св.Я., включително и процесната
вечер се опровергават категорично и от показанията й,в които описва
татуировките по тялото му, които съответстват на съставения протокол за
оглед и приложения към него снимков материал.Показанията на св.Я. за
нанесения й побой и упражненото спрямо нея физическо насилие през
инкриминираната нощ са в съгласие и с приложените по делото медицински
документи,както и със заключението на съдебномедицинската експертиза.
Законосъобразни и обосновани с доказателствата по делото са
разсъжденията на първия съд,че поведението на свидетелите В. Я. и М. Я.,
пред полицията, а впоследствие пред прокуратурата се дължи изцяло на
обстоятелството, че при прибирането си в дома им в гр.А. пострадалата не е
споделила с тях цялата истина за случилото се.Първоначално е казала само за
нанесения й побой, който е бил видим за родителите й и затова след като са
потърсили медицинска помощ са сигнализирали полицията само за
това.Впоследствие, когато научават от свидетелката В. Д.а за осъщественото
спрямо нея насилствено полово посегателство са подали жалба до
компетентните органи изнасяйки и тези нови факти.Поведението на
свидетелите Я. не е противоречиво, а израз на това, че в различни периоди от
време са разбрали всичко за инцидента с дъщеря им.
В контекста на изложеното правилно и в съгласие със събраните по
делото доказателства е заключението на районния съд,че показанията на
13
св.З.Я. и тези на свидетелите В. И. Я., М. И. Я., В. А. Д.а, И. В. Я. са
достоверни, последователни и взаимно допълващи се.
Показанията на св. А.А. Д., брат на починалия Б. Д. и св.В. Д.а, както
правилно е приел първия съд, допринасят за изясняване на обстоятелствата
след като св.Я. е заминала за Германия.Неоснователни са твърденията във
въззивната жалба на защитата,че районният съд не е подложил на подробен
анализ казаното от свидетеля А. Д. и от тук е стигнал до неправилни и
лишени от доказателствена основа осъдителни изводи.Права е защитата, че в
показанията си този свидетел е посочил, че брат му Б. Д. е бил ревнив,поради
което и не допуска да е извикал подсъдимия, за да бъде със
св.Я..Отношенията между пострадалата и Б. Д. са разгледани детайлно от
първия съд, който е анализирал всички гласни доказателства, даващи
информация за това.Законосъобразни и споделими са мотивите, с които е
прието,че Б. Д. не приел за нормално отсъствието на съпругата му от дома
им, докато бил да работи в Германия и след завръщането си станал заядлив,
агресивен, често злоупотребявал с алкохол, след което проявявал физическо
насилие спрямо нея.Наред с това от заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на Б. Д.,както и от разпита
на вещите лица в съдебно заседание /л.167 съд.д./ е видно, че Д. е
примитивна личност склонна към насилие, с ниско ниво на образование и
психични способности.Според експертите той е употребявал и
продължително време психоактивни вещества – хероин, създаващ бърза
зависимост,при което настъпват характеропатни промени,изразяващи се в
неетично поведение незачитане на другите,с голяма вероятност и
допустимост към агресивно поведение.Всички тези обективно установени
данни за личността на Б. Д., както и наличните доказателства по делото, че
през инкриминираната нощ е употребил значително количество алкохол
очевидно дискредитират предположението на св.А. Д., че брат му не би
могъл да направи такова нещо.В контекста на изложеното съдът намира
показанията на свидетеля в тази им част изцяло като опит да оневини
поведението на своя брат Б. Д., а оттам и участието на подсъдимия в него.Ето
защо аргументите на защитата,че показанията на този свидетел разколебават
сериозно обвинението не се възприемат от настоящия съдебен състав.
В контекста на изложеното Пловдивският Окръжен съд намира
14
оплакванията във въззивната жалба на адв.Б. за недоказаност на
обвинението,както и за допуснати съществени процесуални
нарушения,изразяващи се в липса на обективно, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото и липса на мотиви за неоснователни.
При правилно установеното от фактическа страна районният съд е
направил законосъобразен и съответстващ на закона извод, че с деянието си
подсъдимият ЮС. С. ЮС. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните елементи на престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 1, пр. 1-во,
вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна на 05.09.2018 г. в гр. Пловдив, в съучастие като
извършител с Б.А.Д., се е съвкупил с лице от женски пол – З.В.Я., като я е
принудил към това със сила и заплаха и деянието е извършено от две
лица.Законосъобразни са изводите на съда, че подсъдимият е осъществил и
двата акта на изпълнителното деяние.Той е упражнил физическо насилие
спрямо нея, като не я пускал, въпреки че тя го е бутала със свободната си
ръка.Бил е наясно и е възприел как съпротивата на жертвата е била
преодоляна чрез употребата на физическа агресия и побой от съучастника му-
Б. Д.,както и проявената психическа принуда.В резултат на така упражненото
насилие и във функционална връзка с него е осъществил насилствен полов
акт с пострадалата.
Налице е пряк умисъл в действията на подсъдимия Ю. – същият е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици и пряко ги е
целял, което е намерило и пряк обективен израз в криминалните му действия.
Районният съд е допуснал нарушение при определяне размера на
наложеното на подсъдимия наказание,след като е отчел съобразно
изискванията на чл.54 от НК, релевантните за наказателната му отговорност
обстоятелства.Правилно като отегчаващи вината обстоятелства са отчетени
лошите му характеристични данни и обремененото му съдебно
минало.Подсъдимият до момента е осъждан многократно за различни по вид
тежки умишлени престъпления, за които е търпял и ефективни наказания
лишаване от свобода,което го разкрива като личност със завишена степен на
обществена опасност, спрямо която целите на личната превенция са трудно
постижими.Ю. няма образование, не работи, с нисък социален статус е, с
примитивни нагласи и занижен личностов контрол,каквито данни се
15
съдържат и в заключението на съдебно психиатричната и психологическа
експертиза.Правилно като отегчаващи вината обстоятелства са отчетени и
изключителната бруталност проявена спрямо пострадалата, факта, че
съучастника му е съпруга й, че деянието е извършено през нощта и в дома на
жертвата, която той познава, което го очертава като личност с ниски морални
и волеви задръжки.Районният съд не е отчел нито едно смекчаващо вината
обстоятелство по отношение на подсъдимия Ю.,а и някакви конкретни такива,
които да са останали незабелязани не се сочат и във въззивната жалба на
подсъдимия.Настоящият съдебен състав също не откри обстоятелства със
смекчаващ потенциал, с изключение на изминалия времеви период от датата
на осъществяване на деянието.Изброените отегчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на подсъдимия и липсата на нито едно
смекчаващо такова, с изключение на посоченото от въззивния съд, е дало
основание на районния съд да приеме, че наказанието на подсъдимия Ю.
следва да се определи при превес на отегчаващи вината му
обстоятелства.Този принципно верен извод очевидно не съответства на
размера на наложеното наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, защото е над минимума от три години предвиден в
санкцията на чл.152 ал.3 от НК и математически отговаря да е определено
при превес на смекчаващи такива.Права е защитата, че в случая е допуснато
нарушение, което,според настоящия съдебен състав, по никакъв начин не
накърнява правото на защита на подсъдимия, който е получил по-малко
наказание и това не открива съмнения за предубеденост на състава на
съда.Допусната грешка е изцяло в полза на подсъдимия,която при липса на
съответен протест не може да бъде коригирана от въззивния съд.
Законосъобразно на основание чл.57, ал.1 т.2 б.Б от ЗИНЗС съдът е
определил първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на така наложеното
на подсъдимия наказание лишаване от свобода.
При цялостната служебна проверка на атакуваната присъда въззивната
инстанция не откри основания за нейната отмяна или изменение.Това налага,
като правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 от
НПК Пловдивският Окръжен съд
РЕШИ:
16
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260127 от 17.07.2021г., постановена по
НОХД №1651/20г. по описа на Пловдивския районен съд - XX н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
На основание чл.340 ал.2 пр.2 от НПК да се съобщи на страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17