РЕШЕНИЕ
№
гр. Павликени, 17.03.2016
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАВЛИКЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, IV състав, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Б.Н. като разгледа докладваното от съдията АНД № 594 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на
депозирана жалба на „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ” АД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. В., *****, бул. „****” №**, представлявано заедно от всеки двама
от членовете на управителния съвет: П. Т., П. В., М. Б. и Р.Ц., чрез
упълномощеното адвокатско дружество „***”, представлявано по делото от
преупълномощения адвокат И. Й. А. срещу Наказателно постановление № НП-470/17.12..2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с
което на жалбоподателя на основание чл.
206, ал.1 от Закона за енергетиката е наложена имуществена санкция в размер на
20 000 лева. В обстоятелствената част на жалбата се излага, че НП е
издадено при липса на материална компетентност, поради което считат същото за
незаконосъобразно. Излага се, че деянието за което им е наложено наказание представлява
непредставяне на доказателства за извършена последваща метрологична проверка на
СТИ – електромер с фабр. № ***, монтирано за измерване на консумирана ел.
енергия на абонат с № ***, с адрес гр. П., ул. „***” №**, от което АНО бил
направил извод, че СТИ е с изтекъл срок на метрологична проверка. Счита се, че
компетентни да извършват проверки и да установяват нарушения по ЗИ, по силата
на чл.94, ал.1 от ЗИ са длъжностни лица от Главна дирекция за метрологичен и
технически надзор, определени от председателя на ДАМТН. Твърди се, че доколкото
няма данни актосъставителя /длъжностно лице от ДКЕВР/ да е надлежно определено
от председателя на ДАМТН, то АУАН е
съставен от некомпетентен орган, което от своя страна опорочава както
съставения акт, така и издаденото въз основа на него НП. Излага се, че в чл.94,
ал.2 от ЗИ е регламентирано, кой издава
НП, а именно председателя на ДАМТН или от оправомощени от него длъжностни лица.
Твърди се, че доколкото компетентността на ДКЕВР е регламентирана в ЗЕ и не
подлежи на допълване в процеса на осъществяване, то никъде в закона не е
предвидена дискреционна власт на ДКЕВР да разширява и съобразява правомощията
си с преценка за целесъобразност.
Навеждат се доводи и, че НП е издадено извън предвидения в чл.34, ал.2
от ЗАНН срок. Излага се, че от описанието на нарушението в издаденото НП е
видно, че същото е извършено с изтичането на
В проведеното по делото отрито съдебно
заседание
процесуалният представител на жалбоподателя моли съда да отмени издаденото наказателно
постановление. Поддържа
жалбата на посочените в нея основания. В представена по делото писмена защита сочи и, че:
АНО не
е
разграничил датата на установяване на нарушението, от датата на неговото
извършване. Излага се,
че както в АУАН, така и в НП като дата на извършване на нарушението е посочено
17.03.2014 г, която дата отразява и моментът на извършване на проверката, а тя
с оглед на останалите факти, изложени от актосъставителя не съвпада с датата на
извършване на нарушението. Навеждат се и доводи, че в АУАН липсват каквито и да
е било данни на коя дата е извършена първоначалната метрологична проверка на
процесното СТИ, поради което остава и неустановен началният момент, от който
следва да започне да тече, установеният според контролният и наказващия орган
срок за извършване на последваща проверка на трифазни електромери, на период от
четири години, а на еднофазни – на шест години. Счита, че това от своя страна
води до неопределяемост на крайния момент на който изтича срокът, в който е
следвало да се извърши процесната проверка., с изтичането на който срок се
осъществяват съставомерните признаци на соченото за извършено нарушение на
разпоредбата на т. 3.5.3 от издадената лицензия.
Административно – наказващият орган –
ДКЕВР не изразява писмено становище по жалбата.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание процесуалният представител на
КЕВР /с предишно наименование ДКЕВР/ юрисконсулт Р. моли съда да отхвърли
подадената жалба като неоснователна и да потвърди НП, като правилно и
законосъобразно. В представените по
делото писмени бележки сочи, че от представените с административно –
наказателната преписка писмени доказателства, както и от събраните по делото
гласни доказателствени средства по безспорен начин се установява, че
проверяващите лица са извършили пълна, всестранна и обективна проверка, за да
установят дали дружеството – жалбоподател е спазило изискванията на т.3.5.2 от
издадената му лицензия и дали поддържа СТИ, с което отчита консумираната ел.
енергия на своя потребител, съобразно Правилата за измерване на количеството
ел. енергия, както и дали извършва редовни проверки, изпитани я и контрол върху
СТИ. Излага, че в следствие на всички събрани по делото доказателства безспорно
се е установило нарушение на горецитираната точка от издадената лицензия.
Твърди се, че доводите на жалбоподателя, че АУАН не е издаден от компетентни
длъжности лица са неоснователни. Навеждат се доводи, че от сравнителния анализ
на разпоредбите на чл.44 от ЗИ и т.3.5.2 от издадената лицензия се стига до
извода, че в конкретния случая е установено нарушение та т.3.5.2 от Лицензията,
тъй като дружеството не е поддържало електромера, по който е доставяло на
потребителя ел. енергия в състояние, съответстващо на Правилата за измерване,
не е извършвало редовни изпитания и контрол върху СТИ, а не нарушаване на
правилата на чл.44 от ЗИ. С оглед на изложеното твърди, че актосъставителя
правилно е квалифицирал деянието и правилно е издал НП. Оспорва се и
твърдението, че при издаване на обжалваното НП е допуснато нарушение на чл.34
от ЗАНН , тъй като безспорно се е доказало, че е налице неизпълнение на вменено
задължение с издадената на жалбоподателя лицензия, т.е. налице е бездействие.
Счита се, че в настоящия случай е налице продължено нарушение, извършено чрез
бездействие, при което състоянието на нарушението продължава до момента, в
който се извърши предписаното от правната норма действие. Излага, че давностния
срок следва да започне да тече от момента на преустановяване на състоянието на
нарушение, което е свързано с извършване на съответното действие. Сочи, че
проверката на електромера, който е с година на производство
След преценка на
доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 17.03.2014 г., при извършена проверка от длъжностно лице на ДКЕВР на
средства за търговско измерване (СТИ, електромери) в гр. П., област ***, на
адрес: ул. "***" №. при извършената проверка е установено, че СТИ на
абонатен № ***, с фабричен № ***, (еднофазен) на фирма ***, заводска
пломба К01, производство 2001г., което е отразено в съставения Констативен
протокол № ***/***.2014 г. на длъжностното лице от ДКЕВР не е представен
Протокол за последната извършена метрологична проверка на описаното СТИ
(електромер). В извадка от регистъра на СТИ, поддържан от „Енерго-Про
Мрежи" АД съгласно Раздел VI от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), приложена към КП № ***/**.2014
г., като година за следваща метрологична проверка на описаното СТИ е записана
На базата на направената проверка е съставен акт за установяване на
административно нарушение № ***/***.2014 г., в което е
вписана направената констатация.
Посочено, е че след като лицензирано
дружество, „Енерго-Про Мрежи" АД е било длъжно да поддържа средствата за
търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в
състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, включително и да предприеме действия за
извършване на редовни проверки, изпитания и контрол върху тях, т.е. и действия
за подмяна на гореописаното СТИ за извършване на последваща метрологична
проверка на СТИ в определения срок, но не е поддържало средството за търговско
измерване (СТИ, електромер) на ***, с фабричен № 9471726,
(еднофазен) на фирма ***, заводска пломба К01,
производство 2001г. съгласно изискванията на чл. 41 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, на 17.03.2014 г., в гр. П., област ***, на
адрес: ул, "***" №***, „Енерго-Про Мрежи" АД е нарушило т. 3.5.2
от издадената му лицензия, с което е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от
Закона за енергетиката.
Въз
основа на констатациите направени в АУАН е издадено НП № 470/17.12.2014
г., с което на с което на жалбоподателя на основание чл. 206, ал.1 от Закона за
енергетиката е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева.
От представената по делото лицензия № ***/***2004 г.
се установява, че в т. 3.5.2 е вменено задължението на лицензиантът да поддържа
средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на
потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за
измерване на количеството ел. Енергия, както и да извършва редовни
проверки, изпитания и контрол върху тях.
Въз
основа на представената и приетата по делото се установява, че председателя на
ДАМТН със Заповед № ***/***.2010 г.,
както и със Заповед № ***/***.2011 г. е определил периодичността на
последващите проверки на СТИ, които подлежат на проверка.
От
представените по делото Заповед № ***/***.2014 г, изменена със Заповед № ***/***.2014
г. на председателя на ДКЕВР се установява кои длъжностни лица от дирекция „
Контрол и решаване на споровете” могат да съставят АУАН по ЗЕ, при
осъществяване на контролните си правомощия.
Въз
основа на представената по делото Заповед № ***/**.2014 г. допълнена и изменена
със заповеди с №№ ***/**.2014 г., № ***/**.2014 г., № ***/**.2014 г., № ***/**.2014 г., № ***/**.2014 г., № ***/**2014 г. на председателя на ДКЕВР е видно кои лица са
включени в работната група, на която е възложено в срок до 30.04.2014 г. да
извършат одит на „ Енерго Про Мрежи” АД, съобразно работна програма.
От представеното по делото решение № ***/***.2013 г на
ДКЕВР се установява, че спрямо жалбоподателя са наложени следните принудителни административни мярка по чл. 201, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, а
именно:проверка на цялостната лицензионна дейност на „Енерго - ПроМрежи"АД
за периода от 01.07.2008 г. до 30.11.2013 г., вкл. анализ и оценка на всички
разходи, свързани с осъществяване на лицензионната дейност.
По
делото е представен и доклад по отношение на извършената от ДКЕВР проверка на
дружеството – жалбоподател.
По делото e разпитан и актосъставителят Г.В.П. - служител в Комисия за енергийно и водно
регулиране, Отдел „***”, като „***”.
Свидетелства, че по време на извършване на одит в началото на
2014год. на „Енерго Про Мрежи” АД, бил на
проверка в гр. П. на посочения в акта адрес, където проверили всички електромери. Излага, че проверката се
състояла в описване на номер на електромера, производител, вида на
електромера, година на производство,
знаците и пломбите поставени срещу самия електромер. Твърди, че допълнително от
дружеството изискали да им бъде представена информация за всеки
електромер, която информация
се състояла в следното: протокол за
монтаж и демонтаж, протокол за извършена последваща метрологична проверка на
всеки един електромер и също заявление до БИМ за извършване на внезапна
проверка, ако е имало такава за всеки един електромер. Сочи, че са поискали и извадка от регистъра за СТИ, които
дружеството поддържа, в която извадка се съдържа
пълната информация за всеки един електромер. Твърди, че след това съставили констативен протокол, в който описали цялата фактическа
обстановка. Излага, че протоколът е
съставен от него, Д.Г. и двама представители на
„Енерго Про Мрежи” АД и бил подписан
от всички лица, без да са отразени някакви възражения и забележки, както
и, че е връчен на управителя на „ЕОН” – гр. ***. Твърди, че от
информацията описана в констативния протокол стигнал до заключението, че въпросният електромер е с
производство 2001 год. и първоначална
метрологична проверка от 2001 год. Сочи, че съгласно заповедта на председателя на Държавната агенция за
технически надзор, валидността на първоначалната метрологина проверка е шест
години, т.е. до края на 2007 год., до когато и електромера е бил във валидна
метрологична проверка. Излага, че след това той
е трябвало да бъде подложен на последваща метрологична проверка, а дружеството не е извършило това, поради което е и нарушило т.3.5.2 от издадената му лицензия, която
задължава дружеството да поддържа СТИ, включително и да ги подлага на
последваща метрологична проверка. Сочи, че въз
основа на констатациите е
съставил акт.
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и
писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са
безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както
и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установеното фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено
в предвидения в закона шестмесечен преклузивен срок.
При
преценка на жалбата по същество съдът установи, че същата е основателна по
следните съображения:
Съдът
намира че в хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото
на защита на наказаното лице.
Както
в Акта за установяване на административното нарушение, така и издаденото въз
основа на него НП противно на изискванията на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН липсва датата, на която е извършено твърдяното нарушение. Посочена
е само датата на проверката -17.03.2014 г., която не може да се
приеме, че е датата на извършване на нарушението. Това
е така, тъй като датата на установяване на нарушението не
винаги е и датата на извършване. В констативно
съобразителната част на АУАН, пренесена и в издаденото въз основа на него НП
АНО се е ограничил до посочването на датата, на която е извършена
първоначалната проверка на процесното СТИ. Непосочването й води до невъзможност
да се определи началния момент, от който следва да тече визираният в Заповед № ***/**.2010 г., Заповед № ***/**.2011 г. на председателя на ДАМТН срок за извършване на последваща
проверка на еднофазните електромери /на период от шест години/. Това от своя
страна води и до невъзможност да се определи крайният момент в който
жалбоподателят е следвало да извърши процесната проверка и, след който момент
да се счита, че е извършил нарушение на т.3.5.2 от издадената му лицензия.
Посочено е единствено, че СТИ е с година на производство -
Настоящият състав на съда, счита
додовите на процесулания представител на АНО, че извършеното нарушение
осъществява състава на т.нар. „ продължено” нарушение за неоснователно.
Вмененото на жалбоподателя нарушение се извършва чрез бездействие и се изразява
в неизвършване на последваща метрологична проверка на СТИ през
Като взе предвид изложеното съдът
счита, че АУАН е издаден извън предвидения в закона давностен срок, за който
съдът следи служебно. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН предвижда, че не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, нарушителя или
ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически,
данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по ред специални и
подробно изброени нормативни актове - две години. С редакцията
на нормата на чл. 34 ал. 2 от ЗАНН, от 17.07.2012
г., се приема, че за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията
от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им,
не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт
за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на
нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на
нарушението. Сроковете по чл. 34 от ЗАНН имат давностен характер /ТП № 1 от
27.02.15 г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на ВАС/, поради което нормите които ги
уреждат са материални и имат действие само занапред. Съгласно разпоредбата на
чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Изводът, който се налага е, че считано от
извършване на нарушението – 01.01.2008 г. до съставянето на акта, е изтекъл
предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН едногодишен срок, поради което образуването
на административнонаказателното производство със процесния АУАН, се явява
недопустимо. Като не е отчел изтичането на предвидения давностен срок, за който
е длъжен служебно да следи, а е предприел санкциониране на дружеството,
наказващият орган е допуснал нарушение, издавайки порочно и незаконосъобразно
НП. Отделно от това
настоящия състав на съда счита, че е изтекла и абсолютната погасителна давност.
Нормата на чл.34, ал.1 б.”б” от ЗАНН предвижда, че не се образува
административно – наказателно производство, а образуваното се прекратява,
когато това е предвидено в др. закон. В настоящия случай в ЗЕ този въпрос не е
уреден, поради което следва да се приложи нормата на чл.11 от ЗАНН, която
препраща към НК за неуредените въпроси за за вината вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита. Доколкото в ЗАНН не се
предвижда др., то следва да се приложи разпоредбата на
чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, в приложимата му редакция към
дата 01.01.2008 г., съгласно която наказателното
преследване се изключва с изтичане на абсолютна давност от три години, при
предвидено наказание глоба, която абсолютна давност безспорно е изтекла.
С
цел пълнота на изложението настоящия състав на съда счита, че доводите на
жалбоподателя, че идентични деяния, за които са
издадени отделни НП, не следва да бъдат разделяни и разглеждани самостоятелно,
както и, че за същите не следва да се налагат отделни санкции, доколкото са
идентични по състав, извършени са при единство на фактическата обстановка, вкл.
и на проверявания обект и на датата на тяхното извършване и са констатирани по
време на една и съща проверка от длъжностно лице на ДКЕВР, за основателни. В настоящия случай се касае до
условие на издадената лицензия, което следва общо да се прецени дали се спазва
или не. Нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ е обща и бланкетна,
като конкретните признаци на нарушението би следвало да се запълнят от
съдържанието на източника на задължение, в който попадат – в случая
индивидуален административен акт, какъвто характер има лицензията. Там
задължението е общо формулирано и следва да се прецени налице ли е подобно
неизпълнение като цяло или се касае до изолирани случаи, които не се отразяват
върху общата преценка за спазване на условията на разрешението.
Настоящата
инстанция намира за неоснователна претенцията на страните за присъждане на
направените по делото разноски. Чл. 84 от ЗАНН посочва изчерпателно вида
на разноските, които се присъждат в производството по обжалване на наказателни
постановления - такива за свидетели и вещи лица. Нито в ЗАНН, нито в субсидиарно приложимия
закон по силата на чл. 84 от ЗАНН
- НПК е предвидена разпоредба, уреждаща
възлагането на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение, направени от страна в
производството. Същестува специален ред за търсенето на сторените
разноски и той е по ЗОДОВ.
С оглед
на изложените съображения, издаденото НП е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Воден от горното и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-470/17.12.2014 г. на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, с което на „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ” АД ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. В., ***, бул. „***” №**,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет: П. Т.,
П. В., М. Б. и Р. Ц., на основание чл. 206, ал.1 от Закона за енергетиката е
наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд- В. Т.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
И.И.